№ 1806
гр. Сливен, 29.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна К. Д.
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Д. Административно
наказателно дело № 20232230201367 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 12:00 часа се явиха:
Дружеството жалбоподател редовно призовано чрез процесуален представител М. Й.
от АК-София, надлежно упълномощен, се явява лично.
Възз.страна, редовно призована, се представлява от юриск. Михаела Д., надлежно
упълномощена.
Актосъставителят, редовно призован се явява лично.
Свидетел с пор. № 4 и 5, редовно призовани, се явяват лично.
Адв. Й.: Да се даде ход на делото.
Юриск. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Адв. Й.: Поддържам жалбата. Ще имам искане за назначаване на експертиза, но ще го
направя след разпитите на актосъставителя и свидетелите.
Юриск. Д.: Оспорвам жалбата. След разпита ще направя доказателствени искания.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1
ПРИЕМА и ПРИЛАГА всички писмени доказателства приложени по адм.
наказателната преписка.
ДОПУСКА до разпит актосъставителя Р. Д. Т. , свидетеля М. Г. М. и свидетеля Н. Н.
Ц.
САМОЛИЧНОСТ НА АКТОСЪСТАВИТЕЛЯ:
Р. Д. Т. – 46 г., бълг. гражданин, с висше образование, омъжена, работи, неосъждана,
без родство със жалбоподателя;
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
М. Г. М. – 36 г., бълг. гражданин, с висше образование, неомъжена, работи,
неосъждана, без родство със жалбоподателя;
Н. Н. Ц. - 36 г., бълг. гражданин, с висше образование, разведен, работи, неосъждан,
без родство със жалбоподателя;
Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещават да кажат
истината.
Съдът отстрани свидетелите от залата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебното дирене.
АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ Р. Д. Т., РАЗПИТАНА КАЗА: Повода за извършването на
проверката беше писмо по линия на международното сътрудничество от Кралство М. в
което се посочва, че след налагане на антидъмпингови мита за внос на килими от Турция,
органите в Кралство М. са установили, че драстично е намалял вноса на килими от Турция –
„М.Х.“ и респективно е започнал внос на килими от „М.К.Б.“ за които килими са
представени сертификати за преференциален произход и съответно беше възложена
проверка със заповед за възлагане издадена от Директора на териториална митница -
Бургас. Аз бях ръководител на тази проверка. За да стигнем до констатациите проверихме
следните документи - счетоводна отчетност на дружеството за проверявания период, от
където стана ясно, че както готовите килими, които дружеството купува от „М.Х.“
/дружеството е купувало единствено от „М.Х.“, а „М.Х.“ е собственост на „М.К.Б.“/. Както
готовите килими които изнася така и преждите, които също купува и внася дружеството в
счетоводната си отчетност дружеството ги отразява като материали. В последствие както
готовите килими така и преждите счетоводно влизат в производството и така се
осчетоводяват, като влизат в производството единствено стойностно, като една обща
2
стойност за съответния месец, т.е. няма как да разграничим въобще какво е влязло килим
или прежда в производството за съответния месец. В последствие в производството отново
излизат килими единствено и само стойностно, и не беше възможно да установим нито
колко готови килими, нито колко прежди са влезли в производството, нито колко килими и
какви видове готови килими са излезли от производството и колко са произведени и какви
видове. По същият начин се води и материалната отчетност, която проверихме, като ще
поясня, че установихме сериозни разминавания между материалната отчетност и
счетоводната отчетност, което подробно сме описали в доклада. Така стана ясно, че можем
да използваме счетоводната и материалната отчетност, като доказателство за
преференциалния произход за изнасяните от България килими по смисъла на „Регионална
конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход“. Където по
принцип счетоводната и материалната отчетност е посочена, че могат да бъдат ползвани,
като подкрепящо доказателство за преференциален произход, но в случая така водени, няма
как да послужат за такива доказателства. В тази връзка след, като не ни стана ясно и става
ясно, че няма кака да ни стане ясно от счетоводната и материалната отчетност. Внасяните
килими към кого са продадени /продажбата на килими в ЕС от РБългария е в незначително
количество и няма покупка на килими от дружества установени в ЕС и РБългария/. Искайки
да разберем вносните килими на кого са продадени изискахме от „М.К.Б.“ справка по коя
фактура от внос, каква фактура за продажба е издадена и към кого. Такава справка беше
предоставена и от тази справка установихме, че самото дружество посочи, че част от
внесените килими са продадени на клиенти в Кралство М.. Поискахме от дружеството да ни
предостави поръчки, заявки за производство на килими и то дефакто ни предостави такива,
като от тях бяше видно, че са от програмен продукт„ Интер Праиз“, който продукт се намира
на територията на РБългария, а друга част се виждаше, че са от програмен продукт на
„М.Х.“. Пристъпихме към проверка на абсолютно всички митнически декларации за внос на
килими и на приложените към тях документи, като фактури и опаковъчни листове и
съответно на всички митнически декларации за износ. Попитахме по какъв начин е
изготвена тази справка и как може да се разбере кой внесен килим на кого е продаден, като
ни беше обяснено, че има споделена папка в която всяка покупка на килими /тази папка се
ползва от служители на „М.Х.“ и „М.К.Б.“ в която се натрупва информация, като документи
за всеки внос, т.е. покупка в „М.К.Б.“ и за всеки износ който се явява продажба. Вътре се
съдържат фактури, опаковъчни листове, работни документи, декларации за износ,
серификати, етикети и от там се установи, че още при продажбата им от „М.Х.“ в тях се
слагат и съответните етикети с наименованията на килима и с изписано на тях „Made in
Bulgaria“, направихме проверка на място в дружеството, тъй като ни беше казано, че има
програмен продукт с който се задават данни за производството на килими на тъкачните
станове. Съставихме протокол и в този протокол от лице за съдействие служител на
„М.К.Б.“ беше обяснено, че в този програмен продукт данните се съхраняват не повече от
месец. Тоест към датата на извършване на проверката не се съхраняваха данни, за никаква
част от периода които ние проверявахме. При едно посещение на място изискахме справка
от програмния продукт „интерер прайз“ в който се въвеждат поръчките за производство на
3
килими от „М.К.Б.“, като беше изискана една обща справка за всички поръчки въведени в
този продукт, не само за клиентите към М. и съответно да бъде извадена всяка една поръчка
за клиентите за М.. Тези поръчки извадени от програмния продукт „интер прайз“,
съответстват на поръчките предоставени от управителя на дружеството. След като
съпоставихме всичката информация, която успяхме да съберем установихме, че към клиент
Ч.Й., килими „Престиж“, „Лилия“, „Морано“ „Одеса“, „Матро“, дефакто са килими внесени
от Турция и закупени от „М.Х.“ и са с турски произход, след което са изнесени към клиент
Ч.Й. в М.. За тези килими в износните декларации вече е вписана държава на произход
България с което е дружеството е нарушило чл. 15 Параграф 2 б. „а„ от регламент 952/2013
г. като е декларирало неверен произход, като за същите килими дружеството е подало
заявление за издаване на сертификат за движение EUR 1 в който е посочил преференциален
произход България за същите тези килими, което е в нарушение на чл. 16 Параграф 2 от
допълнение 1 от „Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални
правила за произход“, освен това установихме, че към Ч.Й. има три декларации за износ,
като две от тях стоките са поставени под режим износ, още преди да е разрешен режим
допускане за свободно обръщение, тъй като докато не се разреши режим внос стоките са с
несъюзен статус и тъй като стоките са поставени под режим износ преди разрешаване на
режим внос, към датата на поставяне на режим износ, те са със несъюзен статус, а под
режим износ се поставят стоки със съюзен статус, като дружеството е нарушило чл. 269
Параграф 1 от Регламент 952/2013 г. След приключване на проверката съставихме
констативен доклад, който беше връчен на „М.К.Б.“ чрез управителя Е.Я.. За резултатите от
проверката още преди издаване на доклада има констатации, които са свързани с досъбиране
на мита и други държавни вземания, както и установяване на административни нарушения
проверяващият екип следва да проведе заключително обсъждане. Беше връчена покана за
провеждане на такова в последният ден от проверката. Такова обсъждане не беше
проведено, тъй като на датата на която трябваше да дойде управителя или упълномощено от
него лице се обади адв. Рамаданова, която също беше лице за съдействие и каза, че г-н Е.Я. е
болен и има болничен / беше понеделник / и всъщност 14 дни след проверката трябва да се
издаде доклад, което е законово регламентирано. Още в покана и в телефонния разговор,
който преведохме уведомих госпожа Рамаданова, че ако г-н Е.Я. не може да се яви, той
може да изпрати свой представител, още повече че имаше около 8 лица за съдействие, които
той беше определил да ни съдействат при проверката. В рамките на 7 дни в който ние
трябваше да изготвим доклад такъв представител не се яви. В тази връзка следва да се има в
предвид, че 7 дни след заключителното обсъждане лицето може да представи писмени
документи, становища, възражения и допълнителна информация. Заключителното
обсъждане следва да се проведе в самия край на проверката, но така, че да се съобрази с
това, че лицето може да предостави становища. С тези законово регламентирани срокове
трябва да се съобразяване както ние, така и проверяваните лица. И тъй като господин Е.Я. не
изпрати представител и не се яви на заключителното обсъждане, такова не беше проведено.
След изготвяне на доклада беше изпратен в ЦМУ - София и съответно бяха предприети
действия за изготвяне на АУАН и бяха връчени на упълномощено лице. Етикети с Made in
4
Bulgaria бяха налични в работните папките в които се събират документи за продажба на
килимите от „М.Х.“ към „М.К.Б.“. Не във всички доставки присъстваха такива етикети.
Сертификатите са представени пред митническите органи, тъй като те се заверяват от тях,
представени са по делото. Би следвало митническите органи да извършат проверка, като
проверят сертификата и данните които се съдържат във сертификата и заявлението към
него, което не изключва отговорността на лицето което го подава, да подаде верни данни.
Митническите органи са имали възможност да констатират, че има некоректно попълнени
сертификати и заявления, още преди подаване и преди заверка на сертификатите.
Проверката в рамките на последващият контрол, проверяващият екип проверява
редовността на проверяваното лице, за редовността на действията на митническите
служители е отговорност на инспектората на Агенция митници. В тази връзка директора е
запознат с доклада и от там нататък какво се е случило по-нагоре, това не е наша работа.
Декларацията за износ е различно нещо от сертификата за движение EUR 1, като неразделна
част от него е заявлението и въпросната декларация, те са на един кочан, били са заверени и
режима е бил разрешен. Ние не следим за сертификатите и излагаме всички констатации в
доклада. Стоките не се допускат въз основа на сертификати, а въз основа на данните които
са декларирани в износната митническа декларация. Сертификата не е условие, дали ще
бъде разрешен митнически режим износ. В последваш контрол не е постъпвало заявление за
проверка от нашият отдел на евро сертификатите. Доколкото съм запозната е имало искания
за проверка на евро сертификати. Нашата проверка показа, че не всички килими които са
изнесени за М. са с произход Турция. Изнасяни са и килими които са произведени тук в
България. В проверката към всеки клиент проверяващият екип е посочил количество за
килимите които са внесени от Турция и количество, което считаме, че са произведени на
територията на България. Полуготовите килими не са обект на проверката, за която са
съставени всички актове, които са от тази проверка. Полуготови килими дружеството внасят
в началото на проверявания период, което е и началото на дейността тук в България. В
последствие вече няма внос на полуготови килими. Това е на база документите, които сме
проверили. Консолидираните отчети са свързани със счетоводната отчетност и се изготвят за
целите на счетоводната отчетност, а посочената справка няма нищо общо със счетоводната
отчетност и с изготвянето на годишен финансов отчет. В тази справка не се съдържа
никакви финансови параметри. Дори и някои да я е ползвал, като такава която да му помогне
да изготви консолидиран финансов отчет, тя ясно показва килимите които са внесени от
Турция и са продадени към Кралство М. и към други клиенти от трети страни. Стоките,
които се намират под митнически надзор и контрол трябва да бъдат на разположение на
митническите органи, но не някъде затворени под ключ, те трябва да бъдат в такова
състояние, че при заявка на митническите органи да ги проверят трябва да са налични,
закона е ясен, че до момента докато не се разреши дадения режим стоките не могат да бъдат
освободени за него т.е. в този период дружеството е упражнило права на тези стоки, които
не е трябвало да упражнява. Физически могат да са на територията на дружеството стоките,
не се задържат в склад на митницата. Не се предават на отговорно пазене, предполагам че са
били на предшестваш режим транзит, но не съм сигурна, но би следвало да е на такъв,
5
съответно до приключване на другият режим трябва да са на разположение на митницата и
лицето/дружеството/ трябва да отговаря за тях. Няма документ с който да се удостоверява
къде се намира стоката, няма задължение дружеството да издаде документ къде да ги
съхранява. Не се съставя протокол къде да се съхраняват /няма законов регламент/.
Дружеството има достъп до електронна система в която вижда самата декларация на какъв
етап е, кога е приета и от там може да се види кога е разрешен режима за тези стоки. В тази
връзка лицето може да следи в какво състояние е неговата митническа декларация и
доставка. Към опаковъчните листове при вноса в България са издадени от „М.Х.“ е вписан
клиента от Кралство М..
Чл. 238, ал. 1 от ЗМ вр. чл. 15 Параграф 2, б. „а“ от „Регионална конвенция за
паневросредиземноморските преференциални правила за произход“
В Регламента е описано кога и къде се съхраняват стоки в складове и ясно са
регламентирани кога трябва да се пломбират и съхраняват стоки в складове, а тук не
говорим за митническо складиране. Счетоводната и материалната отчетност не могат да
послужат за подкрепящо доказателство /документ/ по смисъла на „Регионална конвенция за
паневросредиземноморските преференциални правила за произход“.
Чл. 269 Параграф 1 от „Регионална конвенция за паневросредиземноморските
преференциални правила за произход“. Вносната декларация се подава по електронен път и
подателя може да следи статуса си и докато не види вдигане на стоките в случая „М.К.Б.“ не
може да се разпорежда със стоки. МИСВ – митническа информационна система от която
може да се следи статута. В Закона за митниците, че обект на митническия контрол е
проверка на законосъобразността на проверяваните лица при прилагане на митническите
режими и процедури и мерките на търговската политика – ние не проверяваме
производствения процес. Ние нямаме такава квалификация да проверяваме процеса, но в
случая технологичния производствен капацитет не е гаранция за спазване на митническите
режими и процедури. В закона пише кое е обект на проверка. Какъвто и да е
производствения капацитет на дружеството това не повлиява на извършеното нарушение.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
СВИДЕТЕЛЯТ М. Г. М., РАЗПИТАН КАЗА : Извършихме проверка на „М.К.Б.“,
повода беше получено писмо по линия на международното сътрудничество от Кралство М..
Бяхме в екип с актосъставителката и свидетеля който е пред залата. Въз основа на издадена
заповед извършихме проверка на дружеството. Ще се спра на нарушенията. Установихме, че
„М.К.Б.“ е декларирало в износните международни документи произход за стоките в
България, стоки килими произведени в България, също така дружеството е попълнило
невярна информация при съставяне и подаване на заявление за издаване на сертификат EUR
1, като е осъществен състава на чл Чл. 238, ал. 1 от ЗМ вр. чл. 15 Параграф 2, б. „а“ от
„Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за
произход“. Има и още едно нарушение в което е установено, че „М.К.Б.“ е поставило под
режим износ несъюзни стоки. Акта беше съставен в присъствието на упълномощено лице и
6
е връчен на упълномощеното лице.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
СВИДЕТЕЛЯТ Н. Н. Ц., РАЗПИТАН КАЗА: Участвах в проверката на дружеството
„М.К.Б.“ в екип с М. Милава и актосъставителката Р. Т.. Получихме писмо от
международното сътрудничество от Кралство М., в което беше посочено, че драстично е
намалял вноса на килими от Турция – „М.Х.“ и е започнал внос на килими от „М.К.Б.“, като
въз основа на издадена заповед извършихме проверка на дружеството. При проверката се
установи, че „М.К.Б.“ е декларирало некоректен произход на стоките от РБългария за които
стоки-килими се установи, че са и произведени в РТурция. Дружеството също така се беше
разпореждало със стоки, които са били под митнически надзор и допускането им за свободно
обръщение на територията на РБългария, което не е било разрешено от Митническите
органи. Акта е съставен в присъствието на упълномощено лице. Към опаковъчните листове
при вноса в България са издадени от „М.Х.“ е вписан клиента от Кралство М..
Адв. Й.: Нямам въпроси. Моля да бъде възложена комплексна икономическа и
счетоводна експертиза, представям молба с въпросите, които искам да бъдат поставени на
вещите лица.
Юриск. Д.: Нямам въпроси. Възразявам за назначаване на експертиза. „М.К.Б.“ е
представил счетоводна и материална отчетност, видно от която има отговор на тези
въпроси и експертизата би препокрила тези въпроси, което е установено в хода на
последващият контрол.
Адв. Й.: Ние оспорваме тези констатации, затова искаме назначаване на експертиза.
Моля да допуснете за следващият път един свидетел до разпит който ще осигурим за
следващото съдебно заседание – Димитър Енев Т.ов – Началник производство в „М.К.Б.“.
Юриск. Д.: Производствения капацитет не е обект на последващия контрол и
въпросите, които ще му бъдат зададени за производствения капацитет нямат връзка с
последващият контрол. Представям и Пълномощно, заповед, становище, протокол за
извършена митническа проверка от които става ясно, че дружеството внася килими с етикет
„Made in Bulgaria“.
Адв. Д.: Моля да не бъде приеман и ценен този доклад, тъй като от една страна е
неотносим, тъй като става въпрос за транзакции за година и половина след процесния
период по делото, като във въпросната проверка за една от петте партиди килими е
установено, че е поставен етикет Made in Bulgaria, като тази партида представлява 4 % от
въпросния внос, а от друга страна проверката не е приключила, като става въпрос за
изпратени килими в Турция за проверка на качеството и отстраняване на дефекти, които в
последствие са върнати с внос към България, като все още тече проверката.
Юриск. Д.: Може ли да представите документи, че са върнати за рекламация и
отстраняване на дефекти или проверка на качеството.
7
Адв. Й.: В самият протокол е вписано че е направено запитване до Турция, но считам,
че влизаме в безпредметност.
Съдът намира, че следва да приеме представените и от двете страни писмени
доказателства, а доколко са относими и са във връзка с проверката и настоящото дело, ще се
произнесе при постановяване на решението си. На същото основание следва да допусне до
разпит поискания свидетел. По отношение на искането за назначаване на експертиза, съдът
ще се произнесе след събиране на всички писмени и гласни доказателства.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото пълномощни, молба, заповед,
становище, протокол за извършена митническа проверка
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 31.01.2024 г. от 11,00 часа, за която дата и час
жалбоподателят и възз. страна да се считат редовно призовани от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание
Заседанието по делото се закри в 12,40 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
8