Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260008
гр. Пловдив, 17.8.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 10.8.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4242/2020 г. по описа на ПРС, 1 наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш серия К, № 3592133, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на А.Р.И. е наложена глоба в размер на 600 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и
моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна не взема становище по основателността
на жалбата.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата от процесуално легитимирана страна, против акт
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита,
че видно от полученото писмо от въззиваемата страна и към датата на съдебното заседание не е съставена и налична в
администрацията разписка за надлежно връзване на ЕФ, поради което и
такава не може да се предостави на съда.
Трайно утвърдено е разбирането, както в теорията, така и в
съдебната практика, че е в тежест на
наказващия орган да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в
тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл.
59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.
В процесния случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на ЕФ,
то следва да се счете че 14 дневния
срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в
срок. Противното би било равносилно на
отказ от правосъдие, дължащ се на проявена процесуална немарливост от
страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Следва да се изложат и изрични съображения за липсата на
процесуални пречки делото да протече в отсъствието на страните.
Доколкото в ЗАНН липсва нарочна уредба на хипотезата по
даване ход на съдебно заседание при неявяване на редовно призована страна и
предвид въззивния характер на производството по ЗАНН, то субсидиарно приложение
на основание чл. 84 ЗАНН следва да намери разпоредбата на чл. 329 НПК, съгласно
която в съдебна фаза на административно- наказателното производство неявяването без уважителни причини на
страна, която е редовно призована, не съставлява причина за отлагане на делото.
В процесния случай жалбоподателката не само е редовно
призована, но и от приложената по делото заявка се установява, че на дата
31.07.2020г. същата е получила лично ксерокопоие на цялата административна
преписка и е имала достатъчно време да организира защитата си.
Сочената в молбата за отлагане на делото причина, а именно
че жалбоподателят към датата на съдебното заседание ще ползва платен годишен отпуск по мнение на настоящия състав
по никакъв начин не представлява уважителна причина за неявяването на жалбоподателя.
В
тази връзка следва да се направи следното отграничение. За професионалните участници в административно-наказателния
процес- прокурор, актосъставител, наказващ орган, адвокат- явяването по делото представлява изпълнение на служебните им задължения,
включени в длъжностната им характеристика и в този смисъл ползването на платен
годишен отпуск представлява уважителна причина за неявяването им, доколкото той
ги освобождава за периода, за който е разрешен, от изпълнение на служебните
задължения.
Съвсем по различен начин стоят нещата с жалбоподателите по
административно-наказателни дела. Наложената глоба и евентуалното нейно
обжалване по съдебен ред засягат
тяхната лична, а не професионалната им сфера, поради което и не може да
се приеме, че ползването на платен годишен отпуск възпрепятства явяването им по
делото. Точно обратното, именно обстоятелството, че жалбоподателката е освободена
от служебните й задължения, позволява тя
да организира личното си свободно време по начин, който намери за добре,
включително и да извърши преценка как да го прекара- да се яви в съдебно
заседание, да отиде на почивка, да си остане вкъщи и др.
В този смисъл уважителна
причина за неявяване на съдебно заседание би било именно служебна ангажираност, от която жалбоподателят
не би могъл да бъде освободен, но не и ползване на платен годишен отпуск.
Следва да се отбележи, че производството по 59 и следващи
от ЗАНН е такова, което се развива
именно по волята на жалбоподателя, поради което и същият следва да
прояви съответната процесуална
добросъвестност да организира личната си сфера и свободното си време по
начин, че при желание да осигури личното
си явяване в съдебно заседание или да ангажира защитник. Посоченото е важимо с
още по-голяма сила на фона на ноторно известното обстоятелство, че поради
обявената световна пандемия, съдебна ваканция през 2020г.-няма, обстоятелство с
което жалбоподателката в качеството й на
съдебен секретар в Районен съд Асеновград, е добре запозната.
Следва да се отбележи и че видно от заповедта за разрешен
отпуск в размер на две седмици, съдебното заседание попада в неговия първи ден,
тоест явяването в съдебно заседание и упражняването на правото на активна
почивка са били изцяло съвместими.
По друг начин биха стояли
нещата, ако жалбоподателката беше изложила твърдения и представила
доказателства за наличие на лични ангажименти
за датата на съдебното заседание, които не търпят отлагане, като преценката дали ангажимента е неотложен
следва да се направи на база преценка на баланса между защитата на личната
сфера на жалбоподателя и принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните
права.
В
тази връзка следва да се отбележи, че тъй като преценката дали да се даде ход на делото се прави в началото на съдебното
заседание, то именно към този
момент следва да са изложени твърденията за наличие на извинителни причини и да са представени
доказателствата за това, като евентуалното им представяне в по-късен
момент не може да санира пропуска това да се направи в надлежния процесуален
момент.
По-късното представяне на доказателства за налични
уважителни причини би било относимо към евентуално наложени глоби за неявяване
в съдебно заседание, но не и за преценката
дали да се даде ход на делото, доколкото тя вече е направена съобразно
наличните към този момент доказателства по делото. Да се приеме
обратното би било равнозначно на това да се допусне със закъсняло процесуално
поведение страните да шиканират процеса, което е несъвместимо с принципа за
добросъвестно упражняване на процесуалните права
Разгледана по същество жалбата
е основателна, по следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 01.05.2020 г. в
09:33 часа в гр. Пловдив, на бул.Асеновградско шосе срещу номер 1, посока
гр.Асеновград, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50
км/ч, лек
автомобил с рег. № **** , при
отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се
движел с установена наказуема скорост 96 км/ч., тоест с превишение на скоростта
от 46 км/ч. Собственик на когото е регистриран автомобилът е А.Р.И..
Изложената в Електронния фиш фактическа
обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение № 11919,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за
регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното
МПС е именно наказаното лице А.Р.И.
При правилно установена фактическа обстановка,
ЕФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с
оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да
дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при
които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по
конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео
контрол, съгласно приложимата към датата
на нарушението редакция на Наредбата /след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари
2018г/ следва да са налице следните условия:
- използваното
техническо средство да е от одобрен тип
- техническото
средство да е вписано в Българския институт по метрология
- техническото средство
да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка
- автоматизираното
техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията,
посочени в удостоверението за одобрен тип
- при контрол на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС
се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от
12 май 2015 г.
- да са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. като надлежно
е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика
трайно приема, че всяко едно от
гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно,
а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя
отмяна на наложената санкция.
В конкретния случай според съда не е спазено изискването на
чл. 10, ал.1 Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
Действително по делото чисто
формално е представен екземпляр от Протокол за използване на АТСС. В съдържанието
му обаче са допуснати, толкова съществени
пороци, че напрактика го лишават от легитимиращото му действие и същият следва
да се приравни на несъществуващ.
Така от текста на Протокола е видно, че като дата на изготвянето му е посочена
04.05.2020г. В същото време пак в текста на протокола е посочено, че вече изготвения протокол е приет
от служител на ОДМВР, като въз основа на него е свалил 25 броя статични изображения. Като дата на приемане на протокола е
посочена- 01.05.2020г., три дни преди твърдяната дата на изготвяне на
протокола.
Посоченото разминаване- посочване, че протокола е приет на дата предхождаща с три дни датата
на съставянето му, създава обосновано съмнение коя е действителната дата на изготвяне на протокола и което
е още по важно съмнение дали такъв е
реално е бил създаден за конкретното използване на АТСС или е съставен
впоследствие и антидатиран с оглед
подадената жалба и за нуждите на процеса.
Допуснатия порок в дейността на наказващия орган е особено
съществен, доколкото законовото изискване за всяко използване на АТСС да се
съставя протокол по чл. 10 от Наредбата не е самоцелно. Съгласно трайната съдебна
практика, Протокола по чл. 10 представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина
на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност. Така изрично Решение № 848 от
15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен
съд – Пловдив.
При липса на доказателства за надлежно попълнен протокол
само може да се предполага, че са
спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и
АТСС е използвано съобразно
приложимите нормативни и технологични изисквания, а както е добре
известно административно-наказателната отговорност не може да почива на
предположения.
Налице е и допълнителен аргумент обосноваващ особена
същественост на допуснатия порок в дейността на наказващия орган. Това е така
доколкото заснемането на водачите на
МПС с АТСС представлява аналога
в административно-наказателния процес на използването на специални
разузнавателни средства по НПК.
Ноторно известно е,
че при този метод за събиране на доказателства се нарушават основни конституционно-закрепени права и свободи
на гражданите /чл. 32 от Конституцията/. Поради това и с оглед гарантиране
баланса между интереса на обществото от разкриване на извършените
престъпления/нарушения и интереса на гражданите от неприкосновеност на личната
им сфера, законодателят е предвидил строга процедура по прилагане на тези
доказателствени способи, всяко
нарушение на което безусловно води до процесуална негодност на извършеното
заснемане.
В този смисъл е както практиката на ВАС- ТР 1/2014г., така и трайната практика на ВКС
и ЕСПЧ- Така Решение по делото на
Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Е. срещу България,
както и решение по делото Г.-К. срещу България.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН
допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните
права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП,
тоест той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред за
саниране на пороците в административния процес е неприложим.
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата
на чл. 63, ал.3 ЗАНН би имал жалбоподателят. Доколкото обаче същият нито е
изявил претенция за присъждане на разноски, нито реално е доказал заплащането
на адвокатски хонорар, то разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №
3592133, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на
А.Р.И. е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал.
1 ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.