Присъда по дело №9203/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 44
Дата: 3 февруари 2025 г. (в сила от 19 февруари 2025 г.)
Съдия: Гергана Богомилова Цонева
Дело: 20241110209203
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юли 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 44
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
СъдебниХристина П. Карамицова

заседатели:И. Г. МАРИНОВ
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
и прокурора И. Хр. Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20241110209203 по описа за 2024 година
, въз основа на закона и доказателствените материали по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Н. З., ЕГН **********, родена на ХХХ г., в
гр. София, туркиня, български гражданин, средно образование, неомъжена,
неосъждана, безработна, адрес за призоваване: ХХХ, за ВИНОВНА в това на
13.03.2023 г., около 17:20 - 17:30 часа, в магазин „ЛИДЛ“, находящ се в
гр.София, бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“№169, е отнела чужди движими
вещи, както следва: намиращата се върху щендер с дрехи в магазина един
брой дамска чанта на стойност 10,00 (десет) лева, ведно с намиращите се в
нея: един брой мобилен телефонен апарат марка “Nokia”, модел „С5-00“, с
ИМЕЙ №352055020500912, на стойност 135,00 (сто тридесет и пет) лева, един
брой мобилен телефонен апарат марка „Nokia“, модел „С5-00“, с ИМЕЙ
№352055020500920, на стойност 135,00 (сто тридесет и пет) лева, един брой
таблет марка „ASUS“, модел „Nexus“, на стойност 20,00 (двадесет) лева, пет
броя ключове, всеки един от които на стойност 4,00 (четири) лева, един брой
чип за входна врата на стойност 3,00 (три) лева, един брой метален
ключодържател с надпис „Джим Бийм“, на стойност 1,50 лв. (един лев и
петдесет стотинки), един брой калъф за слънчеви очила, на стойност 2,00 (два)
1
лева, един брой портфейл на стойност 6,00 (шест) лева, съдържащ парична
сума в размер на 40,00 (четиридесет) лева, всичко на обща стойност 372, 50
(триста седемдесет и два лева и петдесет стотинки), собственост и от
владението на И. Х. В. – П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 194, ал.3, вр.
ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА ЧАСТИЧНО
по първоначално предявената й правна квалификация на деянието по чл.194,
ал.1 от НК и за това да е отнела един брой лична карта на И. Х. В. – П. – без
стойност, един брой дебитна карта с титуляр И. Х. В. – П., издадена от банка
„ОББ“АД – без стойност, бележки и снимки – без стойност.
На основание чл.194, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.54, ал.1 от НК, вр. чл.42а,
ал.2, т.1 и т.2, вр.ал.3, т.1, вр.ал.1 от НК налага на Р. Н. З., ЕГН **********,
наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес”, която на основание
чл.42а, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.1 от НК да бъде с продължителност 6 (шест)
месеца, включваща явяване и подписване на осъдената пред пробационен
служител два пъти седмично;
„Задължителни периодични срещи с пробационния служител”, които на
основание чл.42а, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.2 от НК да бъдат с продължителност
6 (шест) месеца.
На основание чл.59, ал.2 НК от срока на наказанието „Пробация”
приспада времето, през което подсъдимата е била задържан по реда на чл.72 от
ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 21:00 часа на 13.03.2023 г., по силата на
Заповед за задържане на лице рег.№229зз-236/13.03.2023 г.
На основание чл.189, ал.3 от НПК на подсъдимата Р. Н. З., ЕГН
**********, се възлага да заплати по сметка на СДВР направените по делото
разноски в размер на 338,40 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева и
осемдесет стотинки) за извършени в хода на досъдебното производство
експертизи.
ОСЪЖДА на осн. чл. 190, ал.2 от НПК Р. Н. З., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата и по сметка на СРС държавна такса от 5,00
(пет) лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист
за събиране на присъдената в полза на СДВР сума за разноски.
На основание чл.189, ал.3 от НПК на подсъдимата Р. Н. З., ЕГН
**********, се възлага да заплати по сметка на СРС направените по делото
разноски в размер на 478,34 лв. (четиристотин седемдесет и осем лева и
тридесет и четири стотинки) за разходи за вещи лица и свидетели, сторени в
хода на съдебното следствие.
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК се разпорежда с веществените
доказателства по делото, както следва: 3 (три) броя оптични дискове,
приложени на л.116 от съдебното дело и л.77 и л.84 от досъдебното дело, да
2
останат към материалите по делото до изтичане на сроковете за неговото
съхранение, след което да бъдат унищожени по реда, предвиден в Правилника
за администрацията в съдилищата.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок
от днес пред СГС по реда на глава ХХI от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда
-ри
по н. о. х. д. №9203 по описа на СРС-НК, 2 състав за 2024 г.
Повдигнато е и е внесено в съда с обвинителен акт обвинение срещу Р. Н. З., ЕГН
**********, за това, че на 13.03.2023 г., около 17:20 - 17:30 часа, в магазин „ЛИДЛ“, находящ
се в гр.София, бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“№169, е отнела чужди движими вещи, както
следва: намиращата се върху щендер с дрехи в магазина един брой дамска чанта на стойност
10,00 (десет) лева, ведно с намиращите се в нея: един брой мобилен телефонен апарат марка
“Nokia”, модел „С5-00“, с ИМЕЙ №352055020500912, на стойност 135,00 (сто тридесет и
пет) лева, един брой мобилен телефонен апарат марка „Nokia“, модел „С5-00“, с ИМЕЙ
№352055020500920, на стойност 135,00 (сто тридесет и пет) лева, един брой таблет марка
„ASUS“, модел „Nexus“, на стойност 20,00 (двадесет) лева, пет броя ключове, всеки един от
които на стойност 4,00 (четири) лева, един брой чип за входна врата на стойност 3,00 (три)
лева, един брой метален ключодържател с надпис „Джим Бийм“, на стойност 1,50 лв. (един
лев и петдесет стотинки), един брой калъф за слънчеви очила, на стойност 2,00 (два) лева,
един брой портфейл на стойност 6,00 (шест) лева, съдържащ парична сума в размер на 40,00
(четиридесет) лева, всичко на обща стойност 372, 50 (триста седемдесет и два лева и
петдесет стотинки), собственост и от владението на И. Х. В. – П., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.
По делото няма конституирани акцесорни страни. Не е приет за съвместно
разглеждане и граждански иск, доколкото такъв не е бил предявен от пострадалото лице.
Проведено е съдебно следствие по реда на Глава ХХ от НПК.
На етапа на съдебните прения представителят на СРП поддържа обвинението против
подсъдимата. В аргументите си се позовава върху събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, включително тези, приобщени
по съответния ред от досъдебната фаза, които обсъжда като подкрепящи еднопосочно тази
обвинителна теза. В алтернатива, държавният обвинител пледира, че фактите биха могли да
бъдат подведени под хипотезата на маловажен случай на „кражба“ по смисъла на чл.194,
ал.3 от НК. Предлага конкретни параметри за индивидуализация на следващото се
наказание, като счита, че определено в размер от 6 /шест/ месеца то би било справедливо и
би изпълнило възпиращия си ефект.
Служебният защитник на З. - адв. П - САК, релевира доводи за недостатъчна
доказателствена обезпеченост на обвинителната теза, поради неправилна оценка на фактите.
Счита, че чантата на пострадалата е била намерена от неговата подзащитна, към момент, в
който фактическото владение на собственика е било вече прекъснато. Подчертава, че З. е
имала първоначално намерение да върне вещта, но поради вътрешно психично преживяване
и борба, породени от притеснението, че може да бъде обвинена в неправомерно деяние, се е
отказала от него. Разглежда като неубедително установено наличието и на други вещи,
извън таблета, носени в чантата. В тази връзка възразява срещу възприемането на
заключението по допуснатата съдебно- оценителна експертиза, като част от основата, върху
която да бъдат изграждани изводите по същество, доколкото същото било изготвено върху
недопустими предположения. Оспорва и проявлението на пряк умисъл в поведението на
подсъдимата, черпейки доводи от изявлението на свид. П., че няма финансови претенции
към клиента му. Алтернативно защитникът приема, че се разкриват предпоставките за
третиране на случая или като малозначителен, обуславящ и постановяване на оправдателен
диспозитив, или като маловажен, по смисъла на чл.194, ал.3 от НК, в която хипотеза да
бъдат съобразени многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, определящи
облика на инкриминираното деяние и неговия деец.
В реплика, участващият в съдебното заседание прокурор възразява срещу
предложения от защитата доказателствен анализ, който приема за изопачен. Отхвърля
1
възможността да се коментира проявление на хипотезата на чл.207, ал.1 от НК. Счита, че би
могло да се възприеме единствено привилегированият състав на кражбата по чл.194, ал.3 от
НК.
Упражнявайки правото си на дуплика, защитникът се спира върху противоречието,
което открива между твърденията в показанията на свидетелите Пи. Подчертава
доброволността в поведението на подзащитната си за връщането на таблета на
пострадалата.
Подсъдимата Р. Н. З. е редовно призована и се явява лично. Разбира в какво е
обвинена. Възползва се от правото си да не дава обяснения. В своя защита се придържа към
аргументите на своя защитник. При упражняване на правото си на последната дума изразява
съжаление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателствени материали, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 от НПК, намира за
установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимата Р. Н. З. била родена на ХХХ в гр. С. Тя била с турски етнически
произход и с българско гражданство. Не била омъжена, но имала четири деца, за които,
поради непълнолетието им полагала грижи. Тя била придобила средно образование.
Постоянният й адрес съвпадал с настоящия и се намирал в ХХХ З. не била осъждана или
освобождавана по реда на чл.78а от НК. Към 2023 г. тя живеела в апартамент, находящ се в
ХХХ, където полагала грижи срещу заплащане за възрастния собственик на жилището РДП.
Около 16:30 часа, на 13.03.2023 г., пострадалата - свид. И. Х. В. – П. посетила магазин
„ЛИДЛ“, находящ се на адрес: гр. София, бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“№169. На рамото
си тя носела дамска чанта, съдържаща следните вещи, нейна лична собственост: два броя
мобилни телефонни апарати марка „Нокиа“, модел „С5-00“, съответно с ИМЕЙ
№352055020500912 и ИМЕЙ №352055020500920, един брой таблет марка „ASUS“ (Ейсъс),
модел „Nexus“ (Нексъс), пет броя ключове, един брой чип за входна врата, един брой
метален ключодържател с надпис „Джим Бийм“, един брой калъф за слънчеви очила, един
брой портфейл, съдържащ сумата от 40,00 лева, един брой лична карта на И. Х. В. – П., един
брой дебитна карта с титуляр И. Х. В. – П., издадена от банка „ОББ“АД, бележки и снимки.
При обиколката в търговската площ на обекта, около 17:19 часа на същата дата, свид. П. се
спряла пред щендер с дамски дрехи, който привлякъл вниманието й. Тя харесала дамски
потник, който решила да пробва. За да освободи ръцете си, жената оставила върху щендера
дамската си чанта, с наличните в нея вещи. Отдалечила се на няколко крачки встрани, с цел
да наложи бельото върху себе си. Увлечена в мислите си, пострадалата продължила
придвижването си между щандовете в магазина, забравяйки дамската си чанта на мястото,
на което я била оставила.
Няколко минути след отдалечаването на свид. П., около 17:20 - 17:30 часа на
13.03.2023 г., покрай посочения по- горе щендер с дамски дрехи в магазин „ЛИДЛ“ минала
подсъдимата, която по същото време също пазарувала в търговския обект. Тя забелязала
дамската чанта на пострадалата, като у нея възникнало желание да се сдобие с нея по
противозаконен начин и да се разпореди с нея и с намиращите се във вътрешността й
предмети в своя полза. В изпълнение на своето решение тя се приближила към щендера и
взела вещта. Носейки в ръцете си отнетата чанта, З. преминала през касовата зона на
магазина и се отдалечила от мястото.
В кратък период от време по- късно, свид. П., която все още се намирала в магазин
„ЛИДЛ“, установила липсата на дамската си чанта и сещайки се, че я е оставила върху един
от щендерите в търговската площ, се върнала към него. След като не открила своята вещ, тя
потърсила съдействие от охранителите в обекта - свидетелите ТИВ и ЯСЯ. От телефона на
2
свид. Я тя се опитала да набере безуспешно своите номера. В отговор на молбата й да бъдат
достъпени записите от охранителните камери в магазина, свид. В извършил проверка заедно
със свои колеги. При преглед на кадрите той възприел образа на подсъдимата, уловен в тях и
нейното поведение, свързано с отнемането на дамската чанта на пострадалата и незабавното
напускане на търговския обект. Охранителят веднага се върнал при свид. П., съобщил й
какво е установил и я посъветвал да подаде сигнал до органите на МВР. Междувременно, от
телефона на свид. В тя позвънила на съпруга си – свид. ЮАП, за да му сподели за случилото
се. По негов съвет пострадалата се отправила към 05 РУ - СДВР, където се оплакала от
извършената кражба.
След като сезирала органите на реда, свид. П. се прибрала в дома си, находящ се на
адрес: ХХХХ, където я очаквал свид. ЮП. В разговора по повод случилото се последният се
сетил, че може да проследи чрез интернет – приложението Google drive (Гугъл драйв)
актуалното местоположение на отнетия от владението на съпругата му таблет. Той достъпил
онлайн – пространството чрез персоналния си компютър и успял да локализира
устройството, което излъчвало от адрес, разположен в гр. София, в района на ул.
„Черковна“№50, като било свързано към интернет чрез мрежата “petrinski.net”.
Веднага след като получили тази информация, двамата съпрузи се отправили към
установения по- горе адрес. Междувременно уведомили за събраните сведения органите на
МВР чрез телефон за спешни повиквания, обслужван от Дирекция „Национална система
112“ – МВР и поискали съдействието им.
Когато около 19:00 часа на 13.03.2023 г., достигнали до жилищна кооперация,
разположена на адрес ХХХ, те забелязали непознати граждани, които стояли пред нея и
разговаряли. От тях получили информация, че в сградата, във вх. А, на ет.2, в ап. 7 живее
възрастна жена, носеща фамилията П, а именно РДП. Узнали, че същата е трудно подвижна,
като за нея полага ежедневно грижи по- младо лице от женски пол, с което съвместно
обитават жилището. С помощта на непознатите граждани свидетелите П. успели да влязат
във вход А на жилищната кооперация. Изкачили се до втория етаж и звъннали на звънеца на
входната врата на посочения им апартамент. Отворила им подс. З.. В проведения с нея
разговор свид. П. я уведомила, че преди няколко часа е била открадната дамската й чанта,
като едно от устройствата, които са били в нея, излъчва от апартамента на Р П.
Първоначално подсъдимата заявила, че не е запозната със случая, но в този момент
пострадалата забелязала таблета си увит в одеяло, в близост до входната врата на жилището
и поискала да й бъде върнат. Междувременно свид. П се свързал по телефона с органите на
МВР, за да ги уведоми, че са намерили една от отнетите вещи и помолил за съдействието им.
Едва тогава Р. З. предала устройството на свид. П., като признала, че е отнела дамската й
чанта. Допълнила обаче, че е взела само таблета, а чантата с другото съдържание в нея е
изхвърлила в разположените наблизо кофи за смет.
Няколко минути по- късно на адреса на подсъдимата пристигнал екип от служители
на 05 РУ – СДВР, в чийто състав били включени свидетелите СВИ, АКА и КЮБ. От
разказите на пострадалата и съпруга й те узнали за събитията, свързани с отнемането на
чантата и намирането на таблета. Съпроводили подс. З. до кофите за боклук в близост до
жилището й, но не открили вещите, за които тя твърдяла, че е изхвърлила в тях.
Полицейските служители задържали подсъдимата и я транспортирали до сградата на 05 РУ
– СДВР.
По повод подадения от пострадалата сигнал за кражба било образувано досъдебно
производство.
В неговия ход били извършени разпознавания по снимки, протекли с участието на
свид. П. и съпруга й. В непосредствено предхождащите ги разпити двамата свидетели
описали с подробности външните белези, по които биха могли да разпознаят жената,
признала пред тях за извършеното от нея отнемане на дамска чанта, както и условията, при
3
които са общували с нея. В изготвените за съответните действия протоколи последователно
изложили идентични факти и посочили недвусмислено фотоизображенията на подс. З.,
върху които разпознали лицето, визирано от тях като свързано с извършената кражба.
С протокол за доброволно предаване като веществено доказателство бил приобщен
оптичен носител, съдържащ записи от охранителни видеокамери, разположени в рамките на
търговската площ на магазин „ЛИДЛ“, находящ се в гр. София, бул.“Евлоги и Христо
Георгиеви“№169. Файловете, съхранени в тях, отразявали кадри в определен часови
интервал от датата 13.03.2023 г. Те били предоставени за извършване на видеотехническа
експертиза. Съгласно нейното заключение, материализирано в протокол №172/2023 г.,
възпроизведените изображения от диска са цветни, без манипулации върху записаната
информация. Те отразяват данни за времето на заснемане, като позволяват наблюдение върху
поведението и част от външните отличителни белези на две попадащи последователно в
кадър лица. Онагледяват техните действия в рамките на наблюдавания търговски обект, в
частност оставянето от първата жена на дамска чанта върху щендер и отдалечаването й и
навлизането на втората жена във вътрешността на магазина, вземането на оставената върху
щендера дамска чанта и напускането му след кратък интервал от време с носения от нея
предмет. Споделено е становище, че кадрите са достъпни за разграничение на
телодвиженията и облеклото на лицата от видимо женски пол, но ниската им резолюция,
ведно с отдалечеността на заснетите не позволяват лицева идентификация посредством
използване на технически способи.
Било изготвено и заключение на съдебно-оценителна експертиза, от изчисленията в
което била установена стойността на инкриминираните като предмет на противоправно
отнемане вещи, възлизаща, както следва: дамска чанта на стойност 10,00 лева, два броя
мобилни телефонни апарати марка „Нокиа“, модел „С5-00“, на единична стойност от 135,00
лева, общо на стойност 270,00 лева, един брой таблет марка „ASUS“ (Ейсъс), модел „Nexus“
(Нексъс) на стойност 20,00 лева, пет броя ключове, всеки от които на стойност 4,00 лева, на
обща стойност от 16,00 лева, един брой чип за входна врата на стойност 3,00 лева, един брой
метален ключодържател с надпис „Джим Бийм“ на стойност 1,50 лева, един брой калъф за
слънчеви очила на стойност 2,00 лева, един брой портфейл на стойност 6,00 лева, съдържащ
сумата от 40,00 лева, или всичко на обща стойност от 372,50 лева. Изрично вещото лице е
посочило, че личната карта на свид. П., банковата й карта, издадена от банка „ОББ“АД,
бележките и снимките са вещи без стойност.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото в хода на проведеното съдебно
следствие е допусната аудиотехническа експертиза, в рамките на която на хартиен носител е
пренесено съдържанието на диалозите, записани в базата данни със сигнали, подадени до
телефон за спешни повиквания с номератор 112 и предоставени от администриращата ги
институция върху оптичен носител за нуждите на делото.
Обстоятелствата, касаещи съдебното минало на подс. З., семейното й положение и
роднинските й връзки, се извеждат от приложените по делото съответни справки.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателствени средства: показанията на
свидетелите И. Х. В. – П., ЮА П, ТИВ, ЯСЯ, СВИ, АКА, КЮБ, включително прочетените
им частично показания от досъдебната фаза на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от
НПК; писмените доказателства и писмените доказателствени средства: справка -
извлечение от АИС „БДС“ (л.41 от ДП), копия на гаранционна карта (л.46-47 от ДП),
декларация от Р. З. (л.56 от ДП), протоколи за разпознаване по снимки (л.64 и л.67 т ДП),
протокол за изземване на образци за сравнително изследване (л.70 от ДП), протокол за
доброволно предаване (л.104 от ДП), справки от „Виваком България“АД (л.113 от ДП и
л.138 от съдебното дело), „Йеттел България“ЕАД (л.114 от ДП и л.140 от съдебното дело),
4
„А 1 България“ЕАД (л.115 от ДП и л.142 от съдебното дело), справка за съдимост на
подсъдимата (л.116, л.188 от ДП и л.15 от съдебното дело), препис – извлечение от акт за
смърт (л.151 от ДП), справка от Дирекция „Национална система 112“ – МВР (л.117 от
съдебното дело); веществени доказателствени средства: фотоалбуми към протоколи за
разпознаване по снимки (л.65 и л. 68 от ДП), веществени доказателства: оптични носители
(л.77 и л. 84 от ДП), експертизи: видео-техническа експертиза (л.74 – 76 от ДП), съдебно-
оценителна експертиза (л.88-91 от ДП), аудиотехническа експертиза (л.134 – 136 от
съдебното дело), приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК.
Безспорно установен по делото, изводим при анализа на формираната
доказателствена съвкупност, e фактът на извършеното престъпно посегателство, неговите
времеви и пространствени параметри, механизъм, пострадало лице и причинените
имуществени вреди. В действителност, в разказите на свидетелите бяха констатирани
известни нюанси досежно хронологията на развилите се събития, а така също и
обстоятелства, относно които бе декларирана забрава. На тях обаче не може да се придаде
значима тежест, доколкото по отношение на основните факти, включени в предмета на
доказване, се наблюдава еднопосочност на визираните гласни доказателствени средства и
пълна корелация с останалите релевантни източници на информация - протоколи от други
действия по разследването, писмени документи и експертизи.
Макар да няма основание да коментира разграничаваща се оценка за достоверност,
относимост, допустимост и изчерпателност на доказателствения материал, съдът ще
анализира поотделно елементите на доказателствената съвкупност за проявата, предявена на
З.. При този подход и с оглед гарантиране правото на защита на привлеченото към
отговорност лице, ще бъдат изложени и съображения кои материали са използвани при
формиране на свободното вътрешно убеждение на съда по фактите, респективно
съществуват ли такива, които не са кредитирани с доверие.
Като основен източник на информация за включените в предмета на доказване
обстоятелства относно инкриминираното деяние съдът възприе подробните и вътрешно
балансирани показания на свид. И. П. и съпруга й свид. ЮП. Макар пострадалата да не е
конституирана като граждански ищец и частен обвинител в производството, изявленията й и
тези на нейния близък следва да бъдат подложени на критичен анализ, респективно да бъдат
съпоставени с останалите приобщени по делото доказателствени източници, за да се
прецени, доколко разказите им са добросъвестни и съответстват на обективната
действителност.
При обсъждането на тези гласни доказателствени средства съдът не намира
основание за дискредитирането им като изопачени и тенденциозни. В тях с присъщата на
утвърден спомен логична последователност свидетелите П. излагат обстоятелствата, при
които са комуникирали с подсъдимата на инкриминираната по делото дата, събитията, които
са обусловили търсенето на контакт със З. и начина, по който са достигнали до адреса на
последната, където в нейно владение са открили част от откраднатите вещи, а именно един
брой таблет. Без противоречия в съдържателния план на своя разказ, предлагат подробна
картина на вариациите в поведението на подсъдимата, нейната реакция и твърдения по
повод отнемането на дамската чанта и разпореждането с нея и намиращите се в нея други
движими вещи – част от патримониума на пострадалата. Категорични са двамата свидетели,
че са успели добре да запаметят особеностите във външния вид на непознатата жена, с която
са разговаряли, пресъздадени последователно и идентично и в проведените впоследствие с
тяхно участие разпознавания по снимки, а така и откриващи се, макар и с бегли детайли, в
сведенията, изхождащи от полицейските служители, задържали Р. З.. Свид. П. се
съсредоточава и върху момента, в който е констатирала за първи път липсата на личните си
вещи, излагайки в хронология действията си преди и след този етап, включително
подробности относно потърсеното от охранителите в магазин „ЛИДЛ“ съдействие и
5
узнатото от тях, че при преглед в записите от охранителните камери е открита жена, чиито
действия ясно се възприемат и са свързани с отнемането на чужди движими вещи и
напускането на търговската площ с тях. Тези твърдения са в унисон и със заключението на
изготвената по делото видеотехническа експертиза на предадените от администрацията на
„ЛИДЛ България“ЕООД видеофайлове. Така поднесената хронология се припокрива в
цялост със сведенията, предложени от свидетелите Я и В.
Изчерпателна е И. П. и в предоставянето на информация за индивидуализиращите
белези на предметите на инкриминираното посегателство и състоянието им към момента на
тяхното отнемане от подсъдимата. Пълно съвпадение относно характеристиките на част от
откраднатото имущество се разкрива между разказа на свидетелката и данните за
техническите устройства – мобилни телефони, в представените копия на документи за
закупуването му, допълнени и с показанията на свид. П в тази насока.
Съдът не се съгласява с основателността на възраженията на защитника относно
неубедителността на доказателствения материал относно наличието в дамската чанта на П.
на изброените в обвинителната теза вещи, извън намерения таблет – предмет на
престъплението. Пострадалата разкрива с яснота на спомена конкретика относно
предметите, които са били отнети от нейно владение. Тя пресъздава почти идентично
неколкократно споделеното и в досъдебната фаза описание на съдържанието на дамската си
чанта, която способност убеждава съда в непринудеността на нейните твърдения и тяхната
достоверност. В разказа й не се откриват вариации, които да издават несигурност. Той
поддържа своята теза относно значимите за процеса факти съществено непроменена спрямо
предложения в досъдебната фаза разказ за тях. Тази устойчивост, проявена в провокираща
стрес ситуация (открито съдебно заседание), явствува на действително преживени събития и
отсъствие на опити за тенденциозна подмяна на информация. Потвърдени са изявленията й
и в контролиращите заявеното от нея показания на съпруга й, който макар да не я е
придружавал при посещението й в магазин „ЛИДЛ“, е узнал за случилото се именно от
нейния разказ. Като косвено доказателство за достоверност на поднесената от П.
информация се явява и оплакването, подадено чрез системата на Дирекция „Национален
център 112“ – МВР от свид. П, свързано с местонамирането на една от откраднатите вещи,
както и депозираната от самата пострадала писмена жалба до органите на МВР. Не налага
други изводи и обстоятелството, че за повечето вещи пострадалата не е представила
документи за закупуване. Касае се за предмети с обичайно ниска стойност, предназначени за
задоволяване на ежедневни лични нужди, за придобиването на които е житейски обосновано
да не се съхраняват книжа. Последното не възпрепятства установяването на факта на
тяхното притежание чрез събирането и проверката на други източници на доказателства, в
частност свидетелски показания, в унисон и с разпоредбата на чл.117 от НПК. Противното
разбиране би предпоставило невъзможност да се докажат голяма част от противоправните
посегателства против собствеността, поради залагането на твърде формални критерии,
каквито отсъстват в императивните разпоредби на процесуалния закон. Идентични са
съображенията и по отношение на претенцията, че от всички изброени от пострадалата
предмети само един е бил открит, която този съд приема за лишена от основание.
Показанията на свидетелите П. и П във всички фази на процеса разкриват логическа
хомогенност и онази детайлност, присъща на непосредственост на придобитите
впечатления. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че отношенията на близост между
пострадалата и нейния съпруг – свид. П, в случая са само един от компонентите от портрета
на всеки от тях, който, наред с поведенческите им нагласи, е поставен във фокуса на
вниманието на настоящия ръководно-решаващ орган при използване на утвърдените в
съдебната практика емпирични техники за проверка на фактите и тяхното проявление. Така
очертаните връзки между лицата обаче не следва да се абсолютизират, още повече когато не
са открити пороци в процедурата, при която са събирани. Този извод не се накърнява и от
факта на констатирани забрава на детайли и частични противоречия между споделеното
6
пред съда и пред разследващия орган, отстранени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2 от
НПК. След прочита на показанията, в продължението на своите разкази двамата съпрузи
потвърдиха верността на първоначалните си сведения, което поясниха логично с изтеклия
период от време от датата събитията. Обстоятелството, че фактите, по отношение на които
бе декларирана забравата и се установиха противоречия, не внасят съществена промяна в
иначе свободно и при условията на непосредственост поднесени свидетелски показания,
позволява да се преодолее забраната в чл.281, ал.8 от НПК. С тези съображения прочетените
гласни доказателствени средства от досъдебната фаза се ползват от съда при изграждане на
неговата аргументация.
Сведенията, получени от разпита на пострадалата и нейния съпруг, са проверени и
обективно потвърдени и от проведените действия по разследването, свързани с разпознаване
на лица по снимки, при които двамата са изобличили подсъдимата Р. З. като жената,
свързана с авторството на процесната кражба на лични вещи от владението на свид. П..
Законосъобразно и при стриктното спазване на процедурата, лимитирана в разпоредбите на
чл. 169-171 НПК, са извършени тези действия, а резултатите от тях кореспондират напълно
на свидетелските показания. Допълват се и от изготвените по повод всяко действие
веществени доказателствени средства – фотоалбуми със снимки, както и от заключенията на
приетите по делото видеотехническа и аудиотехническа експертизи. Доколкото приема, че
приложените по делото протоколи за разпознаване удовлетворяват изискванията на
процесуалния закон и съдържанието им се подкрепя от останалите доказателства и
доказателствени средства по делото, съдът ги кредитира и ги обсъжда като част от
доказателствената съвкупност, върху която изгражда изводите си по същество.
Внесеното като твърдения в процеса от свидетеля И. П. относно обстоятелствата по
извършената кражба е отразено и в спомените на свидетелите Я Я и Т В. Макар за
обстоятелствата, при които е била извършена от подсъдимата кражбата на лични вещи,
свидетелските им показания да представляват деривативен източник на информация,
заявеното от тях следва да се кредитира, тъй като се намира в корелация със своя
първоизточник – разглеждан като единство от разказа на пострадалата и прегледа на
записите от охранителната техника в търговската зала на магазин „ЛИДЛ“. Изявленията на
двамата охранители подчертават и идентичността, следвана от свид. П. в целия процес, при
пресъздаване хронологията на фактите. Със съществена информационна стойност са
сведенията на свидетелите относно момента, в който лично са потърсени и са оказали
съдействие на собственика на откраднатите вещи за откриване на следи от извършеното
спрямо него неправомерно посегателство. Като източник на преки доказателства могат да се
ползват и показанията на свид. В относно факта на реализиран преглед на записите от
охранителната техника и възприетите чрез тях действия на лице от женски пол, отнемащо
чантата на свид. П., уловени в кадър. По този въпрос гласните доказателствени средства се
допълват от показанията на пострадалата и нейния съпруг и заключенията на изготвените
видеотехническа и аудиотехническа експертизи, оформяйки вътрешно непротиворечиво
цяло и създавайки непрекъсната верига от факти, водещи до автора на инкриминираното
деяние в лицето на подсъдимата. Изложените от разпитаните свидетели Я и В факти се
отличават с обективност, поради което се възприемат от съда с доверие.
Обективността на показанията на свид. П. и нейният съпруг се подкрепя и намира
своето допълнение и в сведенията, изводими от разпитите на свидетелите КБ, СИ и АА.
Първоначално И и А борявят с бегли детайли относно обстоятелствата, при които са
осъществили контакт с пострадалата и подсъдимата, респ. причините, поради които са
задържали последната, а Б от своя страна – за обстоятелствата, при които му е възложено
извършването на оперативно – издирвателни дейности, свързани с разкриването на
извършителя на кражбата. След прочита на показанията им от досъдебната фаза по реда на
чл.281 от НПК обаче те успяват да възстановят почти в идентичен порядък своите спомени.
Дори ангажират твърдения за допълнителна хронология относно поведението на
7
пострадалата и подсъдимата, в момент, следващ процесното деяние, а свид. Б пресъздава и
съдържанието на прегледаните по служебен ред кадри от охранителната техника, монтирана
на местопрестъплението. Предават споделеното от двете жени за механизма, по който
личните вещи на пострадалата са попаднали у подсъдимата. Част от разказите им се
припокриват с точност в детайли не само помежду си, но и разкриват идентичност с този на
свид. П., свидетелите В и Я, както и със съдържанието на записите на охранителните камери
в търговския обект, чиито кадри, извлечени на хартиен носител, са запечатали обстановката,
в която е реализирана кражбата ведно с отличителните белези на нейния автор. Изводът не
се накърнява и от характеристиката, която свидетеля И дава на действията на подсъдимата,
определяйки ги като „намиране на вещи, които не са върнати на собственика“. Така
заявеното не следва да бъде възприето като поднесен от свидетелстващия факт, а единствено
като оценка без правна стойност, доколкото правомощието да извършва такава на
разкриващите се доказателства по делото се обладава само от субектите на процеса.
Свидетелите Б И и А изрично потвърдиха своите разкази от досъдебната фаза, като
поясниха неспособността си веднага да възпроизведат спомен с изминалия период от време
от датата на процесните събития до момента на разпита в съдебното следствие. Така
ангажираните причини са приемливи и житейски правдиви, доколкото напълно съответстват
на особеностите на човешката психика да съхрани целостта най- вече на основните,
произвели най- съществено въздействие върху възприятията елементи от една житейска
ситуация, било то и екстремална такава. Разкрива се значимо темпорално отстояние от близо
две години, които с оглед рутинноста на изпълняваните служебни функции и ежедневното
разрешаване на сходни професионални казуси, обективно предпоставят частично заличаване
на придобитите първоначални непосредствени впечатления и логично обясняват
твърденията за неспособност да бъде проследена в дейтайли хронологията на събитията.
Показанията на свидетелите, дадени в предходни процесуални фази следва да се приемат
като достоверни, тъй като са приближени по време към събитието на престъплението и се
отличават с логичност и последователност. Следва да се отчете, че реакция като забравата е
житейски оправдана, доколкото в качеството си на служители с правомощия по охрана на
обществения ред и превенция на престъпността, свидетелите често попадат в сходни
ситуации, поради което спецификите на всяка от тях се размиват във времето и се наслагват
една върху друга, водейки до объркване на събития. Макар в някои пасажи от прочетените
показания да се открива идентичност на изказа, последното не следва да се разглежда като
основен фактор, съществено опорочаващ проведените действия по разследването и
възпрепятстващ позоваването върху тях. Така формираният извод се налага, особено когато
досежно съществени обстоятелства, поставен в условията на непосредственост всеки от
свидетелите заявява логични сведения, които разкриват пълен синхрон с другите гласни
доказателствени средства, като отделните, отсъстващи в разказите елементи, за които е
наложен прочитът, само допълват предложената картина. Същевременно фактите, по
отношение на които е следвана еднаква стилистика, касаят лични данни на лицата, с които е
комуникирано, тяхното местонахождение и други технически въпроси, които с оглед
съществото си предполагат схематичност при възпроизвеждане – особености, наблюдавани
дори при непосредствен разпит на свидетелите в съдебното следствие. Отразяването на
приблизително еднакви вербални изявления в случая не индикира манипулативен подход от
страна на разследващия орган. От своя страна, частичните пропуски касаят преимущестено
странични детайли на обстановката, чието значение не доминира в процеса по установяване
на факта на престъплението и не променя изводите по същество. Предвид изложените дотук
съображения не се намират основания за приложение на рестриктивната разпоредба на
чл.281, ал.8 от НПК, установена с оглед съблюдаване на основния принцип на
непосредственост в процеса и изграждане на становище по фактите въз основа на събрани в
съдебното следствие доказателствени източници. Констатираните множество съществени
съвпадения между показанията на полицейските служители и други преки и косвени
8
доказателствени източници позволяват обсъжданите показания да се разглеждат като годни,
макар и производни, източници на информация.
Проведеният от съда разбор на свидетелските показания налага извод за тяхната
непротиворечивост, последователност, вътрешна балансираност и кореспонденция с
останалите материални източници по делото. Липсват данни за заинтересоваността на
свидетелите от негативни за подсъдимата последици. Те търпят надлежна проверка чрез
съпоставката помежду им, като резултатът не указва съществени противоречия и
изключващи действителността на споделените факти алогизми. С оглед изтъкнатите
съображения, съдебният състав прецени, че обсъдените показания съдържат онази пряка
информация за процесното деяние, респ. за обстоятелствата съпътстващи, предхождащи и
следващи го, годна да ги конституира като основни източници на факти, върху които съдът
гради изводите си по същество. Те притежават качествени характеристики, за да дадат
нужното за наказателния процес достоверно, обективно и точно знание за събитията, при
което е извършено деянието и неговия автор.
Допринася за консолидацията на доказателствения материал и приетата по делото
оценителна експертиза, като изготвена обективно и професионално. От нея се извеждат
стойностите на вещите – предмет на престъплението. Изчислението им напълно
кореспондира с данните в тази насока, предоставени от свидетелски показания на
пострадалата и предадените от нея документи за закупуването на част от техническите
устройства в дамската й чанта. В тази връзка и в отговор на възраженията на защитника,
съдът не намира аргументи, с които да обори така изразеното вещо мнение. В него вещото
лице не борави с изрази, даващи основание да се приеме, че изразява предположения,
поради което съмнение относно установените обстоятелства не би могло да бъде породено.
Проследим е начинът на формиране на неговите изводи, уповаващи се върху събрания по
делото доказателствен материал, в който не се откриват съществени противоречия, които да
възпрепятстват еднозначното установяване на подлежащите на оценка предмети.
Последните са в достатъчна степен индивидуализирани, поради което не търпи упрек и
подхода на експерта да се довери на предложената на вниманието му и изводима от
писмените материали информация. Още повече че оценката за достоверност на събраните
свидетелски показания не е и не може да бъде предмет на експертен анализ, доколкото тя е
отнесена към правомощията на ръководно- решаващия в съответната фаза на процеса орган.
В този смисъл и няма пречка вещото лице да ползва материалите по делото, а отговорът на
въпроса, дали тази основа е компрометирана и доколко подобен порок може да повлияе
върху правилността на изводите в експертното заключение, е изцяло от компетентността на
съда. В конкретния случай, както бе споменато и по- горе, решаващият орган не намира
доводи, с които да отхвърли, както приобщените свидетелски показания, така и изготвеното
без дистанция от тях вещо мнение.
Като важно свързващо звено във формираната доказателствена основа за изводи,
съдът анализира заключението на приета в досъдебното производство видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза, преценена като обективно и компетентно изготвена.
Отразеното в нея становище на вещото лице съдържа пряка информация относно
конкретното проявление на признаци от противоправния акт на подсъдимата, дава
достатъчна представа и затвърждава убеждението у съда за категоричното присъствие на Р.
З. на датата, в часа и на мястото на извършване на деянието и за коректната оценка на
нейното поведение, като проявна форма на кражба на чуждо движимо имущество.
Потвърждават се сведенията на свид. П., съпруга й и разпитаните по делото полицейски
служители и частни охранители относно отделни аспекти от механизма на реализация на
престъплението, онагледява се както моментът, в който подсъдимата е пристигнала в
магазина, доближила е щендера с дрехи, върху който е видяла дамската чанта и я е отнела,
без съгласието на нейния собственик, така и оттеглянето на извършителя на кражбата от
търговския обект.
9
В корелация с обсъдените по- горе източниците на преки и косвени доказателства за
извършеното посегателство е дадено и заключението по изготвената фоноскопска
експертиза, в рамките на която са възпроизведени и проверени за автентичност записите на
подадения от свид. П сигнали за намирането на част от откраднатите вещи на съпругата му,
предоставени от Дирекция „Национална система 112” - МВР. Категорично в мнението си е
вещото лице, че така приобщените веществени доказателства не са манипулирани.
Пресъздаденото в протокола съдържание на записите онагледява и първите, споделени пред
трети лица, възприятия на лица - очевидци на част от съществените за разкриване на
деянието събития, които разкриват пълната идентичност с поддържаната от тях при
разпитите им версия за проявлението и резултата от инкриминираното престъпно
посегателство, извършено от подсъдимата.
Съдът гради своите фактически и правни изводи и върху събраните по надлежен
процесуален ред писмени и веществени доказателства – частни и официални документи и
оптични носители. Протоколът за доброволно предаване предлага информация за реда, по
който към материалите по делото са приобщени веществените доказателства – видеозаписи
от търговската зала на магазин „ЛИДЛ“, чието съдържание е съществено свързващо звено от
веригата преки и косвени доказателства, върху които почива тезата за извършеното деяние и
неговия автор. Приложените копия на гаранционни карти дават сведения за датата на
придобиване, характеристиките и покупната цена на част от отнетите от владението на свид.
П. вещи. Представените оптични дискове като носители са съхранили в своите пространства
видео и аудиофайловете, чиято автентичност е част от водещата аргументация при избора на
обвинителната теза, като налагаща се с предимство пред защитната позиция по делото.
От приложената справка за съдимост съдът установява данни за съдебното минало на
подс. Р. З., които следва да бъдат отчетени при инидивидуализацията на нейното наказание.
В резюме първоинстанционният съдебен състав приема, че приобщените към делото
писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства, разграничени като
ползващи се с доверието на решаващия орган, позволяват да се направи категоричен извод за
осъществена от подсъдимата Р. З. кражба спрямо собствените за И. П. движими вещи,
конкретно индивидуализирани и остойностени. Това потвърждава съставомерността на така
описаното поведение на привлеченото към отговорност лице, при условието, че същото се
приема от този съд за консумиращо привилегирования състав на престъплението от
съответния вид, уреден в разпоредбата на чл.194, ал.3 от НК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установените фактически положения, настоящият съдебен състав намира, че
поведението на подсъдимата Р. Н. З. изпълва всички обективни и субективни признаци на
престъпния състав на чл.194, ал. 3, вр.ал.1 от НК. Посочената разпоредба представлява по-
леко наказуем състав на престъплението по чл. 194, ал.1 от НК с оглед своята обществена
опасност. Следователно, за да се изследва налице ли е съставомерно деяние, следва най-
напред да се изясни съдържа ли то всички признаци от обективна и субективна страна на
основния състав и в допълнение – налице ли е твърденият признак от обективната страна –
престъплението да съставлява маловажен случай. Доколкото според настоящата инстанция
извършеното от З. следва да се квалифицира като деяние, отличаващо се с характеристиките
на чл.93, т.9 от НК, то досежно първоначалната квалификация по основния текст на
престъплението по чл.194, вр.ал.1 от НК подсъдимото лице следва да бъде частично
оправдано.
От обективна страна – на 13.03.2023 г., около 17:20 - 17:30 часа, в магазин „ЛИДЛ“,
находящ се в гр.София, бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“№169, З. е отнела чужди движими
вещи – един брой дамска чанта на стойност 10,00 (десет) лева, ведно с намиращите се в нея:
един брой мобилен телефонен апарат марка “Nokia”, модел „С5-00“, с ИМЕЙ
№352055020500912, на стойност 135,00 (сто тридесет и пет) лева, един брой мобилен
10
телефонен апарат марка „Nokia“, модел „С5-00“, с ИМЕЙ №352055020500920, на стойност
135,00 (сто тридесет и пет) лева, един брой таблет марка „ASUS“, модел „Nexus“, на
стойност 20,00 (двадесет) лева, пет броя ключове, всеки един от които на стойност 4,00
(четири) лева, един брой чип за входна врата на стойност 3,00 (три) лева, един брой метален
ключодържател с надпис „Джим Бийм“, на стойност 1,50 лв. (един лев и петдесет стотинки),
един брой калъф за слънчеви очила, на стойност 2,00 (два) лева, един брой портфейл на
стойност 6,00 (шест) лева, съдържащ парична сума в размер на 40,00 (четиридесет) лева,
всичко на обща стойност 372, 50, собственост на И. Х. В. – П. и от нейното владение, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е представлява
маловажен случай.
Безспорно установени по делото са фактът на противоправното деяние, физическата
страна на което се изразява в съответното поведение на подсъдимата, неговите времеви и
пространствени параметри, индивидуализацията на предмета на престъплението, на
засегнатото лице и причинените вредни последици, за което сведения се извличат от
разпитите на свидетелите Пи, И, В, Я, А и Б. Тези показания корелират с приобщените
писмени материали, изготвените за нуждите на производството видео-техническа, аудио-
техническа и оценителна експертизи и веществените доказателства – оптични носители със
записи от видеокамери и подадени сигнали за извършено посегателство до органите на реда.
В инкриминирания случай е налице пълна реализация на престъпния състав на чл.
194, ал.3, вр. ал.1 от НК, доколкото отнемането на вещи е било осъществено напълно с
прекъсването на фактическата власт върху тях на досегашния им владелец и установяването
на такава на подсъдимия деец, с намерението те да бъдат присвоени. Ясно установен е
механизмът за обективиране на инкриминираното поведение на привлеченото към
отговорност лице. С реализирането на неправомерното деяние е засегнат и
непосредственият обект на престъплението „кражба“ - обществените отношения,
осигуряващи спокойното упражняване на правото на собственост.
Предмет на престъплението са чужди движими вещи с определена стойност към
момента, в който деецът е осъществил своето посегателство върху тях и които се отнемат от
владението на другиго. В случая това са един брой дамска чанта, два броя мобилни
телефонни апарати, един брой таблет, пет броя ключове, един брой чип за входна врата, един
брой метален ключодържател с надпис „Джим Бийм“, един брой калъф за слънчеви очила,
един брой портфейл, съдържащ парична сума в размер на 40,00 (четиридесет) лева, чиято
обща стойност възлиза на 372,50 лева. Те са били чужди за дееца - собственост на И. П..
Частично оправдаване следва да бъде постановено за отнемането на част от посочените в
обвинителния акт инкриминирани чужди движими вещи, а именно един брой лична карта на
И. Х. В. – П., един брой дебитна карта с титуляр И. Х. В. – П., издадена от банка „ОББ“АД,
бележки и снимки, доколкото същите не притежават (както е прието и от държавното
обвинение) пазарна и потребителска стойност, измерена най-вече в парично отношение и не
биха могли да бъдат предмет на престъпление против собствеността. Върховната съдебна
инстанция е имала възможността да произнесе своите съображения в тази връзка в раздел II,
т. 1 от Постановление № 6 от 26.04.1971 г. по н.д. № 3/1971 г. на Пленума на ВС, че
„предмет на кражбата може да бъде … движима вещ, която има определена парична,
художествена, историческа и друга стойност“. С тези аргументи деецът следва да бъде
оправдан за отнемането на последно изброените вещи.
Изпълнителното деяние на описаното престъпление се е изразило в отнемането на
процесните предмети, притежаващи индивидуална парична стойност, от владението на
пострадалата. То се реализира чрез действие, като деецът е целял прекратяване на
фактическата власт върху предмета, осъществявана до момента от владелеца, т.е., лицето,
което разполага с възможността за разпореждане с него и установяване на своя фактическа
власт върху него. Подсъдимата е успяла да прекъсне владението на свид. П. върху дамската
11
й чанта и поставените в нея вещи, като е установила свое такова.
Наложената от подс. З. фактическа власт върху предмета на посегателство е била
трайна, тъй като тя обективно си е осигурила възможност необезпокоявано да осъществява
правнозначими действия с него, усвоявайки го и разпореждайки се с него за собствени
нужди, с което окончателно да осъществи намерението си да го разглежда като свой.
Манифестирала е присвоителното си намерение, след като е напуснала магазин „ЛИДЛ“,
където е извършила посегателството. Носейки дамската чанта със съдържащото се в нея у
себе си, се е отправила към дома си, изхвърлила е част от вещите, възприети за ненужни и е
започнала да манипулира с таблета, включвайки се със свой профил през него в онлайн
пространството, което именно действие е позволило на свид. П да засече и проследи
местонахождението й. Така описаното поведение на Р. З., именно, обективира
противозаконното разполагане с отнетите вещи по начин, изключващ упражняването на
права и въздействието от собственика върху тях. Във връзка с последното съдебният състав
приема, че отнемането на предмета на кражбата е довършено, доколкото са настъпили
предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това
престъпление - произведена е промяна на фактическата власт върху чужди движими вещи -
предмет на посегателство, с намерение същите да бъдат своени.
Първоинстанционният състав не възприема предложения от защитника алтернативен
прочит на доказателствената съвкупност и възможността разкриващите се факти да бъдат
подведени под хипотезата на чл.207, ал.1 от НК. Версията, чантата на свид. П. да е била
изгубена и с тази си характеристика да е била намерена от подсъдимата, е напълно
изолирана. Тя не може да намери обективно основание в анализа на свидетелските
показания и заключенията на изготвените експертизи. Движимите вещи, предмет на
посегателство, са били забравени от пострадалата на щендера, върху който са били оставени.
П. не е изгубила представа за местонахождението им, нито се касае за изпуснат момент, в
който без конкретен волеви акт от нейна страна те да са изпаднали от ръката й. На това
заключение сочат прегледът и съпоставката на засечените минути от вградения таймер в
иззетите и подложени на изследване записи от охранителните камери, сочещи изминал
период от време между момента на оставяне на чантата от пострадалата и този на нейното
отнемане от подсъдимата, възлизащ на едва три минути. Прави впечатление, че
непосредствено след вземането на предмета, видно и от засечения таймер, З. напуска обекта
без да извършва покупки на хранителни или битови стоки, което е поредната индиция за
съзнание, че върши нещо неправомерно. Идентични съображения съдът черпи и от
инициативата на П. няколко минути по- късно, към момент, в който, намираща се все още в
рамките на търговската площ на магазина, е потърсила съдействие от охраната, за да се
установи кой е взел вещите й. Налага се извод, че към момента на извършеното отнемане
владението върху дамската чанта и съдържанието й все още е било упражнявано от
пострадалата, поради което и единствено вярна се явява квалификацията на поведението на
подсъдимата като кражба. Така изложените разсъждения са в унисон и с тълкувателната
практика на върховната съдебна инстанция, с която се внася яснота относно същностните
признаци, допринасящи за разграничението между посегателствата по чл.194 от НК и чл.207
от НК - Постановление № 6 от 1971 г. на Пленума на ВС, т. ІІ. 1.
Доказателствено обезпечено е твърдението на СРП за авторството на престъпното
деяние в лицето на Р. З., подкрепящо се еднозначно не само от свидетелските показания и
удостоверените в протоколите за разпознаване обстоятелства, но и в заключенията на
приетите експертизи, писмените и веществените доказателства. В случая присъдата почива
на видима корелация между отделните доказателствени източници. Връзката между
кражбата и поведението на привлеченото към отговорност лице е неопосредена от
предположения, а се уповава на устойчива верига от настъпили в обективната
действителност факти.
12
В конкретния случай е налице и корелативно необходимата субективна страна на
престъплението, ведно с изискуемите от закона интелектуални и волеви параметри на
същата. Деянието е извършено виновно и в хипотезата на пряк умисъл. Подсъдимата З. е
предвиждала извършването на престъпното деяние, съзнавала е неговия общественоопасен
характер, изразяващ се в накърняване на конституционно гарантираната неприкосновеност
на частната собственост, като във волеви аспект е искала и пряко е целяла настъпването на
общественоопасните последици от своята неправомерна деятелност. За умисъла на дееца
следва да се съди от обективно установените му действия по вземане на намиращата се на
видимо място върху щендера с дрехи в магазин „ЛИДЛ“ дамска чанта, собственост на
пострадалото лице и незабавното й оттегляне от местоизвършването на деянието. Ясно и
недвусмислено подс. З. е обективирала намерението си да разглежда като свои чуждите
вещи, като без правно значение се явява фактът, дали и как тя се е разпоредила с тях на по-
късен етап. Действията й са извършени в строга логическа последователност и
представляват обективен израз на формираните ясни представи в съзнанието й, че като
извършител прекъсва владението на другиго (свид. П.) и установява собствена
неправомерна такава върху чужди движими вещи. Във волево отношение подсъдимата е
целяла настъпването на посочения вредоносен резултат. Разкрива се и предвиденото в закона
за този вид престъпни посегателства намерение за противозаконно присвояване.
Разкрива се обаче категорично хипотезата на „маловажен случай”, която този съд
възприема и като законосъобразна квалификация на деянието. При определяне на
маловажните случаи следва да се изхожда от разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, като е
необходимо да се преценяват обстоятелствата, при които е извършена кражбата, мотивите,
провокирали тази проява на дееца, видът, броят, стойността и предназначението на вещите,
предмет на посегателство, както и тяхното възстановяване, обезпечаване или поне
предприети опити в тази насока, дали се касае до едно деяние или за две или повече деяния,
представляващи продължавано престъпление, данните за личността на дееца, отношението
му към извършеното деяние и др. Маловажен случай ще е налице, само ако съвкупната
преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното действие в сравнение с обикновените случаи на документни
престъпления. Приложението на този привилегирован състав се обуславя от особеностите на
деянието, дадени в съвкупност с данните за личността на дееца и мотивите за неговото
поведение. Предмет на кражбата е имущество на стойност близо два пъти по- ниска от
минималната работна заплата, установена за страната за 2023 г. Част от отнетите вещи са
били възстановени на пострадалата, като това е било сторено не и без съдействащото
поведение на привлеченото под отговорност лице. Подобен добросъвестен облик носи
процесуалното поведение на Р. З. и в хода на наказателното производство, протекло изцяло
в разумни срокове. Подсъдимата не е била осъждана към датата на деянието. Спрямо нея не
е упражнявана въздействие посредством държавна принуда и по реда на чл.78а от НК. Няма
данни и за други санкционирани от държавата нейни неправомерни прояви. Касае се за жена
на средна възраст, която е майка на четири непълнолетни деца, видно и от справката –
извлечение от БДС за нея, с нисък образователен ценз и затруднено социално-икономическо
положение, което до голяма степен е способствало и за мотивирането на нейното поведение.
Именно тези обстоятелства значително занижават обществената опасност на деянието и
дееца в сравнение с типичните случаи на престъпления по основния сътав на кражбата,
поради което и същото следва да се разглежда като маловажно.
Причини за извършване на престъплението са незачитането на установения в
страната правов ред и строго личните подбуди. По изложените съображения Р. Н. З. следва
да бъде призната за виновна за извършено престъпление по чл. 194, ал.3 от НК, а на
основание чл.304 от НК, да бъде частично оправдавана по първоначално предявената й
първоначално правна квалификация.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
13
За престъплението по чл. 194, ал.3, вр.ал. 1 НК, за което са събрани доказателства, че
е извършено от подс. З. и за което този съд я осъжда, законодателят е предвидил санкция
„Лишаване от свобода“ без специален минимум до 1 година, „Пробация” или „Глоба“ от сто
до триста лева.
Предвид обстоятелството, че съдебното производство е реализирано по
конвенционалния ред на Глава Двадесета от НПК, то индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимата следва да бъде извършена при условията на общата разпоредба
на чл. 54 НК. Този съдебен състав не констатира основания за приложение на разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Установените по делото смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства не формират необичайно множество, като никое от тях не носи и белезите на
изключителност, а същевременно липсват и данни за формиране на изискуемия от закона
кумулативен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко.
Съдът не отчита в тежест на Р. З. отказа й да даде обяснения, доколкото последното се
явява проекция на правото й да реализира защита, каквато намери за адекватна, съобразно
разкриващите се по делото обстоятелства. Това разбиране следва и от нормата на чл.115,
ал.4 от НПК, като позоваването върху това право е недопустимо да бъде санкционирано.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата СРС съобрази като
смекчаващо отговорността обстоятелство чистото й съдебно минало, доколкото към датата
на деянието З. не е осъждана. Липсват и данни за понесени санкции за друг вид простъпки,
което указва на способността й да контролира поведението си в дългосрочен план и на
инцидентност на проявата в конкретния случай. Съдът съобрази в този аспект и възрастта на
подсъдимата, трудовата й ангажираност и полагането на грижи за четири малолетни деца.
Същевременно ниска се явява и стойността на отнетото имущество, част от което е
възстановено на пострадалата.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът съобразява предназначението на
част от инкриминираните вещи – мобилни телефони и таблет, крайно необходими на всеки
гражданин в съвремието за задоволяване на множество лични нужди в ежедневието, както и
факта на предприемане на противоправното поведение на публично място и в обстановка, в
която лесно деецът е можело лесно да бъде разкрит, свидетелстващо за неглижиране от
страна на подсъдимата на правните запрети.
При съвкупната преценка на наличните обуславящи отговорността обстоятелства
съгласно общата разпоредба на чл. 54 НК, настоящият съдебен състав намира, че следва да
определи наказанието при избор на по- леката алтернатива, ситуирана в санкцията на чл.194,
ал.3, вр. ал.1 от НК, а именно „Пробация” като съвкупност от мерки за контрол и
въздействие, чийто размер да бъде определен в минималния допустим такъв. Липсва
необходимост Р. З. да бъде изолирана от естествената си социална среда в пенитенциарно
заведение, което ще представлява прекомерно използване на наказателна репресия,
несъответна на обществена опасност на престъпленията и дееца. Не се събраха и
доказателства за други осъждания на лицето или допълнителни негативни характеристични
данни, от които да се налага извод, че подсъдимата е личност с утвърден престъпен
динамичен стереотип и деформирано правосъзнание. Определянето на санкцията не може да
доведе до пренебрегване на генералната превенция за сметка на личната и обратно - същата
не следва да се налага единствено като назидание спрямо останалите членове на
гражданското общество. Същевременно „Глобата“, макар и най- лека сред наказанията, не е
най- благоприятна за дееца, доколкото не би била съобразена с фактическата обстановка по
случая, както и с данните за финансовото състояние и семейното положение на З.. Тя не е
съответна на тежестта на извършеното и не може да съдейства за постигане на целите,
заложени в нормата на чл.36 от НК, доколкото пряко ще засегне имуществената сфера на
подсъдимата, пораждайки значителен негативен ефект, ненужно обременяващ я. Ето защо,
14
според настоящия съдебен състав, балансът между законоустановените цели на наказанието
ще бъде постигнат и посредством наказанието „Пробация”, което в достатъчна степен би
допринесло за превъзпитанието на дееца и би повлияло възпиращо спрямо бъдещи
негативни прояви на личността му, като способства за правилното формиране на неговия
мироглед и изграждане на устойчиви контрамотиви в неговото правосъзнание за въздържане
от противообществени прояви. За деянието с правна квалификация по чл.194, ал.3, вр.ал.1 от
НК решаващият орган приема за справедливо наказание „Пробация” със следните
пробационни мерки: “Задължителна регистрация по настоящия адрес”, която на основание
чл.42а, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.1 от НК да бъде с продължителност 6 /шест/ месеца, включваща
явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител два пъти седмично и
“Задължителни периодични срещи с пробационния служител”, които на основание чл.42а,
ал.3, т.1, вр.ал.2, т.2 от НК да бъдат с продължителност 6 /шест/ месеца. При съображение, че
наказанието не е необходимо да бъде прекалено тежко, а е достатъчно подсъдимата да знае,
че то е неотвратимо, съдът намира за справедливо определянето на този размер. Целите на
наказанието по чл. 36 НК са диалектически свързани, т.е. определянето на санкцията не
може да доведе до пренебрегване на генералната превенция за сметка на личната и обратно -
същата не следва да се налага единствено като назидание спрямо останалите членове на
гражданското общество. Ето защо, според настоящия съдебен състав балансът между
законоустановените цели на наказанието ще бъде постигнат с така наложеното наказание,
което в достатъчна степен би допринесло за превъзпитанието на Р. З. и би повлияло
възпиращо спрямо бъдещи негативни прояви на личността й, като способства за правилното
формиране на нейния мироглед и изграждане на устойчиви контрамотиви за въздържане от
противообществени прояви. Съответно такова наказание напълно удовлетворява
обществения интерес, доколкото отговаря и на търсенето на общо превантивния ефект на
наказанието. Индивидуализирано в този вид и размер, наложеното наказание съответства на
принципите на законоустановеност и справедливост на легитимно упражнената държавна
принуда.
На основание чл.59, ал.2 НК от срока на наказанието „Пробация” приспада времето,
през което подсъдимата е била задържан по реда на чл.72 от ЗМВР за срок от 24 часа,
считано от 21:00 часа на 13.03.2023 г., по силата на Заповед за задържане на лице рег.
№229зз-236/13.03.2023 г.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Към материалите по делото са приобщени по надлежния процесуален ред следните
предмети, касаещи производството с характеристиките си на веществени доказателства – 3
(три) броя оптични дискове, приложени на л.116 от съдебното дело и л.77 и л.84 от
досъдебното дело. Съдът в изпълнение на разпоредбата на чл.301, ал.1, т.11 от НПК, се
произнесе по така описаните веществени доказателства, като намери, че същите следва да
останат към материалите по делото до изтичане на сроковете за неговото съхранение, след
което да бъдат унищожени по реда на Правилника за администрацията в съдилищата.
Предвид изхода на делото, в тежест на подсъдимата следва да бъдат поставени
извършените в наказателното производство разноски в размер на 338,40 лева за изготвяне на
експертизи на досъдебната фаза, които следва да се преведат по сметка на СДВР и в размер
на 478,34 лева за сторените в съдебната фаза на производството разходи за вещи лица и
свидетели, които следва да бъдат заплатени по сметка на СРС. На основание чл.190, ал.2 от
НПК, Р. З. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 5,00 лева,
представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист за събиране на
присъдената в полза на СДВР сума за разноски.
Така мотивиран, въз основа на изтъкнатите фактически и правни доводи, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав постанови своята присъда.

15
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

16
Съобщи за изтекли лични данни