РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Враца, 14.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 02.09.2020
г. /втори септември две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ
ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. исково дело № 161 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/,
вр.,чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по предявен от Д.О.И.,***, против
ГД „Изпълнение на наказанията” гр. София иск за присъждане на обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди в размер на 1800 лева, произтичащи от нарушение
на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразното му лишаване от страна на
затворническата администрация от правото му да провежда свиждане с лицето В.Г.Г. в периода от 13.12.2018 г. до 14.06.2019 г.
Наведени са доводи,
че Г. е единствената му близка, която след смъртта на родителите му го посещава
в Затвора и 6-месечната забрана за свиждане с нея е оказало негативно въздействие
върху изпълнение на присъдата му. Твърди, че в този период ежедневно изпитвал
чувство на нееднакво отношение, на безизходица, потиснатост, отхвърленост и
търпял лишения, ограничения и страдания с по-висок интензитет от присъщите за
наложеното наказание. Изложени са подробни аргументи за незаконосъобразността
на заповедта, с която е наложена забраната, като издадена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила
и необоснованост. Претендира се и заплащане на законната лихва върху търсената сума
от датата на прекратяване на незаконосъобразните действия – 14.06.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Процесуалният
представител на ответника, юрисконсулт Н. Б. в писмен отговор и в съдебно
заседание оспорва иска изцяло. Излага доводи, че заповедта е издадена от
компетентен орган – Началникът на Затвора, в писмена форма и е съобразена с
целта на закона, а именно спазване на сигурността и реда в Затвора гр. Враца. Твърди
се, че посочените от ищеца страдания са негово субективно усещане и са
неизбежна последица от режима на изтърпяване на наказанието, но същите не
надхвърлят необходимото за изпълнение целите на наказанието въздействие върху
личността. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в делото
прокурор дава заключение за неоснователност
на исковата претенция, тъй като липсват доказателства ищецът да е
получил претендираните неимуществени вреди, както и
различно отношение на администрацията на Затвора – Враца.
По делото са приети представените
от страните писмени доказателства и са снети показанията на свидетелката В.Г.Г..
Анализирайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се
запозна с доводите и твърденията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори, че в
периода 13.12.2018 г. – 14.06.2019 г. и към настоящия момент ищецът е изтърпява
наказание лишаване от свобода в Затвора Враца.
От представената от
Началника на Затвора – Враца Справка /л. 26/ се установява, че на 24.11.2018 г.
при проверка на хранителна пратка предназначена за л. св. Д.И., в пластмасова
кутия от сирене „Дунавия“, под плочка сирене на
дъното на кутията е открито сиво глинообразно вещество
със съмнение за пластичен експлозив. В тази връзка е изготвена Докладна записка
вх. № 558/26.11.2018, приложена към делото /л. 28/ и са снети писмени обяснения
от л. св. И., в които твърди, че като ученическо пособие глината му е
необходима да моделира фигурки, начинът на пренасянето ѝ бил стандартна
процедура, с цел да не изсъхва. На същата дата – 24.11.2018 г. при извършено претърсване
на спалното помещение, в което е настанен ищецът е намерен учебник „Курс по
обща химия“ за който л. св. И. заявил, че е негов. При щателното му разглеждане
се виждали ясно подчертани формули и дефиниции за изработка и използване на
взривни вещества. Предвид високата опасност на л. св., учебникът е иззет с
протокол, приложен към делото и оставен на съхранение в склада на затвора, като
му е разяснено, че може да го изнесе на свиждане или при освобождаване от
Затвора.
С цел опазване на
реда и сигурността в Затвора – Враца на основание чл. 86, ал. 2 от ЗИНЗС,
Началникът на Затвора е издал Заповед № 347/13.12.2018 г., с която на ищеца е
забранено да бъде посещаван от лицето В.Г.Г. за срок
от 6 месеца. Именно от тази забрана л. св. И. твърди, че са претърпените от
него неимуществени вреди.
Като правно основание
за предявяване на иска, в исковата молба и в представена по делото писмена
защита, ищецът и е посочил чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следва да се
има предвид, че считано от 07.02.2017 год. (т.е. преди подаване на исковата
молба) е в сила разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3. В този смисъл, с оглед заявената
искова претенция, приложими са нормите на ЗИНЗС, които се явяват специални по
отношение общите правила, регламентирани в ЗОДОВ.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от закона. Съгласно
чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл. 284, ал. 1 от чиито
актове, действия или бездействия са причинени вредите.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото и предвид
посочената нормативна рамка, съдът намира от правна страна, че предявеният иск
е допустим. Ищецът е легимиран от закона
правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС,
като лице изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно
легитимиран да отговаря за вредите,
които ищецът е претърпял от
незаконосъобразни действия на служители на администрацията на Затвора гр. Враца,
доколкото този затвор е негова териториална служба /арг.
чл. 12, ал.2 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода
осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а
работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение
на наказанията. Съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС съдът е родово и местно
компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са
следните:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи:
акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3
от ЗИНЗС; настъпили вреди за ищеца,
които се предполагат до доказване на противното /чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/ и
пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на
неимуществените вреди се определя по справедливост съобразно общото правило на
чл. 52 от ЗЗД.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица
при ответника, конкретно изразяващи се в лишаване от правото на свиждане на
ищеца за срок от 6 месеца с лицето В.Г.. Това причинило на л. св. И. чувство на нееднакво
отношение, на безизходица, потиснатост, отхвърленост и търпял лишения,
ограничения и страдания, които въздействали негативно върху изпълнението на
наложеното му наказание. Действително в показанията си св. Г. посочва, че като
негова единствена роднина всеки месец е посещавала И. в затвора. На 24.11.2018
г. също го посетила, като му носела кутия със сирене и една глина, която била
сложила вътре при сиренето, за да не се втвърди. Глината била поискана от
ищеца, като не знаела за какво му е. В този ден не се осъществило свиждане, а и
следващите 6 месеца нямала право на посещение при него, като за тази забрана
научила по телефона от ищеца.
От страна на
ответника са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че
забраната за свиждане е въведена като превантивна мярка със Заповед
№347/13.12.2018 г. на Началника на Затвора – Враца на основание чл. 86, ал. 2
от ЗИНЗС. Цитираната разпоредба му предоставя правомощия да забрани за срок до
6 месеца свижданията, кореспонденцията или телефонната връзка с лица, които
оказват отрицателно влияние върху лишения от свобода, с изключение на тези
контакти с възходящи, низходящи, съпруг, братя и сестри, защитници и повереници или с лице, с което се намират във фактическо
съжителство. Независимо, че от страна на ищеца са изложени обстойни аргументи за
незаконосъобразността на тази заповед, няма данни тя да е обжалвана и отменена,
а липсват и твърдения в тази насока, поради което следва да се приеме, че
същата е влязла в сила и е изпълнена. Съдът не може да осъществи инцидентен
контрол за законосъобразност, а и доколкото наложената забрана не представлява
дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 101 от ЗИНЗС, а превантивна мярка, специалния
закон предвижда оспорването ѝ единствено по административен ред и изключва
общия ред за съдебен контрол за законосъобразност на административните актове
по чл.
145 и сл. от АПК.
Предвид изложеното се
налага изводът, че ограничаването на правото на свиждане на ищеца с лицето В.Г. е в изпълнение
на влязла в сила заповед, поради което не са налице незаконосъобразни действия
и бездействия на администрацията на ответника, които да са в нарушение на чл. 3
от ЗИНЗС. При това положение липсва първата от трите кумулативни предпоставки,
обосноваващи основателността на иска за вреди по чл. 284, ал. 1 от същия
нормативен акт, с оглед на което съдът се освобождава от задължението за
произнасяне по останалите.
Няма начин лишеният
от свобода да не търпи ограничения и лишения, свързани със самото наказание, т.
к. това е именно една от неговите цели. В случая не се установи по несъмнен
начин, включително от свидетелските показания, че изпитаните от ищеца отрицателни
емоции са в пряка причинна връзка с незаконосъобразни действия или бездействия
от страна на ответника. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът
следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на
пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които произтича,
каквито факти в настоящото производство не бяха установени. Не се доказа и
твърдяното в исковата молба различно отношение или по-неблагоприятно третиране на
ищеца спрямо други лишени от свобода, от същия затвор, с наложена същата по вид
превантивна мярка, с оглед на което искът за вреди се явява недоказан и
неоснователен.
Неоснователността на
главния иск води до неоснователност и на акцесорния
такъв за присъждане на лихви.
Процесуалният представител
на ответника претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В тази връзка, съдът намира, че разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС е специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение
на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия,
които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на
ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, отговорността на
загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по
производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът
заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна
такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената
част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за
юрисконсулт е предвидена отделно от законодателя и при липсата на указание в
закона, за възможността за търсена на такава отговорност, то такава не може да
бъде присъдена. В този смисъл е практиката на ВАС, застъпена в Решение № 12445/ 17.10.2017г по адм.д.№ 6338/ 2016г по описа на
ВАС, ІІІ отд.;
Определение
на ВАС № 10250 от 02.08.2017 г. по адм. д. №
12578/2015г; Определение на ВАС № 12248 от 13.10.2017 г. по адм.
д. № 9920/2017 г.; Определение на ВАС № 12648 от 23.10.2017 г. по адм. д. № 5584/2016 г.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 203 АПК във вр.чл.
284 от ЗИНЗС съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.О.И.,***,
против ГД „ Изпълнение на наказанията” гр. София иск за присъждане на
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 1800 лева,
произтичащи от нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразното
му лишаване от страна на затворническата администрация от правото му да
провежда свиждане с лицето В.Г.Г. в периода от
13.12.2018 г. до 14.06.2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ГД „Изпълнение на
наказанията“ гр. София за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящото
производство.
Решението подлежи на
обжалване пред тричленен състав на АдмС – Враца в
14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК
да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: