РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Търговище, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на трети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500093 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 53 от 06.03.2023 г., постановено по гр. дело № 710/2022
година по описа на Поповския районен съд, съдът е осъдил А. Д. А., ЕГН
**********, от гр.*******, обл.********, ул. „*******” № ****, вх. ****, ет.
****, ап. **** да заплати на Х. Г. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес -
гр.*******, обл.*********, ул.“*******“ №****, сумата от 3 500 лв. (три
хиляди и петстотин лева и 00 ст.), представляваща заплатена сума с общи
парични средства по време на брак между страните, за погасяване на парично
задължение на А. Д. А. по нейн личен дълг, поет по силата на сключено
съдебно споразумение по гр.д. №108/2011 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 10.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата,
КАТО за разликата над 3 500 лв. до претендираните 5 000 лв. искът е
отхвърлен като неоснователен. Присъдени са разноски в производството.
Срещу така постановеното решение в осъдителната му част е постъпила
въззивна жалба от ответника А. Д. А. чрез Ж. Ч. от АК гр. *******, в която се
излага основно следното:
1
На първо място се твърди, че това, че сумата била платена с "общи парични
средства", както е приел в диспозитива си районния съд, нито е било
твърдяно, нито е установено по какъвто и да е начин, защото: - единствените
доказателства, представени от двете страни са за получавани трудови
възнаграждения и средства по парични влогове, а това не са общи парични
средства, а лични средства; - съдът очевидно е допуснал смесване на
презумпцията в Семейния кодекс за общия принос, когато придобитото е по
време на брак, и предмета на доказване по настоящето дело - да се установи,
че ищецът Х. със свои средства е участвал в погасяването на дълга на
бившата си съпруга.
Според въззивника, в мотивите си районният съд обосновава приетото от
него решение единствено въз основа на извънсъдебно признание на
ответницата по друго гражданско дело, в друг контекст и непълно и неточно
цитирано от съда. Според него, преценката относно достоверността на такова
признание следва да се извърши от съда с оглед на всички обстоятелства по
делото. При извършването на тази съвкупна преценка, съдът трябва да
изследва дали направеното признание кореспондира или е в противоречие с
останалите обстоятелства, установени по делото /решение № 108/25.06.2020
г. по гр. д. № 1538/2019 год. на ВКС, IV г. о/. В определение № 612 от
05.12.2022 год., постановено по настоящето дело, съдът изрично е посочил, че
"ищецът носи изцяло доказателствената тежест, че по време на брака поел
задължение за личен дълг, което задължение е изплатено с общи семейни
средства". При постановяване на решението обаче съдът е приел обратното
като е разместил доказателствената тежест - във връзка с признанието на
ответницата е посочил, че тя трябва да доказва, че сумите за плащане на
задължението към брат си, не са общи, а са лични. В тази връзка
единственото доказателство представено от ищеца е извлечение /фотокопие/
от трудовата книжка на Х. Х., от която се установява какъв е размерът на
получавано от него брутно трудово възнаграждение. Няма данни как е
изразходвал тези суми и дали изобщо е помагал на ответницата за изплащане
на паричната равностойност на възстановена запазена част от наследството й.
Нещо повече - обективно не е било възможно да помага на ответницата в
изпълнение на това задължение, тъй като не е имал финансова възможност.
Това задължение е изплащано от м. октомври 2011 год. до м. юли 2013 год.
включително. През този период от м. октомври 2011 год. до м. март 2012 год.
2
е получавал брутно трудово възнаграждение 483 лв. През същия период от
време А. А. е получавала среден доход около 1000 лв. от заплата. Според
въззивника, след като по делото няма факти и обстоятелства, които да сочат,
че ищецът лично е изпълнявал задължението на ответницата, възникнало по
гр. д. № 108 от 2011 год. по описа на Поповския районен съд, то искът му
следва да бъде отхвърлен.
По така подадената въззивна жалба не е постъпил отговор от ищеца.
В съдебно заседание въззивникът чрез своя процесуален представител
поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.
В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Пред Поповския районен съд Х. Г. Х. е предявил срещу бившата си
съпруга А. Д. А. иск за сумата от 5 000 лева, претендирана на основание чл.
59 от ЗЗД с твърдения, че е заплатил с лични средства личен дълг на
ответницата.
Фактите по така изложения спор са следните:
По делото не е спорно, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е
сключен на 27.05.1989 година и е прекратен по съдебен ред с Решение № 158
от 02.10.2017 година, постановено по гр.дело № 101/2017 година на Районен
съд – Попово. По време на брака съпругата А. Х.а е придобила правото на
собственост, по силата на извършено в нейна полза дарение с нотариален акт
№ 73, том I, дело № 74/2005 година, върху имот, представляващ жилище,
находящо се в гр. Попово, обл. Търговище, ул. „Димитър Благоев“ № 75, вх.
Б, ет. 2, ап. 3. През 2011 година И. Д. А. – брат на А. А. е предявил против нея
иск за намаляване на извършеното дарение по отношение на процесния имот,
до размера на неговата запазена част. По предявения иск е било образувано
гр.д. № 108/2011 по описа на Районен съд Попово. Поради оттегляне на иска
и на основание чл. 232 от ГПК, производството по делото е било прекратено.
Производството е било прекратено, тъй като страните са постигнали
извънсъдебно споразумение, по силата на което А. Д. Х.а /сега – А./ се е
задължила да изплати на И. Д. А. стойността на неговата запазена част от
наследствения недвижим имот. Представени са доказателства за извършените
3
плащания. Не се е спорило, че плащането е извършено по време на брака на
страните. В съдебно заседание, проведено на 14.07.2017 година по гр. дело №
101/2017 година по описа на ПРС, по реда на чл. 176, ал. 3 от ГПК на
въпросите, поставени от съда в неговото определение за насрочване на делото
в о.з., ищцата е заявила следното: „Да, използвани са средства от страна на
ответника за изплащане на суми по споразумение по гр. дело № 108/11 година
на ПРС, но те не са били само от негова страна; - мисля, че адвокатът ми
спомена за тези средства, които са от продажба на наследствен мой имот; 2.
Да, от съвместни заплати на двамата са изплащани, като се вижда, че всеки
месец сме плащали по 155 лв. 7 000 лева бяха платени първоначално, мисля,
че за 2 месеца, и за 2 години бяха на разсрочено плащане, като тези пари на
разсрочено плащане са изплащани от двете заплати. Вноската от 7 000 лева
включва тези 5 000 лева и е сума от продажба на мой наследствен имот; -
съпругът ми е влагал средства – не само той е влагал, но и аз съм влагала.“
В същото съдебно заседание адвокат Ч., процесуален представител на
ищцата, в нейно присъствие е заявил следното: „Може да се съгласим, че част
от тези пари са общи и половината се дължат на ответника“ и „“Искам да
заявя, че част от тези 15 000 лева, а именно сумата от 5 000 лева, е изплатена
след продажба на имот – лична собственост на моята доверителка“.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Въпросът за това как следва да се цени направеното от страната
извънсъдебно признание за съществуване на факти е изяснен в Решение №
235 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г., на ВКС, IV г. о., Решение № 69 от
24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г., на ВКС, III г. о., Решение № 22 от
19.03.2015 г. по гр.д. № 2979/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 210 от
19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. на ВКС, IV г.о. Прието е, че съгласно
установената съдебна практика, извънсъдебните признания на страната за
неизгодни за нея факти следва да бъдат ценени наред с всички доказателства
по делото. Когато страната е направила писмени изявления пред орган на
досъдебното производство за факти, касаещи правоотношенията и с
насрещната страна по гражданскоправния спор, то тези извънсъдебни
признания за неизгодни за страната факти съставляват доказателство, което
следва да бъде ценено от гражданския съд.
Така в Решение № 235 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г., на ВКС, IV г.
4
о. се отбелязва следното: „Признанието представлява обяснение на страна по
делото, което представлява доказателствено средство, когато съдържа
неизгодни за нея факти. Признанието на неизгодни за страната факти може да
се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето
лице. Когато не е направено пред съда, разглеждащ спора, признанието е
извънсъдебно. Ако същото бъде доказано, то представлява годно
доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при
решаването на спора. Извънсъдебното признание може да бъде доказано или
със свидетелски показания или с документ, който го материализира.“
В подобен смисъл е и Решение № 210 от 19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016
г. на ВКС, IV г.о., в което е прието следното: „В нарушение на чл. 175 ГПК
съдът не е ценил извънсъдебните признания на ответника за неизгодни за
него факти – признанията, съдържащи се в обяснения, дадени пред органите
на Прокуратурата на България. В обясненията на ответника (л. 30 - л. 33) по
гр.д. № 1592/2012 г. се съдържат изявления, съвпадащи с твърдените от
ищцата факти в исковата молба. Ответникът е признал, че към 18.08.2009 г.
(датата на прекратяване на прокурорската преписка) е дължал на ищцата сума
от 6000 лева, предоставени му в заем, за да ги използва за бизнеса си, без да е
определян краен срок за връщането им – т.е. признал е факти, сочещи, че
претендираната от ищеца сума е получена от него по договор за заем.“
В конкретния случай извънсъдебното признание, направено от
ответницата, се подкрепя от приложения по делото документ – протокол от
проведено на 14.07.2017 година съдебно заседание по гр. дело № 101/2017
година по описа на ПРС. В него тя е заявила неизгодни за нея факти, а именно
че ищецът, неин бивш съпруг, е участвал за погасяване на поетото от нея
лично задължение към брат й за наплащане на възстановената му част в
размер на 15 000 лева. Тук съдът държи да подчертае, че това задължение е
поето от ищцата по отношение на жилище, в което съпрузите са живели и
което е било тяхното семейно жилище. Явно е, че бившите съпрузи са
формирали от трудовите си възнаграждения един общ бюджет, който са
използвали не само за нуждите на семейството, но и в случая за погасяване на
лично задължение на ответницата към нейния брат.
С оглед така направеното от ответницата признание по бракоразводното
дело, съдът приема, че искът се явява основателен с оглед основанието, на
5
което е предявен. Що се отнася до неговия размер, съдът съобрази
направеното от ищцата признание на факти като на основа на същото може да
се приеме, че от така заплатените на брата на ответницата 15 000 лева, то 5
000 лева са заплатени с лични средства на ответницата, а останалата сума,
включително тази, която е договорена за плащане извън посочените 7 000
лева на разсрочено плащане – т.е. сумата от 8 000 лева /посочена от
ответницата като „7 000 лева бяха платени първоначално, мисля, че за 2
месеца“/ , е заплатена с общи средства на съпрузите. Вярно е, че трудовите
възнаграждения на бившите съпрузи през този период са различни, но
доколкото те са имали общ бюджет, без да се прави сметка кой от тях с каква
част участва в този бюджет, то следва да се приеме, че сумата от 10 000 лева
от така заплатената на брата на ответницата обща сума от 15 000 лева, е
заплатена от двамата съпрузи по равно. Ищецът има право да претендира 5
000 от тази сума, както е и направил в настоящото производство. С тази сума
ответницата се е обогатила неоснователно, защото тя е била част от нейно
лично задължение към брат й във връзка с недвижимия имот, в който
съпрузите са живеели, респ. – ищецът е обеднял с тази сума и има право да
претендира връщането й на основание чл. 59 от ЗЗД. Искът е изцяло
основателен и подлежи на уважаване изцяло.
Поповският районен съд е присъдил в полза на ищеца сумата от 3 500 лева.
Въззивна жалба от ищеца не е постъпила. Решението е влязло в сила в
отхвърлителната част. Доколкото съдът приема, че искът е основателен дори
и за по-голяма сума от присъдената, то въззивната жалба се явява
неоснователна, а решението на Поповския районен съд следва да се
потвърди.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53 от 06.03.2023 г., постановено по гр. дело
№ 710/2022 година по описа на Поповския районен съд, в частта му, в която
съдът е осъдил А. Д. А., ЕГН **********, от гр.*******, обл. *******, ул.
„*******” № ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, да заплати на Х. Г. Х., ЕГН
**********, със съдебен адрес - гр.********, обл.*********, ул.“******“
№****, сумата от 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева и 00 ст.),
6
представляваща заплатена сума с общи парични средства по време на брак
между страните, за погасяване на парично задължение на А. Д. А. по неин
личен дълг, поет по силата на сключено съдебно споразумение по гр.д.
№108/2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като правилно и
законосъобразно.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7