Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 06.11.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №15069 по описа на
СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.45 ЗЗД .
Ищецът С.П.П. ЕГН
********** *** иска да се осъди В.А.Т. ЕГН ********** *** да му заплати на основание
чл. 45 ЗЗД сумата от 100 000
лева неимуществени вреди /душевни и емоционални болки и страдания/ от смъртта
на сестра му М.П.С.починала при ПТП на 18.12.2011 г по вина на Т. , за което
последният е признат за виновен със споразумение от 07.05.2012 г по
н.о.х.д.№1224/12 г на СГС , НО , 9-ти състав .
Ищецът твърди настъпването на посочения
деликт , от който претърпял големи болки и страдания , защото бил много близък
със сестра си и разчитал на нея да го издържа финансово . Ответникът бил
пияница и гуляйджия и бил в лоши отношения с М..
Ответникът оспорва иска , тъй като
ищецът не е легитимиран да претендира неимуществени вреди от смъртта на сестра
си според задължителната практика на ВС и ВКС . Твърди , че не са съществували
близки отношения между ищеца и сестра му и че не са настъпили болки и страдания
, които да обосноват претендирания голям размер на обезщетението .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Не се спори между страните и е видно от
удостоверение за наследници на стр.7 от делото , че ищецът е брат на починалата
М.П.С.-Т..
Със споразумение от 07.05.2012 г по
н.о.х.д.№1224/12 г на СГС , НО , 9-ти състав ответникът е признат за виновен ,
че на 18.12.2011 г при управление на МПС и по непредпазливост е причинил
смъртта на М.П.С.-Т..
Ищецът представя епикризи и решения на
ТЕЛК за заболяванията си .
Ответникът представя медицински
документи за заболяванията на детето му А..
Ответникът представя нотариален акт ,
договори за наем на имот , договор за овърдрафт , данни , че починалата е
работила в БГА „Б.“.
Според разпитаната пред съда свидетелка Ж.П./съпруга
на ищеца/ , ищецът и М.били в много добри отношения . Свидетелката и ищеца били
зле с парите и „ходели с цървули“. М.помагала
на брат си и го завела на екскурзия в Малайзия . Ответникът пиел непрекъснато и
М.не искала да има повече от едно дете от него . Ищецът искал да помогне на М.с
валута да лекува дъщеря си , но се оказало че няма нужда и изкараните пари от
Либия останали за ищеца и семейството му .
Според разпитания пред съда свидетел К.К., М.често идвала при С. и му носела вносни кафе и уиски .
М.помагала на ищеца финансово , защото той нямал пари .
Според разпитания пред съда свидетел В.И.
, ответникът не бил пияница и имал хубав брак с М.. С. и М.не били близки ,
защото С. използвал М.само за пари и не й помогнал за болното й дете .
Според разпитания пред съда свидетел В.Й.,
М.не се разбирала с брат си и почти не общувала с него . На погребението на М.свидетелката
чула С. да обяснява , че ще вземе наследството на М.. След това ищецът не идвал
на панахиди . В. и М.не били пред развод и живеели
добре заедно .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
За да бъде основателен предявеният иск
по чл.45 ЗЗД по делото трябва да се установи , че е налице противоправно
деяние /действие или бездействие/, вреда , вина и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Противоправното деяние , вредата и причинната връзка трябва да се докажат от
ищеца във всеки конкретен случай . При доказване на другите предпоставки вината
се предполага до доказване на противното .
В случая посоченото по-горе влязло в
сила споразумение по наказателно дело на основание чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд разглеждащ
гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца-ответника. Следователно обстоятелствата , че ответникът е
виновен за това , че на 18.12.2011 г при управление на МПС по непредпазливост е
причинил смъртта на М.П.С.–Т. са доказани . Тези обстоятелства не се оспорват и от ответника .
Спорът между
страните е дали ищецът е материално-правно легитимиран да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на М.П.С.–Т. ; дали са настъпили вреди ; както и
за размера на обезщетението .
Настоящият съд
счита , че ищецът няма право на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на сестра си М.П.С.–Т. . Налице е задължителната практика на ВС
и ВКС , обективирана в приетите от Пленума на Върховния съд Постановления №
4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. Съгласно тази практика лицата , които имат
право на обезщетение по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди в случай на причинена
при деликт смърт на друго лице, са определени по задължителен за съдилищата в
Република България начин с цитираните постановления. Воден от установения в
чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, Пленумът на Върховния съд е въвел
ограничителни критерии като е счел, че справедливостта налага да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди само в полза на най-близките на
пострадалия , за които е нормално да се предполага, че поради степента на родствена
и житейска близост действително търпят морални болки и страдания по повод на
неговата загуба. Първоначално с ППВС № 4/1961 г. кръгът на правоимащите
е сведен до съпрузите, децата и родителите на починалия. Впоследствие, с ППВС №
5/1969 г., е признато право на обезщетение по чл.52 ЗЗД и на взетото за
отглеждане и осиновяване от починалия, но все още неосиновено дете, както и на
лицето, с което починалият е съжителствал трайно на съпружески начала.
Включването на тези лица в кръга на правоимащите по
чл.52 ЗЗД е мотивирано със съображения, че създадените между тях и починалия
емоционални и житейски отношения наподобяват биологичната връзка родител - дете
и връзката между съпрузи и е справедливо те да бъдат възмездени за претърпените
неимуществени вреди. За да се преодолеят спорове в практиката, Пленумът на ВС е
приел Постановление № 2/30.11.1984 г., в което е изразил категорично становище,
че изброяването в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на лицата с право на
обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт е изчерпателно,
поради което е недопустимо техният кръг да бъде разширяван чрез присъждане на
обезщетения в полза на други лица, които по причина на родствена или житейска
близост с починалия също търпят морални болки и страдания от загубата му.
Сред примерно
визираните в ППВС № 2/1984 г. лица, за които е прието , че нямат право на
обезщетение по чл.52 ЗЗД, са братята и сестрите.
В по-ново
време тази константна практика на ВКС и ВС е потвърдена с решение №313 от
09.10.2015 г по гр.д.№1672/15 г на ВКС IV ГО.
Настоящият съд
споделя практиката на ВКС и ВС и не счита , че същата не трябва да бъде
променяна с предстоящото тълкувателно решение на Пленума на ВКС , освен в
изключителни случаи . Непреходна е идеята на Пленума на ВС , че не може смъртта
да е повод за обогатяване с нетрудови доходи на неограничен кръг лица , освен
на най-близките на лицето.
Процесното
дело е типичен случай защо практиката на съдилищата трябва да бъде внимателна и
скептична към претенции дори на близки роднини , каквито принципно са братята и
сестрите . Съдът счита , че дори с бъдещото тълкувателно решение да се даде
възможност на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на сестра си , то нему не следва да се присъжда такова . Искът на ищеца е недоказан
, включително и по размер .
Показанията на
св.П.съдът не кредитира . Същата е пряко заинтересована от изхода на делото ,
защото ако се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на
100 000 лева рязко ще се подобри състоянието на семейния й бюджет . Освен
това при разпита свидетелката се държа подигравателно със съда , като
заяви , че тя и ищеца били зле с парите и „ходели с цървули“ . За същата тази
свидетелка св.И. посочва , че трайно не работи . Работата не е силната черта и
на ищеца , защото всички свидетели са единодушни , че винаги е бил зле с парите
и е търсил сестра си да му помага .
Показанията на
св.К.са неотносими към делото , защото доказват добри
отношения на ищеца със сестра си в миналото , но не и болки и страдания от
смъртта на М..
Показанията на
свидетелите И. и Й.съдът приема за достоверни . Същите са ясни , конкретни и се
подкрепят от писмените доказателства по делото . От тях се установява , че
ищецът и М.не са били в добри отношения , а срещите между тях се крепели на
„инициативата“ на ищеца да ходи при сестра си да й иска пари .
Съгласно ППВС
№4/68 г и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №710/2010 от
19.01.2011 г. по гр. дело № 1824/2009 г. на IV-то гр. отд.
на ВКС обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД се определя от
съда „по справедливост“ , като това не е абстрактно понятие , а е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи и установени по делото
обстоятелства . В случая съдът счита , че чрез настоящото дело ищецът прави
опит за последно да се обогати от сестра си , този път чрез самата й смърт .
Твърде е възможно претенциите му да са предизвикани от лошото му финансово
състояние и/или от спорове за наследство както посочва св.Й.. Всички тези
действия на ищеца противоречат на добрите нрави и настоящият съд счита , че на
ищеца не следва да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди . Искът е
неоснователен и трябва да се отхвърли .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на С.П.П. ЕГН **********
*** да се осъди В.А.Т. ЕГН ********** *** да му заплати на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 100 000 лева
неимуществени вреди /душевни и емоционални болки и страдания/ от смъртта на
сестра му М.П.С.починала при ПТП на 18.12.2011 г по вина на Т. , за което
последният е признат за виновен със споразумение от 07.05.2012 г по
н.о.х.д.№1224/12 г на СГС , НО , 9-ти състав ; като неоснователен и недоказан .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :