№ 3480
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100509659 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.08.2021 г., постановено по гр.дело №29796/2020 г. по описа на СРС,
ГО, 45 с-в, са отхвърлени предявените от „И.С.К.”ООД, ЕИК ******* срещу Р. П. К., ЕГН
**********, искове с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване на установено в
отношенията между страните, че Р. П. К. дължи на „И.С.К.” ООД, сумата в размер на 930,55
евро - главница, представляваща неплатени вноски по Договор за заем №SO-
1552/08.07.2015г. за периода от м.12.2015 г. до м.07.2017 г. ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК 11.07.2017 г. до
окончателното плащане, сумата от 981,68 евро- договорна лихва върху главницата за
периода от 10.12.2015 г. до 10.07.2017 г., за които суми в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 10.08.2017 г. по ч.гр.д. №
46753/2017г. по описа на СРС, 45-ти състав. Ищецът е осъден да заплати на процесуалните
представители на ответника сумите от 246,07 лева и 492,13 лева- деловодни разноски в
заповедното и исковото производство.
С определение от 29.06.2022г. е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение
на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „И.С.К.” ООД. Жалбоподателят поддържа, че падежът е настъпил за всички
претендирани вноски по договора за кредит, който не бил оспорен и условията му били
1
изрично приети от заемополучателя. Сумата по кредита била изцяло усвоена. Всички клаузи
били ясно, разбираемо и точно уговорени, нямало неравноправни такива. Твърди, че следва
поне да му се присъди законната лихва върху главницата, ако се приеме че клаузата за
договорната лихва е нищожна. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а
исковете- уважени. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата Р. П. К. чрез процесуалния си представител оспорва въззивната
жалба. Излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли обжалваното решение
да бъде потвърдено. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
Ищецът е подал в срок и частна жалба срещу определение от 29.06.2022г., с което е
оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските. Твърди, че не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй
като не са налице предпоставките по чл.38 от ЗАдв, по-конкретно ответникът да е бил
материално затруднен. Моли определението да бъде отменено, а решението на
първоинстанционния съд в частта за разноските изменено, като на ответника не се присъдят
разноски или разноските в заповедното производство бъдат намалени до 50 лева.
С подадения в срок отговор на частната жалба ответникът оспорва същата като
неоснователна. Твърди, че съдът превилно е присъдил разноски за адвокатско
възнаграждение както в заповедното , така и в исковото производство. Моли определението
да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, но частично неправилно по следните съображения:
С издадената на 10.08.2017г. по ч.гр.дело №46753/2017г. по описа на СРС, ГО, 45 с-в
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК съдът
е разпоредил длъжникът Р. П. К. да заплати на „И.С.К.”ООД сумата от 930,55 евро–
главница, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.07.2017г. до окончателното
изплащане, 981,68 евро договорна лихва за периода от 10.12.2015г. до 10.07.2017г. и 124,80
лева разноски по делото. Допуснато е незабавно изпълнение. На 08.10.2019г. длъжникът-
ответник е подал в срок възражение по чл.414 ГПК и с разпореждане от 18.02.2020г. съдът е
указал на заявителя, че може да предяви установителен иск по чл.422 ГПК в едномесечен
срок.
В исковата си молба ищецът излага, че ответникът е подписал договора за кредит,
получел е сумата и не е внесъл посочените в исковакта молба вноски за погасяване на
главница и лихва. Моли да бъде установено вземането му.
2
Ответникът в подадения в срок отговор на исковата молба оспорва предявения иск.
Твърди, че не е получавал сумата, целият договор за кредит е нищожени, както и че
заплатил на ищеца 841,50 лева, които моли да се приспаднат ако съдът установи да е
получавал главницата по договора за кредит в размер на 766,94 евро.
От представения по делото договор за кредит се установява, че същият е сключен на
08.07.2015г. под №SO-1552 за сумата от 766.94 евро, или 1500 лева и за срок от 24 месеца.
Договореният фиксиран годишен лихвен процент е 39,03%, а ГПР- 46,83%. Месечната
погасителна вноска е в размер на 46,53 евро или 91 лева, а общият размер на всички
плащания- 1116,66 евро или 2184 лева. В инкорпорирания в договора погасителен план е
посочено, че „оскъпяването в случай на непредоставяне на обезпечение/банкова гаранция“ е
96 лева месечно, а общият размер на погасителната вноска става 187 лева. Съгласно т.4.1 от
Раздел ІІ за обезпечаване на вземанията на заемателя, заемополучателят издава запис на
заповед. Съгласно т.3.1. от Раздел ІІІ заемополучателят е длъжен в срок от три календарни
дни от сключването на договора да предостави на заемателя гаранция по кредита (банкова
гаранция или гаранция от небанкова финансова институция) за сумата от 1116,66 евро или
2184 лева. Съгласно т.3,2 от Раздел ІІІ в случай, че заемополучателят не предостави банкова
гаранция, дължи на заемателя неустойка в размер на 1178,02 евро или 2304 лева, която се
заплаща на вноски заедно с погасителните вноски по кредита в размер на 49,08 евро или 96
лева всяка. Съгласно т.14 от Раздел VІІІ Общите условия към договорите за потребителски
кредит се излагат на видно и достъпно място в помещението, в което дружеството приема
клиенти, или на уеб-страницата му.
Не се твърди от ищеца обезпечение по договора да е предоставяно от ответника.
От представеното по делото платежно нареждане се установява, че на 08.07.2015г.
ответникът е получил от ищеца сумата от 1464 лева по горепосочения договор за кредит,
като е приспадната сумата от 36 лева за нотариална заверка на подписите на договора.
От представените по делото платежни нареждания се установява, че ответникът е
заплатил на ищеца общо 841,50 лева по процесния договор на четири вноски от по 187 лева
и една от 93,50 лева.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира от
правна страна следното:
Искът по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК е положителен установителен и неговата цел е да се
установи наличието на вземането, за което е издадена в случая Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, със сила на пресъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта
за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. Искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК се
счита предявен от момента на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към
този момент се считат настъпили, както материално правните, така и процесуално правните
последици от предявяването му. Процесът се смята висящ от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а предметът на делото е да се установи
съществуването на вземането, което е предмет на вече издадената заповед за изпълнение.
Т.е. искът по чл. 422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до
3
съществуването на изискуем дълг към момента на заявлението. Предметът на делото по
иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в
исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е
издадена заповедта за изпълнение.
В конкретния случай безспорно се установява сключването на договор за потребителски
кредит (заем) SO-1552, съгласно който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на
766.94 евро, или 1500 лева, които следва да се върнат чрез 24 месечни погасителни вноски, с
посочени размери и падежи в погасителен план. Уговореният годишният лихвен процент е
39,03%, ГПР- 46,83%, а общият размер на всички плащания- 1116,66 евро или 2184 лева.
Процесният договор за заем може да се характеризира като договор за потребителски
кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с неговите изискванията,
включително относно действителността му. Настоящият състав намира, че договорът е
сключен в нарушение на редица императивни разпоредби на ЗПК в относимата към момента
на сключването му редакция.
На първо място, според т.14 от Раздел VІІІ от процесния договор, Общите условия към
договорите за потребителски кредит се излагат на видно и достъпно място в помещението, в
което дружеството приема клиенти, или на уеб-страницата му. Към договора не са
приложени и по делото не са представени тези общи условия, подписани от страните на
всяка страница съгласно изискванията на чл.11, ал.2 от ЗПК, а според разпоредбата на чл.22
от ЗПК в такъв случай договорът за потребителски кредит е недействителен.
На следващо място, не се установява договорът да е сключен в два екземпляра- по един
за всяка от страните, съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, което е самостоятелно основание за
недействителността на договора по чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора за заем следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение №1 (към закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на
разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран- изрично е уговорен само
годишен лихвен процент 39,03%. Доколкото предвидената в договора значителна неустойка
е включена в размера на погасителните вноски, би следвало същата да е включена и в
годишния процент на разходите, но това очевидно не е така, тъй като ако бъде включена
ГПР би надхвърлил 120%, вместо уговорения 46,83%. Несъобразяването на договора с
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК също представлява самостоятелно основание по
чл.22 от ЗПК за недействителност.
В процесния договор са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски, но
липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота каква
част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски.
При това положение не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои вземания са
4
отнесени направените от ответника плащания. Следователно договорът не отговаря и на
изискването на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е
основание по чл.22 от ЗПК за недействителност.
Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните договор
за потребителски кредит (заем) №SO-1552/08.07.2015г. е недействителен и като такъв не
може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1 и 2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е
предвидил, а за приложението им въззивната инстанция следи служебно съгласно ТР
№1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита. Дължимостта на тази сума може да бъде установена,
доколкото от представените по делото платежни нареждания се установява, че ищецът е
превел на ответника сумата от 1464 лева, а ответникът е върнал на ищеца сумата от общо
841,50 лева. Следователно към настоящия момент съществува задължение на ответника към
ищеца в размер на 622,50 лева. В тази част решението на първостепенния съд следва да се
отмени, а положителният установителен иск да се уважи ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане. В останалата част решението подлежи на потвърждаване като правилно и
законосъобразно.
Частната жалба по чл.248 ГПК е неоснователна. Преценката дали едно лице е
материално затруднено или не, е ирелевантна и е относима само към отношенията между
представлявания и адвоката, но не и при определяне на разноските от съда съобразно изхода
на спора.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноските следва да се разпределят отново съобразно
уважената, респективно отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
размер на 1224,49 лева за държавни такси и адвокатски възнаграждения в заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство, от които има право на 203,80 лева-
съразмерно на уважената част от исковете. На адв.Н.И.И. се дължи възнаграждение в размер
на 300 лева за заповедното производство, но доколкото с обжалваното решение са
присъдени по-малко- 246,07 лева, а частна жалба от адв.И. не е подадена, в тази част
решението не следва да се изменя. За първоинстанционното производство минималното
адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразено с отхвърлената част от иска- 410,21
лева. За въззивната инстанция на адв.М. Л. следва да бъде присъдена същата сума- 410,21
лева.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
5
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 26.08.2021 г., постановено по гр.дело №29796/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 45 с-в, в частта с която е отхвърлен предявения от „И.С.К.”ООД, ЕИК *******
срещу Р. П. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване на
установено в отношенията между страните, че Р. П. К. дължи на „И.С.К.” ООД, за сумата
до 622,50 лева- главница по Договор за заем №SO-1552/08.07.2015г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК- 11.07.2017 г.
до окончателното плащане, за която сума в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК от 10.08.2017 г. по ч.гр.д. № 46753/2017г. по описа
на СРС, 45-ти състав, както и в частта с която ищецът „И.С.К.”ООД е осъден да заплати
на Адвокатско съдружие „Б.И.П.” с БУЛСТАТ *******, чрез адв. К.Б. от РАК, сумата над
410,21 лева до присъдените 492,13 лева- адвокатско възнаграждение за първата инстанция,
вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „И.С.К.”ООД с ЕИК******* срещу
Р. П. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД, че Р. П. К., ЕГН ********** дължи на
„И.С.К.”ООД с ЕИК******* сумата от 622,50 лева (шестстотин двадесет и два лева и 50
стотинки)- главница по Договор за заем №SO-1552/08.07.2015г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК- 11.07.2017 г. до
окончателното плащане, за която сума в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК от 10.08.2017 г. по ч.гр.д. № 46753/2017г. по описа
на СРС, 45-ти състав.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. П. К., ЕГН ********** да заплати на „И.С.К.”ООД с ЕИК******* сумата
от 203,80 лева (двеста и три лева и 80 стотинки)- разноски за двете съдебни инстанции по
исковото производство и заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „И.С.К.”ООД с ЕИК*******, да заплати на адв.М. Л. Л. с ЕГН:**********
сумата от 410,21 лева (четиристотин и десет лева и 21 стотинки)- адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция по чл.38 от ЗАдв и НМРАВ на ВАдвС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7