Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 27.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ШумеН.кият административен съд, в публичното заседание
на единадесети юли две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Е. Янчева при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 124 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Л.Н.“ ЕООД, депозирана чрез адвокат Д.
Р. от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 182/29.04.2022г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1947/2021г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 101/20.10.2021г. на
директора на Регионална иН.пекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което
на основание чл.136, ал.2, т.3, във вр. с чл.35, ал.2, т.2 и чл.35, ал.3 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на „Л.НС“ ЕООД, е наложена имуществена
санкция в размер на 7000 (седем хиляди) лева.
Касаторът счита, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. Релевира доводи за наличие
на допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта,
опорочаващи изначално санкционното производство. Твърди също, че не е извършил
вмененото му нарушение, тъй като разполага с регистрационен документ за
събиране и транспортиране на отпадъци с № 12-РД-1858-00/24.07.2018г., поради
което обективно не е извършил сочената простъпка. Акцентира и върху това, че
законодателят не е въвел изискване за изричното индивидуализиране на превозното
средство в регистрационния документ. Излага съображения за „маловажността“ на
описаното нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Поради това обективира
претенция за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него НП.
Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адвокат Д.Р., която заявява, че поддържа касационната жалба и
по аргументи за неправилност на постановения съдебен акт моли същият да бъде
отменен, както и да бъде отменено потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна, РИОСВ
– Шумен, представя писмен отговор, в който мотивира становище за
неоснователност на оспорването и моли за присъждане на възнаграждение. В
съдебно заседание ответникът, представляван от упълномощен процесуален
представител юрисконсулт Е.Г., сочи че касационната жалба е неоснователна и
моли касираното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество
касационната жалба се явява основателна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 27.05.2021г. от П.П.
и С.Й.(експерти в РИОСВ Шумен) била извършена извънредна проверка на „Алкомет“
АД, във връзка с писмо на Министерството на околната среда и водите (оперативен
център за трансграничния превоз на отпадъци) вх. № ДО-217 от 27.05.2021г. За
извършения внос „Алкомет“ АД представило на създадената за целта електронна
поща на Регионална инспекция по околната среда и водите - Шумен копие на попълнен
формуляр Анекс - 7 в деня на натоварване - 26.05.2021г.
При проверката на място
за извършения внос са представени Анекс – 7, подписан в поле 12 с дата
26.05.2021г. с изпращач на отпадъка „Gescrap Romania“ SRL, получател „Алкомет“
АД, дружество транспортиращо отпадъка, „Л.НС“ ЕООД и код на отпадъка 12 01 03 стърготини,
стружки и изрезки от цветни метали. Транспортирането на отпадъка било извършено
с транспортно средство с регистрационен номер ***. Товарът пристигнал на
площадката на дружеството - получател в момента на извършваната проверка.
С писмо изх. № ДО-217
(2) от 27.05.2021г. било изискано от РИОСВ - София да се представи заверено
„вярно с оригинала“ копие на издадения на дружеството регистрационен документ
за извършване на дейност по транспортиране на отпадъци. Същият бил представен в
РИОСВ - Шумен с писмо вх. № ДО-217 (3) от 09.06.2021г., като след запознаване с
представения регистрационен документ, било установено, че в него не фигурират
транспортни средства с регистрационни номера ***и ***, с които било извършено
транспортирането на отпадъка от Румъния („Gescrap Romania“ SRL) до получателя
„Алкомет“ АД.
За констатираното
нарушение на 06.07.2021г. на дружеството - жалбоподател бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № ПП-05/06.07.2021г., като актът бил
съставен в условията на чл.40, ал.2, предл. 2-ро от ЗАНН в отсъствие на
нарушителя, тъй като на посочената в покана за съставяне на АУАН дата не се
явил управителят или упълномощено лице за предявяване и връчване на АУАН.
Впоследствие, на основание чл.43, ал.4 от ЗАНН, актът бил изпратен за връчване
на нарушителя, чрез Столична Община, Район „Красно село“, с писмо изх. №
0А-2353/21.07.2021г. С писмо вх. № 0А-2353-2/11.08.2021г. АУАН бил върнат, подписан
от нарушителя, без вписани възражения по него, като в предвидения 3-дневен
срок, дружеството не депозирало писмени възражения.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно наказателната
преписка било издадено Наказателно постановление № 101/20.10.2021г. на
директора на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което
на дружеството, на основание чл.136, ал.2, т.3, във с вр. чл.35, ал.2, т.2 и
чл.35, ал.3 от ЗУО била наложена „имуществена санкция“ в размер на 7000 лева.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Съдебният състав посочил, че описанието
на нарушението е в достатъчна степен пълно и ясно, което е позволило на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено, както и че деянието
съответства на нарушената материално - правна норма. С оглед на това районният
съд приел, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя. Обсъждайки законосъобразността на НП по същество,
предходният съдебен състав счел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО, с това че на 27.05.2021г. дружеството е извършило
дейност по транспортиране на отпадък с код 12 01 03 - стърготини, стружки и
изрезки от цветни метали, без да притежава издаден от компетентен орган
регистрационен документ по чл.35 от ЗУО, в който да са включени превозни
средства с регистрационни номера ***и ***, с които е извършено транспортирането
на отпадъка. С оглед липсата на установени предпоставки за приложение на
института на „маловажния случай на административно нарушение“, въззивният съд
потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на неговите правомощия. Така постановеното решение обаче е неправилно.
От приобщените по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че в хода на санкционното
производство не са допуснати твърдение от касатора процесуални нарушения. Актът
е изготвен закономерно в условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, доколкото
представител на привлеченото към отговорност лице не се е явил на указаното му
от контролните органи място и ден с изпратената и получена от дружеството
покана. Доводите за порочност на протеклото производство, сочени от касатора и
обосновани с липсата на вписан час в поканата, са напълно неоснователни – в
рамките на работния ден на контролните органи не се е явил надлежно упълномощен
представител на дружеството, което е наложило актът да бъде изготвен в
отсъствието на соченото за нарушител лице.
Не представлява основание за отмяна
на НП и твърдението на инициатора на настоящото производство, че неправилно е
била ангажирана отговорността му в резултат на извършвана проверка на друг
субект. Контролните органи са извършвали проверовъчна дейност на „Алкомет“ АД и
в тази връзка са установили и правнозначимите обстоятелства за
незаконосъобразна дейност по транспортиране на отпадъци, осъществена от
касатора, доколкото то е било дружеството, ангажирано от проверявания субект.
Задълбоченият прочит на приобщените
доказателства сочи, че на инкриминираната дата дружеството - касатор, в
нарушение на изискванията на ЗУО, е транспортирало отпадък с код 12 01 03 –
стърготини, стружки и изрезки от цветни метали, с превозни средства, които не
са включени в издадения му регистрационен документ. Това обстоятелство е
установимо при съобразяване на приложения по делото Регистрационен документ с №
12-РД-1858-00/24.07.2018г., в който въз основа на Заявление № 7952/20.06.2018г.
компетентният орган е вписал начина на разрешената дейност по транспортиране на
отпадъци с код 12 01 03, индивидуализирайки и четирите превозни средства, чрез
които касаторът ще осъществява тази дейност. Сред тях несъмнено не попадат
посочените от актосъставителя и административно наказващия орган.
Неправилно обаче според касационният
състав наказващият орган, а впоследствие и районният съд, са приели за
осъществено нарушение по чл.136, ал.2, т.3 ЗУО - извършване на дейност по
транспортиране на отпадъци без наличие на регистрационен документ. Тази
разпоредба се явява неприложима, тъй като въздига в състав на административно
нарушение извършването на транспортна дейност на отпадъци без наличие на
издаден регистрационен документ за тази дейност. В разглеждания случай се
установява, че дружеството разполага с валиден регистрационен документ за
дейност по транспортиране на конкретния отпадък, но с други превозни средства,
което обстоятелство не се оспорва от страните, и затова не следва да се счита,
че е нарушил изискването по чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО. Доколкото в самия
регистрационен документ, превозните средства, с които следва да се извършват
съответните превози, са конкретно посочени в т.II, озаглавена „Начин на транспортиране
на отпадъците“, извършването на превоз на отпадък с нефигуриращо в
регистрационния документ превозно средство, следва да се третира като
неизпълнение на определените в документа условия. Въз основа на това се налага
извод, че поведението на касатора е предвидено като наказуемо с разпоредбата на
чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО. Правилно установените от административно наказващия
орган фактически констатации за действията на санкционираното лице сочат
съставомерност на допуснатото нарушение по тази норма. При това положение и доколкото
фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и правилни, а нарушителят
осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на
твърдяното нарушение, не е било налице пречка районният съд да преквалифицира
деянието на жалбоподателя чрез изменение на оспореното НП, като по този начин
правото на защита на страната не би следвало да се счита за нарушено или
ограничено.
Подобен извод е съобразен с
Тълкувателно решение №8 по тълкувателно дело № 1/2020г. на Общото събрание на
съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021г., което съгласно чл.130, ал.2
от Закона за съдебната власт има обвързваща настоящия съдебен състав сила. С
тълкувателното решение е прието, че в производството по реда на раздел пети,
глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд
има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.
В мотивите на тълкувателното решение
е посочено, че следва да се приеме, че в производството по обжалване на
наказателното постановление, наред с възможността да намали размера на
наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление
включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение като проявна
форма на това правомощие. Тълкуването в горния смисъл на правомощието на
районния съд да измени наказателното постановление е в съответствие и с
поставеното изискване от законодателя, че при упражняване на своите правомощия
по чл.63, ал.1, изр.1 ЗАНН районният съд разглежда спора по същество, т.е.
представлява инстанция по същество, която, когато установи, че административно наказващият
орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието,
следва да упражни правомощието си да измени издаденото наказателно
постановление. Същевременно чрез изричното уточнение, че става въпрос за
субсидиарно приложение само на чл.337, ал.1, т.2 от НПК, т.е. за
преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, се съобразява и забраната за влошаване на
положението на жалбоподателя.
В подкрепа на това разбиране е и последвалата
нормативна промяна със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗАНН (обн.,
ДВ, бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.). В мотивите на ЗИДЗАНН (№
002-01-30/23.07.2020г.) се посочва, че с предложените изменения и допълнения
правомощията на районния съд в административно наказателното производство не
търпят изменение в сравнение със сега съществуващите по чл.63, ал.1 от ЗАНН, но
е необходимо да се регламентират детайлно, тъй като досегашната лаконична
уредба създава предпоставки за противоречива съдебна практика. Така в новата
редакция на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020г., в сила от
23.12.2021г.) изрично се предвижда, че районният съд изменя обжалвания пред
него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. При сравнение на разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН с
разпоредбата на чл.337, ал.1, т.2 от НПК прави впечатление, че с изключение на
уточнението „без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението“, което
е възприето от съдебната практика по наказателни дела (Тълкувателно решение №2
от 7.10.2002г. по т.д. № 2/2002г. на ВКС, ОСНК и т.7 от Тълкувателно решение №2
от 22.12.2016г. по т.д. №2/2016г. на ВКС, ОСНК), новото законодателно
разрешение в чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020г., в сила от
23.12.2021г.) е идентично по смисъл с разпоредбата на чл.337, ал.1, т.2 от НПК.
По горните съображения при липса на
съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на
основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, във
връзка с чл.84 от ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, подвеждайки установените от административно наказващия
орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното
постановление, като на районния съд бъде признато правомощието да
преквалифицира простъпката като приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо административно нарушение. В случая съставът на Районен съд – Шумен е
следвало да приложи закон за същото, еднакво наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, преквалифицирайки
простъпката на касатора по чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО, доколкото и за нея е
предвиден същия санкционен размер за допусната простъпка от търговец, като
този, визиран и за деянието по чл.136, ал.2, т.3 от закона. С упражняването на
това правомощие на районния съд не би се стигнало до нарушаване правото на
защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице, което
се е защитавало по отношение на описаните в акта и в наказателното постановление
юридически факти.
Като не е преквалифицирал
изпълнителното деяние, описано в наказателното постановление, към съответната
приложима административно наказателна разпоредба, въззивният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на постановеното съдебно
решение.
Доколкото в касационното производство
по реда на глава дванадесета от АПК, административният съд няма правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административно наказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, съгласно Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г.
на ВАС по т. д. № 1/2020г., ОСС, I и II колегия, следва постановеният съдебен
акт да бъде отменен изцяло и делото да бъде върнато на друг състав на същия съд
за ново разглеждане при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
По аргумент от чл.226, ал.3 от АПК по
направените деловодни разноски в настоящото касационно производство следва да
се произнесе съдебният състав на въззивния съд при постановяването на акта си
относно основателността на жалбата против процесното наказателно постановление.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №182/29.04.2022г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1947/2021г. по описа на съда.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд - Шумен, съобразно дадените указания.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
27.07.2022г.