№ 43
гр. Ихтиман, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Надя Н. Борисова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20211840200273 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. ХР. К. против Наказателно постановление
№ 21-1204-000383/18.03.2021 г. на началник група към ОДМВР-София,
сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на:
чл. 186, ал. 7 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 20 лв.;
чл. 147, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.;
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване.
Разгледана по същество е частично основателна.
От фактическа страна:
Въззивният съд изцяло споделя възприетата от
административнонаказващия орган фактическа обстановка.
1
На 03.03.2020 г. около 23.16 часа в общ. Костенец по автомагистрала
„Тракия“ в района на 54-ти км. с посока на движение към гр. София, при
проверка за спазване правилата на Закона за движението по пътищата от
свидетелите Й. и А. – полицейски служители при ОДМВР - София – било
установено, че жалбоподателят управлява лек автомобил марка „Ауди“,
модел „100“ с рег. № РВ6037АС, негова собственост, без да е заплатил
наказанието глоба, наложено с Фиш серия Х № 51063 от 28.08.2020 г. на РУ
на МВР – гр. Пловдив и без да е предоставил моторното превозно средство на
годишен технически предглед до 01.07.2020 г.
Въз основа на горните констатации свид. Й. в качеството на младши
инспектор при ОДМВР - София съставил срещу жалбоподателя Акт №
317539 за установяване на административно нарушение по чл. 186, ал. 7 ЗДвП
и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да получи препис от акта в
момента на съставянето му и да се подпише, което наложило да бъде спрян
случаен водач на МПС – свид. К.С., който станал свидетел на отказа на
въззивника да подпише АУАН.
Въз основа на АУАН при същата фактическа обстановка от началника
на РУ - Ихтиман е издадено обжалваното в производството Наказателно
постановление № 20-0274-001559/07.01.2021 г., с което за нарушение на:
Наказателно постановление № 21-1204-000383/18.03.2021 г. на
началник група към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“, с което за
нарушение на:
чл. 186, ал. 7 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 20 лв.;
чл. 147, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.;
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в обясненията на жалбоподателя (частично),
показанията на свидетелите Й., А., С., докладна записка, АУАН, който
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност и
справка собственост на МПС.
Показанията на свид. Й. и Асено са логични и непротиворечиви. Те
разкриват всички обстоятелства около процесната полицейска проверка, като
са взаимно допълващи се, доколкото всеки то тях излага различни факти,
които си спомня. Те намират пълна подкрепа в приложената по делото
докладна записка, изготвения АУАН, както и в показанията на свид. С.. При
това положение следва да бъдат кредитирани в цялост.
От справката за собственост на МПС се установява кому принадлежи
правото на собственост върху управляваното от жалбоподателя МПС.
От правна страна:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени
са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на
нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на
извършеното деяние. Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва
от приложената заповед. При съставянето на АУАН са спазени изискванията
на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4
ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и
споделят от настоящия състав. По делото не са установени изключващи
отговорността и/или вината обстоятелства.
Не се споделят доводите на жалбоподателя за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН. Не са
доказателствено обосновани твърденията, че на същия е отказано да получи
препис от АУАН. От показанията на разпитаните свидетели, включително
свид. С., който е случаен минувач, нямащ нищо общо с жалбоподателя или
двамата полицейските служители, може да се направи извод, че въззивникът е
отказал да получи препис от АУАН, както и да положи подпис върху него.
Допуснатото нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН, изразило се в това, че при
съставяне на АУАН не е посочен единен граждански номер на свид. А.А., не
представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Изискването за изписване на ЕГН не е самоцел, а служи за идентифициране
на свидетеля по акта. В случая самоличността му е безспорно установена чрез
имената и посочения адрес. Обстоятелството, че е посочен адресът на
работодателя на свидетеля, а не този, на който е адресът му, не представлява
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН, тъй като цитираната разпоредба не
поставя ограничение да бъде посочван единствено постоянен или настоящ
адрес.
Относно нарушението на чл. 147, ал. 1 ЗДвП:
Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 181, т. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
От обективна страна на 03.03.2020 г. около 23.16 часа в общ. Костенец
по автомагистрала „Тракия“ в района на 54-ти км. с посока на движение към
гр. София, било установено, че жалбоподателят не предоставил моторното
превозно средство лек автомобил марка „Ауди“, модел „100“ с рег. №
РВ6037АС, негова собственост, на годишен технически преглед до 01.07.2020
г.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
Жалбоподателят съзнавал, че не е предоставил МПС негова собственост на
годишен технически преглед до 01.07.2020 г.
3
Не се доказват уважителни причини за непредставяне на автомобила на
технически преглед.
Поради изложеното жалбоподателят правилно е наказан на основание
чл. 181, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
По вида и размера на наказанието:
Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП с наказанието,
предвидено в същата разпоредба – глоба съобразно абсолютно определения
размер от 50 лв.
Поради това НП в тази част следва да бъде потвърдено.
Относно нарушението на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП:
Като е наложил на основание чл. 185 от ЗДвП наказание глоба в размер
на 20 лв. за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП
административнонаказващият орган е допуснал неправилно приложение на
материалния закон.
Управлението на МПС с незаплатено наказание глоба, срокът за
доброволно изпълнение на което е изтекъл, не представлява административно
нарушение.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 7 ЗДвП предвижда, че Издаден фиш,
глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на
издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се
изпраща за събиране на публичния изпълнител. Същата не въвежда правило
за поведение за наказания, а единствено установява срокът за доброволно
изпълнение на наложеното наказание глоба и процесуалните действия, които
следва да предприеме административнонаказващия орган за събиране на
вземането.
В подобен смисъл са и мотивите на Решение № от 23.03.2021 г. по к.д.
№ 11/2020 г. на Конституционния съд, в което е посочено, че в разпоредбата
на чл. 190, ал. 3 ЗДвП е предвидено, че наложеното наказание глоба се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронния фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване. Тази разпоредба определя срока, в който лицето
разполага с възможност доброволно да плати наложената му глоба, но не
предвижда наказание за неспазване на този срок. Предоставеният от закона
срок се отнася единствено за доброволно плащане. След изтичане на
едномесечния срок, ако лицето не е платило глобата, може да се пристъпи
към принудително събиране на публичното вземане, в което длъжникът
разполага с права и средства за защита, уредени в приложимия процесуален
закон. […] Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението
си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин не
може да бъде основание за фактическо санкциониране на гражданите. В
случая посочената, като нарушена разпоредба чл. 186, ал. 7 ЗДВП, но
4
смислово е идентична с разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
В такъв смисъл е и съдебната практика, съгласно която систематичното
и логическо тълкуване на тази разпоредба сочи, че тя е разположена след като
са изчерпателно изброени санкционните норми, в нея не се предвижда
наказание, налагано по административен ред и тя е свързана с изпълнението
на влезлите в сила наказателни постановления. Неплащането в срок на
наложените глоби е обвързано с други неблагоприятни за дееца последици -
невъзможност да си възстанови евентуални отнети му контролни точки /чл.
158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/, предприемане на мерки за принудително събиране на
публичното държавно вземане (вж. Решение № 64 от 24.02.2020 г. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. № 34/2020 г., Решение № 22 от 7.02.2020 г. на АдмС -
Видин по к. а. н. д. № 9/2020 г.).
Поради изложеното в тази част наказателното постановление подлежи
на отмяна в тази част.
Предвид изхода на делото основателно е искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК АНО
сочи, че то се определя по преценка на съда, като е установен единствено
неговият максимален размер. В случая съдът намира, че възнаграждението
следва е в размер на 50 лв., тъй като делото не разкрива висока фактическа и
правна сложност. Типово е за процесуалния представител на АНО, освен това
юрисконсултът е представлявал органа без явяване в съдебно заседание, т.е.
единствено посредством кратко писмено становище.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1204-000383/18.03.2021 г.
на началник група към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“ в частта, с
която чл. 186, ал. 7 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на П. ХР. К., ЕГН
**********, е наложено наказание глоба в размер на 20 лв..
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1204-
000383/18.03.2021 г. на началник група към ОДМВР-София, сектор „Пътна
полиция“ в останалата част.
ОСЪЖДА П. ХР. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул.
„Вратцата“ № 20, ет. 3, ап. 6 ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – СОФИЯ сумата от
50 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд София област в 14-дневен срок от получаване на
5
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6