М О Т И В И
по НОХД № 243/2017год. по описа на ПОС
Окръжна
прокуратура - П. е повдигнала обвинение против подс. Л.М.Т. в това, че на
18.11.2016 г. около 01:18 часа в гр. П. на кръстовището на бул. „Руски“ и ул.
„Ген. Данаил Н.“, при управление на МПС – лек автомобил „Ауди А7“ с рег. № ***
в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0,8 промили е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно :
чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП – като водач на
ППС с поведението си създал опасности и пречки за движението и поставил в
опасност живота и здравето на А.В. Л. с ЕГН **********, на В.З.С. с ЕГН
********** и П.А.К. с ЕГН **********;
чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 1 от ЗДвП – като водач на
ППС е управлявал такова под въздействие на алкохол с концентрация от 0.8
промила в кръвта си;
чл. 20 ал. 1 от ЗДвП – като водач не е
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал;
чл. 20 ал. 2 от ЗДвП – като водач на пътно
превозно средство при избиране скоростта на движение не се е съобразил с други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението – с
конкретните условия на видимост – нощно време, намиращи се на пътя пред него
автомобили, за да бъде в състояние да спре при възникване на опасност за
движението – предприемане на маневра „завой наляво” от „Пежо 405” с рег № ***;
чл. 21 ал. 1 от ЗДвП – като водач на
пътно превозно средство, при избиране на скоростта на движение е превишил
разрешената скорост за движение в населено място с 49 км/час, като се е движил
в населено място с 99 км/час и по непредпазливост е причинил смъртта на повече
от едно лице – А.В. Л. с ЕГН **********, на В.З.С. с ЕГН ********** и П.А.К. с
ЕГН **********, като смъртта на последната е настъпила на дата 26.11.2016 г. –
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 5, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Производството е по реда на чл.371, т.2
от НПК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото срещу подс.Т. обвинение изцяло. Предлага на същия да се
наложи наказание Лишаване от свобода в размер около баланса на правната норма,
което след приложението нормата на чл.58а, ал.1 НК да се намали с 1/3. Намира,
че същото следва да се търпи ефективно, а не да бъде отлагано по реда на чл.66 НК. С оглед задължителното приложение на чл.343г НК предлага подсъдимия да бъде
лишен от право на управление на МПС за срок равен на лишаването от свобода.
Относно веществените доказателства по делото намира, че автомобилите следва да
се върнат на техните собственици, а останалите да останат по делото. Разноските
да се възложат в тежест на подсъдимия Т..
По делото не е предявен за разглеждане
граждански иск и липсва граждански ищец. Като частни обвинители са
конституирани пострадалите П.Д.Б. лично и чрез него като законен представител
на Д.П.Б. – съответно първия живял на семейни начала с починалата В.З.С., а
втората тяхно дете, З.Т.С. баща на починалата В.З.С., К.Г.П. лично и чрез нея
като законен представител на В.А. Л., А.А. Л.А и К.А. Л. – съответно първата
живяла на семейни начала с починалия А.В. Л., а останалите техни деца, А.П.К. и
П.Ц.В. – родители на починалата П.А.К.. Същите намират лично и чрез
поверениците си, че обвинението е доказано по несъмнен начин, и че следва
подсъдимия Т. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, а
относно наказанието намират, че следва да се определи при превес на отегчаващи
вината обстоятелства.
Подсъдимият
Л.М.Т. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт по
реда на чл.371, т.2 от НПК, както и вината си. Лично и чрез своите защитници
моли за минимално наказание Лишаване от свобода, а относно Лишаване от право на
управление на МПС се солидаризират с исканото от прокурора. По отношение
веществените доказателства изразяват становище автомобилите да се върнат, а
останалите да се унищожат като вещи без стойност.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подс. Л.М.Т. е роден на *** ***, обл.
П.. Той е българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
работещ, неосъждан, с ЕГН **********.
Същият
е правоспособен водач на МПС от 2008г. и понастоящем притежава СУМПС № **
валидно до 30.05.2018г., валидно за категории „А”, „В”, „М” и „АМ”. Към датата
на деянието притежавал 39 контролни точки.
През април 2016г. фирма „**”ООД, в която
водеща роля имал бащата на подсъдимия, закупила лек автомобил „Ауди”, модел „А7
Спортбек” и същата била регистрирана в КАТ – П. с рег.№ **. Описаният автомобил
бил предоставен за управление предимно на подс.Л.Т., който също работел във
фирмата на баща си. На 17.11.2016г. след приключване на работното време
подсъдимият пристигнал в гр.П. с посоченото Ауди като в 21.30ч имал среща със
свои приятели – свидетелите В. Г. и А. С.. В посоченото време се видял с тях в
ресторант „**”. Въпреки, че бил водач на автомобила наред с вечерята
подсъдимият консумирал и две чаши червено вино. Някъде след 23.00ч тримата
напуснали заведението и посетили дома на свид.Г., който живеел в близост. Там
гледали видео до към 01.00ч на 18.11.2016г. Тъй като подсъдимият смятал да
остане да преспи там, употребил още малко количество алкохол. Около 01.00ч часа
обаче подс.Т. получил обаждане по телефона от своя брат и така променил горното
си намерение. Решил до посети дома на брат си като за целта се придвижи с
автомобила „Ауди”, въпреки употребата на алкохол. В резултат на последното към
момента на деянието концентрацията на същия в кръвта му била 0.8 промила. Така
управлявайки автомобила първо посетил магазин за бързо хранене находящ се на
бул.”6-ти септември” в гр.П., от където закупил храна. След това се насочил по
същия булевард в посока запад с кръстовището с бул.”Руски”. Увеличавайки
скоростта си достигнал посоченото кръстовище и там около 01.15ч направил завой на
ляво по последния посочен булевард. Пътното платно била разделено на две със
затревена ивица. Западното платно от своя страна било с две пътни ленти за
движение в една посока обозначени с прекъсната осева линия. Именно по него се
движел и подсъдимия с управлявания от него автомобил. Пътната настилка била
суха, покритието асфалт без неравности. Видимостта била много добра. По същото
време в посоката на движение на подсъдимия се движел лек автомобил такси Опел
Астра с рег. № **, управляван от свидетеля Д.Г.Г.. Той се движел със скорост
около 50 км/ч в дясната лента за движение. Подс.Т. възприел същия и се
престроил в лявата лента като увеличил скоростта си на движение и тя достигнала
99 км/ч. По този начин изпреварил таксито и с посочената висока скорост, превишаваща
значително разрешената в населено място от 50 км/ч съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП се
движел в посока Централна гара.
Пак приблизително около 01.15ч. на
същата дата водача А.В. Л. / починал при последвалото ПТП/ управлявал лек
автомобил „Пежо” модел „405” с рег ** в гр.П. по ул.”Преслав”. Движел се в
посока северозапад към бул.”Руски”. До него на предна дясна седалка се намирала
В.З.С.. Зад нея се возел свид.Д. РА.ов Т., а зад Л. се возела П.А.К.. Целта им
била да стигнат кв.”Смирненски” в гр.П.. Достигайки кръстовището с бул.”Руски”
водача А. Л. направил завой надясно. След около 23 метра следвало Т-образно
кръстовище с ул.”Ген. Данаил Н.”. Там без да спре и със скорост от около 19
км/ч водача Л. преминал с автомобила между разделителните острови и навлязъл в
източната лента на западното платно за движение на бул.”Руски”. В този момент
автомобилът Ауди, управляван от подс.Т. се намирал на разстояние 29.9 метра от
Пежото. Подсъдимият веднага възприел последния автомобил, но поради близкото
разстояние единственото което сторил било да насочи Аудито надясно, без да
приведе в действие спирачната система на колата. Така около 01.18ч между двата
автомобила настъпил удар, който бил неизбежен при посочените обстоятелства.
Същият настъпил в предната дясна част на л.а. Ауди и предна дясна странична
част на л.а. „Пежо”. След удара първия автомобил се отклонил вдясно, напуснал
пътното платно отдясно, при което се ударил в дърво. В резултат на това се
завъртял в отрицателна посока и се установил на мястото отразено в протокола за
оглед на местопроизшествието. Автомобилът „Пежо” от своя страна се отклонил в
посока на югозапад, завъртял се в положителна посока, със задната си част се
ударил в намиращата се там автобусна спирка и след това се установил на мястото
посочено в протокола за оглед на местопроизшествие. При това получил тежки
деформации на купето, където били затиснати намиращите се в него водач и
пътници. Ударът бил чут от свид.Д.Г., както и от свидетелите Н.Б. – находяща се
в дома си в близост, и от А. Ч., който се намирал в колата си също наблизо.
Посочените лица се приближили до местопроизшествието. От своя страна подс.Т.
успял сам да напусне лекия автомобил „Ауди”, но не знаел какво да направи.
Първи на тел.112 позвънил свид.Д.Г.. Това станало в 01.19.55ч. малко след него
позвънил свид.Ч., а в 01.20.31ч. позвънил и подс.Т.. На място пристигнали
дежурните на Първа РСПБЗН-П., както и служители на ІІ РУП на МВР – П.. След тях
пристигнал екип на ПП-П., а след това и такъв на ЦСМП. Служителите на РСПБЗН
започнали да правят опити да извадят пътниците и водача на Пежото. Пред
полицейските служители подс.Т. признал, че той управлявал Аудито, но не могъл
да даде годна проба за употреба на алкохол с техническо средство като се
оплаквал от болки в гърдите. Всички пострадали включително подсъдимия били
транспортирани в здравно заведение. Там в 02.10ч на подсъдимия Т. била взета
кръв за медицинско изследване за алкохол.
При настъпилото ПТП на пострадалата
В.З.С. било причинено руптура на аортата с последвало излив на кръв от 2500мл в
гръдната клетка, кръв кормницата, руптура на черен дроб, руптура слезка,
счупване на базата на черепа, кръвоизлив под меките мозъчни покривки,
прекъсване на гръбначния стълб на ниво 9-10 гръден прешлен, счупване на лява
мишница, счупване на лява и дясна бедрена кост, счупване на ребра вляво и
вдясно по три фрактурни линии, счупване на дясна ключица, счупване на таза вдясно и
разчленяване на срамните кости отпред, кръвонасядания и охлузвания по главата,
тялото и крайниците, бледност на вътрешните органи. Същата починала при
настъпилото ПТП.
При настъпилото ПТП на водача А.В. Л.
било причинено травматично пълно прекъсване на стената на гръдната аорта, с
последвало наличие на кръв в двете плеврални кухини / хемоторакс – 2 литра/,
счупване на множество ребра в дясната гръдна половина, травматично разкъсване
на паренхима на черния дроб / хемоперитонеум – 600мл/, разкъсване на дясната
купола на диафрагмата, анемия на вътрешни органи, разкъсно – контузна рана в
областта на челото, дълбока драскотина в дясната лицева половина, счупване на
раменни кости. Същият починал при настъпване на ПТП.
На пострадалата П.А.К. при посоченото
ПТП била причинена черепно-мозъчта травма, представяща се с кръвоизлив между
твърдата и меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка с притискане, разрушаване
и размекчаване на мозъчното вещество, кръвонасядане и оток на меките черепни
покривки вдясно, кръвонасядане на гръдната стена вдясно, счупване на кости на
таза, с кръвонасядане и кръвопропиване на тъканите в областта / в малкия таз и
задперитонеалното пространство/, прорезни рани и разкъсно-контузна рана по
лицето, отоци кръвонасядания и охлузвания по тялото. Въпреки оказана помощ в
болнично заведение, същата починала на 26.11.2016г.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от
обясненията на подс. Т. депозирани в хода на досъдебното производство / л.78,
т.1, л.82, т.1/ и направеното от него самопризнание по т.2 на чл.371 от НПК
пред настоящия съдебен състав. Същото е видно и от показанията на разпитаните
свидетели в хода на досъдебното производство, свидетели П.Д.Б. / л.86-90, т.1
д.пр./, З.Т.С. / л.91,92, т.1 д.пр./, К.Г.П. / л.93,94, т.1 д.пр/, А.П.К. /
л.95/, П.Ц.В. / л.96/, Д. РА.ов Т. / л.97-99/, Д.Г.Г. / л.100-103/, Х.Д.Д. /
л.104, 105 д.пр./, Е.П. В. / л.106/, Н.И.Б. / л.107, 108д.пр./, А. К. Ч. /
л.109/, П. Ч. П. / л.110/, В. Р. Г. / л.111/, А. К. С. / л.112/, както и от събраните по делото писмени
доказателства и протоколи за процесуално следствени действия, сред които
протокол за оглед и фотоснимки към него / л.2-28, т.1 д.пр./, Протокол за оглед
на ВД л.а. Ауди/ л.29-32/ и фотоалбум /л.36-41/, протокол за оглед на
местопроизшествие от 09.12.2016г. и фотоалбум / л.54 – 63/, протокол за
извършен следствен експеримент и фотоалбум/ л.64-73/, протокол за вземане на
образци за сравнително изследване –кръв от подсъдимия / л.148, т.1 /, протокол
за химическа експертиза на кръв на подс.Т. / л.155/, протокол за вземане на
кръв на същия / л.156 и л.165/, протокол за химическа експертиза на кръв на А.
Л. / л.161/, протокл за оглед на ВД – запис от тел.112 / л.242, 243, т.1,/
скица в района на кръстовището, където настъипло ПТП изпратена с писмо от
Община П. / л.246, 247, т.1 д.пр./, такава за вертикална и хоризонтална
сигнализация от ОП”ОКТ” /л.248, 249/, справка от НИМХ, филиал П. /л.252/,
протокол за доброволно предаване / л.257-259/, справка съдимост на подсъдимия
/л.261/, характеристична справка на същия / л.262/, справка АНД за подсъдимия /
л.263-265/, заверени копия на контролен талон и СУМПС на подс.Т. / л.269/,
заверено копие на рег. Талон на автомобил Ауди А7 /л.270/, справка за
регистрация на същия / л.271/, АУАН от 29.11.2016г. / л.272/, Заповеди за ПАМ
/л.273 и 275/, справка АНД относно А. Л. / л.278/, заверени копия на СУМПС,
контролен талон на същия и свид за регистрация на л.а. Пежо / л.279/, справка
за регистрация на л.а. Пежо / л.283/, а така също и веществените доказателства.
Съдът кредитира обясненията на обвиняемия ведно с показанията на разпитаните
свидетели като логични, непротиворечиви и съответстващи по между си и на
останалия събран по делото доказателствен материал. По правилото на чл.373,
ал.3 НПК съдът би следвало да се позове само на доказателствата подкрепящи
самопризнанието, но следва да се посочи, че в настоящия казус липсват такива не
само противоречащи на горното фактическо положение, но дори всяващи съмнение в
него. Факта на употребения алкохол от страна на подсъдимия се установява от
неговите обяснения, както и от показанията на свидетелите Г. и А.ов / сочат
употребен алкохол вино около 300 гр. и около 50 мл вода / непосредствено преди
деянието. От изследването на кръвната проба е видно, че към момента на вземане
на пробата – 02.10ч на процесната дата, концентрацията в кръвта на подсъдимия
на алкохол е била 0.67 промила. Съотнесена към момента на деянието обаче, видно
от заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза
/ л.224-232, т.1 д.пр./ тази концентрация е била около 0.8 промила. Пак от
същата е видно, че ударът между двата автомобила е настъпил в западното платно,
лява лента на бул.”Руски” по дължина на около 10-11м северно от шахта приета за
ориентир в протокола за оглед, а по ширина на около 8.2 – 9.7 метра източно от
ориентира. Скоростта на лекия автомобил Ауди в момента на удара е била около 99
км/ч, а тази на лекия автомобил Пежо около 19 км/ч. При това положение
дължината на спирачния път на първия автомобил би била 78.35метра. Ето защо при
положение, че автомобила Пежо е могъл да бъде възприет от подсъдимия едва при
навлизането му в кръстовището, а това е станало на отстояние 29.9 метра между
двата, то Аудито не е могло да избегне сблъсъка чрез екстрено спиране. Това е
могло да стане само при движение със скорост по-ниска от 52 км/ч. От своя
страна автомобила Пежо в посочената пътна ситуация би имал спирачен път от 8.21
м. Водачът Л. е имал техническа възможност да избегне удара, ако бе спрял преди
навлизане в западното платно на бул.”Руски” или ако се бе движил със скорост
по-малка от 6 км/ч, която би му позволила да спре преди мястото на удара.
Действително А. Л. не е имал възможност преди навлизане в кръстовището да
възприеме автомобила на подсъдимия, както и обратното / л.223 от експертизата/,
но е могъл да възприеме този на свид.Д.Г.. Като причини от техническа гледна
точка експертите приемат от една страна извършения завой на ляво от страна на
А. Л., в момент когато това не е било безопасно, а от друга превишената скорост
на движение от 99 км/ ч от страна на подс.Т..
От извършената в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза /л.115 - 119, т.1 / е видно, че при
настъпилото ПТП на пострадалата В.З.С. са били причинени руптура на аортата с
последвало излив на кръв от 2500мл в гръдната клетка, кръв кормницата, руптура
на черен дроб, руптура слезка, счупване на базата на черепа, кръвоизлив под
меките мозъчни покривки, прекъсване на гръбначния стълб на ниво 9-10 гръден
прешлен, счупване на лява мишница, счупване на лява и дясна бедрена кост,
счупване на ребра вляво и вдясно по три фрактурни линии, счупване на дясна ключица, счупване на таза вдясно и
разчленяване на срамните кости отпред, кръвонасядания и охлузвания по главата,
тялото и крайниците, бледност на вътрешните органи. Тези увреждания отговарят
да са причинени по механизма на претърпяното ПТП, в пряка причинна връзка са с
него, а причината за смъртта е острата кръвозагуба в следствие на тоталното
разкъсване на аортата.
От заключението на извършената в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза /л.136 - 139, т.1 / е видно, че при настъпилото ПТП на водача
А.В. Л. било причинено травматично пълно прекъсване на стената на гръдната
аорта, с последвало наличие на кръв в двете плеврални кухини / хемоторакс – 2
литра/, счупване на множество ребра в дясната гръдна половина, травматично
разкъсване на паренхима на черния дроб / хемоперитонеум – 600мл/, разкъсване на
дясната купола на диафрагмата, анемия на вътрешни органи, разкъсно – контузна
рана в областта на челото, дълбока драскотина в дясната лицева половина,
счупване на раменни кости. Непоследствената причина за смъртта е остра
кръвозагуба, настъпила врезултата на разкъсване на гръдната аорта и на
паренхима на черния дроб. Всички увреждания съответстват на механизма на
настъпилото ПТП и то е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт.
От заключението на извършената в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза /л.123 - 130, т.1 / е видно, че на пострадалата П.А.К. при
посоченото ПТП била причинена черепно-мозъчта травма, представяща се с
кръвоизлив между твърдата и меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка с
притискане, разрушаване и размекчаване на мозъчното вещество, кръвонасядане и
оток на меките черепни покривки вдясно, кръвонасядане на гръдната стена вдясно,
счупване на кости на таза, с кръвонасядане и кръвопропиване на тъканите в
областта / в малкия таз и задперитонеалното пространство/, прорезни рани и
разкъсно-контузна рана по лицето, отоци кръвонасядания и охлузвания по тялото.
Всички увреждания отговарят на механизма на настъпилото ПТП и е налице пряка
причинна връзка между настъпилата смърт и същото.
Било е извършено изследване за наличие
на алкохол в кръвта на водача А. Л. като от протокола от химическото изследване
/ л.161/ е видно, че такъв не е установен. Не е установено и наличие на друго
упойващо вещество в кръвта на подс.Т., видно от заключението на
токсикохимичната експертиза / л.167, т.1 /.
От
извършената съдебномедицинска експертиза по писмени даннни / л.143/ е видно, че
на свид.Д. РА.ов Т. при процесното ПТП е било причинено контузия на главата,
тялото и крайниците. Същите са причинили болка и страдание, поради което и не
са съставомерни по НК.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица, като компетентно изготвени, с
необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от
страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подс. Л.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343, ал. 3, пр. 1 и пр. 5, б. „б“, във вр. с ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342,
ал. 1 НК за това че на 18.11.2016 г. около 01:18 часа в гр. П. на кръстовището
на бул. „Руски“ и ул. „Ген. Данаил Н.“ при управление на МПС – лек автомобил
„Ауди А7“ с рег. № *** в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от
0,8 промили е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21 ал. 1
от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство, при избиране на скоростта на
движение е превишил разрешената скорост за движение в населено място с 49
км/час, като се е движил в населено място с 99 км/час и по непредпазливост е
причинил смъртта на повече от едно лице – А.В. Л. с ЕГН **********, на В.З.С. с
ЕГН ********** и П.А.К. с ЕГН ********** като смъртта на последната е настъпила
на дата 26.11.2016 г.
От обективна страна безспорно е налице
действие от страна на подсъдимия изазило се в управление на МПС с превишена
скорост, както и това е станало след употреба на алкохол от страна на
подсъдимия. Концентрацията на същия в размер 0.8 промила обосновава
квалификацията „пияно състояние”, което медицинската наука определя след
превишение на концентрация 0.5 на хиляда. Настъпила е смърт на трите посочени
по-горе лица, като пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП, а дори оказаната
медицинска помощ не предотвратила това и за П. К..
От
субективна страна престъплението е било извършено при условията на несъзнавана
непредпазливост от страна на подс.Т. като той не е искал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен по силата на посочената по-горе
правна норма да ги предвиди и е могъл да стори това. Доколкото не е могъл да
възприеме автомобила на пострадалия А. Л. непосредствено преди ПТП, то според
настоящата инстанция формата на вина е именно посочената по чл.11, ал.3, пр.1 НК.
От
друга страна според съда подсъдимия Т. не е нарушил нормата на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, тъй като тя не съдържа конкретно правило за поведение. Нормата на чл.342 НК е бланкетна такава и следва да насочва към нарушено конкретно правило, което
да е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Посочената по-горе норма не съдържа
такова и по тази причина следва подс.Т. да бъде признат за невинен и оправдан
на основание чл.304 НПК по обвинението в този смисъл. На следващо място
действително ЗДвП в чл.5, ал.3 е предвидил задължение на водачите да не
управляват МПС след употреба на алкохол. В настоящия казус обаче самата норма
на ал.3, чл.343 НК въвежда съставомерен признак „пияно състояние” и в този
смисъл поведението на подсъдимия се явява нарушение на самия НК. Нормата на
чл.343 НК не е бланкетна, а препращаща, за разлика от тази на чл.342 с.з.,
както бе посочено по-горе. В този смисъл вменяване на нарушение и на ЗДвП от
същата категория би било просто едно повторение на обвинението. Ето защо според
настоящата инстанция подс.Т. следва да бъде признат за невинен и оправдан и
досежно нормата на чл.5, ал.3, пр.1 ЗДвП. Тъй като подсъдимия при извършеното
деяние е нарушил нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП, то няма как да е сторил това и по
отношение чл.20, ал.2 ЗДвП. Двете норми са в съотношение специална към обща.
Ето защо нарушението на специалната норма - чл.21, ал.1 от посочения закон,
съдържа в себе си това на чл.20, ал.2 ЗДвП. По тази причина подс.Т. следва да
бъде признат за невинен и оправдан да е нарушил последната. Що касае вмененото
нарушение на ал.1 на чл.20 ЗДвП, то по делото липсват доказателства сочещи
подсъдимия да не е контролирал управляваното от его МПС. Напротив, това той е
сторил, но поради високата скорост не е могъл да избегне ПТП. Ето защо следва
да бъде оправдан и по вмененото му обвинение в този смисъл.
С оглед на посочената и приета по-горе
правна квалификация за извършеното от обвиняемия Л.Т. престъпление закона в неговата редакция към момента на
деянието предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години
лишаване от свобода. Балансът на наказанието се явява девет години лишаване от
свобода. Като смекчаващи вината обстоятелства настоящата инстанция отчита
чистото съдебно минало на дееца / видно от справката му за съдимост е
неосъждано лице/, налице е признание на вината от началото на самото
наказателно производство и съдействие в хода на разследването. Ето защо
настоящата инстанция не възприеме тезата на частните обвинители, че същото не
следвало да се отчита при определяне на наказанието. Налице е задължителна
съдебна практика, която отграничава простото признание на фактите в
производството по чл.371, т.2 НПК от съдействието в хода на разследването още
на досъдебно производство. На следващо място същия е в млада възраст, поради
което е налице реална възможност за успешна ресоциализация по отношение на
него. Освен това се ползва с добра характеристика – работи макар във фирмата на
своя баща, а от представените в съдебно заседание писмени документи се сочи, че
е ангажиран с важна за дружеството дейност освен като ръководни функции имащ
отношение към заетите на работа лица, така и по въвеждането на специализиран
проект и информационни технологии. Същият е завършил семестриално 4 курс ,
специалност „Бизнес информационни технологии” и му предстояло дипломиране през
2017г. Пак от представените в съдебно заседание заверени копия от бележки за
дарена кръв е видно, че е била организирана кампания за набавяне на кръв за
пострадалата П. К. от страна на подсъдимия. От завереното копие на фактура №
**********/21.11.2016г. пък е видно, че същия е подпомогнал със средства
организацията на погребението на пострадалия А. Л.. Горното сочи наличието на
разкаяние у дееца за стореното. Не на последно място според настоящата
инстанция е налице и съпричиняване на процесното ПТП от страна на другия водач.
На първо място такова е заключението на комплексната автехнитечска и съдено –
медицинска експертиза посомено по-горе. На следващо място не се споделя тезата
застъпена от частното обвинение, че същата при отговора на въпрос № 9 е
изключила вината на водача А. Л.. Действително вещите лица са посочили, че той
не е могъл да възприеме автомобила Ауди преди мястото на спиране, но това важи
и за подсъдимия. В случая не това е определящото, защото А. Л. е следвало да
пресече път с предимство. Аудито като праводвижещо се е следвало да премине
безпрепятствено, а след като водачът Л. не е имал видимост е бил длъжен, ако не
да спре / действително там знак В2 няма/, то поне да намали скоростта си и да
се убеди, че пътя е свободен. Като не е сторил горното, той е нарушил нормата
на чл.37, ал.1 ЗДвП, както и тази на чл.25, ал.1 от с.з. Ако бе намали
скоростта си до 6 км/ч това би му позволило да възприеме автомобила на
подсъдимия и да му даде възможност да спре преди мястото на удара. Всъщност
тезата на поверениците на частните обвинители, че след като водач на МПС няма
видимост към път с предимство, който ще пресече, просто следва да премине без
да намали поне, за да се увери дали е безопасно преминаването, не просто води
до опасност от настъпване на произшествие , а в ситуации като настоящата
способства за това. Ето защо и според настоящата инстанция наличието на
съпричиняване следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство при
определяне наказанието на преживелия водач. Последното не означава, че подс.Т.
не е виновен за настъпилото ПТП. Неговата вина се състои в това, че е
управлявал МПС със значително по-висока скорост от допустимата. Той не е длъжен
да предполага, че ще му бъде отнето предимство, но ако това стане се поставя в
невъзможност да избегне удара. Отделно от това, както бе посочено по-горе е
управлявал МПС в пияно състояние, макар в конкретния казус, когато в опасната
зона е навлязъл автомобила Пежо, това да не е повлияло на настъпилото ПТП. Ударът
е настъпил след 1.1 секунда и в този смисъл алкохолът не е влияел на реакцията
на подсъдимия. Той е бил неизбежен дори водача да не бе употребил алкохол. Все
пак обаче употребата на алкохол е повлияла на дееца като е намалила задръжките
му и положително е способствала при вземане на решение у него за избиране
скоростта на движение.
Отегчаващи вината обстоятелства
настоящата инстанция намира факта, че са починали три лица, което е с едно лице
повече от минимално необходимото за съставомерния резултат. На следващо място е
налице съвкупност от два съставомерни признака – починали повече от две лица,
както и управление на МПС в пияно състояние. Всичко това води до по-съществено
засягане на защитените обществени отношения, а именно сигурността на транспорта,
поради което и е налице по-тежък резултат. Отегчаващо обстоятелство според
настоящата инстанция е и самия факт на превишението на скоростта почти два пъти
над разрешената в градски условия от страна на подс.Т.. Доколкото обаче все пак
деянието е извършено късно през нощта, а освен това по делото е установено, че
пешеходци са липсвали, както по тротоара, така и на намиращата се в близост до
мястото на ПТП автобусна спирка, то все пак обществената опасност на
извършеното е по-ниска отколкото, ако това бе станало в натоварен часови
диапазон и при интензивно движение. В този смисъл не е основателно застъпеното
от частното обвинение твърдение за потенциално опасно и за други лица освен
пострадалите, поведение от страна на дееца в конкретния казус. Не е основателно
твърдението и че в случая възрастта на пострадалите и по-конкретно на П. К. /23г./
следва да се отчете като отегчаващо обстоятелство. Действително възрастта на
пострадалите може да бъде такова, но това е в случаите най-вече на пострадали деца.
В случая и тримата пострадали са пълнолетни лица.
Не на последно място отегчаващо вината
обстоятелство е и факта, че подс.Т. е наказван общо 12 пъти за нарушения на
ЗДвП. Действително към дата на деянието той е имал 39 к.т., но не за всяко
нарушение законът предвижда отнемане на такива. Освен това в 5 от случаите той
е наказван именно за превишена скорост. Макар последното такова да е от 2013г.,
то все пак горното сочи, че като водач подс.Т. е недисциплиниран, а наложените
административни наказания имат краткотраен ефект.
Същевременно не са налице нито
изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да
доведат до извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило
несъразмерно тежко.
Като съобрази горните обстоятелства
настоящата инстанция намира, че наказанието на дееца следва да се определи при
превес на смекчаващите отговорността такива, т.е. под баланса на правната норма
посочен по-горе, а наказание от шест години лишаване от свобода се явява
най-справедливо и съответно на извършеното. Същевременно с оглед разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, вр с чл.373, ал.3 НПК това наказание следва да се намали
с 1/3. Така подс.Т. следва да търпи наказание от четири години лишаване от
свобода. Очевидно не са налице условия за приложение на чл.66, ал.1 НК, а така
определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. По правилата на чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС това следва да стане при първоначален „общ” режим.
На основание чл. 343г във вр. с чл. 343
във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК следва на подсъдимия Л.М.Т. да бъде наложено
наказание Лишаване от право да управлява МПС. То не може да бъде по-малко от
срока на лишаване от свобода, но според настоящата инстанция изхождайки
най-вече от неговата характеристика като водач, то следва да бъде с две години
по-дълго от този срок. Така следва подс.Т. да бъде лишен от право за срок от
ШЕСТ ГОДИНИ. По този начин в своята съвкупност с наказанието лишаване от
свобода, то ще постигне за постигане поправителен ефектосвен върху дееца, но и
върху останалите членове на обществото. По-високо наказание обаче би се явило
необоснована репресия.
На
основание чл. 59 ал. 1 т. 1 във вр. с ал. 2 от НК от така наложеното на
подсъдимия Л.М.Т. наказание „лишаване от свобода“ следва да се приспадне
времето, през което той е бил задържан
по настоящото дело, считано от 18.11.2016 г. до 21.11.2016 г. и от
29.11.2016 г. до 27.01.2017 г. като един ден задържане се счита за един ден
лишаване от свобода.
На основание чл. 59 ал. 1 т. 2 от НК
следва да се приспадне времето, през което подсъдимият Л.М.Т. е бил с мярка за
неотклонение „Домашен арест”, а именно от 28.01.2017 г. до влизане на присъдата
в сила, като два дни домашен арест се считат за един ден лишаване от свобода.
Веществените доказателства: лек
автомобил „Ауди А7“ с рег. № **, оставено на съхранение във Второ РУ на МВР –
П., следва ДА СЕ ВЪРНЕ на „**”ООД ЕИК
1** като негов собственик, след влизане на присъдата в сила;
Лек автомобил „Пежо 405“ рег. № ***,
оставен на съхранение във Второ РУ на МВР – П., следва ДА СЕ ВЪРНЕ на В. Л. Л.,
ЕГН ********** като негов собственик, след влизане на присъдата в сила. Не може
да бъде удовлетворено искането на адв.Й. част от вещите находящи се в
автомобила, а именно инструменти да бъдат върнати на наследниците на А. Л.. Тези
отношения би следвало да се уредят между собственика на автомобила и тези лица,
тъй като ясно е, че в един автомобил може да има и чужди вещи, но тези
обстоятелства не са били предмет на разследване по наказателното дело и не
могат да се решат в настоящото производство.
Относно 1 бр. флаш памет, марка „SILIKON
POWER“, черна на цвят, 12 броя лиснти форма А4 /диагностика на л.а. Ауди, 1 бр. оптичен носител на тел. 112, 2 бр.
лиснти форма А4 съдържащи етапна епикриза и амбулаторен лист на обвиняемия, 6
бр. листи форма А4 съдържащи заверени копия от удостоверения за раждане и акт
за смърт и удостоверение за наследници, 5 бр. листи формат А4 съдържащи
заверени копия от удостоверения за раждане и акт за смърт и удостоверение за
наследници,1 бр. лист формат А4 съдържащ данни и характеристики за лек
автомобил „Ауди А7“ с рама ***, 1 бр. лист формат А4, съдържащ заверено копие
от амбулаторен дневник на ОСМ–МУ, 3 бр. оптични носители на информация –
дискове съдържащи видеозаписи от камери собственост на ОП „ОКТ“ разположени на
кръстовището на ул. „Опълченска“ и бул. „Шести септември“, хотел „Експо“ гр.
П., бул. „Руски“ 38, и Бърза закуска „Аладин“ бул. „Шести септември“ същите
следва ДА ОСТАНАТ по делото;
остатъка от сравнителен биологичен
материал, оставен на съхранение в НИКК– МВР – София, следва ДА СЕ УНИЩОЖИ след
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189 от НПК следва
подсъдимия Л.М.Т. да заплати направените в досъдебното производство разноски за
извършени експертизи по сметка на ОД МВР П. в размер на 2 241,45 / две хиляди
двеста четиридесет и един лев и четиридесет и пет ст./лв.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: