№ 1478
гр. Варна, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. С.
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502000 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по две въззивни жалби.
Първата е депозирана от В. О. С., действаща в качеството й на законен представител
на детето И. И. А., чрез адв. С. С. срещу решение № 2343/13.07.2022г., постановено по
гражданско дело № 3436 по описа за 2022г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е
отхвърлена молбата за постановяване и на други мерки за защита от домашно насилие, а
именно такава по чл.5, ал.1 т.3 от ЗЗДН, по отношение на детето И..
В жалбата се излага, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и е необосновано. Излага, се въпреки установеното по делото
осъществяване от страна на ответника на актове на физическо и психическо насилие,
спрямо молителката В. С. в присъствието на детето И., съдът неправилно и необосновано е
отхвърлили като неоснователно искането за постановяване на мерки за закрила по чл.5 т.3
ЗЗДН по отношение на детето. Твърди се, че при определяне на мерките, съдът не е взел
предвид и е пренебрегнал влошеното емоционално състояние на детето, установено от
представените по делото доказателства. Изложени твърдения за новонастъпили
обстоятелства - влошено емоционално състояние, стрес, страх и тревожност на детето, в
следствие на общуването му с ответника. Моли за отмяна на решението в обжалваната част
и постановяване на ново, с което молбата за налагане на мерки по реда на ЗЗДН спрямо
1
детето се уважи изцяло, като се постановят и мерките по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН – да се забрани
на И. К. А., ЕГН **********, да приближава на по-малко от 100 метра детето И., както и да
приближава жилището, находящо се в с.*********, ******, жилище в гр.Варна, ул.“Отец
Паисий“ № 40, училището на детето – ОУ *******“.
С писмен отговор насрещната страна И. К. А. оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли същата да се остави без уважение. С отговора е представено копие от
покана от И. А. до В. С. за предаване по споразумение между родителите на детето И. на
бащата за осъществяване на посочен в поканата режим на лични контакти до уреждане на
такъв по реда на чл.127 СК, връчена на В. С. на 03.08.2022г.
Втората въззивна жалба е депозирана от И. К. А., чрез адв. З. С. – ВАК срещу
решение № 2343/13.07.2022г., постановено по гражданско дело № 3436 по описа за 2022г. на
Районен съд – Варна в частта, с която въззивникът е задължен да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо В. С. и малолетното дете И. А., жилищата, в които В. С.
пребивава и местоработата й за срок от 6 месеца, считано от постановяване на решението;
определено е временно местоживеене на детето при майката В. С. за срок до постановяване
на съдебен акт по чл.127 СК или чл.323 ГПК, но не повече от 6 месеца, считано от
постановяване на решението и въззивникът е осъден да заплати глоба в размер на 200 лв.,
както и да заплати по сметка на ВРС дължимите държавни такси.
В жалбата се излага от И. А., че решението е незаконосъобразно поради нарушение
на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Твърди, че въпреки своевременно заявените и допустими искания на
въззивника за ангажиране на доказателства, в нарушение на процесуалните правила съдът
не е допуснал същите, поради което го е лишил от възможност да защити интересите си по
делото и представи доказателства за опровергаване на изложените в молбата за защита и в
декларациите твърдения за осъществено от страна на И. А. домашно насилие. Поради това,
че не изяснил фактическата обстановка по делото, първоинстанционният съд е достигнал до
неправилни и незаконосъобразни изводи относно основателността на молбата за защита.
Оспорва изложените в молбата и декларациите по чл.9 ЗЗДН твърдения за осъществени от
него спрямо молителките актове на насилие на 01.03.2022г., 02.03.2022г. и 07.03.2022г.,
както и насилие спрямо детето в периоди, предхождащи посочените конкретни дати.
Оспорва като неправилен и необоснован извода на съда, че събраните по делото
доказателства – декларация по чл.9 ЗЗДН и свидетелски показания установяват
осъществяване на изложените в молбата и декларациите актове на домашно насилие.
Посочва, че в представеното по делото уведомително писмо от Дирекция „Национална
система 112 МВР“ липсва сигнал от личния телефонен номер на молителката, както и
сигнал подаван от нейно име на посочените в молбата дати. Въпреки изложените твърдения
за системни актове на насилие, не са представени доказателства за подаване на сигнали до
компетентните институции за закрила на детето или медицински от извършени прегледи.
Събраните по делото доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин
извършени от въззивника актове на насилие по отношение на молителките, като изводите си
2
в тази насока, съдът е основал единствено на показанията на разпитания като свидетел баща
на молителката В. С. и свидетеля Терзиев, които не споделят преки и непосредствени
впечатления, а възпроизвеждат разкази на молителката. Счита, че съдът незаконосъобразно
е приел декларацията по чл.9 ЗЗДН за годно доказателствено средство за установяване на
твърдените актове на насилие, доколкото, не са преценени и обсъдени всички събрани в
производството писмени и гласни доказателства, които опровергават изложеното в нея. По
изложените подробно съображения, претендира отмяна на решението и постановяване на
ново по същество, с което молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие по
реда на чл.5, ЗЗДН се остави без уважение като неоснователна. Отправено е искане, по
преценка на съда да се разпореди подходящ режим на лични отношения на въззивника И. А.
с детето И., до уреждане на режима на лични отношения по реда на чл.127 СК.
В. С. с писмен отговор е оспорила въззивната жалба като неоснователна.
Контролиращата страна ДСП-Варна не е изразила становище по жалбата.
За да се произнесе по молбата въззивната инстанция констатира следното:
В депозираната пред ВРС молба за защита молителката В. С., действаща в лично
качество и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И. А., ЕГН
**********, е изложила, че с ответника е живяла на семейни начала, като от връзката им е
родено детето И.. Твърди се, че от години двете молителки са подложени на психически,
емоционален и физически тормоз от страна на ответника. В резултат на това у детето се
наблюдават редица здравословни, психологически и поведенчески проблеми. През годините
ответникът е упражнявал физическо насилие над детето, като е нанасял удари винаги по
главата - в областта на челото, разпънал и начупил хрущялите на ушите й, разбил й носа и
постоянно я наричал: "патка, тиква, пикла, мързелива си като майка си, майка ти е луда и ти
си луда като нея, търтей, ти си виновна, че с майка ти се караме, ще ти разбия муцуната."
Сочи се, че през последните 10 години от живота на двете молителки ответникът ги е
блъскал, удрял, обиждал, отправял им е заплахи. Молителката В. О. С. твърди, че е била
унижавана от ответника пред роднини, близки и познати. Той ставал агресивен , когато не
изпълняват това, което той иска. Излага се,че ответникът е служител на РУ на МВР - гр.
Долни чифлик и притежава оръжие - пистолет. Предвид преклузивния срок, съгласно чл. 10,
ал.1 от ЗЗДН , се посочват само последните инциденти, както следва: На 01.03.2022 г. след
18 часа тримата – молителките и ответникът били в съвместно обитаваното жилище,
находящо се на адрес: *********. Детето И. А. било болно и с температура. И. А. станал
видимо неспокоен и когато детето влязло в банята, той започнал да се заяжда с В. С..
Предизвикал безпричинен скандал. Казал на В. С.: "Не те искам около себе си! Самото ти
присъствие ме дразни!" Той започнал да й крещи: "Махай се!". Започнал да я блъска.
Нанасял й удари по лицето, ритал я и й крещял: "изрод, психарка, не искам да те виждам и
чувам повече". Детето И. А. чувало всички викове и крясъци на И. А.. Детето И. започнало
да вика на баща си да спре. Детето се разплакало в банята. Плачейки детето И. казало на
майка си, че иска да умре, да се самоубие дори. В същото време И. А. не спирал да крещи и
3
да повтаря на майката: "Заради теб детето вдигна температура! Ти я разстройваш и
тормозиш с присъствието си! " Като се изморил да я обижда и да й крещи, И. А. изгонил В.
С. от апартамента. На 02.03.2022 г. около 11 часа детето И. А. било оставено само, болно и с
температура, на студено в апартамента в *********, докато И. А. бил на работа. В. С.
отишла при детето. Когато И. А. разбрал, че е в жилището му, дошъл веднага и започнал да
й крещи: "Какво си мислиш, че правиш?!? Детето ще остане да живее с мен, не му трябва
такава майка като теб! Ти си луда и никой няма да ти обърне внимание! Ако те заваря пак в
апартамента , ще те застрелям!!! Ти вече не живееш тук! Искаме да живеем нормално
живота си без теб! Спри да идваш! Махай се!" Всичко това се случвало в присъствието на
детето И. А.. Детето било в ступор, ужасено, замръзнало на място от страх и ужас. Не
смеело да помръдне от мястото си. Гледало баща си И. с ужасени очи. В. С. също много се
изплашила. Майката и детето не знаели какво ще се случи, т.к. И. А. бил въоръжен и
облечен с полицейската си униформа. На 07.03.2022 г. след 17 часа, в жилището, находящо
се в ********* , били И. А. и В. С.. Ответникът бил видимо употребил алкохол. Без каквато
и да е причина той започнал да я обижда. Наричал я: "мързелива, мръсна курва". Заплашвал
я : "Аз ще ти взема детето и ще те оставя сама накрая". И. А. повтарял на В. : "Мразя те! Не
мога да те гледам повече! Нали знаеш - аз съм закона и властта и ти нищо не можеш да
направиш!". И. А. хванал В. С. за китките на ръцете, след което ги издърпал и започнал да я
стиска силно. В. С. го молела да спре, а той й ударил силен шамар през лицето. Не спирал да
я бута и блъска, а тя го умолявала да спре. Разплакала се. И. станал още по-агресивен.
Крещял на В. С.: "Млъкни! Млъкни! Махай се от тук и повече не ми стъпвай! Ще ти разбия
муцуната и ще ти пръсна тиквата!" Докато И. А. крещял всичко това на В. С., той извадил и
насочил пистолета си срещу нея. В. С. била ужасена и си помислила, че това е краят.
Побягнала и се молела само да не тръгне след нея. Била ужасена, замръзнала на място от
страх и ужас. От този ден молителката В. С. не прекрачва прага на това жилище. Детето И.
А. останала при баща си на адрес: *********. Вследствие на изложеното , молителите
сезират съда с искане по отношение на ответника да бъдат предприети следните мерки по
ЗЗДН , а именно: - Да се задължи И. К. А., ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо В. О. С., ЕГН **********, и детето И. И. А., ЕГН **********,
както и да му се забрани да ги приближава на по-малко от 150 метра. - Да се забрани на И.
К. А., ЕГН ********** да приближава следните адреси: - жилището им: село Венелин, общ.
Д.чифлик, обл. Варна, ул. Еделвайс, № 12; - жилището им: гр. Варна, ул. Отец Паисий, № 40
- местоработата на В. С.: ОУ "Христо Ботев", село Пчелник, общ. Д.чифлик, обл. Варна -
местоработата на В. С.: ЦСРИ и ОБЦДР - гр.Долни чифлик, обл.Варна, училището на
детето: ОУ „Св.Патриарх Евтимий“ – Варна. - Да се определи временно местоживеенето на
детето И. И. А., ЕГН ********** при майката В. О. С., ЕГН ********** на адрес:
***********. Мерките се претендират за максимално предвидения срок по чл.5, ал.2 от
ЗЗДН от осемнадесет месеца. В молбата е отправено искане за издаване на заповед за
незабавна защита срещу ответника, на основание чл.18 от ЗЗДН.
Ответникът И. К. А., ЕГН **********, оспорва основателността на предявената
молба и всички изложени в сезиращата молба обстоятелства и твърдения, при счита, че
4
същата е неоснователна и недоказана и моли същата да се отхвърли изцяло.
Контролиращата молба ДСП Варна е изготвила социален доклад.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба и в насрещната такава
възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, а и се установява от приложеното
удостоверение за раждане, че от съвместното съжителство на молителката В. О. С. и
ответника И. К. А. се е родило детето И. И. А.. Видно от служебно изготвената справка от
НБД Население за адресна регистрация на детето И. А. от 21.04.2022г., приложена по
делото, настоящият адрес на детето И. към датата на образуване на производството,
включително и към датата на справката, е в **********, обл. Варна.
Представено е Удостоверение изх.№ Ф -258/11.04.2022г. , издадено от Фондация“SOS
– семейства в риск“, от което се установява, че молителката В. О. С. е ползвала
консултативни услуги в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на жертви на
насилие, а впоследствие е настанена заедно с дъщеря си И. И. А. в Кризисен център за лица,
претърпели насилие или жертви на трафик при Фондацията. От приложената служебна
справка се удостоверява, че И. К. А. е в системата на МВР на 2004г., като от 2005г. е
служител в Участък - Долни чифлик и е заемал длъжностите „полицай охрана обществен
ред“, „младши автоконтрольор“ и от 2020г. заема длъжността „полицейски инспектор“.
Видно от постъпилата Справка от ОД на МВР - Варна с вх.№ 27292/21.04.2022г. е, че
И. А. притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси №20160264047/24.06.2020г, издадено от Четвърто РУ-Варна. Притежавани от А.
са три броя ловни пушки. Гореописаните оръжия г-н А. съхранява на постоянния си адрес:
**********, в метална каса неподвижно закрепена със секретно заключване, касата е с
приблизителни размери 150/20/25, захваната за стената в килер на гореописания адрес. С
Решение на началника на Четвърто РУ-Варна рег.№ 442000- 4072/18.03.2022г, разрешението
за извършване на дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси е отнето, във връзка с
издадена Заповед за незабавна защита №42 по описа на BPC-XI състав, като на същата дата
Решение рег.№ 442000-4072/18.03.2022г, е било връчено на А. и Предавателно-приемателен
протокол УРИ №446р[1]3361/18.03.2022г, И. А. е предал в Четвърто РУ-Варна,
притежаваните от него огнестрелни оръжия.
В хода на производството по делото са ангажирани гласни доказателства
посредством показанията на водените от молителите свидетели О.Г.Ст. и Кл.Г.Т. и водените
от ответника свидетели Р.Д. А. и Г.Р.Хр.. По делото са събрани гласни доказателства
посредством разпит на водения от молителите свидетел О.Г.Ст. , роден 1950г., баща на
молителката В. С. и дядо на И. А.. Свидетелят Ст. излага, че дъщеря му много разстроена му
е споделила, че на 01.03.2022г. ответникът й е крещял, обиждал, бутал и блъскал , като на
всички тези крясъци детето станало свидетел и плачейки в банята детето е казало, че иска да
умре, дори да се самоубие. На 02.03.2022г. ответникът се разкрещял на В. С. , която искала
да запали печката, т.к. детето било болно, че е луда, че детето ще остане да живее с него, че
няма нужда от такава майка, обиждал я с думите - „ луда , психарка“ и отново е започнал да
я удря по лицето, да я рита по краката , като я заплашил, че ако още веднъж я види в
апартамента, ще я застреля , поради което В. С. напуснала жилището разплакана и
разтревожена. На 07.03.2022г. ответникът бил пиян и отново обиждал молителката В. С. с
думите: „мързелива, мръсна курва ще ти взема детето, ти нищо не можеш да направиш, нали
знаеш аз съм закона, аз съм властта“. Започнал пак да я блъска, да я рита и насочвал и казал
й „сега ще ти пръсна муцуната и ще ти разбия главата“ и насочил пистолета към нея.
Свидетелят Ст. излага, че дъщеря му била толкова разстроена, че вечерта посетила
5
болницата в Долни чифлик , където са й дали успокоително. Свидетелят твърди, че китките
на дъщеря му били зачервени и охлузени , след като на 07.03.2022г. ответникът я хванал за
китките , дърпал я към себе си и я ритал. След този случай, В. С. се преместила да живее при
своя баща в с.Венелин, а впоследствие взели детето И., което им било предадено от
Началника на полицията в Долни чифлик. При предаването детето И. било много разстроено
и плачело. Свидетелят сочи, че е говорил с детето И. и същото споделя, че ответникът
постоянно я обижда, нагрубява, че каквото каже баща й, това трябва да стане. По повод
случаите през м.март 2022г., на които детето бил свидетел, детето споделило на своя дядо,
че когато порасне голяма , на иска да се ожени и да има дете, за да не може мъжът й да я
обижда, бие, нагрубява и гони, като баща й майка й. Свидетелят споделя, че В. С. се е
страхувала да излиза навън. Свидетелят Кл.Г.Т., излага ,че преподава като учител по
английски език на детето И. от около три и половина години в център за обучение по
английски език. На 10.03.2022г., когато й се обадила по телефона, В. С. й споделила, че
нещата са ескалирали в много травмираща посока за нея. Споделила, че в началото на м.03 е
била принудена да напусне семейното жилище със скандал и със ситуации грозни, но детето
е останало при баща си. В началото на март детето е било болно, но тя отишла да го види,
вечерта с висока температура, помолила е да нощува там, била е нагрубена, изгонена,
обвинена, че детето, заради нея е болно ,че няма право да е при него. Това, което ужасило
свидетелката в този разказ на молителката било, че детето го молело да спрат да се карат,
детето си ляга в леглото и казва „аз сега цяла нощ ще си повтарям ще умра, ще умря и на
сутринта ще съм умряла“. Майката си е тръгнала, за да се успокои детето,въпреки че е
искала да остане да се погрижи за него, след това отново е отишла да я види, да се погрижи
за нея, през деня вече на следващия ден отново е била изгонена, упражнено е вербално и
физическо насилие, и споделила със свидетелката , че върховата точка във всичко това е
момента, в който срещу нея е бил насочен пистолет. По време на личния им разговор
свидетелката разбрала, че става дума за датите - първи, втори и седми март. Свидетелката
сочи, че се е видяла с детето И. няколко дни след като вече били в защитеното жилище. В
началото И. не споделяла, но с времето, със спокойствието, което вече изпитва в новата си
среда, започнала да споделя повече за инциденти, които са се случвали в отсъствие на майка
й и преди. Споделила за това, че е станала свидетел на скандалите в тези дати , когато тя е
присъствала там. В хода на производството по делото са ангажирани гласни доказателства
посредством показанията на водения от ответника свидетел Р.Д. А., майка на ответника И.
А. и баба на И. А.. Видно от показанията на свидетелката А., нейният син – ответникът И.
А. и молителката В. С. живеят на семейни начала в продължение на 12-13 години. През това
време последните са се разделяли много път , като молителката В. С. си вземала багажа и
след няколко дена отново се връщала. Свидетелката А. излага, че детето И. се разбира много
добре със своя баща И. А. , добра ученичка е и за домашните й помага нейният баща. Когато
детето разбрало, че вече майка й е заминала окончателно и си е взела всичкия багаж, на
детето не му било неприятно, но общо взето не й споделило нещо по – специално, детето
казвало: „Бабо, тате ми е мама и тате“. Свидетелката твърди, че детето не се притеснява от
баща си, не е споделяло , че баща й тормози майка й. Когато детето било с баба си,те си
играели и четели, като свидетелката не е задавала въпроси относно личните отношения
между родителите на детето. Когато детето следвало да бъде предадено на майката с оглед
издадената заповед за незабавна защита, детето се разплакало и не искало да отива при
майка си. Бил направен ремонт на детската й стая, детето било спало само един ден в
ремонтираната стая и искало да остане там. Свидетелят Г.Р.Хр., родена 1975 г., без дела и
родство със страните по делото. Свидетелят Хр. излага, че е Началник на ПУ-Долни чифлик,
в което ответника работи. След постъпване на заповедта за незабавна защита свидетелят
веднага взел оръжието на ответника, това било ловно оръжие , което се намирало в каса в
неговата къща. Впоследствие се обадил по телефона на майката В. С., че трябва да вземе
детето и че ще бъде в ПУ – Долни чифлик, където да бъде предадено на майката. И. А.
довел детето видимо разстроено, което не спирало да плаче и повтаряло едни и същи думи:
„Не искам да ме пращате при мама, по - добре се чувствам при тате, тя не се държи към мен
добре“. Когато попитал детето защо не иска, то казало, че като отиде при майка си в
6
с.Венелин , тя го оставила да спи в студена стая, без печка. Свидетелят му казал, че за
момента има заповед и то трябва да бъде при майка си до излизане на следващо решение.
Детето казало: „Моля ви се, нека по - бързо да стане това“. Майката дошла и взела детето ,
заедно с багажа. Детето, като видяло майка си, не спирало да реве, даже някакви обриви му
излезли по лицето. Майката го взела отново разстроено, качили се в автомобила на бащата
на майката – дядото, заедно с багажа и заминали.
По делото е изготвен доклад от Дирекция“ Социално подпомагане“ –Варна, от който
се установява следното: Детето и неговата майка В. О. С. са настанени в Кризисен център от
21.03.2022г. Отношенията между родителите на детето са били влошени, като на
31.01.2022г. майката В. напуска семейното жилище в гр. Долни чифлик, по нейна
информация е била изгонена от бащата на детето И. А.. Детето И. остава да живее при баща
си в жилището до 18.03.2022г., когато съдът се е произнесъл с незабавна заповед за защита и
бащата предава детето на майката. Социален работник от Отдел за закрила на детето
гр.Варна е провел среща и разговор с детето И. и неговата майка на 01.04.2022г. За
настоящото социално проучване е проведена самостоятелна среща с детето на 28.04.2022г. в
Кризисен център. Направило е впечатление, че детето в разговорите споделя противоречива
информация и на двете срещи. При първата среща, в присъствието на майка си то е
споделило, че е ставало свидетел на физическа агресия от бащата към майката. Споделило е
и за агресия на баща си към самото него.
На 28.04.2022г. /срещата с детето за настоящото проучване/, И. е била много
спокойна, споделила е, че учи в ново училище, адаптирала се е в новата учебна среда,
получава шестици и се чувства добре, както в училище така и в центъра заедно с майка си.
Не се е чувала с баща си, тъй като телефонът й не е в нея. Споделя, че й е мъчно за него и
иска да го види. Очите й се насълзили, а гласът й се снижил. Споделила, че баща й й липсва.
"Аз не съм виждала тати да удря мама....", "последно ме е удрял през 2021г., ходила съм на
училище с белег от шамар, за белега беше един път, но ме е удрял, дърпаше ми ушите ,
отговаря детето на въпроса "Баща ти удрял ли те е?" Разговорът с детето се насочил
конкретно към случилото се на 01.03.2022г. , на 02.03.2022г. и на 07.03.2022г. За случилото
се на 01.03.2022г. детето споделя:"...аз бях болна и не можех да говоря , много ме болеше
гърло, мама дойде да ми донесе играчки, имах температура и тя ми слагаше кърпи по челото
и по ръцете, тати каза, че заради нея съм вдигнала температура....". "Мама искаше да говорят
за мене...", "На 01.03.2022г. ги чух да се карат, аз бях в банята...", "мама твърди, че той я е
ритал и обиждал с думи, които не са за казване...". "Мама искаше да спи на килима при мен,
но тати не й позволи.."/детето е било болно/."Честно казано нямаше да ми е приятно мама да
спи на килима...". Майката не е спала в апартамента. На 02.03.2022г. майката сутринта е
отишла в жилището да види детето:"...Чух мама да влиза сутринта, тати беше на
работа...после си дойде и започнахме да се разправяме...", "Тати ме отделя от нея ,затова
мама искаше да говорим..."."Говореха само...". Детето беше попитано "имало ли е обиди?",
отговори "не". На въпроса страх ли те е от тати?, детето отговаря "Много малко..","удрял ме
е не точно често, не точно рядко...нещо средно...". В разговора с И. се засегна темата за
новата партньорка на баща й. В тази връзка детето сподели, че баща й, я е водил на
психолог: "Не смеех да споделя, че тати има приятелка, да не си изпатя от него...", "Виждала
съм я и двете ни беше срам...". На случилото се между родителите на детето на 07.03.2022г.,
И. не е присъствала. В заключение се посочва , че от проведените срещи и разговори с
детето И. И. А., става ясно , че и двамата родителите в стремежа си да не го отчуждят от
себе си, съзнателно или не, са го въвличали в техните взаимоотношения и конфликти. Това
се отразява изключително неблагоприятно на психо-емоционалното му състояние и в
старанието си да не ги злепостави, И. изпитва напрежение и страх, което проличава в
разговора с нея.
Приети по делото са два броя удостоверения за настоящ адрес с изх.№
42040/04.05.2022г. и вх.№ 42042/04.05.2022г., от които е видно , че настоящият адрес на
молителите В. С. и детето И. А. е в гр.Варна ул. „*******, считано от 04.05.2022г.
Видно от Служебна бележка изх.№ 583/13.06.2022г. , издадена от ОУ “Св.Патриарх
7
Евтимий-Варна“, детето И. А. е записана като редовна ученичка в 4в клас през учебната
2021/2022г.
По допустимостта на молбата, каквато проверка в обжалваната част на
молбата въззивната инстанция извършва на осн. чл.269 ГПК:
Молбата на В. О. С. изхожда от легитимирано лице по смисъла на чл. 3 т.2 и т.4 вр.
чл.8 т.1 и т.3 ЗЗДН. Молбата е редовна, доколкото с нея е приложена и задължителната
декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Подадена е в срока по чл.10 ал.1 ЗЗДН предвид твърдените
дати на актове на домашно насилие.
Молбата за защита по реда на ЗЗДН е допустима.
По основателността й съдът намира следното:
По смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.
В конкретния случай се твърди от молителката, че извършеното домашно насилие,
представлява упражнено психическо и емоционално насилие, както и физическо такова над
нея в присъствието на детето И. от страна на И. А. – партньор на молителката С. и баща на
детето В.. Твърди се, че на 01.03.2022г. насилието се е изразявало в отправени към
молителката С. обиди, ругатни, нагрубяване, заплахи от страна на ответника, удари по
лицето, блъскане, ритане. Твърденията са, че това е станало в присъствието на детето, което
е претърпяло емоционално и психическо насилие, поради което и се е разплакало. На
02.03.2022г. се твърди, че насилието по отношение на В. С. се е изразявало в обиди, заплахи
за убийство, като това също се е случило в присъствието на детето, което е било изплашено.
Насилието на 07.03.2022г. е било по отношение на В. С. и се е изразявало в обиди, грубости,
заплахи, физическо насилие- стискане за китките, шамар, бутане, блъскане, насочване на
пистолет срещу молителката.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, кредитирани в тяхната съвкупност, се установяват по категоричен начин
обстоятелствата, че молителката и ответника са били в лоши отношения, като на посочените
дати – 01.03., 02.03. и 07.03.2022г. същите са имали конфликти, станали са скандали, като на
първите две дати и детето И. е било свидетел. Конфликтите са се изразявали в спорове
досежно осъществяване на контакт между детето и майката, влизането на последната в
жилището на ответника, спорове досежно начините и мястото на отглеждане на детето. Не
се установи конфликтът да е бил съпроводен с обиди, ругатни и заплахи, нито с физическо
насилие, извършени от ответника. Съдът не кредитира показанията в този смисъл на
свидетелите О. Ст. и Кл.Т., тъй като показанията на тези свидетели са опосредени и
непреки, същите повтарят разказаното от молителката. Лични техни впечатления както за
физическото, така и за психическото състоянието на молителката, няма споделени от
свидетелите. Св. Ст. сочи, че молителката подробно му е разказала за случките, но същият
не знае дали тя си е извадила медицинско, за какво е ходила до болницата вечерта /а
доказателства за този факт не се събраха, като липсват и въобще такива твърдения в молбата
за защита./ Нелогични са и извършените от молителката действия три дни след последния
инцидент да телефонира на св. Т. и да я уведоми подробно за инцидентите. Свидетелката е
била учителка на детето, но няма данни по делото, нито пък наведени твърдения, че тя е в
8
близки приятелски отношения с молителката, както и че е информирана за обстановката в
семейството. Затова и необяснимо от житейска гледна точка е запознаването на един чужд
страничен за семейството човек с твърде лични е деликатни обстоятелства. Свидетелката
споделя единствено лични впечатления как детето е споделило доста по-късно, че на
посочените дати майка му и баща му са имали скандал. Детето безспорно е било разстроено
от скандалите. Същото се установява и от показанията на дядото на детето св. Ст..
Твърденията в декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН безспорно са основание за издаване на
заповед за защита, но същите подлежат на оборване. Затова и доколкото настоящият състав
съобрази, че още с подаването на повторна декларация, в която се твърдят на практика нови
обстоятелства по отношение присъствието на детето на 07.03.2022г. при твърдяното
упражнено върху майката насилие, то и доказателствената сила на декларацията е
разколебана. От изложените по-горе основания за некредитиране на свидетелските
показания на свидетелите Т. и Ст. в частта, в която същите не са преки и непосредствени,
ведно с поставената под съмнение достоверност на изложеното в декларацията, съдът
намира, че може да бъде направен извод, че по отношение на молителката С. не е
упражнено физическо насилие на 02.03.2022г., както и не са отправяни обиди, грубости и
заплахи за убийство чрез насочване на пистолет на 01.03. и 07.03.2022г. Горните изводи
могат да бъдат направени и от изложеното при изслушването на детето от социалния
работник. Показателно е, че детето дава противоречиви сведения в присъствието на майката
и без участието й в разговора. Съдът по обясними причини намира, че достоверните
сведения детето дава, когато не присъства един от родителите, т.е. когато не е налице
конфликт на лоялност. И докато в присъствие на майката детето е посочило, че е ставал
свидетел на психическа и физическа агресия на бащата към майката, както и твърди, че по
отношение на детето е прилагана такава, то в отсъствие на майката детето твърди друго.
Същото сочи, че при скандалите на 01.03. и 02.03.2022г. е нямало обиди. За инцидента на
първи март сочи, че майка му твърди, че е била удряна и ритана, но детето не е видяло
такова нещо. Чуло е от банята, че са се карали, защото майката е искала да остане да спи в
апартамента, но бащата не е позволил. На втори март родителите само са говорили, защото
бащата е отделял детето от майката. Детето признава, че по принцип малко я е страх от
баща й, както и че я удря понякога- последно през 2021г. Същевременно бащата й липсва и
страда за него, макар и да е спокойна в новата си среда на живот. Прави впечатление, че
детето е добре запознато от майката как се развиват отношенията между приятелката на
бащата и последния, както и как се чувства майката от отделни случки. Очевидно е, че част
от твърдените от молителката обстоятелства са пресъздадени и пред детето и същото ги е
възприело като достоверни, но същевременно чистосърдечно признава, че лично не е
констатирало такива неща да са се случвали. Изложените съображения мотивират състава да
приеме, че действително в резултат на силно влошените отношения между родителите се е
стигнало до скандали, разправии и повишаване на тон на посочените дати- 01.03 и
02.03.2022г. Майката е била възпрепятствана да остане в жилището при детето, макар и да е
било болно, изгонена е била от ответника, което безспорно представлява упражнено
емоционално и психическо насилие по отношение на същата. Доколкото тези действия са
извършени в присъствието на детето и на осн. чл.2 ал.2 ЗЗДН, съставът приема, че такова
емоционално насилие е извършено по отношение и на детето И..
Досежно твърдението за извършено на 07.03.2022г. насилие само по отношение на
молителката В. С. съставът приема, че такова не се установи, доколкото не се доказа
физическа агресия на ответника по отношение на първата. Не се установи същият да е
разполагал с пистолет, който се твърди, че е насочен към молителката, доколкото видно от
представената справка, ответникът разполага само с три регистрирани ловни пушки. Друго
бойно оръжие няма данни да му е било зачислено. Респективно, не се установи и стискането
за ръцете на В. С., блъскане, удари. Нелогични са обясненията на молителката, че въпреки
че още на 02.03.2022г. се е почувствала застрашена и заплашена с убийство, при насочен
срещу нея пистолет на 07.03.2022г., същата не е позвънила на спешния телефон 112 /което
безспорно се установи по делото/, не се е снабдила с медицинско удостоверение за
причинени телесни повреди /каквито е твърдяла, че е понесла/, като същевременно е
9
телефонирала три дни след инцидента, за да се оплаче на учителката на детето, а едва близо
две седмици след това е потърсила Център за социална рехабилитация и интеграция на
жертви на насилие за настаняване в кризисен център на нея и детето. Горното поведение
съдът намира, че установява целенасочени действия на молителката, предприети за промяна
местоживеенето на детето И. и отделянето му от жилището и обкръжението на бащата. Този
извод се налага и като се съобрази последващото поведение на молителката, изразяващо се в
прекъсване на всякаква връзка между детето И. и неговия баща- смяна на телефонни номера,
настаняване в кризисен център, смяна на училище, забрана на детето да се вижда с баща си,
което на практика се постига чрез настаняването в кризисния център. Съдът намира, че
въпреки установеното емоционално и психическо насилие /караници, скандали и крясъци/,
което е претърпяла молителката В. С. на 01.03. и 02.03.2022г., както и детето И., доколкото
насилието е било в негово присъствие, не следва да бъдат предприети мерки за защита
такива, нарушаващи необосновано правото на бащата да осъществява нормални
взаимоотношения с детето И.. Очевидно молителката В. С. се е почувствала дотолкова
застрашена и уплашена, за да потърси съдействието на социални институции с оглед
гарантиране прекъсването на всякакви контакти между нея и ответника. Поради това и
освен мярката по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН да бъде задължен ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на молителката С., обосновани са исканията
за ограничаване на достъпа до жилището, местоработата и до самата молителка- мерки по
чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН. Съдът намира, че доколкото безспорно в производството се установи, че
извършените действия, представляващи акт на насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, са били
взаимни под формата на караници, скандали, т.е. са осъществявани с активното участие и на
молителката С., ограничителните мерки следва да бъдат наложени за минималния
предвиден от закона срок от три месеца /който понастоящем е изтекъл/. Следва да бъде
наложена на ответника и мярката по чл.5 ал.4 ЗЗДН чрез осъждането му да заплати глоба в
размер на 200 лв.
По отношение на мерките за защита на детето И. съдът намира, че подходяща е
мярката по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН- като ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие.
Мярка по чл.5 ал.1 т.4 ЗЗДН чрез определяне на временно местоживеене на детето
при неговата майка не следва да бъде налагана предвид нормата на чл.5 ал.3 ЗЗДН,
забраняваща налагането на тази мярка при наличие на висящ спор за предоставяне на
родителски права. Пред настоящата инстанция е представено съдебно удостоверение,
установяващо, че такъв спор е висящ, поради което и въпросът за местоживеенето на детето
И. и родителските права следва да бъде решен посредством привременните мерки, по които
компетентен да се произнесе е съдът, разглеждащ исковете по чл.127 СК. Недопустимо е
мерките по ЗЗДН да заместват акта по чл.323 ГПК.
Съдът намира, че по отношение на детето И. не се налагат други мерки за защита, тъй
като се установи в производството, че актовете на насилие не са били насочени по
отношение на самото дете, а по отношение на неговата майка. Търпяното от детето насилие
е поради факта, че същото е станало свидетел на насилието по отношение на своя родител.
Затова и предвид вида и интензитета, както и обекта на насилието, съдът намира, че не се
налага на бащата да бъде наложено ограничение да доближава детето И., неговия дом,
училището и местата за социални контакти, които посещава.
По изложените съображения съставът намира, че решението на ВРС следва да бъде
потвърдено в частта, с която по отношение на детето И. и В. С. е наложена мярката по чл.5
ал.1 т.1 ЗЗДН, като ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие. Следва да бъде потвърдено и решението в частта, с която е отхвърлена молбата за
налагане на други мерки за защита по отношение на детето И., както и е наложена глоба на
ответника в размер на 200 лв. Решението следва да бъде отменено в частта, с която срокът
на наложените по отношение на В. С. мерки за защита по чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН е определен на
шест месеца, като вместо него бъде определен минималния срок от три месеца. Решението
следва да бъде отменено и в частта, с която е определено местоживеенето на детето И. при
10
майката В. С. и искането за налагане на такава мярка следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изхода на спора и направеното искане от въззиваемия А. в негова полза
следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от жалбата. Претендирани са
800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност.
Същото е основателно съобразно нормата на чл. 22 Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията му към момента на сключване на договора за
правна помощ 21.07.2022г., която предвижда минимално възнаграждение по този вид дела-
400 лв. Предвид горното и съобразно частичното уважаване на молбата за защита съдът
намира, че следва да бъде осъдена въззивницата С. да заплати в полза на А. сума в размер на
200 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2343/13.07.2022г., постановено по гражданско дело №
3436 по описа за 2022г. на Районен съд – Варна, в частта, с която
е задължен И. К. А., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на В. О. С., ********** и малолетното дете И. И. А., ЕГН
**********, на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН,
забранено е на И. А. да приближава на по-малко от сто метра, както следва: -
молителката В. С., ЕГН ********** ; жилището й в с село ********** и в
*********** ет.3 ап.39; местоработата й: ОУ ********** и местоработата й: ЦСРИ и
ОБЦДР - гр.Долни чифлик, обл.Варна, както и в частта, с която
е отхвърлена молбата на В. С., действаща в лично качество и в качеството й на майка
и законен представител на малолетното И. за налагане на други мерки за защита срещу
И. К. А., както и в частта, с която
е осъден последния да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд глоба в размер на 200,00 лева, на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН.
ОТМЕНЯ Решение № 2343/13.07.2022г., постановено по гражданско дело № 3436
по описа за 2022г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е определен срок за налагане на
мярката по чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН - шест месеца, считано от постановяване на настоящото
решение,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ОПРЕДЕЛЯ, че мярката по чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН има
действие 3 /три месеца/, считано от постановяване на първоинстанционното решение
/който срок понастоящем е изтекъл/.
ОТМЕНЯ Решение № 2343/13.07.2022г., постановено по гражданско дело № 3436
по описа за 2022г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е наложена мярка по чл.5 ал.1
11
т.4 ЗЗДН, като е определено временно местоживеенето на детето И. И. А., ЕГН **********
при майката В. О. С., ЕГН ********** , на адрес: *********** ет.3 ап.39, за срок до
постановяване на съдебен акт по чл.127 СК или чл.323 ГПК, но не повече от шест месеца,
считано от постановяване на първоинстанционното решение,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. О. С., **********, за налагане на мярка за защита по чл.5
ал.1 т.4 ЗЗДН по отношение на малолетното дете И. И. А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА В. О. С., ЕГН **********, с адрес ********** да заплати на И. К. А., ЕГН
**********, сума в размер на 200 /двеста лева/, представляваща направени в настоящата
инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на осн. чл.78 ал.3 ГПК
съобразно отхвърлената част от молбата за защита.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.17 ал.5 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12