№ 620
гр. Перник, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720201271 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №22-1158-000582 от 31.03.2022г.,
издадено от началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД МВР –
Перник, на А. Д. А. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, са наложени
административни наказания, както следва:
глоба в размер 20 /двадесет/ лв., на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП,
глоба в размер 50 /петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП,
за това, че на 21.11.2021г., 18.05 часа, в гр. Перник, ул. Брезник, като водач на
товарен автомобил „Нисан Патфайндър“ с рег. №****, при извършване на
маневра – движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад него е
свободен, реализира ПТП с материални щети - с паркиран лек автомобил
Ауди А4 с рег. № ****, като напуска мястото на произшествието и нарушава
задълженията си като участник в ПТП - нарушения на чл.40, ал.1 от ЗДвП и
чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП..
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от А. А., чрез пълномощника адв. И. М.. Излага възражение, че не е
извършил описаните в наказателното постановление нарушения и моли
наказателно постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът му - адв. М. поддържа жалбата и излага конкретни доводи в
подкрепа на възраженията за незаконосъобразност. Пледира за цялостна
1
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира и
присъждане на направените от жалбоподателя разноски в производството за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, в съпроводителното писмо към
преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно. В съдебно заседание представител не е участвал..
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от НПК, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срещу подлежащ
на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, съображенията за което са
следните:
Нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя са по чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3 от
ЗДвП. Същите са установени с акт за установяване на административно
нарушение серия АА, №270366/28.02.2022г, съставен от свид. И. С. И. - мл.
автоконтрольор в сектор ПП при ОД МВР – Перник. Същият приел, че на
21.11.2021 г., в 18.05 часа, в гр. Перник, ул. Брезник, на паркинга на МБАЛ –
Перник, жалбоподателят, като водач на МПС – т.а. „Нисан Патфайндър“ с
рег. №****, потеглил назад без да се убеди, че пътят зад него е свободен, и
реализирал ПТП с паркиран лек автомобил Ауди А4 с рег. № ****,
причинявайки материални щети, след което напуснал произшествието.
Събраните в съдебното следствие доказателства - показанията на
свидетелите И. С. И., П. В. С., И. А. М. /последният очевидец на ПТП/,
протокол за ПТП №1773680/21.11.2021, установяват, че ПТП е настъпило по
време на извършване на маневра движение назад за излизане от реда на
паркираните автомобили , при изпълнението на която със задна част на своя
автомобил водачът на т.а. „Нисан Патфайндър“ с рег. №**** ударил друго
паркирано МПС – л.а. Ауди А4 с рег. № ****, причинявайки повреди на
същото в областта на задна броня и заден ляв стоп. Произшествието е
възприето непосредствено от свид. И. М., който в същият момент се
намирал в личния си автомобил на паркинга. Той свидетелства, че водачът,
причинил произшествието, излязъл от своето МПС, огледал за повреди по
него, след което се качил обратно в колата и напуснал мястото. Тъй като
водачът на паркирания автомобил не бил в района свидетелят М. оставил
бележка с телефонния си номер, на който малко по-късно бил потърсен. След
като се върнал на мястото там вече се намирали и служители на ОДМВР –
Перник, сектор ПП – свидетелите И. И. и П. С.. Пред тях свид. М. съобщил за
случилото се и предоставил регистрационния номер на автомобила, участник
в ПТП. При извършена справка чрез ОДЧ на 01 РУ – Перник служителите на
МВР установили, че превозното средство е собственост на жалбоподателя -
А. Д. А., чийто постоянен адрес бил на територията на град София.
По получените от очевидеца на произшествието данни за механизма на
настъпване на пътно-транспортното произшествие, както и въз основа
2
установеното на място фактическо положение /местоположението на
паркираното превозно средство, вида и локализацията на повредите/,
контролните органи съставили протокол за ПТП с №1773680/21.11.2021 г.
С оглед установяване водача, причинил ПТП, и предвид
местожителството на собственика на МПС, преписката била изпратена на
началник 09 РУ – СДВР за проверка и събиране на данни от А. А. във връзка
с управлението на автомобила му на 21.11.2021г. в град Перник и
възникналото на тази дата ПТП при гореизложените обстоятелства.
На 21.01.2022г. от жалбоподателя било снето писмено сведение, в което
посочил, че не помни да е реализирал ПТП и отказал да попълни декларация,
в която да посочи предоставял ли е превозното си средство на друго лице,
във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП и установяване действителния
автор на констатираните нарушения.
След връщане на материалите в сектор ПП – ОДМВР – Перник, на
16.02.2022г., в отсъствие на жалбоподателя, свидетелят И. И. образувал
срещу него административнонаказателно производство със съставяне на
посочения АУАН за нарушения по чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.а от ЗДвП,
като приел, че отговаря за тях като собственик на МПС, с което нарушенията
са извършени.
Актът бил предявен и връчен на соченият като нарушител на
28.02.2022г., при което А. оспорил нарушенията и вписал, че има
възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени такива.
На 31.03.2022г. при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.183, ал.2, т.11 и чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП наложил на А. А. административни наказания за нарушенията по-горе.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът
намери, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на обжалваното наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
незаконосъобразност.
Съображенията са следните:
По отношение нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП.
На А. А. е вменено, че като водач на МПС, при движение назад не се е
убедил, че пътят зад него е свободен, вследствие на което причинил ПТП с
паркиран автомобил. Така очертаните обстоятелства на нарушението не
изпълват фактическия състав на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Тази разпоредба
задължава водача на ППС преди да започне движение назад да се убеди, че
пътят зад превозното му средство е свободен и че няма да създаде опасност
или затруднения за останалите участници в движението.. Изложените в
казуса фактически обстоятелства не са относими към състава на сочената
административнонаказателна норма, тъй като липсват данни при
възникването на ПТП да е имало друг участник в движението /в смисъла на
това понятие вложен в §6, т.28 от ДР на ЗДвП/, за когото да е можел със
3
своето поведение А. да създаде опасност или затруднения. Напротив,
безспорно установено е, а и такава констатация е обективирана в
обстоятелствената част на акта и постановлението, че автомобилът, с който е
настъпило съприкосновение при извършената от жалбоподателя маневра е
бил паркиран и водачът му не се е намирал в него. Установените в казуса
факти е следвало да бъдат подведени под нормата на чл.40, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която по време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности. В случая паркираното МПС е представлявало опасност за
движението на управляваното от жалбоподателя превозно средство, тъй като
се е намирало на пътя му при осъществяваната маневра свързана с движение
назад, и именно поради несъобразяване от страна на А. с неговото
местоположение и отстояние е възникнало ПТП.
Предвид горното, съдебният състав приема, че изложените факти не
изпълват състава на нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП и незаконосъобразно
деянието на А. А. е квалифицирано по този текст.
По отношение нарушението по т.2 от н.п.
С наказателното постановление жалбоподателят е наказан и за това, че
след като реализирал ПТП с материални щети с паркирания автомобил,
напуснал местопроизшествието, което деяние АНО е квалифицирал като
нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от
ЗДвП установява няколко задължения на участниците в ПТП, когато при него
са причинени само имуществени вреди, какъвто е и конкретния случай,
разписани в букви „а“, „б“ и „в“, в зависимост от това оказали ли са
съдействие за установяване вредите от произшествието и има или не съгласие
помежду им относно обстоятелствата, свързани с него. Основното
задължение на водач – участник в ПТП, е установено в чл. 123, ал.1, т.3. бук.
"а" от ЗДвП и то е да окаже съдействие за установяване на самото
произшествие и на вредите от него. Изпълнението на това задължение
предпоставя останалите, но в случаите, когато има поне още един участник в
ПТП – пострадало лице или лице, което с поведението си е допринесло за
настъпването му /§6, т.27 от ДР на ЗДвП/, в зависимост от това дали между
тях има или няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с пътния
инцидент. В този смисъл, хипотезите на б.“б“ и „в“ са мислими само, когато
участниците са поне двама и са оказали съдействие – останали са на място и
са изяснили позициите си относно механизма на възникване на
произшествието и собствения принос за настъпването му. Очевидно сe касае
за различни задължения, неизпълнението на които самостоятелно
осъществява състав на нарушение.
В този смисъл общото посочване на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП като
нарушена законова разпоредба, без необходимата конкретика относно
приложимата хипотеза, и констатацията, че жалбоподателят е нарушил
задълженията си като участник в ПТП, без ясно да е посочено кои точно
задължения е пренебрегнал, не изпълва необходимия стандарт за описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и за посочване на
нарушената законова разпоредба, установени в чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН.
Допуснатата незаконосъобразност ограничава и правото на защита на
4
наказания да узнае за какво точно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и въз основа на какви факти,
за да проведе ефективна и пълноценна защита.
Констатираната незаконосъобразност при правното квалифициране на
нарушението обосновава отмяна на наказателното постановление и в тази
част.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят А. А. е направил
разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от
15.07.2022г., сключен между него и адв. И. М., се установява, че страните са
договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство във
връзка с обжалване на прозцесното наказателно постановление в размер 520
лв., като е отразено заплащането му в брой при подписване на договора..
Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на
адвокат, следва да му бъде възстановено от бюджета на органа, издал
отменения електронен фиш. Същото е определено над минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред.
ДВ, бр. 68 от 2020 г./. В съпроводителното писмо насрещната страна е
направила искане при основателност на жалбата и претенция на
жалбоподателя за присъждане на разноски над минималния размер, размерът
на същите да бъде редуциран поради прекомерност. С оглед искането и на
основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН Областната дирекция на МВР – Перник
следва да бъде осъдена да заплати възнаграждение в минимално определения
размер /300 лв./ съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. За това решение
съдът е мотивиран от обстоятелството, че делото не разкрива фактическа и
правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1,
вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №22-1158-000582 от
31.03.2022г., издадено от началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД
МВР – Перник, с което на А. Д. А. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени
административни наказания, както следва: глоба в размер 20 /двадесет/ лв. за
нарушения на чл.40, ал.1 от ЗДвП, и глоба в размер 50 /петдесет/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок 1 месец, за нарушение на
чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
5
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на А. Д. А. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, сума от 300 /триста/
лева, представляваща направени от него разноски в производството за
заплатено възнаграждение на един адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски над този
размер до размера на договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение от 520.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6