№ 12835
гр. С., 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110127247 по описа за 2024 година
Предявени са от ищцата Т. Г. И. срещу ответника ЗАД “ОЗК застраховане“ АД
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди - разноски за лечение, от които разходи за
проксимален бедрен пирон – къс комплект винтове титан 50207-11235 в размер 1950
лева, разходи за закупуване на разширен остеосинтезен пакет кат № КГ-4 в размер 660
лева, разходи за специализиран транспорт за линейка в размер на 70,00 лева, разходи
за потребителска такса в размер на 34,80 лева, вследствие на настъпило на 05.03.2023г.
ПТП, като пътник в автобус „Хайтър“ с рег. № СВ 2..., чиято гражданска отговорност е
застрахована с полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД “ОЗК
застраховане“ АД, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 479,81
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за претърпени имуществени
вреди за периода от 30.03.2023г. до 14.05.2024г.
Ищцата Т. Г. И. твърди, че във връзка с реализирано на 05.03.2023 г., около 08.52
часа в гр. С. на кръстовището образувано от ул. „Боряна“ и бул. „Президент Линкълн“
в посока „Околовръстен път“ ПТП, настъпило по вина на водача на автобус № 60,
марка „Хайтър“ с рег. № СВ 2..., вследствие на извършена от водача остра маневра за
ляв завой, независимо от обстоятелството, че се била хванала много здраво, паднала в
салона и получила травматични увреждания. Поддържа, че в резултат на падането и
след настаняване за лечение в болнично заведение – УМБАЛСМ „Пирогов“ е
установено счупване на дясно бедро, за лечението и възстановяването от което е
претъпяла и имуществени вреди на обща стойност 3 236,80 лв., от които: за закупуване
на проксимален бедрен пирон – къс с винтове титан 50207-11235 на стойност 1950 лв.;
1
разходи за закупуване на разширен остеосинтезен пакет кат № КГ-4 в размер на 660
лв; разходи за специализиран транспорт с линейка в размер на 70,00 лв.; заплатена
потребителска такса в размер на 34,80 лв., за които сочи, че се намират в причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД“ ОЗК застраховане“ АД е депозирал
отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
твърдението, че произшествието е настъпило по вина на застрахования при него водач
на автобус „Хайтър“ с рег. № СВ 2..., както и че в резултат на същото ищцата е
търпяла описаните имуществени вреди. Допълва, че във връзка с процесното събитие е
образувано досъдебно производство, което е прекратено. Поддържа, че в рамките на
досъдебно производство са събрани доказателства установяващи, че не е налице
виновно поведение на шофьора, като е възприет различен механизъм от описания в
исковата молба. Навежда възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която е
предприела придвижване към една от вратите в салона, без да се държи или придържа
за съоръженията за безопасност, държейки и багаж. В тази насока посочва, че ищцата
е заемала седящо място и е могла да изчака автобусът да достигне до спирката, преди
да напусне мястото си. Поради напредналата си възраст, ищцата е загубила контрол и е
паднала в салона на автобуса. Излага съображения, че водачът на МПС е изпълнявал
съвестно задълженията, като е предприел действия, които са част от нормалното
движение на автобусите от градския транспорт, съответно не е нарушил ЗДвП.
Посочва, че няма други пострадали пътници. Оспорва основателността на разходите за
специализиран транспорт. Възразява по отношение претенцията за лихва. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. При сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Застрахователят отговаря по риска “Гражданска отговорност” за всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането и това е така, защото при тази застраховка
дължимите от застрахователя суми имат обезщетителен характер и са предназначени
да поправят вредите, настъпили в резултат на застрахователното събитие.
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от
наличието на общите процесуални предпоставки, и от специалната такава, предвидена
2
изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено
рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявява
претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и
изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане
или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За
наличието на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно.
Доказването на специалната процесуална предпоставка се установява от
приетата по делото претенция с вх. № 99-2162/30.03.2023г. Налице е мълчалив отказ за
изплащане на обезщетение по предявените имуществени вреди от ищеца, като е
изтекъл предвиденият от законодателя в чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ
тримесечен срок, към момента на депозиране на исковата молба, по която е образувано
делото. Плащане от ответника на претендираната сума не се твърди и доказва. Горните
изводи обуславят допустимостта на исковото производство, което налага
разглеждането на исковата претенция по същество.
За основателност на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца
е да установи наличието на следните правопораждащи факти: 1. предпоставките по чл.
45, ал. 1 ЗЗД – че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС,
фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка от което са произлезли вреди, както и размера на имуществените
вреди; 2. наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „гражданска отговорност” между този водач и ответника.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е при условията на
пълно обратно доказване по чл. 154, ал. 2 от ГПК да обори презумпцията за вина и да
докаже положителния факт на плащане на обезщетението.
С доклада по делото, неоспорен от страните, са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автобус
марка „Хайтър“ с рег. № СВ 2871 СТ, валидна към датата на застрахователното
събитие, настъпване на ПТП на 05.03.2023г., около 08:52 часа в гр. С. на кръстовището
образувано от ул. „Боряна“ и бул. „Президент Линкълн“ в посока „Околовръстен път“
ПТП, при което ищцата е пострадала при падане в салона на превозното
средство.
От представен по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-
118 от 05.03.2023г. се установява, че на 05.03.2023г., около 08:52 часа, в гр. С., по бул.
„Монтевидео“ с посока на движение от ул. „Боряна“ към ул. „Околовръстен път“ се
3
движел автобус „Хайтър“ с рег. № СВ 2..., управляван от Р. С. И., и в района на
кръстовището с бул. „Президент Линкълн“, при извършване на маневра ляв завой,
пътникът намиращ се в салона на автобуса Т. Г. И. - ищец по производството, пада, с
работна диагноза фрактура на дясно бедро. От съставителя на протокола е
констатирано и че за автобус „Хайтър“ с рег. № СВ 2... е налице сключена със ЗАД
“ОЗК застраховане“ АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица
№ BG/23/123000039096, със срок на застрахователно покритие от 01.01.2023г. до
31.12.2023г., като този правнорелевантен факт е признат и за безспорен между
страните.
За установяване на обстоятелствата и причините за настъпване на
произшествието е разпитан по настоящото производство свидетелят Р. С. И., водач в
автобуса, и е прието заключение по съдебно-автотехническа експертиза, пояснено от
вещото лице в съдебно заседание, което съдът възприема за достоверно като
обективно и компетентно изготвено. От анализа на събраните по делото доказателства
се установява по делото, че процесното ПТП е настъпило в светлата част на
денонощието и при добра метеорологична видимост в гр. С., като автобус „Хайтър“ с
рег. № СВ 2..., управляван от Р. С. И., се е намирал на бул. „Монтевидео“ върху лява
пътна лента с посока от ул. „Никола Петков“ към бул. „Президент Линкълн“. Изяснява
се, че автобусът бил спрял пред кръстовището, за да изчака разрешителен зелен сигнал
на светофарната уредба. След светване на зелен сигнал, водачът на автобуса потеглил,
за да извърши маневрата ляв завой и да се включи в движението на бул. „Президент
Линкълн“, като в същото време ищцата Т. Г. И. била станала от седалка в автобуса и се
движела към средната врата на превозното средство, за да се приготви за слизане на
следващата спирка. Придвижвайки се към средната врата ищцата не се е държала за
металните тръби, приспособени за задържане на пътниците в автобуса. При потегляне
на превозното средство се е реализирало положително ускорение, от което е
възникнала инерционна сила, въздействаща върху тялото на пътничката. От
възникналата инерционна сила ищцата изгубила равновесие, тялото политнало в
посока обратна на движението на автобуса и тя паднала върху пода на салона на
автобуса. Съгласно изводите на вещото лице в експертното заключение, от техническа
гледна точка може да се направи извод, че причината за падането на пътничката в
автобуса е потеглянето на превозното средство от място с ускорение,при което тя не е
успяла да запази равновесие, както и поведението на самата ищца, която не се е
държала на обособените за целта места. При изслушването си в съдебно заседание
вещото лице изяснява, че при потегляне всяко превозно средство има ускорение, което
действа със сили обратни на посоката на движение на автобуса. като от
обстоятелството, че ищцата е паднала, не може да се съди еднозначно какво е било
ускорението на автобуса. Вещото лице допълва, че автобусът е потеглил от спряло
състояние, като към момента на настъпване на инцидента, скоростта му е била около
4
10 км./час, което кореспондира с показанията на свидетеля Р. И.. Данни относно
механизма на процесното произшествие се извличат и от разпита на посочения
свидетел, който е непосредствен участник, но и лично е възприел поведението на
пострадалата, като показанията му не противоречат на изводите на СТЕ, поради което
съдът при преценката си по реда на чл. 172 ГПК ги кредитира. При разпита си
свидетелят посочва, че бил спрял на кръстовището на червен светофар, като след
светване на разрешителен сигнал изчакал намиращите се пред него автомобили да се
изтеглят, след което той също потеглил. Изяснява, че в огледалото си видял
пострадалата, която се подхлъзнала и паднала. Посочва, че в лявата си ръка държала
чантичка и била обута с нещо като галоши, които не успели да я задържат при самото
залитване назад. Уточнява, че когато възприел ищцата отпуснал газта, но понеже вече
се намирал в кръстовището, направил левия завой и отбил веднага вдясно, за да се
обади на своя диспечер и да съобщи за инцидента. Междувременно две жени били
помогнали на пострадалата да седне на седалка. Сочи, че след дадените му инструкции
отишъл да провери как е ищцата и я повдигнал леко, за да седне по – хубаво на
седалката. Показанията на свидетеля относно предприетата маневра след светване на
зелен сигнал на светофарната уредба в тази съществена част не противоречат на
останалия събран по делото доказателствен материал, като изясняват и причината за
последвалото от водача на автобуса спиране, поради което съдът и ги възприема за
достоверни.
Разпоредбата на чл. 132, т. 2 ЗДвП задължава водача на превозно средство за
обществен превоз преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия
за безопасното превозване на пътниците. Това означава управление не само при
спазване всички правила за движение по ЗДвП, но и по начин съобразен с естеството
на превоза и недопускащ поставянето в риск живота и здравето на пътниците.
Посочената норма изисква от водача да управлява превозното средство по начин, че да
не позволява значително отклонение на самото МПС от пътната настилка, като
например отскачане на автобуса при преминаване през неравност с несъобразена
скорост, влизане в завой с такава скорост и др. Управлението на превозното средство
следва да е по начин, че да осигури безопасността на всички пътници.
В настоящия случай с оглед съвкупния анализ на събрания доказателствен
материал по делото не се установи при управлението на автобус „Хайтър“ с рег. № СВ
2... водачът да е осъществил виновно и противоправно поведение, с което да е
нарушил разпоредби от ЗДвП, в причинна връзка с което да са настъпили
уврежданията на ищеца Т. Г. И.. Установи се, че поведението на водача на автобус
„Хайтър“ е било съобразено с разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 132, т. 2 ЗДвП. От
друга страна съдът намира, че ищцата със собственото си поведение - като не се е
захванала здраво за някое от предвидените съоръжения в превозното средство,
осигуряващо стабилност и подценявайки ситуацията, се е поставила в положение, в
5
което при възникналите инерционните сили, в резултат на потеглянето на автобуса, да
загуби равновесие. Местоположението на пострадалата в автобуса, съчетано с
установеното обстоятелство, че към този момент тя не се е захванала здраво за
неподвижна част на автобуса, водят до извода, че всяко едно потегляне на автобуса в
конкретния случай, независимо от степента на плавност, би могло да окаже влияние
върху нейното равновесие. Аргумент в подкрепа на този извод на съда е и
обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства за други пострадали
пътници. Следователно при отсъствието на всички елементи от фактическия състав на
деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на водача на процесния
автобус, гражданската отговорност на който е застрахована при ответника, не може да
бъде ангажирана отговорността и на застрахователя.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от се явява
неоснователен и като такъв следва да бъда отхвърлен изцяло без да се разглежда
наличието на останалите елементи от фактическия състав на предявената искова
претенция. Неоснователността на иска води до неоснователност и на акцесорната
претенция за законната лихва.
По разноските:
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски, като с оглед изхода на
спора такива не му се следват.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника искане за
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 1540 лева, представляваща направените разноски в
производството за възнаграждения на вещи лица, свидетел и за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Г. И., ЕГН ********** срещу ЗАД“ ОЗК
застраховане“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - разноски за лечение, от
които разходи за проксимален бедрен пирон – къс комплект винтове титан 50207-11235
в размер 1950 лева, разходи за закупуване на разширен остеосинтезен пакет кат № КГ-
4 в размер 660 лева, разходи за специализиран транспорт за линейка в размер на 70,00
лева, разходи за потребителска такса в размер на 34,80 лева, вследствие на настъпило
на 05.03.2023г. ПТП, като пътник в автобус „Хайтър“ с рег. № СВ 2..., чиято
гражданска отговорност е застрахована с полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ЗАД “ОЗК застраховане“ АД, както и иск с правно основание чл.
6
86, ал. 1 ЗЗД за сумата 479,81 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за претърпени имуществени вреди за периода от 30.03.2023г. до 14.05.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. Г. И., ЕГН **********907, ДА
ЗАПЛАТИ НА на ЗАД“ ОЗК застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата 1540 лева,
представляваща сторени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7