№ 79
гр. Радомир, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100017 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 200 КТ.
В исковата молба се твърди, на 30.01.2020 г., при изпълнение на трудовите си
задължения, съобразно трудов договор № . г., ищецът А.С. се намирал на обичайното си
работно място, а именно цех за машиностроене, на адрес: гр. Р., ул. „Г.“ № ., изпълнявайки
длъжността „оператор на машина с ЦПУ“. Около 09:00 часа ищецът поставял сапани
(приспособления за повдигане на товар) заедно с оператор на машина. При опит за
поставяне на сапаните, единият от тях бива бутнат от пострадалия, вследствие на което
сапанът притиска трети пръст на лявата му ръка.
Горепосочената злополука била призната за трудова с разпореждане № . г. на ТП на
НОИ – Перник, което не било обжалвано и е влязло в законна сила.
Вследствие на настъпилата злополука, пострадалият получил счупване на трети
пръст на лявата ръка, с разкъсване на екстензорен мускул и след като бил прегледан в МЦ
„Свети Георги - Перник” ООД, поради тежкото състояние на увредения пръст, ищецът бил
насочен за лечение в МБАЛ „Света София” ЕООД, където бил хоспитализиран за периода от
30.01.2020 г. до 03.02.2020 г. В болничното заведение пострадалият бил приет със силни
болки, оток и увреда на нокътната плочка. При извършени изследвания била установена
травма на екстензорен мускул на сухожилие на ниво китка и длан. Поради получената
травма, ищецът бил подложен на оперативна интервенция, при която било извършено
тенопластично възстановяване на екстензорното сухожилие, като фрактурата на фалангата
се фиксирала с К-игла.
След като бил изписан от болничното заведение, пострадалият продължил лечението
и възстановяването си в домашни условия, при спазване на медикаментозна и
1
антитромботична терапия, както и физиотерапия. Първите два месеца след инцидента
ищецът бил с напълно обездвижена ръка. Движенията били невъзможни, като болките в
областта на третия пръст на лява ръка били изключително силни. Не можел да си служи с
лявата ръка, което създавало значителни неудобства в ежедневието му. Болката в областта
на лявата ръка била нетърпима, придружена с пулсиране и слабост.
Това наложило провеждането на нова оперативна интервенция в МБАЛ „Света
София” ЕООД, при която била извадена поставената К-игла, като по време на операцията
бил установен дефект на екстензорното сухожилие, поради което било възстановено отново
тенопластично.
За период от шест месеца след настъпване на травмата ищецът търпял силни болки в
областта на третия пръст, които се предавали по цялата ръка. Активните движения с лявата
ръка през първите 4 – 5 месеца били невъзможни. Към настоящия момент ищецът все още не
можел да разгъва третия пръст на лявата си ръка в пълен обем, като лекарите били
категорични, че състоянието на увредения пръст нямало да се подобри значително.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на трудова злополука, настъпила на 30.01.2020 г., ведно със законна лихва върху
посочената сума, считано от деня на увреждането – 30.01.2020 г. до окончателното
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е
оспорил предявения иск.
Твърди, че описаната фактическа обстановка в исковата молба не отговаряла на
действителната такава, което се установявало и от декларацията за трудова злополука.
Според ответника единствената причина за настъпилата злополука била съзнавано,
неправилно и в нарушение на правилата за безопасна работа поведение на самия ищец А.С.
при изпълнение на служебните му задължения, довело до умишлено причинено увреждане
и/или равняващо се на допусната от него съзнавана непредпазливост или груба небрежност.
Сочи, че на 10.10.2017 г. „Галко“ АД е сключил с Професионална гимназия по
енергетика и минна промишленост „Христо Ботев“, гр. Перник споразумение за
изпълнението на проект „Дуално обучение“ в Професионална гимназия по енергетика и
минна промишленост „Христо Ботев“, по силата на което „Галко“ АД имало качеството на
партньор, а Професионалната гимназия била водещ партньор и отговаряла за цялостната
координация на проекта. В проекта били включени ученици, които постъпвали за обучение
в 9-ти клас по специалност „Машини и системи с цифрово програмно управление“. Целта
на партньорството била учещите се да придобият професионален опит и дисциплина в
трудова среда, както и да приложат на практика наученото в училище. В края на 9-ти и 10-
ти клас на учениците, ангажирани в проекта към фирма „Галко АД“ като партньор, били
изплатени стипендии, в това число и на ищеца.
Твърди, че с изрично заявление до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
2
труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, през месец септември 2019 г. „Галко“ АД
поискал и получил разрешение от посочената инспекция за назначаване по чл. 230 КТ на
лице, ненавършило 18-годишна възраст. В „Галко“ АД били обучени служители, които са
определени за отговорници - наставници на непълнолетните лица. Съгласно заповед № . г. за
наставник на ищеца и на още четири непълнолетни лица бил определен служителят на
дружеството М.Р.Д. на длъжността „технолог“. Проведени били всички инструктажи и били
осигурени лични предпазни средства, както и самостоятелна стая за участниците в проекта.
Сключени били необходимите задължителни застраховки. По проект и учебен план в 11-ти
и 12-ти клас непълнолетните ученици, включително и ищецът, посещавали дружеството два
пъти седмично първата година и три пъти седмично - втората. Отделно от това, когато
идвали в дружеството, престоят им не бил целодневен в рамките на пълен работен ден и на
конкретно работно място, а в кратки периоди от време.
Ищецът бил назначен на длъжност „оператор на машина с цифрово-програмно
управление” в цех „Машиностроене”. На ищеца бил проведен начален и встъпителен
инструктаж по безопасност и здраве при работа в момента на постъпването му на работа на
26.09.2016 г.
В деня на злополуката ищецът бил инструктиран от отговорника си М.Р.Д. и отведен
на определеното за деня работно място - лентоотрезна машина с ЦПУ и служител И.С.В..
Съгласно длъжностната характеристика, ищецът следвало да подготви материал/профил,
който да се зареди за обработка на машината. При разглеждането на профилите/профила
А.С. сам и без участието на друго лице натиснал един от профилите, подготвени за работа и
притиснал върха на средния пръст на лявата си ръка, като предприетото действие от ищеца
било извършено едностранно от него без участието, контрола и надзора на определения му
наставник - надзорник.
С оглед изложеното, ответникът противопоставя възражение по чл. 201, ал. 1 КТ за
умишлено причиняване на увреждането от страна на ищеца, както и възражение по чл. 201,
ал. 2 КТ, а именно, че увреждането е причинено от ищеца, като същият е допуснал груба
небрежност в работата си и при изпълнението на трудовите си функции.
Ответникът възразява и срещу размера на претендираните от ищеца неимуществени
вреди, твърдейки, че същият е завишен и не отговаря на размера на реално претърпените
вреди от ищеца.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез упълномощен представител,
поддържа иска и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, чрез упълномощен
представител оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Конституираните с определение от 28.02.2022 г. трети лица – помагачи ЗАД „Алианц
България Живот“ АД и Професионална гимназия по енергетика и минна промишленост
„Христо Ботев“, гр. Перник, оспорват предявения иск.
3
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от материалите по делото, на 10.10.2017 г. „Галко“ АД е сключило с
Професионална гимназия по енергетика и минна промишленост „Христо Ботев“, гр. Перник
споразумение за изпълнението на проект „Дуално обучение“ в Професионална гимназия по
енергетика и минна промишленост „Христо Ботев“, по силата на което „Галко“ АД има
качеството на партньор, а Професионалната гимназия е водещ партньор и отговаря за
цялостната координация на проекта. В проекта са включени ученици, които постъпват за
обучение в 9-ти клас по специалност „Машини и системи с цифрово програмно
управление“, като целта на партньорството е учещите да придобият професионален опит и
дисциплина в трудова среда, както и да приложат на практика наученото в училище.
Със заявление до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция
„Инспекция по труда“ – Перник, през месец септември 2019 г. „Галко“ АД е поискало и е
получило разрешение с изх. № .9082077/24.09.2019 г. за назначаване на А.С. на длъжност
„оператор на машина с ЦПУ”, при спазване на условията на Наредба № 6/24.07.2006 г. за
условията и реда за даване на разрешения за работа на лицa, ненавършили 18 години.
Не се спори между страните, а се установява и от приложения по делото трудов
договор № . г., че ищецът е работил при ответното дружество по трудово правоотношение
на длъжност „оператор на машина с ЦПУ”, като е постъпил на работа на 26.09.2019 г.
Съгласно заповед № . г. на председателя на УС на „Галко“ АД, за наставник на ищеца
е определен служителят на дружеството М.Р.Д., на длъжността „технолог“.
Представена и приета по делото е длъжностна характеристика за длъжността
„оператор на машина с ЦПУ”, от която се установява, че сред основните функции и
задължения за длъжността са: настройване и работа на автоматичен агрегат с ЦПУ,
поднастройка, регулировка на механизмите и оборудването по време на работа; наблюдение
и участие (под надзор) в работата на универсалните машини за механична обработка с
цифрово управление, като стругове, фрези и пробивни машини; закрепване заготовките на
машината, сваляне на детайла и изпълнение на различни технологични операции (под
надзор); обслужване на машината в ръчен и автоматичен режим на работа в серия; при
необходимост и под наблюдението на наставник да подменя и заточва различните режещи
инструменти; да проследява заедно с наставника си ежедневното и периодичното
техническо обслужване на металообработващите машини с цифрово управление и
приспособленията към тях и пр.
Видно от представената по делото книга за начален инструктаж по безопасност и
здраве при работа, на ищеца АЛ. СВ. С. е проведен инструктаж на 26.09.2019 г., 03.10.2019
г. и 03.01.2020 г.
По делото е представена и служебна бележка № . г., от която се установява, че на
ищеца е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, както и обучение
4
относно правилата за работа, като това обстоятелство е удостоверено с подпис на ищеца.
От представеното разпореждане № . г., представляващо официален документ,
издаден на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ - Перник, се
установява, че на 30.01.2020 г. АЛ. СВ. С. е претърпял злополука, която е призната за
трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че на работното място пострадалият е имал за
задача да помогне на свой колега при подготвянето на материала за разкрой/поставяне на
товаро-захватни приспособления – сапани. Пострадалият е поставял сапаните, като при опит
за поставяне на сапаните пострадалият бута единия от профилите, който притиска върха на
пръста му.
От приетия по делото протокол от 30.01.2020 г. за резултатите от извършеното
разследване на злополука, станала на 30.01.2020 г., на ТП на НОИ – Перник, се установява,
че пострадалият е извършвал поставяне на товаро-захватни приспособления – сапани, като
при опит за поставяне на сапаните пострадалият бута единия от профилите, който притиска
върха на пръста му. Посочено е, че въпреки непрекъснатия и ежедневен инструктаж за
безопасна работа, е допусната груба небрежност от пострадалия.
По делото са представени и 2 бр. епикризи, издадени от МБАЛ „Света София“ ЕООД,
от които се установява, че на ищеца е поставена диагноза „Травма на екстензорен мускул и
сухожилие на друг пръст на нива китка и длан”, както и диагноза „Открита рана на пръст на
ръката без увреждане на ноктите“.
От представените по делото болнични листове се установява, че ищецът е ползвал
болничен отпуск за периода от 30.01.2020 г. до 18.04.2020 г.
По делото са представени и застрахователна полица № . г. и списък на работниците
на „Галко“ АД, от които се установява, че между ответното дружество и ЗАД „Алианц
България Живот“ АД е бил сключен договор за задължителна застраховка „Трудова
злополука“, със срок на договора - една година, за периода от 14.07.2019 до 13.07.2020 г.,
при следните покрити рискове: смърт в резултат на трудова злополука; трайна намалена
работоспособност в резултат на трудова злополука и временна неработоспособност в
резултат на трудова злополука.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетелите А. С.а, която е майка на ищеца, М.Д. и И.Г..
От показанията на свидетелката А. С.а се установява, че след като ищецът е
претърпял операция за поставяне на Киршнерова игла в пръста, е изпитвал силна болка,
което е наложило да приема обезболяващи медикаменти. Ръката му е била почти
обездвижена и се е налагало да ползва чужда помощ, за да се облича и да се къпе, като това
е продължило в рамките на около два месеца до свалянето на иглата при повторната
оперативна намеса. Сочи, че след свалянето на иглата нокътят на пръста е бил израснал на
половина, което е създавало дискомфорт на ищеца.
От показанията на свидетеля М.Д., който работи в ответното дружество на длъжност
„технолог метални конструкции“, се установява, че той е бил отговорник и е наблюдавал
5
работата на ищеца. Твърди, че на ищеца е бил проведен начален и последващи инструктажи,
като той е бил инструктиран да не извършва никакви операции с машините без
присъствието на оператора на машината. На процесната дата ищецът е започнал сам да
зарежда профили на машината без присъствието на оператора, като при зареждане на
профила и блъскането му на ролките, си е затиснал пръста. Сочи, че след инцидента веднага
е закарал ищеца до ФСМП – Р. и се е обадил на майка му, която е дошла на място.
Свидетелката И.Г. твърди, че работи в ответното дружество. Сочи, че ищецът е бил
назначен на работа в ответното дружество по програма за дуално обучение, като
свидетелката го е запознала с условията на работа, връчила му е длъжностната
характеристика и е провеждала първоначалния, последващите и ежедневните инструктажи.
По отношение на настъпилия инцидент твърди, че ищецът е проявил самоинициатива и е
започнал да работи с машината без да присъства прекия му отговорник.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза
се установява, че вследствие на инцидента ищецът е получил следните увреждания: травма в
областта на третия пръст на лява ръка – открито счупване на главичката на дисталната
фаланга на третия пръст на лява ръка с увреда на нокътната плочка, силна болезненост, оток
и ограничена екстензия (разгъване на пръста) поради откъсване от мястото му на залавяне за
крайната фаланга на екстензорното сухожилие на пръста, като това е довело до
ограничаване в основната функция на ръката, а именно хватателната. Проведено е
оперативно и медикаментозно лечение, тъй като е установен дефект в близост до мястото на
залавяне на сухожилието за костта, който е възстановен чрез пластика на увреденото
сухожилие на мускула разгъвач на пръста и е извършена репозиция на счупената фаланга на
пръста чрез фиксация с Киршнерова игла, като впоследствие по оперативен път е
екстрахирана Киршнеровата игла, установеният дефект на екстензорното сухожилие е
възстановен тенопластично, наложен е шев и стерилна превръзка. Според вещото лице
ищецът е търпял значителни по интензитет физически болки и страдания, които са били с
по-голям интензитет в първите дни и седмици след инцидента и са намалявали по
интензитет по време на възстановителния процес. Посочено е, че въз основа на извършен
преглед на 24.03.2020 г. може да се приеме, че при пострадалия е настъпило пълно
възстановяване в обема на движение на третия пръст на лява ръка и не са останали и
настъпили неблагоприятни последствия за здравето му в резултат от претърпяната травма.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като показанията на свидетелката А. С.а прецени по
реда на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се, безпротиворечиви и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото съдебно – медицинска
експертиза, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
6
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът е процесуално допустим. Налице е активна и пасивна процесуална
легитимация, както и правен интерес от предявяването му: ищецът, в качеството му на
работник в ответното дружество, претендира заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди в резултат на трудова злополука.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над
50% или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.
Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на отговорността
на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя, имаща по същество
обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово
правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител; 2) професионално
заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на
трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане; 3) вреда, претърпяна от
пострадалото лице и 4) причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените
вреди.
Не се спори между страните, а това е видно и от събраните по делото писмени
доказателства, че между АЛ. СВ. С. и „Галко” АД е съществувало безсрочно трудово
правоотношение. Установи се и че по време на трудовото правоотношение (на 30.01.2020 г.)
ищецът е претърпял злополука.
Посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са
отразени и в посоченото по-горе разпореждане на ТП на НОИ - Перник по чл. 60, ал. 1 КСО.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение – от една страна то
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова
злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него
факти и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически
факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя и от който зависи съществуването на правото на обезщетение – така: решение
№ 410/29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС.
Установява се и наличието на причинени вследствие трудовата злополука
неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Същият безспорно е преживял значителни
болки вследствие притискането на третия пръст на лявата ръка, както и вследствие
извършените след това медицински манипулации, в това число и оперативни интервенции.
Неимуществени вреди е претърпял ищецът и в професионален, общочовешки и битов
7
аспект. Причинените на ищеца увреждания, а именно открито счупване на главичката на
дисталната фаланга на третия пръст на лява ръка с увреда на нокътната плочка, силна
болезненост, оток и ограничена екстензия (разгъване на пръста) поради откъсване от
мястото му на залавяне за крайната фаланга на екстензорното сухожилие на пръста, са
довели до ограничаване в основната функция на ръката, а именно хватателната.
Неминуемо се налага извод и за наличието на причинно-следствена връзка между
претърпените болки и страдания на ищеца и настъпилата трудова злополука, довела до
ограничаване в основната функция на ръката, а именно хватателната, разстройство на
здравето и причиняване на страдание, като в тази връзка съдът съобрази и заключението на
вещото лице.
Относно размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва, при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания, по
най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент – така: решение № 33/04.04.2012 г. по т. д. № .72/2011 г. на ВКС,
ТК, II т. о., решение № .98/3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о. и пр.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички
доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди
(болки и страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.
От приетата по делото и неоспорена СМЕ се установи, че причиненото на ищеца
открито счупване на главичката на дисталната фаланга на третия пръст на лява ръка с
увреда на нокътната плочка е довело до ограничаване в основната функция на ръката, а
именно хватателната, като ищецът е претърпял две оперативни интервенции. Съдът
съобрази и че в период от около два месеца след първата оперативна интервенция ищецът е
имал нужда от чужда помощ при изпълнение на ежедневни битови дейности. Наложило се е
да приема и болкоуспокояващи, като е ползвал болничен отпуск за период от около 80 дни.
Съобрази се и посоченото от вещото лице, че ищецът е търпял значителни по интензитет
физически болки и страдания, които са били с по-голям интензитет в първите дни и седмици
след инцидента и са намалявали по интензитет по време на възстановителния процес. Не се
подмина от съда и обстоятелството, че при пострадалия е настъпило пълно възстановяване в
обема на движение на третия пръст на лява ръка и не са останали и настъпили
неблагоприятни последствия за здравето му в резултат от претърпяната травма.
За определяне на размера на претърпените вреди, съдът отчита и че към момента на
трудовата злополука, ищецът е бил на 17 години, че е бил принуден да търпи болки и
страдания в един некратък период от време, както и че травмата безспорно е оказала
8
влияние на самочувствието му и начина на общуване с околните.
При всичко изложено и съобразно обществено-икономическите условия към момента
на настъпване на злополуката – 30.01.2020 г., съдът намира, че определянето на
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на 8000 лева.
Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства
по делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта.
По възражението с правно основание чл. 201, ал. 1 КТ:
Инцидентът, станал на 30.01.2020 г., е признат за трудова злополука от компетентния
орган, което принципно изключва наличието на умисъл. За да е осъществена хипотезата на
чл. 201, ал. 1 КТ, към умисъла за нарушаване на установените за извършване на трудовата
дейност правила, трябва да се прибави и умисълът за реализиране на самото увреждане. В
тежест на ответника е да установи наличието на умишлено увреждане, но доказателства в
тази насока не са ангажирани. Затова и така направеното възражение е неоснователно.
По възражението с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено
при груба небрежност, може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно
старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин), с оглед
естеството на дейността и условията за извършването . Грубата небрежност не се отличава
по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила
и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване
на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност.
В разглеждания случай съдът намира възражението по чл. 201, ал. 2 КТ за
основателно поради следното:
Констатираните нарушения на основни правила за работа и безопасност на труда и
действията на ищеца – предприемане на действия за работа с машина с цифрово –
програмно управление без надзор на съответния отговорник, говорят за допусната груба
небрежност, като ищецът е допуснал нарушение при изпълнение на основните си трудови
9
задължения, така както са посочени в длъжностната му характеристика, доколкото от
обстоятелствата е било несъмнено ясно, че тези действия на работника могат да доведат до
злополука, увреждаща здравето му. Чл. 33 ЗЗБУТ посочва, че всеки работещ е длъжен да се
грижи за здравето си и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите
лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените
от работодателя инструкции. При грубо нарушаване на основните правила за безопасни
условия на труд, пострадалият е започнал работа с машината по собствена инициатива,
вследствие на което при зареждане на профила и блъскането му на ролките, е затиснал
третия пръст на лявата си ръка. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при
допусната груба небрежност, отговорността на работодателя трябва да се намали в
съответната степен. Тази степен се определя от обективното съотношение на допринасянето
за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са
всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност
на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на
процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения (решение № 252/30.09.2016
г. гр. д. № .364/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о.). В случая при определяне на степента на
проявата на груба небрежност от ищеца А.С., съдът съобрази от една страна факта, че
ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск и от друга страна, че работодателят е
провел инструктаж, а нарушението е обусловено от общата норма на чл. 33 ЗЗБУТ и
полагането на елементарно внимание при извършваната дейност. Ето защо, съдът определя
30% съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
При така определения процент на съпричиняване и приспадането на 30% от
първоначално определения размер, обезщетението за претърпени неимуществени вреди на
ищеца е в размер на 5600,00 лева. Съобразно критерия справедливост и предвид
конкретните факти по делото, съдът приема посочената по-горе сума като подходяща за
обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди.
Тъй като отговорността по чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука е специален
случай на отговорността за непозволено увреждане, съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД във връзка с
чл. 84, ал. 3 ЗЗД, задължението за заплащане на обезщетение за претърпените от тази
злополука вреди става изискуемо от датата на злополуката, т. е. длъжникът е в забава и без
покана. Ето защо, върху главницата следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на
настъпване на трудовата злополука – 30.01.2020 г., до погасяване на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска
присъждане на направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е доказал направени разноски в размер на 1500,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответното
дружество е направил възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, като
10
счита, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдът не е обвързан с
ограничението на § 2 от Наредба № ./09.07.2004 г. и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая размерът на претендираното
възнаграждение от ищеца на основание сключения с адв. Г. Й. от САК договор за правна
защита и съдействие от 20.01.2022 г. е в размер на 1500,00 лева, като размерът на
възнаграждението следва да бъде намален до 830,00 лева (чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № . от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 464,80 лева съразмерно с уважената част
от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. В случая ответникът доказва направени разноски в размер на
830,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 25.02.2022 г., от която сума ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата
от 365,20 лева съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда държавна такса съобразно уважения иск в размер на 224,00 лева, както и
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 168,00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200 КТ „Галко“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. Р., ул. „Г.“ № . ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. СВ. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Р., ул. ".М.к." № . сумата от 5600 лева (пет хиляди и шестстотин лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука,
настъпила на 30.01.2020 г., ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от деня
на увреждането – 30.01.2020 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над уважения размер от 5600 лева (пет хиляди и шестстотин лева) до
пълния претендиран размер от 10 000 лева (десет хиляди лева), като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „Галко“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Г.“
№ . ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. СВ. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. ".М.к." № . сумата в
размер на 464,80 лева (четиристотин шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки),
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА АЛ. СВ. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. ".М.к." № . ДА
ЗАПЛАТИ на „Галко“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Г.“ № .
сумата в размер на 365,20 лева (триста шестдесет и пет лева и двадесет стотинки),
11
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Галко“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Г.“
№ . ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Радомир в полза на бюджета на съдебната
власт сумата в размер на 392,00 лева (триста деветдесет и два лева) – дължима държавна
такса в производството пред настоящата инстанция и възнаграждение за вещо лице.
Решението е постановено при участието на третите лица – помагачи - ЗАД „Алианц
България Живот“ АД и Професионална гимназия по енергетика и минна промишленост
„Христо Ботев“, гр. Перник
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
12