РЕШЕНИЕ
№ 2039
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА
ОФИЦЕРСКА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА ОФИЦЕРСКА
Гражданско дело № 20211110153042 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Фирма против Н. Ж. Н. с ЕГН ********** за приемане за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата 1 574.25 лв. –
главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
Разсадника – Коньовица, бл. 82, вх.Б, ет.8, ап.68, ведно със законната лихва върху
главницата от 22.07.2021г. – датата на депозиране на Заявлението до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 185.03 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2019г.-
07.07.2021г., сумата от 20.91 лв. – главница за такса за услугата дялово разпределение за
периода 05.2018г.-04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.07.2021г. –
датата на депозиране на Заявлението до окончателното изплащане на сумата и сумата от
4.42 лв. – лихва за забава плащането и за периода 31.07.2018г.-07.07.2021г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.07.2021г. по ч.гр.д. № 42909/2021г. на
СРС.
Претендира се и присъждането на направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 ГПК.
В подкрепа на иска са ангажирани писмени доказателства и експертизи.
Приложено е ч.гр.д № 42909/2021г. на СРС.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв.
Оспорва се иска по основание и размер. Направено е възражение за погасяване част от
вземанията по давност.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
обективно съединени претенции с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
1
Релевантните по спора факти, подлежащи на доказване от ищеца, са следните: 1/ по
иска за главницата – че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума
и 2/ по иска за обезщетението за забава в размер на законната лихва – че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на
обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им.
Установява се от представения по делото Нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на
нотариус при СРС, че ответницата е придобила собствеността върху апартамент №**, на**-
ми етаж в сградата на ЖСК **********, бл.**на ул. *** в гр. С., ж.к. **********. От
Удостоверение от 01.06.2015г. на ГИС София се установява идентичност на придобития от
ответницата имот с имота, предмет на исковата молба.
Поради това съдът приема, че съобразно представените по делото доказателства, в
исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот.
Като собственик на имота, ответникът има качеството потребител на топлинна
енергия. Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция
на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Горната законова уредба настоящият състав на съда намира да сочи за
потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди
собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено
ограничено вещно право на ползване, в който последен случай потребител по законова
дефиниция е ползвателят.
От представените по делото писмени доказателства и заключение на СТЕ се
установява, че процесната сграда в режим на етажна собственост е топлоснабдена, като
същото обстоятелство не е оспорено от ответника по делото в нито един етап от развитието
на производството. В този смисъл и по горните мотиви на съда ответникът е обвързан по
силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до имота
топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия. Без значение за валидното
възникване на облигацията е сключването на нарочен писмен договор за доставка на
топлинна енергия, доколкото Законът за енергетиката не придава правно значение на това
обстоятелство.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, между страните за процесния период е сключен действителен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
2
Доказани са основанията за съществуване задължението на ответника и неизплащането
от негова страна на цената на потребена топлинна енергия за отопление на жилище, сградна
инсталация и топла вода на падежите е достатъчно основание за предявяване претенции от
ищеца по съдебен ред – без да е необходима покана за доброволно плащане. Няма данни при
получаване на доставката ответникът да е направил възражения относно качеството й.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като
обективно, всестранно и пълно. Вещите лица са установили обема на ползваната ТЕ на база
извършения реален отчет на уредите, изготвените изравнителни сметки и цените на ТЕ,
действащи през съответния период. При изготвяне на експертизата в.л. са използвали
наличните по делото доказателства, предоставени документи от третото лице-помагач,
справки от съответния топлофикационен район и от ищеца. Вещите лица са констатирали,
че в имота не е ползвана и не е начислявана топлинна енергия за отопление, а е
разпределена единствено топлинна енергия за сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване, начислени съобразно нормативните изисквания, видно от неоспореното
заключение на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и
пълно, съобразно нормативните изисквания.
Вещите лица заключават, че на база доставена ТЕ в СЕС и дялово разпределение,
потреблението на топлинна енергия, дължима от абонатен № 347206 за исковия период –
м.05.2018г. – м.04.2020г., изчислено по текущи цени, определени от КЕВР за съответния
период възлиза на сумата от 1 888.89 лв., без включена такса на фирмата за топлинно
счетоводство. Последната е в размер на 20.91 лв. по фактури за периода м.06.2018г.-
м.04.2020г.
Доколкото ответникът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне
размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на комплексната СТЕ и
ССчЕ, тъй като същото е отчело размера на изравнителните сметки.
Възражението за погасяване по давност на част от вземанията е основателно.
Заявлението за издаване заповед за изпълнение, прекъсващо давността, е подадено на
22.07.2021г.
Изискуемостта на вземанията на ищеца за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. настъпва
при действието на Общи условия, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на Фирма и са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката – чл. 33, ал.1 и ал.2 - клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Заявлението по чл. 410 ГПК,
прекъсващо давността е подадено на 22.07.2021г., поради което погасено по давност е
единствено вземането за м. 05.2018г.
Ответникът не твърди и не представя доказателства да се е възползвал от
предвиденото рекламационно производство по реда на чл. 70, ал.5 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването – в три месечен срок от получаване на изравнителните сметки да е
поискал допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки.
Видно от заключението на вещото лице по ССчЕ, главницата за периода м.06.2018г.-
м.04.2020г., след като се приспаднат платени суми и изравнителни сметки е в размер на
1 450.51 лв.
Поради изложените съображения съдът приема, че искът за главница за ползвана
топлинна енергия е основателен и доказан за сумата от 1 450.51 лв. за периода м.06.2018г.-
м.04.2020г., а над този размер – до предявения от 1 574.25 лв. и за м.05.2018г. следва да се
отхвърли.
3
По иска за главница за такса за услугата дялово разпределение за периода
м.06.2018г.-м.04.2020г.:
Съгласно чл. 12 от приложимите Общи условия, обвързващи топлофикационното
дружество и потребителите, клиентът е длъжен да заплаща дължими суми и за дялово
разпределение в сроковете и начините, определени в тях. Съгласно чл. 22, ал.2 от Общите
условия, одобрени от КЕВР м.6.2016г., клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно
разпоредбите на чл. 36, ал.1 от ОУ клиентите заплащат цена за услугата “дялово
разпределение”, извършвана от избран от Клиентите Търговец; а според чл. 36, ал.3 редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” се определя от Продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на Клиентите. Съгласно чл 36, ал.3 от ОУ на Клиентите се издава документ
за платената сума. Т.е. в Общите условия, приложими в облигационните отношения между
страните е предвидено, че клиентите заплащат цената на услугата дялово разпределение,
когато тя се извършва от избран от тях търговец – фирма за дялово разпределение. По
делото няма данни дяловото разпределение да е извършвано от друго лице, а не от
продавача, поради което няма основание такива суми да бъдат начислявани на абоната.
Искът е неоснователен. Като обусловен от него, неоснователен е и искът за лихва за забава
плащането на главницата за дялово разпределение.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. За
периода, за които вземанията на ищеца не са погасени по давност - м.06.2018г.-м.04.2020г.,
първата обща фактура по чл. 32, ал.2 от Общите условия е издадена на 31.07.2019г. Към
този момент действат Общи условия, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на Фирма, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на
основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При
забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. 45
дневния срок е изтекъл на 14.09.2019г., поради което ответникът е в забава от 15.09.2019г. и
дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за потребена енергия за периода
15.09.2019г.-07.07.2021г., което, видно от заключението на вещото лице, възлиза на 155.64
лв. и в този размер искът е основателен, а над него – до предявения от 185.03 лв. следва да
се отхвърли.
По разноските:
Ищецът е направил разноски по делото в размер на общо 677.28 лв. – 177.28 лв.
заплатена държавна такса, 400 лв. възнаграждение за вещите лица и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, което съдът следва да определи съобразно чл. 78 ал.8 ГПК.
Съдът определя дължимото по конкретното дело възнаграждение в размер на 100 лв.,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на общо 85.69 лв.
На основание чл. 78 ал.1 и ал.8 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски,
съобразно изхода от делото в размер на 609.55 лв. за исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете и 77.12 лв. за заповедното производство – също съобразно
уважената част от исковете.
Няма доказателства за направени от ответницата разноски.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Н. Ж. Н. с ЕГН
********** дължи на Фирма, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул. Яс. № ** сумите, както следва: сумата 1 450.51 лв.– главница, представляваща стойност
на консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2018г.-м.04.2020г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к.*********, бл. **, вх.**, ет.**, ап.**, ведно със
законната лихва върху главницата от 22.07.2021г. – датата на депозиране на Заявлението до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 155.64 лв. – лихва за забава за периода
15.09.2019г.-07.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер до
предявения от 1 574.25 лв. и за м.05.2018г., иска за мораторна лихва над уважения размер до
предявения от 185.03 лв., както и исковете за сумата от 20.91 лв. – главница за такса за
услугата дялово разпределение за периода 05.2018г.-04.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от 22.07.2021г. – датата на депозиране на Заявлението до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 4.42 лв. – лихва за забава плащането и за периода
31.07.2018г.-07.07.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
28.07.2021г. по ч.гр.д. № 42909/2021г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК Н. Ж. Н. с ЕГН ********** да заплати
на Фирма сумата от 609.55 лв., представляваща разноски в настоящото производство и
сумата от 77.12 лв. за разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5