Определение по дело №49/2021 на Военно-апелативен съд

Номер на акта: 53
Дата: 2 септември 2021 г. (в сила от 2 септември 2021 г.)
Съдия: Полк. Свилен Русев Александров
Дело: 20216000600049
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 53
гр. София , 01.09.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на първи септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20216000600049 по описа за 2021 година
образувано по протест на прокурор от Военно-окръжна прокуратура Пловдив
срещу Определение № 64/06.08.2021 г. по нохд № 58/2021 г. по описа на
Военен съд Пловдив.

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
На 20.05.2021 г. във Военен съд – Пловдив е образувано НОХД №
58/2021 г. по описа на съда по внесен от Военно-окръжна прокуратура
Пловдив обвинителен акт срещу майор СТ. В. СТ. от в.ф. .... - П. за
престъпление по чл. 343б, ал. 3, алт. 1 НК, за това, че на ..... 2021 г., около
07.40 часа в гр. П., на кръстовището на бул. "Ц...." и ул. "Л.."“, управлявал
МПС – лек автомобил "БМВ" ..., с рег. № ......., лична собственост, след
употреба на наркотично вещество – амфетамин, установено по надлежния ред
с техническо средство Drager Drug Check 3000 STK 6, с идентификационен
номер ARNB-0811.
След като обсъди изложените в протеста доводи, мотивите на
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, въззивният
1
състав намира, че протестът е подаден в срок и е допустим.
С атакуваното определение в разпоредително заседание от 06.08.2021 г.,
състав на Военен съд Пловдив е прекратил съдебното производство на
основание чл. 249, ал. 1, т. 3 и ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и е върнал
делото на прокуратурата поради допуснати на досъдебното производство
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила при
изготвянето на обвинителния акт, довели до ограничаване правото на защита
на обвиняемия.
Съдът е приел, че в обвинителния акт „Липсват обстоятелства и
факти…които…имат съществено значение за установяване състава на
правната норма касаеща кога, къде и как е констатирано самото нарушение.
Не е установено и не е отразено в обвинителния акт самото придвижване на
подсъдимия от мястото на спиране и тестване с тест Дрегер 7510, как и по
какъв начин, след като този тест е отчел отрицателна концентрация се е
наложило да бъде тестван не на мястото на спиране на лицето, а в Шесто
РУ…..хипотезата на чл. 246, ал. 2 НПК описва, че в обвинителния акт следва
да се очертае за едно престъпление, времето, мястото и начина на
извършване. В липсата на три основни елемента, както е в случая, не са
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт…“.
В протеста се твърди, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Прокурорът счита, че обвинителният акт е изготвен в
съответствие с процесуалните изисквания, като в обстоятелствената му част
точно и ясно е описано кога и къде подсъдимият е спрян за проверка докато е
управлявал автомобила си, както и къде е тестван с техническото средство
Drager Drug Check 3000 STK 6, с идентификационен номер ARNB-0811.
Иска се отмяна на определението и връщане делото на Военен съд –
Пловдив за разглеждането му по същество.
Срещу протеста няма постъпили възражения от подсъдимия и неговия
защитник.
Въззивният съд намира направените с протеста възражения за
основателни и не споделя становището на първоинстанционния съд, че е
налице приетата от съда непълнота в съдържанието на обвинителния акт,
2
довела до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.
В чл. 249, ал. 4 НПК законодателят се е ръководил от постановките на
ТР № 2/2002 г. ОСНК ВКС, за да дефинира отстранимите съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното
производство. Независимо, че ТР № 2/2002 г. ОСНК ВКС е прието при
действието на отменения НПК /обн. ДВ, бр. 89/1974 г., отм. ДВ, бр. 86/2005
г./, към настоящия момент съдържащите се в него принципни постановки не
са изгубили своето значение поради идентичността в съдържанието на
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 НПК /отм./ и чл. 246, ал. 2 от сега действащия
НПК, което изрично е посочено и в ТР № 6/19.02.2018 г. ОСНК ВКС. В
подкрепа на това виждане са измененията в НПК със ЗИДНПК /обн. ДВ, бр.
63/4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г./.
С т. 4.2 на ТР № 2/2002 г. ОСНК ВКС е прието, че чрез обвинителния
акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия
съдебен орган. В него обвинението следва да се формулира така, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин се поставят
основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита.
Винаги, когато се преценява обстоятелствената част на обвинителния акт,
трябва да се установи дали непълнотите се отнасят до съставомерните
признаци на деянието и участието на обвиняемия в него и при преценка дали
на досъдебното производство са допуснати съществени и отстраними
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК
да се съблюдава актуалната редакция на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК.
В ТР № 2/2002 г. е посочено, че липсата на някои реквизити в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които не съставляват елементи
на обвинението относно извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него не води до ограничаване правата на правоимащите
процесуални субекти и не може да бъде основание за връщане на делото в
досъдебната фаза.
В обстоятелствената част на настоящия обвинителен акт са посочени
достатъчно ясно всички основни факти, обуславящи съставомерните
признаци на престъплението, за което обвиняемият майор С.С. е привлечен в
3
това качество и по този начин обвинителната теза е формулирана в
съответствие с разпоредбите на чл. 246, ал. 2 НПК и ТР № 2/2002 по т.д. №
2/2002 г на ОСНК на ВКС - в частност с т. 4.2.
Съдебната практика е постоянна и непротиворечива, че престъплението
по чл. 343 б, ал. 3 НК е такова на формално извършване. За съставомерността
му е напълно достатъчно единствено обективното установяване употребата на
наркотични вещества при управлението на МПС от водача. Без значение е
кога той ги е приел във времето, както и дали наркотичните вещества са
успели да въздействат върху съзнанието му, а оттам и на реакциите му като
водач, т.е. дали той е бил повлиян или по някакъв начин да се е чувствал под
тяхно въздействие. Законът е достатъчно ясен и категоричен, тъй като изисква
единствено установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози при управление на МПС. Когато бъде установено, че водачът е
употребил наркотични вещества, той следва да носи наказателна отговорност
по чл. 343б, ал. 3 НК, тъй като са изпълнени признаците от състава на това
престъпление.
На страница 1 от настоящия обвинителен акт прокурорът е посочил, че
майор С. е бил спрян за проверка от свидетелите полицейски служители К. П.
и Х. С. около 07.40 часа на ..... 2021 г. в г. П., на кръстовището на бул. "Ц...." и
ул. "Л...", докато е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ“ .... с рег.
№ .... На стр. 2 е посочено, че в сградата на „…VI-то РУ – Пловдив, С. бил
тестван за употреба на наркотични вещества с полеви тест Drager Drug Check
3000 STK 6 – ARNB 0811. Пробата дала положителен резултат на амфетамин,
като била показана на водача…За управлението на МПС след употреба на
наркотични вещества, мл. автоконтрольор П. съставил на майор С. АУАН с
бланков № серия АА ...../..... 2021 г. и му издал талон за медицинско
изследване с № ...../..... 2021 г., връчил ги на водача, като същият ги
подписал…“. Копия на тези два документа са предадени с Протокол за
доброволно предаване от ..... 2021 г. /л.58 ДП/ от мл. автоконтрольор К. П. на
военен следовател от ВОП – Пловдив и са приложени на л. 32 и 33 ДП. В
Талона за изследване е отразено, че предварителната проверка с Drager Drug
Check 3000 STK 6 – ARNB 0811 е извършена в 08.00 часа на ..... 2021 г.
Материалите по ДП са били предявени на обвиняемия и защитника му
адвокат Г.С. от АК – Пловдив на .....2021 г., за което сочи приложеният на л.
4
112 ДП Протокол за предявяване на разследване по ДП № 5 Сл/2021 г.
Всичко това е достатъчно обвиняемият майор С. да узнае за какво
престъпление е привлечен в това качество и съответно да упражни
процесуалните си права. Непосочването в обвинителния акт на начина на
придвижване на майор С. от въпросното кръстовище до ..... РУ П. не е
елемент от състава на престъплението и подлежи на установяване и преценка
в хода на съдебното следствие.
В този смисъл съставеният от прокурора обвинителен акт е годен да
изпълни основното си предназначение, тъй като сочи съставомерността на
вмененото на обвиняемия престъпление и участието му в него – времето,
мястото и начина на извършването му.
При положение, че в обвинителния такт са описани релевантните факти
за повдигнатото на майор С. обвинение, то правото на защита на обвиняемия
да узнае в какво точно е обвинен не е нарушено.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че съдържанието на
внесения обвинителен акт отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и с
неговото изготвяне на са нарушени процесуалните права на майор С.С.,
поради което определението на съда следва да бъде отменено и делото
върнато на Военен съд Пловдив за разглеждането му по същество.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК,
съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 64 от разпоредително заседание от
06.08.2021 г. по НОХД № 58/2021 г. по описа на Военен съд – Пловдив, с
което съдебното производство е прекратено на основание чл. 249, ал. 1, т. 3,
вр. ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и делото е върнато на Военно-окръжна
прокуратура Пловдив.
ВРЪЩА делото на същият съд за разглеждането му по същество.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6