Р Е Ш Е Н И Е № 2870
гр.
Пловдив, 08.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XX състав, в публичното заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5900 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Oбразувано е по искова молба от Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД е предявил срещу ответника М.Ю.Ю. иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумите, които е разпоредено да му бъдат заплатени от същия със заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 15198/2017 г. на ПРС, XII-ти гр. с-в.
В исковата молба се твърди, че за периода от 12.08.2014 г.- 13.09.2017 г. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в ***, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Ответникът бил потребител на В и К услуги, тъй като бил собственик на имота, и фигурирал в базата данни на оператора под № ***, като отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Ответникът отговарял за изпълнение на задълженията свързани с предоставяната от ВиК оператора услуга по партидата на имота, като облигационната връзка между страните възникнала при възникване на наемното правоотношение. В имота на потребителя било монтирано измервателно устройство – ***. На измервателното устройство бил извършван отчет при условията на неизправно измервателно устройство по Тарифа.
Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по случая ч. гр. дело № 15198/2017 г. на ПРС, XII-ти гр. с-в. Заповедта била връчена по чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявил настоящия установителен иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 15198/2017 г. на ПРС. Претендират се разноските по ч. гр. д. и по настоящото производство.
На ответника М.Ю.Ю. са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК е назначен адвокат С.Х. като особен представител на ответника. В законоустановения срок особеният представител на ответника ангажира отговор на исковата молба. Намира иска за допустим, като го оспорва като неоснователен. Представените карнети били нередовно водени. Липсвали предпоставките за служебно начисляване, поради което поставените в карнетите подписи не представлявали извънсъдебно признание за направените служебни начисления. За оператора съществувало задължение да отправи писмено предписание към потребителя за отстраняване на повредата и да даде срок за това. В случая това изискване не било спазено. Не се установявало и кога точно е възникнала неизправността на водомера. Моли искът да се отхвърли изцяло като недоказан и неоснователен.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 15198/2017 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се ***, както и, че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия, тъй като е бил собственик на имота през процесния период и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, както и, че са спазени изискванията за служебно начисляване на Тарифа.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. П..
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
От представена по делото кадастрална карта с данни от КРНИ се установява, че ответника М.Ю.Ю. е отразена като собственик на сградата, находяща се в ***, като съдът приема, че достоверно е отразено правото на собственост за процесния имот и ответникът като собственик притежава качеството потребител на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата № 4/2004/ и пар.1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Още повече от изготвена служебна справка на съда за настоящ и постоянен адрес на ответника, същата е с регистрирани такива именно на адрес: ***.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК П. за различните периоди на отчитане. В тази връзка и предвид изложеното е неоснователно възражението на ответника, че доколкото общите условия не са му връчени лично, същите не го обвързват.
Основно задължение на ВиК оператора, предвидено в
чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № 4 е да снабдява
потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с икономически
обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение е залегнало
и в чл.8 от Общите условия, както и има задължения за отвеждане на каналната
вода.
В чл. 18, ал.3 /чл.17, ал.3/ от действащите през процесния период Общи условия на ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027 от 09.06.2006 г. и Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., се съдържа изрично задължение на потребителите на ВиК услуги да поставят индивидуални водомери, като средство за измерване, чрез което количеството потребени услуги да бъде надлежно отчетено, след което да бъде начислено и остойностено.
Това задължение на ВиК
потребителите е залегнало и нормативно, в разпоредбата на чл.11, ал.4 и ал. 5
от Наредба № 4/2004,
съгласно която потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката,
монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са
също негово задължение.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно начислява на количества вода, при наличие на определени предпоставки за това.
От разпита на свидетеля Д. Д.Е. – *** във „ВиК“ ЕООД /протокол от о.с.з. от 10.02.2019 г. л.107/ се установява, че в периода от 2010- до края на 2015 г. е отчитал водомерите в имоти на ул. „П.“, включително и в имота на ответницата. Свидетелят установява, че в имота на ответницата на ул. „П.“ № ** е липсвало водомерно устройство, поради което начисленията за имота са били по тарифа. Имота е обитаван от двама души – жена и мъж.
От изготвената по делото
Съдебно-техническа експертиза на /л.113/, която съдът кредитира, при извършен
оглед на място в имота на ответника от вещото лице, се установява, че процесния
имот е водоснабден. Вещото лице е констатирало, че в имота липсва водомерно
измервателно устройство.
Вещото лице е установило,
че след водопроводното отклонение от ул.
„П.“, в южна посока са налични повече от един потребител, повече от три
водоснабдени имоти, предвид което водомерното устройство което следва да
монтира ответника е индивидуално такова, съгласно чл.11, ал.4 от Наредбата.
Съгласно чл. 39, ал.5 от Наредбата, аналогичен с чл.23, ал.5 /чл.25, ал.8/ от Общите условия, по изключение, се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Съгласно чл.23, ал.7 /чл.25, ал.10/ от Общите условия, определението количества вода, по чл.23, ал.5 се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м за всеки обитател.
Безспорно между страните е обстоятелството, че имотът на ответника не е топлофициран. От разпитания свидетел се установява, че в имота е имало двама обитатели.
Видно от приложения по делото опис на фактурите, касаещи процесния период /л.9-10/, а и от приложените по делото карнети /л.11-12/, на ответника е начислявано количество изразходвана, отведена и пречистена вода на база на тези разпоредби - по 10 куб. м. на месец - при нетоплофицирано жилище за двама обитатели. Същевременно, видно от същите писмени доказателства се установява, че за някои от периоди, количествата начислена вода са по 3, 4, 6, 7 куб.м., макар и обитателите в жилището да са двама. Не е прилагана и нормата за завишаване с 1 куб.м на тримесечие. В този случай, въпреки, че ответникът е бил неизправен, не е поставил водомер в жилището си, същият е бил поставен в благоприятно положение, като не е санкциониран, съответно на неизпълнението си, съгласно предвиденото в закона и в Общите условия.
С оглед изложеното съдът намира, че за процесния период правилно е прилагана разпоредбата на чл.23, ал.5 /чл.25, ал.8/ от Общите условия, като на ответника са начислявани служебно количества вода, поради липса на водомер, като са спазени изискванията на тези разпоредби за количеството вода, което се начислява в тези случаи.
В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на ответника, че не са водени редовно карнетите и не е отразявано реалното потребление вода, доколкото в случая не е било необходимо съставянето на такива, поради липса на измервателно устройство – водомер, чиито показатели да се отчитат, по арг. от чл.21, ал.4 /чл.23, ал.4/ от Общите условия и чл. 32, ал.4 от Наредбата № 4/2004 г., съгласно които отразяване в карнетите се извършва на отчетените данни от водомерите. При липса на водомер, няма как да бъде отчето реалното потребление на вода.
В тази връзка не е било и нужно да се дава предписание, доколкото не се касае за неизправен водомер, а за липса на такъв.
С оглед изложеното съдът
намира, че исковата претенция за главница е доказана по основание.
Относно размера на претенция е изслушана и приета ССчЕ, която съдът кредитира, като вещото лице по нея е дало заключение, че за процесния период 12.08.2014 г.- 13.09.2017 г. стойността на начисленото количество вода е в размер на претендираната сума от 686.13 лева, като липсват плащания по фактурите от страна на ответника.
Предвид което съдът приема, че искът е доказан в пълен
размер и следва да бъде изцяло уважен.
Основателно е и искането за установяване на дължимостта
на главницата, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.09.2017 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на
иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява.
В чл. 31, ал.2 от Общите условия на ВиК е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 31.10.2014 г. – с изтичане на 30-дневния срок от издаване на първата процесна фактура за доставените ВиК услуги през м. август 2014 г., като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Съгласно изслушаната и приета ССчЕ задължение за мораторна лихва за периода 31.10.2014 г. до 31.08.2017 г. възлиза в размер на 78.57 лева, предвид което съдът приема, че искът за обезщетение за забава също е доказан в пълен размер.
По отговорността за разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на същия право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 300 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 75 лева – държавна такса за исковото производство, 300 лева – депозит за особен представител, 140 лева – депозит за СТЕ, 120 лева –депозит за ССчЕ.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Общо разноски за ищеца, които следва да му бъдат присъдени – 325 лева – за заповедното производство и 735 лева- за исковото производство.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Ю.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от *** С. Л. сумата в размер на 686.13
лева, представляваща стойността на доставена питейна и
отведена канална вода за обект, находящ се в *** за периода 12.08.2014
г. до 13.09.2017 г. и 78.57 лева, обезщетение за забава за периода 31.10.2014 г. до 31.08.2017 г, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.09.2017
г. до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 9191 от 29.09.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15198/2017
г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА М.Ю.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250,
представлявано от *** С.Л.Н., следните суми: 735 лева –
разноски в исковото производство и 325 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ