мотиви
Обвинението срещу М.С.А. е по чл.183,
ал.1 от НК, за това, че в с.Я., общ.К.,
след като е осъден с Решение № 156/ 2016г. по гр.д.№ 3221/2015г. описа на РС-К.,
влязло в сила на 13.04.2016г., да издържа своите низходящи- децата си М.М.А. с
ЕГН ********** и А.М.А. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител А.С.А., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две
или повече месечни вноски, а именно: през периода от месец април 2019г. до
месец декември 2019г. включително- 9 месечни вноски по 110 лева- общо 990,00
лева за детето си М.М.А., и през периода от месец юли 2017г. до месец юли
2018г. включително- 13 месечни вноски по 125 лева- общо 1625 лева за детето си А.М.А.,
или общо за двете деца- 2615 лева.
Подсъдимият в с.з. се признава за виновен. Представителят на
РП-К. поддържа обвинението.
От събраните
по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК: заверен
препис на решение №156/ 28.03.2016г. по гр.дело №3221/ 2015г. по описа на
Районен съд-К. и показанията на свидетелите А.А., М.А. и А.А., преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за безспорно установена следната
фактическа обстановка: През
1999г. А.С.А. заживяла на семейни начала с М.С.А.. От съвместното им
съжителство се родили децата им А.М.А. ЕГН ********** и М.М.А. ЕГН **********.
От 2012г. св.А. и подсъдимият се разделили, като с решение №156/ 28.03.2016г.
по гр.д.№3221/ 2015г. на РС-К. родителските права били предоставени на св.А., а
А. бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето си М. в размер на 110лв. и
на детето си А. в размер на 125лв., чрез тяхната майка и законен представител-
св.А.. Тъй като подсъдимият не плащал редовно присъдената му издръжка, с
присъда по НОХД № 453/ 2017г. на КРС, влязла в сила на 31.05.2017г., е бил
осъден за престъпление по чл.183,ал.1 от НК, но на осн. чл.183,ал.3 от НК не е
наказан поради заплащане на дължимата издръжка преди постановяване на
присъдата.
След осъждането му по горното наказателно производство А.
плащал известен период присъдената му издръжка, но спрял да плаща същата за
детето си М. от м. април 2019г. до м. декември 2019г. включително, което прави
9 месечни вноски по 110 лева, или общо 990 лева. Подсъдимият спрял да плаща и
месечната издръжка за детето си А. от месец юли 2017г. до месец юли 2018г.
включително, когато е навършила пълнолетие, което прави 13 месечни вноски по
125 лева, или общо 1625 лева.
Общата сума на дължимите от М.А. за двете му деца вноски за
посочените по-горе периоди, е в размер на 2615лв.
Изпълнението
на престъплението е било извършено чрез бездействие, като за период по-дълъг от
два месеца, подсъдимият е осъществил
обективните признаци на престъплението по посочената правна квА.фикация. Местоизвършване
на деянието е село Я., общ.К., където А.С.Али е адресно регистрирана.
Изложените
дотук съображения дават основание на съда да направи извод, че от обективна страна М.С.А. съзнателно не е изпълнил задължението си да
издържа детето си, в размер на повече от две месечни вноски. Налице е съставът на чл.183,ал.1 от НК.
С деянието си подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183,ал.1
от НК. На същият е повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл.183,ал.4,
във вр. с ал.1, във вр. с чл.28,ал.1 от НК, но съгласно практиката на
ВС/Решение №664 от 15.XI.1972 г. по н.д. №605/72 г., II н.о./ неизпълнилият
задължението си за даване издръжка следва да бъде съден по чл.183,ал.4 от НК за
повторност на престъплението само ако е съден и осъден вече с влязла в сила
присъда за такова престъпление. Ако за първото деяние той само е признат за
виновен, но е освободен от наказание, поради наличието на предпоставките,
посочени в чл.183,ал.3 от НК и след това наново се съди за недаване издръжка, това
му деяние не е повторно и не може да бъде съден за повторност на
престъплението. Поради това подсъдимият следва да бъде наказан за престъпление
по чл.183,ал.1 от НК.
Престъплението по член 183 от НК е типично
продължено престъпление с отрицателен по своето съдържание престъпен резултат,
постигнат посредством изпадане в забава в размер на поне две месечни вноски.
Ноторен факт е, че по смисъла на Семейния кодекс родителите безусловно дължат
издръжка на децата си до навършването на пълнолетието им без оглед на това
какво е тяхното материално положение и условия на труд. Помесечната
периодизация на издръжката като алиментно задължение за плащане, определена в
резолутивната част на решението по гражданско дело е във взаимовръзка с
конкретните обстоятелства и с оглед на общите взаимни интереси както на
обвързания с решението длъжник, така и с оглед покриването на
текущите/ежедневни/ нужди на децата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от личните си имущества и задоволяване на потребностите им. В този
смисъл е и Определение №9/ 04.02.1977г. по н.д. 54/77г. I нак.отд. на ВС.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и
правен аспект на родителското задължение.
Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е
свързана с конституционните принципи за особени грижи към децата. Нейната
изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на
подрастващите и обуславя специфичния режим на задължението.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, с пряк умисъл, по
смисъла на чл.11,ал.2,хипотеза първа от НК, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване.
Поради гореизложеното съдът намира, че М.С.А.
следва да бъде признат за виновен по горното обвинение и наказан.
При
определяне на размера на наказанието за това престъпление за отегчаващо вината
му обстоятелство следва да се приеме високия общ размер на дължимата издръжка,
а като смекчаващи вината му такива: добрите характеристични данни и чистото му
съдебно минало. Следователно на този подсъдим следва да се определи наказание
при превес на смекчаващите над отегчаващите вината му обстоятелства, а именно- три
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване, на основание чл.66,ал.1 от НК,
следва да се отложи за срок от три години.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: