Normal;Iiaiene;Body Text 2;firstline; Normal;Iiaiene;Body Text 2;firstline; С Решение № 16/08.02.2006 година, постановено по НАХД № 26/2006 година,Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 09-00000000221/05.10.2005 година на директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. Кърджали, с което на Тодор Делчев Тодорв от гр Кърджали, за нарушение на чл. 62 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 416 ал.2 във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ. Производството е образувано по касационна жалба на Тодор Делчев Тодоров от гр. Кърджали, който обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, което съдът допуснал като приел, че в качеството си на работодател допуснал до работа лицето Антония Кирилова Илкова без сключен писмен договор. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление като неправилно. В съдебно заседание, касаторът не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата си. Не представя и нови писмени доказателства. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на районния съд като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявеното в жалбата касационно основание, констатира следното: Касационната жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в установения в закона срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл.II-ро от ГПК, без в касационната жалба да се съдържа обосноваването му в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 35 т.4 от ЗВАС, като не се сочат конкретни доводи относно твърдяното допуснато нарушение на закона от съда. С обжалваното решение, Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 09-**********/ 05.10.2005 година на директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. Кърджали, с което на Тодор Делчев Тодоров от гр. Кърджали, ЕГН **********- управител на „Геотурс” ООД г. Кърджали, в качеството му на работодател на наетото на работа лице Антония Кирилова Илкова с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 62 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 416 ал.2 във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ. За да приеме за безспорно административното нарушение, съдът е приел от фактическа страна, че при извършена на 13.05.2005 година проверка в бирария- клуб „Евро” в гр. Кърджали, собственост на търговското дружество с управител жалбодателя, инспектори по труда констатирали, че лицето Антония Кирилова Илкова работи в проверявания обект като барман без сключен писмен договор. Съдът е направил извода си, че по този начин жалбодателят е извършил административно нарушение, като е обсъдил и дал вяра на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно от списъка на работниците и служителите в проверявания обект, декларация, саморъчно съставена от лицето Илкова относно обстоятелството, че няма сключен писмен договор с работодателя си, постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, както и от показанията на свидетелите- актосъставителя и свидетелите при извършване на проверката и установяване на нарушението. Направил е извод, че доказателствата в своята съвкупност са еднопосочни и водят до безспорния извод, че жалбодателят в качеството му на работодател на наетото на работа лице е допуснал нарушението по чл. 62 от КТ. Въз основа на това е преценил, че административнонаказващият орган не е доп¾снал нарушения при издаване на обжалваното наказателно постановление, че правилно към нарушената материална норма е приложена санкционната такава, като предвиденото за извършеното нарушение административно наказание глоба е в абсолютен размер от 1000 лева, което не позволявало намаляването й, поради което е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно. При тези данни съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, като при постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, което се свежда до допускане на грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед неточното им юридическо квалифициране. Първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на напълно изяснено от фактическа страна обстоятелства, при които е извършено нарушението и след обсъждане, поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства е постановил съдебния си акт при спазване на нормите на материалния и процесуалния закон. Изложените фактически и правни изводи изцяло се подкрепят от касационната инстанция. Налице са множество доказателства, които установяват по безспорен начин извършването на административното нарушение от касатора, а именно допускане до работа на лице, без преди това да му е връчен екземпляр от трудовия договор, подписан и от двете страни. Нарушението се установява от данните, попълнени в присъствен списък на работниците и служителите в обект „Бирария-клуб Евро” към 13.05.2005 година, в който лицето Антония Кирилова Илкова е посочила, че работи като барман от един ден с месечно възнаграждение от 150 лева; от писмена декларация, саморъчно съставена от Илкова, в която е декларирала обстоятелството, че на 13.05.2005 година ще сключи трудов договор и работи като барман, както и че ще работи на МРЗ. Въз основа на установените при проверката обстоятелства, на основание чл. 405а ал.2 КТ, проверяващия мл. инспектор при Д„ОИТ” Кърджали, в кръга на правомощията си, е издал постановление от 13.05.2005 година за обявяване съществуването на трудово правоотношение, неоспорено от жалбодателя, в което му е предписано да подпише трудов договор с лицето Илкова и да подаде уведомление за това в РУ”СО” Кърджали. От показанията на разпитаните от районния съд свидетели: Емин- актосъставител, Чивилиев и Кехайов се установява по безспорен начин, че към момента на извършване на проверката, Илкова е работела в заведението и не е могла да представи екземпляр от връчения й от работодателя трудов договор, тъй като не е имала сключен такъв. Касаторът прочее не оспорва констатираното нарушение, като в писменото си обяснение до административния орган сочи, че имал намерение да сключи трудов договор, но не го бил сторил, тъй като проверявал все още професионалните умения на лицето Илкова. От правна страна следва да се има предвид, че административното нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ се осъществява чрез бездействие от страна на работодателя, който не е изпълнил задължението си, преди да допусне до работа работника или служителя да му връчи екземпляр от трудовия договор, подписан и от двете страни, както и копие от уведомление по чл. 62 ал.3 КТ. Допускането до работа на работник или служител на работа, без работодателят да му предостави документите по чл. 63 ал.1 КТ, представлява административно нарушение, осъществяващо състава на посочената разпоредба, като самостоятелно такова представлява включително непредставянето на който и да е от двата документа, като в случая това е екземпляр от трудовия договор, подписан от двете страни и подлежи на административно наказване по реда на чл. 414 ал.3 КТ- с глоба в размер на 1000 лева. В контекста на така обсъденото относно нарушението по чл. 63 ал.2 от КТ, без значение за извършване на нарушението е твърдението на касатора, /което не доразвива нито пред първоинстанционния съд, нито в настоящата инстанция/, че проверявал професионалните умения на Илкова и не я бил назначил на работа, поради което не бил сключил трудов договор. Това е така, тъй като отношенията при предоставянето на работна сила /каквито безспорно са тези между жалбодателя и Илкова/ се уреждат само като трудови правоотношения, което предполага от своя страна изпълнение на задълженията на работодателя по чл. 61 и сл. от КТ. За проверка на професионалните качества на постъпващия на работа работник или служител, КТ е предвидил възможност за работодателя да сключи трудов договор със срок за изпитване, който обаче отново предхожда началото на полагане на труд. С други думи КТ не е урежда хипотеза, при която полагането на труд, респ. съществуването на трудово правоотношение да не е скрепено чрез сключването на писмен трудов договор между работника или служителя и работодателя. Ето защо и с оглед на обсъденото, при извършената проверка на обжалваното решение, не се констатира при постановяването му, районният съд да е допуснал нарушение на материалния закон, като към установените по делото факти е приложил съответната правна норма. Излагането на повече доводи, касационната инстанция не дължи, тъй като оплакването за нарушен материален закон е заявено като касационно основание, но същото не е конкретизирано и не са изведени конкретни нарушения, допуснати от районния съд при постановяване на решението му. Предвид горното касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл.40 ал.1 от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16/08.02.2006 година, постановено по НАХД № 26/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
|