Р Е Ш Е Н И Е
262758/4.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско
отделение в открито съдебно заседание, проведено на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието
на секретаря Кичка Иванова като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4374 по опис на ВРС за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
пр.осн.чл.422 ГПК, вр.чл.232 и чл.86 ЗЗД за установяване на вземането на
кредитора по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ЧГРД № 9020/2019 г. на РС Варна с която е разпоредено
длъжникът Г.А.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да
заплати на кредитора “Р.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** сумата 270.00 лв. /двеста и седемдесет лева/,
представляваща незаплатена наемна цена за един месец, дължима по Договор за
дългосрочен наем от 16.03.2018 г., за периода от 24.12.2018 г. до 24.01.2019
г., сумата 300 евро /триста евро/,
представляваща неустойка за просрочие по Договор за дългосрочен наем от
16.03.2018г.,чл.7, Раздел V, вр. с чл.3 Раздел ІІ, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда -
11.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Вземането
произтича договор за дългосрочен наем от 16.03.2018 г., същото е изискуемо
поради настъпил падеж и не е налице изпълнение от страна на ответника.
Ищецът моли за уважаване на молбата и
заплащане на разнос ките за исковото
производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Г.Г. е подал отговор на исковата молба
чрез назначен представител на осн.чл.47, ал.6 ГПК с който оспорва изцяло
предявения иск за главница и съединените
акцесорни искови претенции както по основание, така и по размер. Моли за
тяхното отхвърляне.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа молбата.
Ответникът чрез процесуален
представител оспорва иска и поддържа отговора.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на
закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането
по заповедта за изпълнение и разпределението на доказателствената тежест в
настоящото производство тежестта на доказване
за установяване съществуването на вземането е върху
ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване
предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да
докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на
които претендира отхвърлянето на
предявения иск.
От
представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че страните
са сключили договор за дългосрочен наем от 16.3.2018 г. по силата на който
ищцовото дружество в качеството на наемодател е предоставил за временно и
възмездно ползване на ответника в качеството му на наемател собствения си
обзаведен недвижим имот, находящ се в град Варна, ул.”Вилите” 25, 4А за срок от
12 месеца. Страните са договорили размер на месечен наем в размер на 270 лева,
платим авансово от 21-во до 23-то число на текущия месец по банка. Съгласно
чл.7 на договора ако наемателят забави плащането на наема 4 дни, дължи неустойка
за просрочие съгласно чл.3, раздел II и договора се счита прекратен на 15-ия ден. Съгласно
същата договорка между страните при забава на плащането, наемателят дължи
неустойка за забава в размер на 20 евро за всеки просрочен ден. При нарушение
на задълженията от страна на наемателя, наемодателят има право да прекрати
договора без предизвестие и да задържи депозита като неустойка - чл.7, раздел,
вр.чл.3, раздел II от договора. Договорът е
подписан лично от наемателя Г.А. и от законния представител на наемодателя и
същият е произвел правни последици съгласно волята им относно съдържанието в
съответствие с разпоредбата на чл.9 ЗЗД, вследствие на което за договарящите
страни са възникнали насрещни престации съгласно
условията на постигнатото споразумение.
От фактура №
********** от 24.12.2018 г. се установява, че “Р.” ЕООД е начислило сумата в
размер на 270 лева за наем по договора и фактурата е получена от задълженото лице Г.А. видно от
положения подпис.
С телеграма,
изплатена по Телепоща – Български пощи ЕАД ищецът е уведомил ответника, че
съгласно договора за наем го кани в 5-дневен
срок от получаването да заплати задълженията си по издадени фактури с посочен
номер и дата на издаване на обща стойност 2357.12 лева за наем на недвижим имот
по договор от 16.3.2018 г.
Ищцовото
дружество е представило извлечение от аналитичен регистър за сметка 503/1 от
01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. от които се установява, че за същия период няма
извършено плащане от отв.Г.А..
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Предявения иск е с правно основание чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК за вземане произтичащо
от договорно правоотношение по чл. 232 ЗЗД
Съобразявайки даденото от законодателя легално определение
на договора, същият се
определя като консенсуален,
двустранен и възмезден договор. Договорът е консенсуален доколкото страните по
него са обвързани при постигане
на съгласие, двустранен защото
създава права и задължения и за
двете страни и възмезден, защото
за престацията на наемодателя, наемателят му дължи заплащане на наемнаа цена за
отдадения под наем недвижим имот. Договорът
е облигационен в смисъл, че не поражда вещно действие.
В настоящият случай съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи наличието на сключен валиден
договор между него и ответника с неговите съществени елементи -
предмет, уговорено възнаграждение и падеж за плащане и изпълнение на
задълженията си по
него, т.е. точно и срочно изпълнение
на уговореното в договора
– заплащане на наемната цена в определения срок. Съдът намира за установено по
категоричен начин от събраните в хода на производството доказателства, че ищецът
е изпълнил задълженията си, които произтичат от същия договор като е
предоставил за временно и възмездно ползване на наемателя описания в договора
недвижим имот.
Ответникът
не е представил доказателства във връзка с възраженията си за недължимост и/или
погасяване на задълженията, които е поел, а именно да заплати в срок и при
условията на сключения от него договор
за наем от 16.3.2018 г. Ответникът не е ангажирал доказателства за правопогасяващи
или правоизключващи възражения, поради
което съдът намира, че ищецът е установил чрез пълно и главно доказване вземането си по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника.
Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По въпроса за разноските:
При
този изход на спора и молба на ищеца, ответникът му дължи заплащане на разноските както за исковото,
така и за заповедното производство съгласно разрешението
на въпроса за разноските, дадено в тълк.решение №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълк.решение №
6/06.11.2013 г. по тълк.дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съгласно представения списък по
чл.80 ГПК и доказателства за направени разноски
от ищеца, ответникът следва да му заплати такива в размер на
225.00 лева за исковото
производство, доколкото не са представени доказателства за сторени
разноски в заповедното производство, видно от издадената заповед по чл.410 ГПК.
На
осн.чл.47, ал.6 ГПК следва да се изплати от внесения депозит възнаграждение в
размер на 150.00 лева на адв. Л.Х.К., назначена
за особен представител на ответника Г.А..
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на Г.А.Г. с
ЕГН **********, че съществува вземането на “Р.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление *** по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.6.2019
г., издадена по ч.гр.д.№ 9020/2019 г. на РС Варна с която е разпоредено
длъжникът Г.А.Г. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес *** да
заплати на кредитора “Р.“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес на управление *** сумата 270.00
лева /двеста и седемдесет лв./,
представляваща незаплатена наемна цена за един месец, дължима по Договор за
дългосрочен наем от 16.03.2018 г., за периода от 24.12.2018 г. до 24.01.2019
г., сумата 300 евро /триста евро/,
представляваща неустойка за просрочие, по Договор за дългосрочен наем от
16.03.2018г.,чл.7, Раздел V, вр. с чл.3 Раздел ІІ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 11.06.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл.422 ГПК,вр.чл.232 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Г.А.Г. с ЕГН ********** да заплати на
“Р.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление *** разноски за производството
в размер на 225.00 /двеста двадесет и пет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Да се
изплати от внесения депозит, на осн.чл.47, ал.6 ГПК възнаграждение на адв. Л.Х.К. в качеството
й на особен представител на ответника Г.А. в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
Районен съдия: