№ 276
гр. Русе, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20************ по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС Е. Х. О. и О. Х. О. против
С. О. Б. и З. Х. Б..
Ищците твърдят, че на ****г. в с. ****, общ. *** е починал техния баща
Х.О.К.. От неговото раждане до смъртта си той живял в с. ****, на ул.
*******, в имот, който е бил закупен от неговия баща и дядо на ищците -
О.Е.К.. Не разполагали с документ за собственост. Бабата на ищците по
бащина линия – Ф.К., починала на ****г., а дядо им О. - на ****г. Двамата
ищци също били родени в този дом и имали адресна регистрация в него,
включително и техният баща бил адресно регистриран на този адрес. Имотът
бил деклариран от него на негово име и били заплащани дължимите данъци
през годините. Твърди се, че имотът е закупен първоначално като ***кв.м., но
в действителност и в реални граници е 540 кв.м., тъй като не били упражнили
правото да си уредят отношенията със съседния имот и той се владеел в
реална граница от 540 кв.м. Доколкото им е известно, намиращата се в имота
сграда е строена от техния дядо. Твърдят, че винаги техният баща е плащал
данъците и таксите за целия имот, а след неговата смърт това правел първият
ищец, но не бил подавал декларация по чл.14 ЗМДТ.
След смъртта на техния баща, двамата ищци се споразумели да
1
стопанисват имота, като О. плаща данъците, а Е. полага грижи за имота. За
това през лятото той редовно ходел - косил трева в двора, а зимата почиствал
сняг. В двора имало посадени дървета и берели плодове от тях. От няколко
години ищецът О. живеел в чужбина, но периодично се прибирал в България.
Твърдят, че през пролетта на 2022 г. им се обадили съседи от с. ****, за да
кажат, че леля им С., която е сестра на техния баща и съпругът З. режат
дървета в двора и чистят. Казали, че този имот бил техен и искали ключ за
къщата от Гюлтен, защото знаели, че тя помага на ищците при стопанисване
на имота. След направена справка ищците установили, че действително
тяхната леля се е снабдила с Констативен нотариален акт за собственост
върху недвижимия имот, придобит по давност. Същите останали изненадани,
тъй като считали този имот за техен по наследство от баща им, който през
годините демонстрирал изцяло владелческите си намерения по отношение на
имота.
Двамата ищци считат, че не са налице предпоставки за ответницата да
придобие този имот по давност, тъй като същата не е упражнявала владение
върху него. През годините нито тя, нито който и да е друг е оспорвал
собствеността на техния баща по отношение на този имот. До смъртта на
баща им, а в последствие и до тях никога не било достигало изявление за
манифестирано намерение да се владее този имот като собствен от тяхната
леля. Точно обратното - многократно тя била заявявала, че не се интересува
от този имот и затова двамата ищци били много изненадани когато
установили, че се е снабдила с нотариален акт за неговата собственост.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на С. О. Б. и З. Х. Б., че Е. Х. О. и О. Х.
О. са собственици по наследство от техния баща Х.О.К. на недвижим имот,
представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 540 кв.м. /петстотин и
четиридесет квадратни метра/, представляващо имот ****, за който е
образуван УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ****, с площ от *** кв.м.
********** в квартал ***** по кадастралния и регулационен план на с. ****,
общ. ***, обл. Русе, ****, одобрен със Заповед № *** от 29.10.1968г. на ИК
на ОНС Русе, заедно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА
СГРАДА с площ от ****** и ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от ********, с
административен адрес: с. ****, общ. ***, обл. Русе, ********, при граници
за целия имот: имот № ***, имот № ***, имот № *** и от две страни улици,
2
както и да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението на имота.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК се претендира отмяна на констативният
нотариален акт, легитимиращ ответниците като собственици на целия имот.
В срока по чл.131 ГПК ответниците изразяват становище за
допустимост на предявеният иск. Считат, че искът за ревандикиране на имота
е неоснователен. Признават обстоятелството, че до смъртта си Х.К. е живял в
имота, който е придобит от О. К.. Въпреки че са се снабдили с констативен
нотариален акт не оспорват правото на собственост върху този имот на
двамата ищци, но до размера на общо 1/2 ид.ч. от него, каквито били и
наследствените им права. Твърди се, че наследодателят на двамата ищци не е
придобил процесния имот по давност, а единствено е бил негов ползвател,
съответно държател на частта на ответницата. Плащането на данъци за този
имот било правно ирелевантно за разрешаване на спора относно
собствеността му. Считат, че ако наследодателят на двамата ищци е имал
намерение да придобие по давност този имот е следвало да го демонстрира,
като се снабди с констативен нотариален акт. Оспорват се твърденията, че
бащата на ищците, както и самите те са владели през годините имота.
Считат, че ревандикационният иск е неоснователен, защото достъпът до
имота им не бил ограничен по какъвто и да е начин.
Считат, че не са налице предпоставки за отмяна изцяло на оспорения
констативен нотариален акт, а евентуално за 1/2 ид.ч. от него.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Няма спор между страните по делото, че описания в исковата молба
недвижим имот (съобразно актуалната му скица №****г.), представляващ
дворно място с площ от 540 кв.м., с построените в него жилищни сгради с
площ от 50кв.м. и 9 кв.м. е било придобито в собственост от дядото на
двамата ищци и баща на първата ответница О.Е.К., за което обстоятелство не
разполагат с писмени доказателства.
О.Е.К. е починал на ****г., а съпругата му Ф.Х.К. на ****г. Двамата са
оставили за свои наследници син Х.О.К. и дъщеря С. О. Б..
Х.О.К. е починал на ****г. и е оставил за свои наследници децата си и
ищци по делото Е. Х. О. и О. Х. О..
В процесния имот са живели през годините семейството на О. и Ф. К.и с
двете си деца. След като дъщеря им С. сключила брак с втория ответник З. Б.,
3
напуснала имота и заживяла в къща на съпруга си в същото село. В процесния
имот след смъртта на двамата родители, останал да живее Х.К., сам или с
членове на своето семейство. Той стопанисвал имота и го обитавал до
смъртта си.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност дело №***, ***, рег. №*** дело №*** от ***г. на нотариус А.Ф.
ответницата С. О. Б. се легитимира като собственик на целия процесен
имот.
С показанията си свидетеля Г.Б. установява, че живее в близост до
процесния имот и всеки ден минавала покрай него. Поради това знаела, че в
имота живеел до смъртта си бащата на ищците и те като били малки. Преди
години там живеели и родителите на Х.К., но по някое време се изместили да
живеят в друга къща в селото. Ответницата С. също живяла в имота докато се
омъжи. След това го напуснала и не я била виждала да се грижи за имота и да
прави нещо или да има някакви претенции за него. Х. се грижел за имота и
бил казвал, че е негов, никога не споделял да има проблеми със сестра, да са
се карали за него. След смъртта на Х. за имота грижите поели двамата ищци,
те дори възнамерявали да си го поделят, не били споменавали за някакви
претенции на леля си за имота, дори дали ключ на свидетелката да го
наглежда. През изминалата пролет тя видяла, че в имота има отрязани
дървета и от съседи разбрала, че С. и съпругът започнали да извършват
някакви дейности в двора. Не знаела как са влезли, защото ключ имала само
тя. След известно време З. поискал ключа и казал, че имота е вече техен. Тя
не дала ключа и се обадила на ищеца Е. и му казала. Към момента знаела, че
Е. и О. нямат достъп до имота, защото отвън имало поставен друг катинар от
леля им, за който те нямали ключ.
Свидетеля Д.Д. установява, че живее в съседния на процесния имот. За
това знаел, че в него до смъртта си живеел бащата на ищците Х., докато
починал през 2015г. След това виждал в имота ищците, О. си идвал веднъж
годишно, през лятото и отсядал там, а Е. идвал да коси трева. През зимата не
ги бил виждал. Свидетелят няколко пъти в имота видял и С., не знаел какво е
правила там. Докато бил жив брат , също идвала да го види. Свидетелят
знаел, че имота бил на Х., защото само той живеел в него, не знаел как е по
документи, не бил чувал сестра му да има някакви претенции. Предната есен
свидетелят видял С. и З. да чистят двора и му казали, че са прехвърлили
4
имота на тях. Към настоящия момент никой не живеел в процесния имот,
къщата била празна, свидетелят предполага, че външната му порта е
заключена, но не знаел със сигурност.
Свидетелят А.Р., установява, че е племенник на ответника З.. Било му
известно, че през годините в процесния имот живеел брата на С. със
съпругата си, а след като се развели само той, докато почине през 2015г.
Докато бил жив Х., С. и З. се грижели за него. Едва на погребението му
свидетелят видял единия от синовете му, а други въобще не бил виждал.
Често минавал покрай въпросното място и виждал, че двора му не е
поддържан. Откакто вуйчо му взел имота, в него нямало как да ходят ищците,
защото било заключено, З. оправил оградата и сменил ключа. Докато бил жив
Х., отношенията му със С. били добри, нямало конфликти помежду им.
Свидетелят А.Г. установява, че е от село ****, живеел там и познавал
ответниците и бащата на двамата ищци. До смъртта си през 2015г. Х. живял в
процесния имот, а след това никой не живеел там. Преди да се оженят
двамата ответници, С. също живяла в имота. Ответницата се грижела за този
имот още докато бил жив Х., а и след това, като ходила със съпруга си да го
почистват.
Свидетелят Б.С. установява, че живее в село ****, познавал
ответниците и починалия Х.. Знаел, че той живее в процесния имот до
смъртта си и затова мислел, че той е негов. След като починал никой не се
грижел за имота. Свидетелят не бил чувал някога С. да има претенции по
отношение на този имот.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
В конкретния случай двамата ищци се считат за собственици на
процесния имот по наследство от починалия си баща (изрично посочено в
исковата молба и нейния петитум), за който се твърди, че е придобил
половината от имота по наследство от своя баща, а другата половина чрез
давностно владение. Доколкото страните нямат спор по този въпрос, дори и
без представени по делото доказателства, следва да се приеме за установено
между тях, че процесният имот е бил придобит от наследодателите на
ответницата и бащата на ищците - О.Е.К., починал на ****г. и съпругата му
Ф.Х.К., починала на ****г., т.е. след смъртта им съобразно наследствените си
права, ответницата С. Б. и наследодателя на ищците Х.К. са станали
5
съсобственици на процесния имот по наследство при равни права. С оглед
становището на страните, спорно по делото е дали до смъртта си Х.К. е
придобил собствеността върху целия имот, съответно дали е станал
собственик и на частта на своята сестра по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност.
За придобиване на правото на собственост (на половината от
процесния имот) по давност от наследодателя на ищците, е необходимо в
продължение на повече от десет години преди смъртта му, той да е владял
явно, непрекъснато и необезпокоявано целия процесен имот. Завършването на
фактическия състав на придобивната давност включва и позоваването на нея.
В случая няма данни по делото, бащата на ищците да се е позовал на тази
придобивна давност, т.е. преди смъртта му да е завършен фактическия състав
за този начин на придобиване на собственост. Ищците изрично са основали
исковата си претенция не на продължено от тях давностно владение (т.е. да се
позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност с образуване на
настоящото производство), а на придобито право на собственост по
наследяване. Само на това основание исковата претенция следва да се приеме
за частично неоснователна, до размера на наследствените права от спорното
имущество на ответницата – ½ идеална част.
Също така частично неоснователна, за половината от имота е исковата
претенция и на още едно основание. В трайната съдебна практика
съдилищата приемат, че сънаследникът владее наследствения имот за сметка
на всички сънаследници. В случая след смъртта на родителите му, бащата на
ищците Х.К., живеейки и стопанисвайки процесния имот се е явявал владелец
на ½ идеална част от имота и държател на другата част. За да превърне
владението в самостоятелно, т.е. само за себе си да владее целия имот е било
необходимо да „отнеме“, да „отблъсне“ владението на другия съсобственик
(ответницата С.), а не е достатъчно само да манифестира неопределено
самостоятелността на владението. Събраните по делото доказателства не
сочат на такава промяна в намерението на Х.К., още по-малко за нейното
категорично заявяване (противопоставяне) на ответницата С. Б.. В нито едно
от свидетелските показания не се съдържат данни за изразено от К. пред
ответницата намерение да владее целия имот и противопоставяне на нейни
наследствени права. Точно обратното, отношенията между страните са били
добри, не са имали конфликти, дори са липсвали разговори и обсъждане
6
бъдещето на имота, евентуално който какви претенции има по отношение на
него. Категорично се установява едно фактическо положение, ползване на
имота, но не и владение, което да е явно и несъмнено противопоставено на
другия съсобственик.
Според установената по-нова практиката на ВКС, действията, с които
се демонстрира промяната на държането във владение, респ. промяната на
намерението на съсобственика или сънаследника да владее целия имот,
следва да бъдат конкретни по отричане правата на останалите съсобственици
или сънаследници и да са станали достояние на тези съсобственици или
сънаследници. Такива действия са например: отказът на ползващият имота
сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до
знанието на останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да
се разпореди с имота само в своя полза или такова ползване на имота, което
ясно показва, че изключва владението на останалите наследници (например
отдаването му под наем на трето лице и изричен отказ да се заплаща част от
получения наем на останалите наследници). В случая извършването на такива
действия от наследодателя на ищците не се установява.
Също така съгласно установената съдебна практика, декларирането на
имота в данъчните служби и заплащането на дължимите за него данъци и
такси, не са действия от горепосочената категория, които да демонстрират
промяна в намерението на съсобственика да владее имота само за себе си.
Всеки съсобственик съгласно чл.31 ЗС е длъжен да участва в ползите и
тежестите за общата вещ съобразно дела си, а когато сам е поел изцяло
стойността на необходимите и полезните разноски за съсобствената вещ,
може да иска от останалите съсобственици да му заплатят тази част от
разноските, която съответства на техния дял. Поради това ирелевантно за
настоящия спор е кой е заплащал през годините дължимите за процесния
имот данъци и на кого е декларирана собствеността в данъчните служби, след
като няма доказателство това деклариране да е доведено до знанието на
другия наследник на процесния имот.
По изложените съображения следва да се приеме, че наследодателят на
двамата ищци до смъртта си не придобил правото на собственост върху целия
имот, а е притежавал само толкова, колкото е получил по наследство – ½
идеална част от него. Поради тази причина и всеки от ищците съобразно
наследствените си права е придобил и е станал собственик на ¼ идеална част
7
от процесния имот, до който размер следва да бъдат уважени исковите им
претенции. Независимо от извършеното признание на тези техни права от
ответниците в настоящото производство, доколкото същите са се
легитимирали извънсъдебно като собственици на целия имот с издадения в
тяхна полза констативен нотариален акт, за двамата ищци е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск, съответно и за отмяна на основание
чл. 537, ал.2 ГПК констативния нотариален акт, но до размера на техните
права в съсобствеността, която отмяна се явява законна последица от
уважения иск за собственост (а не самостоятелен иск), в този смисъл е
Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от 1985 г. на
ОСГК на ВС.
Категорично и еднозначно показанията на свидетелите установяват, че
достъпът на двамата ищци до процесния имот е възпрепятстван, тъй като
ответниците са заключили същия и не са им предоставили ключ от него,
което обстоятелство изрично се признава от ответника З. Б. (стр. 16 от
протокола за открито съдебно заседание и стр. 116 от делото). Поради това
основателна се явява исковата претенция и в частта за предаване владението
на процесния имот до размера на притежаваните от ищците права в
съсобствеността.
По изложените съображения предявеният ревандикационен иск следва
да бъде уважен до размера от ¼ идеална част за процесния имот за всеки от
двамата ищци и отхвърлен като недоказан за останалата по ¼ идеална част.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на
ищците следва да се присъдят направените от тях разноски по делото,
пропорционално на уважената част от исковата им претенция или общо
сумата от 563,38лв. (от общо направени по делото разноски в размер на
1126,75лв.)
Ответниците също са претендирали присъждане на направени от тях
разноски по делото. Такива са им дължими на основание чл. 78, ал.3 ГПК
пропорционално на отхвърлената част от исковите претенции или общо
750лв. (от общо заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв.).
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. О. Б.
ЕГН********** и З. Х. Б. ЕГН********** и двамата с адрес село ****,
община ***, *********** че Е. Х. О. ЕГН********** и О. Х. О.
ЕГН********** и двамата със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Пирот“ №5, ет.3
адв. М. С. са собственици по наследство от Х.О.К., починал на ***г. на по ¼
идеална част или общо на ½ идеална част от ДВОРНО МЯСТО с площ от
540 кв.м., представляващо имот ****, за който е образуван ***, с площ от ***
кв.м. в *** по кадастралния и регулационен план на с. ****, общ. ***, обл.
Русе, одобрен със Заповед № *** от 29.10.1968г. на ИК на ОНС гр. Русе,
заедно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 50
кв.м. и ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 9 кв.м., с административен адрес: с.
****, общ. ***, обл. Русе, ********, при граници за целия имот: имот № ***,
имот № ***, имот № ***.
ОСЪЖДА С. О. Б. ЕГН********** и З. Х. Б. ЕГН********** да
предадат на Е. Х. О. ЕГН********** и О. Х. О. ЕГН********** владението
върху съответно по ¼ идеална част или общо ½ идеална част от ДВОРНО
МЯСТО с площ от 540 кв.м., представляващо имот ****, за който е образуван
***, с площ от *** кв.м. в *** по кадастралния и регулационен план на с.
****, общ. ***, обл. Русе, одобрен със Заповед № *** от 29.10.1968г. на ИК на
ОНС гр. Русе, заедно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА
СГРАДА с площ от 50 кв.м. и ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 9 кв.м., с
административен адрес: с. ****, общ. ***, обл. Русе, ********, при граници
за целия имот: имот № ***, имот № ***, имот № ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Х. О. ЕГН********** и О. Х. О.
ЕГН********** срещу С. О. Б. ЕГН********** и З. Х. Б. ЕГН**********
ревандикационен иск за размера над ½ идеална част от горепосочения имот,
като недоказан.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност № ***, ***, рег. № ***, дело № *** от ***г. на Нотариус
А.Ф. с район на действие – РС Русе, вписан в Служба по вписванията – Русе с
вх.рег.№ ***, Акт № ***, том 35, дело № ***/2021г., с който С. О. Б.
ЕГН********** е призната за собственик на описания по-горе имот за
размера над ½ идеална част от същия.
ОСЪЖДА С. О. Б. ЕГН********** и З. Х. Б. ЕГН********** и
двамата с адрес село ****, община ***, *********** да заплатят на Е. Х. О.
9
ЕГН********** и О. Х. О. ЕГН********** и двамата със съдебен адрес гр.
Русе, ул. „Пирот“ №5, ет.3 адв. М. С. сумата от 563,38лв. разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА Е. Х. О. ЕГН********** и О. Х. О. ЕГН********** и
двамата със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Пирот“ №5, ет.3 адв. М. С. да
заплатят на С. О. Б. ЕГН********** и З. Х. Б. ЕГН********** и двамата с
адрес село ****, община ***, *********** сумата от 750лв. разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10