Р Е Ш Е Н И Е №
гр. П.,27.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр. дело №1045
по описа за 2020 г., за да се произнесе, прие следното:
В
исковата си молба срещу Р.И.Д. с ЕГН ********** *** ищците Н.Д.Ю. с ЕГН **********
***, Д.Г.Ц. с ЕГН ***********о***,К.Д.Ч.
с ЕГН ********** ***, А.Д.А. с ЕГН ********** ***, К.Б.Н. с ЕГН ********** ***,
С.П.А. с ЕГН ********** *** и Р.П.Р. с ЕГН ********** *** пълномощника си адв.И.Ц.
твърдят, че с ответника са наследници на бивши собственици на имоти
пл.№4948, 4949 и 4950 в кв.406 , коиот
имоти с цел извършване на ново многоетажно строителство на основание чл.29,
ал.2 от ЗТСУ/ отм/ са обединени в
съсобствен УПИ IX-4948,
4949, 4950. Създаването на съсобственото УПИ е станало със заповед №192 от 26.11.1993г на кмета на
община П. по молба на собствениците на всеки един от трите имота. На основание
действащия към онзи момент чл.31 ал.2 от ЗТСУ/ отм/дяловете на съсобствениците
съответстват на стойността на местата ,
включени в съсобствения парцел. Съгласно изменението на застроителния и
регулационен план в новосъздадения парцел е предвидено жилищно многоетажно
строителство и на фуга с тази сграда е предвидено петно, което съсобствениците
са приели, че ще се застрои от ответника Р.Д.. Към онзи момент ответникът Р.Д.
притежавал 1/3 ид.част от имот пл.№4950, който целият е бил с площ от 414
кв.м., тоест като квадратура неговата идеална част от новосъздадения парцел е отговаряла на 138 кв.м.Впоследствие с
нотариален акт №93 , том III,
дело №927/1994г. собствениците без ответника Р.Д. прехвърлили на трето лице А.Н.
Р. 2/3 от съсобствения УПИ IX
-4948, 4949, 4950 срещу задължението на последния да постои нова многоетажна
сграда като всеки от прехвърлителите си запазил правото на строеж върху
самостоятелен обект от бъдещата сграда, а А.А. и съпругата му С.А. , А. Ц. и Димитър
Паисиев е трябвало да получат и по един гараж извън очертанията на сградата в
западната част на УПИ-то по предвижданията на застроителния план. А. Ц. е
починала през 2007г.и неин единствен наследник е ищецът Р.П.Р.. Димитър Паисиев
е починал през 2014г. и негови наследници са ищците н.Ю. и К.Ч.. От съсобствениците на УПИ IX-4948, 4949, 4950 само ответникът Р.И.Д. не е прехвърлил
нищо от своята идеална част, съотвестваща реално на 138 кв.м.Строителството било осъществено с
изключение на гаражите , предвидени в дъното на парцела в западната му
част.Доскоро страните по делото ползвали и дворното място, в което е трябвало
да се построят гаражите, докато ответникът ползвал собствената си сграда,
построена в североизточната част от УПИ-то съобразно застроителния план,
одобрен със заповед№192/26.11.1993г. на кмета на община П.. Изненадващо за
ищците ответникът предявил претенции за площ, по-голяма от притежаваната от
него и според него намираща се там, където е трябвало да бъдат построени
гаражите.При направената от ищците проверка се установило, че по кадастралната
карта на град П. част от УПИ IX-4948,
4949, 4950 в кв.406 е заснет като отделен поземлен имот с идентификатор
55155.503.1217 с площ от 185 кв.м.Ответникът се е снабдил с констативен
нотариален акт за този имот – нотариален акт №45, том X, дело №1033/2019г на нотариус А. И..Твърди
се, че на първо място заснемането на част от съсобствен УПИ като самостоятелен
поземлен имот е грешка в кадастъра. На второ място преди създаването на
съсобствения парцел ответникът е бил
собственик на 1/3 ид.част от имот пл.№4950 в кв.406, който имот целият е бил с
площ от 414 кв.м., тоест няма как а е собственик на 185 кв.м., тъй като не е
придобивал по никакъв начин разликата от 47 кв.м. Моли се съда да постанови
решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът не е собственик на 47 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 55155.503.1217 по КККР на град П., целият с площ от 185 кв.м. с
трайно предназначение на територията: урбанизирана , с начин на трайно ползване
ниско застрояване, при съседи: ПИ 55155.503.1218, 55155.503.9666,
55155.503.1216 и 55155.503.12.15 Претендират се сторените по делото разноски .
В подкрепа на твърденията се ангажират доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен
отговор, с който се оспорва предявения иск. Твърди се, че със заповед
№РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК е одобрена
кадастралната карта и кадастрални регистри на град П. , която не е оспорена и е
влязла в законна сила.С решение на ОбС
гр.П. №230 от 25.11.2013г е утвърдена уличната и дворищна регулация на град П.,
също не е оспорена и е влязла в законна сила. Въз основа на цитираните по-горе
заповеди ответникът е станал собственик и на процесните 47 кв.м. в поземлен
имот с идентификатор 55155.503.1217 с адрес град П., ул.“С.“№4, целият с площ
от 185 кв.м., за което се е сдобил с титул
за собственост 0 нотариален акт№45 , том X, рег.№16198, н.д.№1733/2019г на
нотариус А. И. с рег.№423 на НК с район на действие РС-П..На основание
горецитираните заповеди е формирано УПИ X-1217 в кв.406 по плана на град П. поземлен
имот с 55155.503.1217. не е допусната грешка в кадастъра при заснемане на
поземлен имот 55155.503.1217. Този
поземлен имот не е формиран
от УПИ IX-4948,
4949 и 4950,а ответникът е собственик на УПИ X-1217.
В
съдебно заседание ищците ,чрез пълномощника си, поддържат предявения иск.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения
отговор.Подробни съображения по съществото на спора са развити хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след кат осе запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения ,след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на
чл.235, ал.3 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
От
представените от ищцовата страна писмени доказателства/ нотариални актове,
съдържащи се на лист 1 до 16 от досието на делото, удостоверения за наследници,
съдържащи се на лист 17 до 19 от досието на делото/, неоспорени от ответника се
установява, че наследодателят на ищците Н.Ю. и К.Ч., а именно Д. К. П , бивш жител ***,
починал през 2014г е бил собственик на 2/3 идеални части от парцел XI-4950 в кв.406 по плана на град П. с
площ от 277 кв.м. Праводателите А. Н. Ц.
и Г. Н. Ц. през 1982г. са признати за собственици на основание давностно
владение и наследство на следния недвижим имот : дворно място, съставляващо
имот пл.№4949 в кв.406 по плана на град П.
с площ от 179 кв.м.Праводателката А. Ц. е починала през 2007г и е оставила за
свой единствен наследник по закон ищеца Р.П.Р./неин син/.
През
месец септември 1993г собствениците на имоти с пл.№4948, 4949 и 4950 в кв.406 по плана на гр.П., между които е и
ответника, са подали молба до община П. за обединяване на имотите им в общ
парцел с цел извършване на ново многоетажно строителство. Издадена е
заповед№192 от 26.11.1993г на кмета на община П. на основание чл.6,т.6 и т.7 от
ЗТСУ с което е създаден съсобствен УПИ IX-4948, 4949, 4950.
С
нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №93 том III,дело №927/1994г. по описа на нотариус
при РС-П. съсобствениците на
новосъздаденото УПИ без ответника са прехвърлили на трето лице А.Н. Р. в
качеството му на ЕТ“С. Ас.И.“ 2/3 идеални части от новообразувания по регулация съсобствен УПИ IX-4948, 4949, 4950 в кв.406 по плана на
град П. срещу задължение на купувача да построи в съсобствения парцел имот
масивна жилищна сграда с прилежащи изби и мансардни помещения с два входа.
Видно
от нотариален акт за собственост върху недвижим имот №45, том X, рег.№16158, нот.дело №1033/2019г по
описа на нотариус А. И. с рег.№423 на НК
с район на действие РС-П. ответникът Р.Д. е признат за собственик на основание
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и индивидуален
строеж в собствен имот на следни недвижим имот : поземлен имот с идентификатор
55155.503.1217 съгласно издадена скица по
кадастралната карта и кадастрални регистри , одобрени със
ЗаповедРД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с адрес на
поземления имот гр.П., ул.“С.“№4 с площ от 185 кв.м., с трайно предназначение
на територията урбанизирана , начин на трайно ползване ниско застрояване, с
номер по предходен план:4950 ,кв.406 при съседи: 55155.503.1218,
55155.503.9666, 55155.503.1216, 55155.503.1215 ,ведно с построената в имота
сграда с идентификатор 55155.503.1217.1 със застроена площ от 94 кв.м. с
предназначение : сграда за обществено хранене.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните.Вещото лице е
констатирало, че по обезсиления кадастрален и застроителен план на град П. от
1959г.имот пл.№4950 е бил с площ от 248 кв.м. в кв.406 при граници: имоти
пл.№4951, 4949 и улица. По обезсиления кадастрален и регулационен план на гр.П.
одобрен със Заповед№15/05.04.1984г. имот пл.№4950 е бил с площ от 413.11 кв.м.
и същият е включен заедно с имоти с пл.№4949, 4948 и др. в общ парцел-I- за обществено хранене , магазини и
туристически и информационен център в кв.406/ обхващащ целия квартал/. Със Заповед
№192 от 26.11.1993г. кмета на Община П. на основание чл.6, т.6 и т.7 от ЗТСУ и
Решение №1 от 11.11.1993г. от протокол
№12 на СТСУСА при община П. е одобрено частично изменение на застроителен,
регулационен кадастрален и силуетен план за част от кв.406.Проектът е изготвен
по възлагане на собствениците на имоти 4949, 4950 и 4948 като същите са
обединени в общ парцел XI-4950,
4949 и 4948 в кв.406 с урегулирана площ от 713 кв.м. без създаване на
регулационни отношения/ регулацията минава по имотните граници/.Предвидени са
две сгради на от основното застрояване с жилищно предназначение на три жилищни
етажа и един с магазини и мансарди в покрива при сключено застрояване както
следва: за дела на собственика на имот пл.№4950, който няма да участва в
строителството се предвижда
самостоятелно петно , за останалите дялове се предвижда общо застрояване. По сега
действащия легулационне план на град П. , одобрен с Решение на
ОбС№230/25.11.2013г за имоти с пл.№1217 и 1218 в кв.406 , идентични с парцел XI-4950, 4949 и 4948 са отредени : УПИ –X-1217 с площ от 185 кв.м. и УПИ XI – 1218 с площ от 528 кв.м.По сега
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри са обозначени както следва
:1/ поземлен имот с идентификатор 55155.503.1217
с административен адрес гр.П., ул.“С.“№4, вид собственост частна, вид територия
урбанизирана , НТП ниско застрояване до 10 м ,с площ от 185 кв.м., стар номер
4950, квартал 406, съгласно Заповед за одобрение на КККР №РД-1897/ 28.10.2008г
на ИД на АГКК, ведно с изградена в него страда с идентификатор 55155.503.1217
.1 с функционално предназначение – сграда за обществено хранене , брой етаж и1
със застроена площ от 94 кв.м. и 2/ поземлен имот с идентификатор
55155.503.12.18 с административен адрес град П., ул.“С.“№6 вид собственост-
частна , вид територия урбанизирана,НТП следно застрояване /от 10 до 15м/ с
площ от 528 кв.м., стар номер 4949, 4948 кв.406, парцел XI, съгласно Заповед за одобрение на
КККР №РД-1897/ 28.10.2008г на ИД на АГКК,ведно с изградената в него сграда
55155.503.1218.1 с функционално предназначение – жилищна сграда със смесено
предназначение, брой етажи 5 ,брой самостоятелни обекти 30 със застроена площ
от 345кв.м.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - отрицателен установителен иск за собственост.
Ищците
отричат правата на ответника по отношение на реална част от 47 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
55155.503.1217 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.П., целият с
площ от 185кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана , с начин
на трайно ползване ниско застрояваен при съседи :ПИ 55155.503.1218, 55155.5039666,
55155.503.1216 и 55155.503.1215, позовавайки се на грешка в кадастъра.
Законът
за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни
данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и
за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Документирането на данните се извършва чрез
създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри, чиито обхват и
съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба №3 от 28.04.2005г за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Одобрените по реда
на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От
тях не произтичат промените във
вещноправния статут на имотите.За отразените данни за имотите в кадастралната
карта законодателят е създал в чл.2, ал.5 от ЗКИР оборима презумпция за
вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до
пораждане , изменение или погасяване на правото . Разпоредбата на пар.11 т.16 от ДР на ЗКИР определя
непълнотите или грешките в кадастралната карта като несоътвествия в даннит еза
недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряването на
кадастралната карта и кадастралните регистри . Спорът за материално право
най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета
към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран
в съседен имот.
Основното
изискване към кадастралната карта е да отразява имотите съобразно правото на
собственост, тоест да отразяват пространствените предели на правото на
собственост и тези данни да са актуални във всеки един момент, тъй като всяко
новонастъпило обстоятелство , касаещо собствеността следва да се отрази и при графичното изобразяване на имота в плана чл.2, ал.1 от ЗКИР.
В
светлината на така изложеното и след съвкупен анализ на доказателствените
материали се установи, че по обезсиления
кадастрален и регулационен план на град П. , одобрен със Заповед
№15/05.04.1984г имот с пл.№4950 е бил с площ от 414 кв.м.През 1989г ответникът
е станал собственик на 1/3 идеална
част от този имот, като пространствените
предели на правото му на собственост се простират върху реални 138 кв.м. от
този имот. Безспорно се установи, че ищците са били собственици на имоти
пл.№4949 и 4948 в кв.406 по обезсиления
план на П..От представените писмени
доказателства и от заключените на вещото лице се установи, че през 1993г със
Заповед №192 от 26.11.1993г на кмета на община П. по молба на собствениците на
имоти с пл.№4948, 4949 и 4950 в кв.406 по плана на гр.П.,включително и от
ответника е създаден съсобствен УПИ XI-4948, 4949, 4950 в кв.406 по обезсиления план на град П.
с урегулирана площ от 713 кв.м.без създаване на регулационни отношения като в
съдебно заседание вещото лице уточни какво е имало предвид при този извод“ без
създаване на регулационни отношения“ , а именно не са отнети части от съседни
имоти , които да се прибавят към
новосъздаденото УПИ XI-4948,
4949,
4950.В одобрената през
2008г кадастрална карта е допусната грешка като част от бившия имот 4950 е
заснета като самостоятелен имот с идентификатор 55155.503.1217г. с площ от 185
кв.м./ по отношение на който нов имот ответникът се е сдобил с титул за
собственост / коментирания по –горе нотариален акт №45, том X,рег.№16158 н.д.№1033/2019г по описа
на нотариус А. И. с рег.№423 на НК с район на действие РС-П./, въпреки че по
тогава действащия план той е образувал заедно с другите бивши имоти едни общ
урегулиран поземлен имот.Установи се от вещото лице, че останалите два бивши
имота пл.№ 4948 и 4949 са заснети като едни имот с идентификатор
55155.503.1218. По този начин с тази
грешка в кадастъра се е стигнало до разделянето без съгласието на
съсобствениците на бившия УПИ XI-
4948, 4949, 4950 на два отделни имота. Това разделяне в кадастъра на
съсобствения УПИ на два по-малки не може да се отрази на учредената през 1993г съсобственост, тоест
страните са станали съсобственици и в двата новозаснети в кадастъра имоти. От
заключението на вещото лице се установи ,че през 2013г е приет нов регулационен
план като грешката при одобряването на кадастралната карта е довело до
отреждане на самостоятелен УПИ-X-1217
с площ от 185кв.м. ,по отношение на който
поземлен имот ответникът се легитимира като собственик при условие, че пространствените
предели на правото му на собственост се простират дефакто върху 138 кв.м.Ответникът
, носещ доказателствената тежест, не установи новонастъпили обстоятелства,
касаещи собствеността му и които графично да изобразят имота в новия план като
такъв с площ от 185кв.м.Налице е направилно отразяване на правото на
собственост на ответника по сега
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град П., одобрени със
Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК. Според трайно установената
съдебна практика/решение №126 от 14.06.2013г по гр.д.№53/2013г на ВКС, решение
№49 от 01.02.2011г по гр.д.№1389/2009г на ВКС, решение №495/30.07.2013г по
гр.д.№494/2010г на ВКС грешките в кадастралната основа не се отразяват на
правото на собственост и могат да бъдат
констатирани от съда в друго производство.След като новозаснетия имот с
идентификатор 55155.503.1217 е бил част от бивш съсобствен имот УПИ XI-4948, 4949, 4950 в кв.406 по обезсиления план на град П.
с урегулирана площ от 713 кв.м., то и в този имот се е запазила
съсобствеността, тъй като липсват доказателства тя да е прекратяване по някой
от предвидените в закона начини.При създаването на съсобствения парцел правото
на собственост на ответника реално е съответствало на 138 кв.м. от имот пл.№4950, който имот е бил
с обща площ от 414 кв.м. и няма как ответникът да е станал собственик на 185
кв.м. или на разликата от 47 кв.м., тъй като доказателства в тази насока по
делото не бяха ангажирани.Съдът приема, че в
кадастралната карта е допусната грешка , изразяваща се в заснемане на
част от съсобствения УПИ XI -4948,
4949, 4950 като самостоятелен поземлен имот с идентификатор 55155.503.1217 по
сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град П..
Предвид
изложеното предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата
от 600лв. разноски по делото/ адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното Пазарджишкият районен съд :
Р Е
Ш И :
По предявения от Н.Д.Ю. с ЕГН ********** ***, Д.Г.Ц. с ЕГН ***********о***,К.Д.Ч. с ЕГН **********
***, А.Д.А. с ЕГН ********** ***, К.Б.Н. с ЕГН ********** ***, С.П.А. с ЕГН **********
*** и Р.П.Р. с ЕГН ********** *** срещу Р.И.Д. с ЕГН ********** *** иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК приема за установено, че Р.И.Д. с ЕГН **********
не е собственик на 47 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
55155.503.1217 по кадастралната карта и кадастрални регистри на град П.,
целият с площ от 185 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско
застрояване, при съседи:ПИ 55155.503.1218, 55155.503.9666, 55155.503.1216 и
55155.503.1215.
ОСЪЖДА
Р.И.Д. с ЕГН **********
*** да заплати на от Н.Д.Ю. с ЕГН **********
***, Д.Г.Ц. с ЕГН ***********о***,К.Д.Ч.
с ЕГН ********** ***, А.Д.А. с ЕГН ********** ***, К.Б.Н. с ЕГН ********** ***,
С.П.А. с ЕГН ********** *** и Р.П.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 600лв.,
сторени по делото съдебно деловодни разноски.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: