О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260033
гр. Пловдив, 06.10.2020 г.
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВЧНД №460/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.243 ал.8 НПК.
С определение №184/06.03.2020г., постановено по ЧНД № 83/2020г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора е било потвърдено постановление от 21.01.2020 год., с което е било прекратено частично наказателното производство по ДП №447-зм-249/2015 год. по описа на РУ-*спрямо обв. Д.С.Б. за престъпление по чл.203,ал.1, вр. чл.201, вр. чл.26,ал.1, вр. чл.20,ал.2 вр. ал.1 НК, като е било изменено основанието за прекратяването на досъдебното производство- вместо чл.243,ал.1, т.1 и т. 2 НПК по чл.243,ал.1,т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК.
Недоволно от частичното прекратяване на наказателното производство е останало пострадалото дружество“ *“ ООД, поради което го е обжалвало със съображения за неправилност и незаконосъобразност и моли да се отмени и делото се върне на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
Пловдивският апелативен съд, след като провери правилността на постановеното определение и с оглед на изложените в жалбата съображения, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от повереника на дружеството, а разгледана по същество е неоснователна.
И според въззивната инстанция, фактическите обстоятелства по делото, които са от значение за разкриване на обективната истина и установяване на правнорелевантните факти са разкрити по категоричен начин и са достатъчно доказателствено обезпечени, за да се налага връщане на делото за доразследване. Окръжният съд, след като е проверил обосноваността и законосъобразността на прекратителното постановление, правилно е преценил, че деянието не е извършено и от обв.Д.Б., поради което спрямо него е налице основанието на чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 НПК за прекратяване на наказателното производство. От фактическа страна, както прокурорът, така и съдът, обосновано са приели, че през 2014г. дружество „*“ ООД, гр.*разполагало със зърнохранилище – мелничен цех, находящ се в гр.*, обл.*. На 01.07.2014г. дружеството сключило договор за влог с „*“ ООД, гр.*представлявано от управителя Р.М.Д.. Предметът на договора е бил предаване от „*“ ООД на „*“ООД за отговорно пазене и съхранение на хлебна пшеница – реколта 2014 г. В периода м.юли – м.август 2014 г. „*“ ООД предало на „*“ООД за отговорно пазене и съхранение 789,898 тона пшеница за хляб от реколта 2014 година. Към този период „*“ООД гр.*се представлявало от управителя обв.Д.С.Б.. Според условията на договора за влог, „*“ООД - като влогоприемател, се задължило, до изтегляне да съхранява с грижите на добрия стопанин и търговец предадената пшеница в самостоятелни клетки, без зърното да се смесва с такова на други клиенти, дори и то (другото зърно) да има същите качествени показатели.
След година – м.юли 2015г. между влогодателя(„*“ ООД) и обв.Д.Б.се провели преговори за изкупуване на зърното реколта 2014г., като била постигната предварителна уговорка да се сключи договор за продажба. В хода на подготовката на бъдещия договор, след проучване на обявените данни в Търговския регистър от страна на „*“ ООД гр.*се установило, че към този момент обв. Д. Б. не е управител на дружество „*“ ООД.
От пролетта на 2015г. „*“ООД гр.*било преобразувано в ЕООД и имало нов собственик и управител –другият обвиняем Д.Д., както и ново седалище в гр.*. Зърнохранилището в гр.*, в което се съхранявало зърното от реколта 2014г. било апортирано в друго дружество(„*“ ООД гр.*). При тази ситуация влогодателят „*“ ООД гр.*започнал да търси други купувачи и в тази връзка направил постъпки да се снабди с проби от зърното реколта 2014 година за изследване на качеството. Управителят на „*“ ООДсвидетелят В.Н.отказал да предостави проби от зърното, тъй като в зърнохранилището нямало никаква пшеница. „*“ ООД гр.*предприело действия като с писмена покана поискало зърното от обв.Д.Д., който според данните в Търговския регистър бил новият управител и едноличен собственик на „*“ ЕООД, гр.*. Поканата била безрезултатна и „*“ ООД гр.*сезирала прокуратурата за извършеното незаконно разпореждане с пшеницата.
Следователно, продажбата на зърното е станала след като обв. Д. Б.е прехвърлил собствените си дялове от капитала на „*“ООД на обв.Д.Д.и вече не е бил управител на дружеството, което означава, че по време на разпореждането Б.не е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.б от НК и не може да бъде субект на престъплението длъжностно присвояване, в смисъл негов извършител. Отделно, предметът на престъплението не е бил във владение на обвиняемия Д. Б.към датата 15.05.2015 год. и същият не е имал възможност да се разпорежда с него. При това положение, както прокурорът, така и първоинстанционният съд, са разсъждавали за възможността обв.Д. Б. да е извършил престъплението в съучастие с обв.Д. Д.като подбудител или помагач, но доказателства в тази насока на досъдебното производство наистина липсват, а показанията на някои от свидетелите/ напр. на св.И.Г./ , съпоставени с множеството приложени по делото писмени доказателства - справки от Търговския регистър, касаещи дружествата „*“ ООД, „*“ ООД гр.*, „*“ ООД гр.*, копие от фактура № */12.05.2015г. издадена от „*“ ООД * на „*“ ООД гр.*, оборотни ведомости, баланси, товарителници с пътни листи и кантарни бележки, приемо-предавателен протокол от 15.04.2015г., договор за влог от 01.07.2014г., не са достатъчни за подобен правен извод. Разпореждането с въпросната пшеница е било извършено само от обв.Д. Д., в този смисъл са и обясненията на обвиняемите, утвърдени от писмената съвкупност по делото. Фактите по делото са такива, каквито са установени в постановлението на прокурора и в определението на съда, те съответстват на обективната истина по време на деянието и не следва да бъдат изопачавани или превратно тълкувани въпреки безспорната щета, която е настъпила за дружеството.
В заключение, съдът е изменил/ според настоящата инстанция излишно /, основанието за прекратяване на наказателното производство, макар че в постановлението са посочени и двете хипотези на чл.243 ал.1 НПК- т.1 и т.2, но за юридическа прецизност следва да се има предвид, че е само по точка първа във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК, понеже деянието не е извършено от обв. Д. Б..
Предвид на изложените съображения, ПАС
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №184/06.03.2020г., постановено по ЧНД№ 83/2020г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
.