Р
Е Ш Е
Н И
Е
№ 80
гр. Пловдив, 12.06.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора НИКОЛАЙ БОЖИЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев НОХД/В/ №99/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 33 НПК.
С присъда №8/04.04.2019г., постановена по НОХД №13/2018г. по описа на Районен съд- гр.*подс.Е.М.П. е бил признат за виновен в това, че на 10.10.2017г. в гр.*е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е било съпроводено със съпротива срещу орган на власт, поради което и на основание чл.325 ал.2 вр. ал.1 НК е бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, условно по чл.66 от НК с изпитателен срок от три години.
С решение №3/06.01.2020г., постановено по ВНОХД № 57/2019г. по описа на Окръжен съд- гр.*присъдата е била потвърдена.
На 13.02.2020г. в РС- гр.*е било депозирано искане от адв.В.Р. като защитник на осъдения Е.М.П. за възобновяване на наказателното дело, в което са изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата и доказателствените средства, за неправилно приложение на закона относно признака “едро хулиганство“, както и за наличието на хипотезата на чл.24 ал.1 т.8а от НПК за прекратяване на наказателното производство заради принципа“ non bis in idem“, поради което се иска възобновяване на делото, отмяна на постановените съдебни актове и прекратяване на наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.8а от НПК.
Според представителя на А.п.П. искането за възобновяване е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на компетентността по чл.425 ал.1 НПК установи следното:
Процесуалната история на делото показва, че при разглеждането му са били допускани процесуални нарушения от категорията на съществените както от първоинстанционния съд, така и от въззивната инстанция по казус, който не представлява нито фактическа, нито правна сложност. Наказателното производство по делото вече е било възобновявано с решение №116/28.10.2019г. по н.д. №438/2019г. по описа на ПАС заради незаконност на съдебния състав. Сега отново е допуснато същото абсолютно процесуално нарушение, но от страна на районния съд, което не е било отстранено от въззивния съд по реда на инстанционния контрол. В съдебното заседание на 04.04.2019г. съдът е прекратил „частично“/ при положение, че обвинението е само за едно престъпление по чл.325 ал.2 НК и само срещу едно лице/ наказателното производство по делото, а след това е продължил производството с изслушване на съдебните прения и постановяване на присъдата вместо да се отведе от разглеждането му на основание чл.29 ал.1 т.1 б.в от НПК, както е сторил /макар и със закъснение предходния съдебен състав/. Този процесуален проблем по делото се провокира именно от некоректно формулираната рамка на обвинението да квалифицира като „хулиганство“, при това „едро“, неправилното паркиране на автомобила от страна на подс.Е.П., за което деяние вече е бил наказан в проведеното против него административно наказателно производство, което от своя страна „задейства“ автоматично принципа “non bis in idem“. Именно за да се преодолее забраната за двойната наказауемост, прокурорът при първото първоинстанционно разглеждане на делото е предприел изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.1 НПК въпреки и да не са били налице предпоставките за това- освен, че е повдигнал обвинение за по-леко наказуемо престъпление- по чл.131 ал.2 т.4 вр.чл.130 ал.2 от НК, не е имало и съществено изменение на описания в обвинителен акт фактически състав на обвинението. Или, следвало е в разпоредителното съдебно заседание да се констатира посочената нередовност в диспозитивната част на процесуалния инструмент и се върне на прокурора за отстраняването й, тъй като е повече от ясно, че неправилното паркиране на автомобил на улицата представлява единствено административно нарушение на правилата на ЗДП, за което вече нарушителят е бил санкциониран. Другите варианти, с които са разполагали първоинстанционният и въззивният съд са били да оправдаят подсъдимия за това му действие в рамките на правната квалификация по чл.325 ал.2 от НК, тъй като деянието не съставлява престъпление, или ако преценят, при установените по делото факти да приложат закон за по-леко наказуемо престъпление, за което не е необходима процедурата по чл.287 ал.1 от НПК.
Предвид на изложените съображения наказателното дело следва да се възобнови като се отменят въззивното решение и постановената присъда и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на *районен съд от стадия на разпоредителното съдебно заседание, поради което и на основание чл.425 ал.1 т.1 НПК ПАС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването решение №3/06.01.2020г., постановено по ВНОХД № 57/2019г. по описа на Окръжен съд- гр.*и присъда №8 /04.04.2019г., постановена по НОХД №13/2018г. по описа на Районен съд- гр.*и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на *районен съд от стадия на разпоредителното съдебно заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.