№ 156
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502858 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от „Неткредит“
ООД - гр. София, представлявано от управителя И.Х. - С., чрез
упълномощения представител адв. Б.С., САК, АД “Пенков, Марков и
партньори“ против Решение № 1664/ 04.10.2021 г. постановено по гр. д. №
16837/ 20 г. по описа на ПРС - XVI гр. с., с което е уважен предявеният от М.
Ж. М. от гр. Пловдив иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и III ЗЗД, чрез пълномощника
си адв. Е.И. за признаване за установено в отношенията между страните, че
клаузата за неустойка от сключен между страните договор за кредит от
25.05.2019 г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие и
нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК. С жалбата на първо
място се формулира възражение за недопустимост на обжалваното решение
въз основа на поддържаното възражение, направено в първоинстанционното
производство за недопустимост на предявения иск. В допълнение се
подчертава, че не е възникнало предвиденото в договора основание за
изискуемост на неустойката, а и не би могла да се претендира в бъдещ
1
момент, тъй като правоотношението е било приключило между страните, като
ищецът изпълнил надлежно договорните си задължения, а от съдебно-
счетоводната експертиза по делото е установена нулева стойност на
неустойката, както и не е налице платена неустойка от ищеца. С оглед на това
се оспорва приетото от районния съд, че теоретично въпросната клауза би
могла да даде възможност на ответника да претендира неустойката в
последващ момент. По същество се оспорва обжалваното решение с доводи за
неправилност и необоснованост като на приетите от PC изводи се
противопоставят доводи - по императивни разпоредби на ЗПК договорената
неустойка по начало не се включва в уговорената възнаградителна лихва, а от
там и в ГПР; при определяне на дължимите такси, лихви и неустойки е по
общото правило на чл. 9 ЗЗД относно свободата на договаряне; за
неустойката не важи ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и се явява
съобразена с нормативните изисквания и задължителна практика на ВКС;
дори и да се явява прекомерна, това не я прави нищожна поради накърняване
на добрите нрави, като не излиза и извън никоя една от характеристиките й;
поддържа се възражението, че няма в законодателството изрична разпоредба,
акт на ДО или задължителна съдебна практика, която да определя максимален
размер на неустойката. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне
на така предявения иск.
С писмения отговор на въззиваемия, представляван от адв. Е.И., се оспорва
жалбата като неоснователна, както като се иска потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно съобразно доводи,
основани на ТР № 1/ 15.06.2010 г. и множество съдебна практика в насока
приеманото от съдилищата относно аналогични случаи на нарушение на
добрите нрави, приложение на нормите за неравноправните клаузи и
императивни правни норми, както и с доводи относно характера на
жалбоподателя като небанкова финансова институция по чл. З ЗКИ и
качеството на ищеца на потребител като ФЛ. В тази насока са развити
доводите на въззививамата страна в подробност, като се иска потвърждаване
на обжалваното решение. И двете страни претендират разноски по делото,
като въззиваемата страна претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК,
2
намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1
ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С предявения иск по чл.26, ал.1, пр.І, ІІ и ІІІ ЗЗД от М. Ж. М. от от
гр.Пловдив, чрез адв.Е.И. против „Неткредит“ ООД – гр.София иск е
поискано прогласяване нищожност на договорна клауза за неустойка по
сключен ДПК от 25.05.2018г. между страните, по който ищецът е получил в
собственост заемни средства в размер на 1000 лева , при фиксиран ЛП по
заема 40,36%, ГПР – 48,72 % и срок за погасяване : 3 месеца, с размер на
месечна погасителна вноска 356 лева. С посочения договор в частта му на
чл.4, ал.3 е договорена клауза за обезпечаване на задълженията по договора с
банкова гаранция или гаранция , издадена от небанкова финансова
институция за сумата от 1 068 лева. Санкцията за неизпълнение на това
задължение чрез договорената в чл.6, ал.1 от процесния договор неустойка е
в размер на 327лв, която следва да се престира разсрочено. Срокът за
погасяване на главното и акцесорните задължения за лихви по клаузата на
чл.3, ал.1 от процесния договор е бил до 26.08.2018г.
Атакуваната клауза за неустойка е поискано да бъде прогласена за
нищожна като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща
материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща
договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на
чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските
договори за кредит.
С отговора по исковата молба се явява оспорено като нелогично
искането за обявяван нищожност на договорената клауза за неустойка,
доколкото такава не е била начислявана от ответника , въпреки
неизпълнението на ищеца на задължението му за предоставяне на гаранция по
кредита. Формирано е главното възражение за липса на правен интерес от
страна на ищеца за прогласяване нищожност на клаузата по договора,
предвиждаща неустойка.
При постановяване на обжалваното решение районният съд е изходил от безспорните
по делото факти и обстоятелства, че между страните е възникнало валидно правоотношение
по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума, че ответникът е
3
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ с правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства; че ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК; че сключеният договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК. Правилно е отчетен императивният характер на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК- когато
не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от
ЗПК, която разпоредба установява изначална недействителност, предвиждаща изискуемост
на последиците при самото сключване на договора, а при обявяването му за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Прието е за основателно
релевираното основание за недействителност на договора за потребителски кредит,
свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума,
въведено за гарантиране яснотата по какъв начин се формира неговото задължение. При
приемане, че посочената обща сума е в размер на 1 068 лева, тя следва да включва само
главницата и лихвата, която не е реално дължимата сума поради невключени
допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 6 ал. 1,
предвиждаща неустойка в размер на 327 лева. Правилно е отчетено, че задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното, както и изводът, че непредставянето на обезпечението не води до
някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на
задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя.
Правилно е заключено също така,че така формирана и включена в погасителните вноски
неустойката реално увеличава печалбата на кредитора. Преценката, че ГПР от 48, 72 % не
отговаря на действителните такива, защото е без сумата за неустойка, който извод е основан
и на заключението на вещото лице , че с включването на неустойката кредитът ще се
оскъпи допълнително с 194, 98 %. С оглед на тези констатации е обоснован изводът, бе
процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата
на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност
съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. В съответствие с приетото в преобладаващата
съдебна практика е мотивирано, че в случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора , а уговарянето на неустойка за неизпълнение на това
задължение с фиксиран размер, възлизащ на около 1/3 от кредита, правилно съдът е
намерил, че е в в разрез с добрите нрави. Правилно е отчетено, че следва да намери
приложение на нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, установяваща, че клаузи със задължения за
заплащане на разходи над така установеното ограничение, са недействителни.
Обжалваното решение е валидно , допустимо , постановено е в
4
съответствие с доказателствата по делото, поради което се възприема от
въззивната инстанция като правилно и обосновано.
С въззивната жалба се поддържа главният и основен довод за
недопустимост на обжалваното решение поради недопустимост на
предявения иск поради липса на правен интерес при поддържаното
възражение, основани на обстоятелството, че неустойка не е била
начисляване от кредитора, ищецът не е извършвал плащания по неустоечно
задължение. Доводът е неоснователен. Не е оспорено по делото, че от страна
на кредитополучателя не е било изпълнено задължението за предоставяне на
обезпечение с банкова гаранция и / или гаранция, издадена от небанкова
финансова институция, което принципно съставлява и би могло да съставлява
основание за формиране на претенция за заплащане договорената неустойка.
Изложената от жалбоподателя липса на начисляване на коментираната
неустойка към настоящия момент не осуетява възможността за предявяване
на претенции в тази насока, доколкото и да би изразено изявление за липса на
намерения в тази насока за в бъдеще, предварителен отказ от права би бил
недействителен. С оглед на това така предявения иск по чл.26, ал.1 ЗЗД е
предявен от ищеца при наличие на правен интерес, същият е допустим .
По същество главното, което се налага като извод при преценкака относно
цената, която дължи потребителят за получавания финансов ресурс се
основава на преценката относно съотношението между дължимата главницата
по договора – 1000 лева, размера на сумата, за която се иска обезпечение –
1068 лева и размера на неустоечното задължение – 327 лева, което следва да
се престира разсрочено, включено в месечните погасителни вноски наред с
дължимата вноска по главното задължение и акцесорните такива за лихви.
Това налага фактическия и правен извод относно наличието на основание за
прекомерно значително оскъпяване на процесния кредит, а неустоечното
задължение по размер е надвищаващо обезпечителната и обезщетителна
функция, присъща на неустойката. С оглед на което и предявеният иск се
явява основателен.
По така изложените съображения, жалбата се намери за
неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като допустимо и
правилно.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се
5
присъди адв.възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл.38, ал.1 ЗА.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК,
въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1664/ 04.10.2021 г. постановено по гр. д.
№ 16837/ 20 г. по описа на ПРС - XVI гр. с.
Осъжда „Нет кредит“ ООД, ЕИК: ********* да заплати на адв.Е.Г.
И., АК-Пловдив, личен № ********** като процесуален представител на М.
Ж. М., ЕГН: ********** сумата 300 лева / триста лева/ - адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1 ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6