РЕШЕНИЕ
№ 982
гр. Бургас, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120100316 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, против Д. В.
М. с ЕГН **********., с адрес: гр. Бургас, *** с която по реда на чл. 422 от
ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 159.44 лева, дължима главница
по издадени фактури за периода от 26.04.2021г. до 25.11.2021г., с отчетен
период по фактури от 09.06.2020г. до 04.11.2021г., сумата от 38.08 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците,
дължимо за периода от 26.05.2021г. до 01.09.2023 г., както и лихвата от
датата на подаване на заявлението - 12.09.2023г. до окончателното изплащане
на задължението.
Ищецът сочи, че ответникът е клиент на ищцовото дружество и страна
по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост с адрес: *** и със заведена партида в
базата данни с абонатен № 933059.
В съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и
1
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, ответникът притежавал качеството „потребител“
във възникналото облигационно отношение, като собственик на
водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на
услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, които са публично известни и публикувани на интернет
страницата на водния оператор. Отчитането на водомера на абоната за
процесния период се осъществявало по електронен път, посредством
използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно
отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер.
Твърде се, че съществувала възможност за „самоотчет“, когато
клиентът сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си
устройства. Ищецът претендира, че след всяко отчитане били издавани
данъчни фактури, съдържащи съответните реквизити. Твърди се, че били
издадени фактура № ********** от 26.04.2021г. на стойност 140.11 лв. и
фактура № ********** от 25.11.2021г. на стойност 19.33лв., които не са били
заплатени в срок 30 дни от издаването на всяка една от тях. Върху тези суми
ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до
датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
общ размер на 38.08лв., както и лихвата от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на задължението.
С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В проведеното по делото съдебно заседание ищцовото дружество,
редовно призовано, се представлява от процесуален представител, който е
релевирал искане на основание чл. 238 и следващите от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение, с което да бъде прието за установено,
че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Моли за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
В проведеното по делото първо съдебно заседание на 16.05.2024 г.,
ответникът, редовно призован, не е изпратил представител и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, с Разпореждане № 946 от
24.01.2024г. на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Разпореждането е връчено на ответника лично на 13.02.2024г.
По реда на чл. 41, ал. 1 е връчена редовно призовката за насроченото по
2
делото съдебно заседание.
Неподавайки отговор на исковата молба и неявявайки се в съдебно
заседание, ответникът не е оспорил твърденията, изложени от ищеца в
исковата молба.
От своя страна ищецът е представил писмени доказателства, които
съответстват на твърденията му за валидно сключен договор за предоставяне
на ВиК услуги, както и за доставяне на тези услуги.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода
за вероятна основателност на претенциите, съобразно изискването на чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Воден от горното, настоящият състав на Районен съд Бургас счита, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ГПК, а именно 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е
бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване
на срокове и неявяване в заседание, 5. искът е вероятно основателен.
Предвид гореизложените констатации съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, с което исковата претенция да бъде
уважена изцяло, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, решението не следва
да се мотивира по същество.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, за които в
законоустановения срок е представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.
Съгласно същия, ищецът претендира разноски в размер на 75 лева за
заплатена държавна такса и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата за държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената
заповед за изпълнение в размер на 75 лв., включващи държавна такса в
размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., като
същите следва да бъдат присъдени в цялост.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. В.
М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ***, дължи на „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, сумата от 159.44 лева,
представляваща дължима главница по издадени фактури за периода от
26.04.2021г. до 25.11.2021г., с отчетен период по фактури от 09.06.2020г. до
04.11.2021г., сумата от 38.08 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главниците, дължимо за периода от 26.05.2021г. до 01.09.2023
г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението - 12.09.2023г . до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 2680/13.09.2023г. по ч.гр.д. № 5470/2023г. по описа на РС
Бургас, на основание чл. 415 ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, *** да
заплати на Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“,
№ 3, сумата от 175 лв., представляваща сторени в настоящото производство
разноски, от които 75 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, *** да
заплати на Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“,
№ 3, сумата от 75 лв., представляваща сторени в производството по ч.гр.д. №
5470/2023г. по описа на РС Бургас разноски, от които 25 лв. държавна такса
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент
от чл. 239, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4