Решение по дело №107/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 48
Дата: 17 януари 2025 г. (в сила от 25 януари 2025 г.)
Съдия: Мирослав Георгиев Георгиев
Дело: 20251100200107
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. София, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Мирослав Г. Георгиев

Дора З. Илиева
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора Р. Д. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Частно наказателно дело
№ 20251100200107 по описа за 2025 година
РЕШИ:

ПРИЗНАВА на основание чл. 30, ал. 1 вр. ал. 3 вр. чл. 32, ал. 1 вр. чл.16, ал.7, т.1 вр. чл. 3,
ал. 1, т. 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) решение на
несъдебен орган на Република Австрия от 05.06.2024 г., влязло в сила на 17.07.2024 г., по
силата на което на А. Н. Ха – роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин,
живущ в гр. София, ж.к. ‚Красна поляна“, ул. ****, ЕГН: ********** е наложена финансова
санкция в размер на 120 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на
постановяване на решението – 234, 70 лева за извършено административно нарушение на
Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата, чл. 2 - за това, че на 09.03.2024 г. в 21:51 ч. в Nij megen, Karrengas, Р.
Австрия паркирал МПС на парко място, за което се изисква разрешение (знак Е9), без
разрешение за това превозно средство.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Софийски апелативен съд в 7– дневен
1
срок от днес.

След влизане в сила на решението, компетентният орган на издаващата държава да бъде
уведомен за него, а копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
За решението да се уведоми и съответният изпълнителен орган.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НЧД № 107 по описа на СГС, НО, 23 с-в за 2025 г.

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е въз основа на искане от компетентните органи на Република Австрия и
приложено към него удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено
въз основа на решение на несъдебен орган на Република Австрия от 05.06.2024 г., влязло в
сила на 17.07.2024 г., по силата на което на А.Н.Х. е наложена финансова санкция в размер
на 120 евро.
Прокурорът моли съда да признае решението.
Засегнатото лице не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.

Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становищата на страните
и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си убеждение, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:

Засегнатото лице А.Н.Х. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин,
живущ в гр. София, ж.к. ‚Красна поляна“, ул. ****, ЕГН: **********.
С решение на несъдебен орган на Република Австрия от 05.06.2024 г., влязло в сила на
17.07.2024 г., на А.Н.Х. е наложена финансова санкция в размер на 120 евро с левова
равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението – 234,70 лева
за извършено административно нарушение на Закон относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2 - за това, че за това,
че на 09.03.2024 г. в 21:51 ч. в Nij megen, Karrengas, Р. Австрия паркирал МПС на парко
място, за което се изисква разрешение (знак Е9), без разрешение за това превозно средство.
Именно и за тази сума е било издадено и удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението). От текста на
удостоверението се установяват и индивидуализиращите наказаното физическо лице данни–
три имена, дата на раждане, място на раждане и последен известен адрес на пребиваване в
България, размерът на наложената санкция; обстоятелствата във връзка с извършеното
нарушение, за което е наложена финансова санкция, както и самите нарушени разпоредби,
съответно органът, издал решението и това как, кога и при какви условия същото е влязло в
сила, подлежало ли е на обжалване и обжалвано ли е било, дадена ли е била възможност на
лицето да се защити.
При така установените факти, настоящият съдебен състав прие наличието на законови
предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена
финансова санкция.
Става въпрос за решение за налагане на финансова санкция от страна на несъдебен орган,
съставляваща наказание за извършено административно нарушение на правилата за
движение по пътищата по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИРКОРНФС. На следващо място,
наказаното лице има адрес на територията на РБ (чл. 30, ал. 3, пр.3 ЗПИИРКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за признаване на
решението.
1
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл. 35 от закона.
Удостоверението съдържа и всички, предвидени в закона и рамковото решение реквизити,
лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителна
давност за изпълнение на санкцията, няма имунитет или привилегии, определящи като
недопустимо изпълнението на решението.
Касае се освен това за нарушение, за което и съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС не
се изисква двойна наказуемост, тъй като засегнатото лице е санкционирано за нарушение на
правилата за движение по пътищата. А освен това, нарушението има аналог и в българското
законодателство - паркиране на неразрешено място.
В същото време, видно от текста на удостоверението, производството пред съда по принцип
е било неприсъствено- т.е. производството е било само писмено, а осъденият е бил уведомен
съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете на обжалване и не е обжалвал, поради което и няма как да
се е явил в съдебно производство, образувано по повод жалбата.
Същевременно всяка финансова санкция не е под 70 евро, поради което и за съда не
съществува възможност да преценява дали да приеме за изпълнение или не решението на
несъдебния орган на издаващата държава. Съдът по закон не разполага и с правомощие да
преценява размера на наложената на осъденото лице финансова санкция, респ. да намалява
размера на същата. Такава възможност е предвидена единствено в разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 ЗПИИРКОРНФС, в случаите когато извършеното деяние попада под наказателната
юрисдикция на българските съдилища, а самото деяние не е извършено на територията на
издаващата държава. Настоящият случай не е такъв, поради което и разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от закона е неприложима.
Тези съображения мотивираха настоящия състав да приеме, че в конкретната хипотеза не е
налице основание да откаже признаване на решението. Тъй като то се отнася до парична
сума в друга валута - евро (120), съдът определи равностойността й в български левове по
курса на БНБ към деня на влизане на решението в сила, а именно- 234,70.


ТАКА МОТИВИРАН СЪДЪТ ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕТО СИ.






2
Съобщи за изтекли лични данни