Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1 04.03.2020 година Град Елхово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският
Районен съд четвърти граждански състав
На трети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател
Доротея ЯНКОВА
Членове
Съдебни
заседатели
при
секретаря Т.В , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
881 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството пред Елховския
районен съд е образувано въз основа на искова молба на "Кредитреформ
България" ЕООД гр.София, с която против Д.П.Л. ***, са предявени кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.240,
ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, във вр. чл.99 ЗЗД, за осъждането на ответника Д.П.Л. да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 500 лева, представляваща непогасена главница по Договор за
кредит № **********, сумата от 124.90 лева, представляваща такса за експресно
разглеждане и сумата от 525.00 лева, представляваща наказателна лихва за
периода от 04.11.2016год. до 22.11.2018год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска - 01.11.2019год. до
окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане на направени по делото
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
В
исковата молба се твърди, че на 04.10.2016г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус" и ответникът Д.П.Л.
е сключен Договор за кредит №
**********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР – от разстояние, както и че сключеният
договор е бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 от
ЗЕДЕУУ. Твърди се, че кредитополучателят
е подал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на
„Вивус" на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg, на която
страница са били представени и Общите условия, както и Стандартен
европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която
кредитополучателя трябва да бъде запознат, а процедурата по сключването на
договора за кредит е била подробно
описана в общите условия на „4финанс" ЕООД и същата е в съответствие със
ЗПФУР и приложимото законодателство.
Във
връзка със самата процедура се сочи, че след подаване на заявката, проект за
договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на
„Вивус". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме,
като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на
бутона „Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка
страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за
кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да
сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе
сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Ищецът сочи, че съгласно точка 2.2 от общите условия
кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 минути от
изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане на заявката
се начислява такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата и
периода на договора за кредит.
На
04.10.2016г. страните са сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на
„Вивус" под № ********** и явяващ се седми по ред договор за кредит между
тях. В заявката си Д.П.Л. е заявил, че желае да му бъде отпусната сума в размер
350.00 лева, като е заявил и ползването на допълнителната, незадължителна
услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът е отпуснат за период от
30 дни, с падежна дата - 03.11.2016г., като съгласно заявката на ответника и
условията по договора, сумата е била отпусната на името на кредитополучателя в
Изипей АД на - 04.10.2016г. Съгласно условията по кредита, към главницата са
начислени лихви и такси, както следва: договорна лихва в размер 11.79 лева,
начислена въз основа на т. 6.1 от Общите условия, приложими към Договор за
кредит № ********** за периода от 04.10.2016г. (дата на отпускане на кредита) -
до 03.11.2016г. (падежна дата на кредита) и такса за експресно разглеждане в
размер BGN 89,71 лева.
На
07.10.2016г. Д.П.Л. е заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в
размер 150.00 лева, като отново е заявил и ползването на допълнителната,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. В тази връзка
ищецът сочи, че съгласно т. 8.2 от Общите условия, кредитополучателят има право
да кандидатства за допълнителен кредит, преди да е върнал първоначално
отпуснатия, като при отпускане на допълнителен кредит, съществуващият Договор
за кредит се изменя чрез подписване на нов, като всички условия по
съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, остават
непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит. На 07.10.2016г.
кредитодателят е отпуснал исканата сума на името на кредитополучателя в Изипей
АД. С тегленето на допълнителната сума и при точно спазване на уговорените
срокове, Д.П.Л. се е задължил да върне на кредитодателя сума в размер 641.23
лева, от които: главница в общ размер 500.00 лева, договорна лихва дължима за
периода от 04.10.2016г. (датата на отпускане на кредита) до 03.11.2016г.
(падежната дата по кредита) в размер 16.33 лева, и такса за експресно
разглеждане в размер на 124.90 лева.
На
падежа по договора - 03.11.2016г., кредитополучателят не е погасил остатъка от
задължението и е изпаднал в забава. На основание т.13.2.(а) от договора, от 04.11.2016г.,
„4финанс" ЕООД (Вивус) е започнало да начислява наказателна лихва,
формирана от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по
кредита (40.92%), с добавяне към него на наказателен лихвен процент за
просрочие, определен, съгласно условията на – 10.00%.
Твърди
се, че ответникът не е погасил гореописаните вземания, като и до момента
забавата на ответника продължава.
По
силата на сключен Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от
23.11.2018г., „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, е прехвърлило на
„Кредитреформ България" ЕООД, в качеството му на цесионер, вземанията по
Договор № **********, както следва: главница - 500.00 лева, договорна лихва –
16.33 лева; такса за експресно разглеждане -124.90 лева; наказателна лихва -
525.00 лева за периода 04.11.2016г. до 22.11.2018г.; и отписани такси за
събиране (изпратени писма) - 30.00лв.,
описани в Приложение № 1 към Договора за прехвърляне на вземания. „Кредитреформ
България" ЕООД на основание чл. 26
от Договора за цесия и изрично упълномощаване за уведомяване на длъжника от
името на цедента за прехвърлянето на задълженията му е изпратил уведомление за
цесията чрез препоръчана писмена пратка посредством „Български пощи" ЕАД,
която е била върната с отметка „непотърсена".
Ответникът
в дадения му едномесечен срок не е подал писмен отговор на исковата молба по
реда на чл. 131 от ГПК.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В
депозирано писмено становище, чрез процесуален
пълномощник адвокат излага подробни съображения по съществото на спора.
Претендира се присъждане и на направените разноски в процеса, съгласно
представен по реда на чл.80 от ГПК списък.
В
съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява и не изпраща
представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Ищецът
е представил като доказателство по делото неподписан документ, наименован
Договор за кредит № **********/04.10.2016г., в който като страни са посочени
«4финанс» ЕООД в качеството му на кредитодател и Д.П.Л. в качеството му на
кредитополучател, с предмет предоставяне на потребителски кредит в размер на
350.00 лева, срок на кредита от 30 дни, дата на връщане на кредита -
03.11.2016год., лихвен процент - 40.98%, годишен процент на разходите - 49.6%,
такса за експресно разглеждане от 89.71 лева, като общата дължима сума е
определена в размер на 451.50лева. като дата и място на сключване на
договора са посочени - гр. София, 04.10.2016г.
По
делото е представен и втори, неподписан документ, наименован Договор за кредит
№ **********/07.10.2016г., в който като страни отново са посочени «4финанс»
ЕООД в качеството му на кредитодател и Д.П.Л. в качеството му на
кредитополучател. Като предмет е посочено предоставяне на потребителски кредит
в размер на 500.00 лева, срок на кредита от 30 дни, дата на връщане на кредита -
03.11.2016год., лихвен процент - 40.92%, годишен процент на разходите - 49.6%,
такса за експресно разглеждане от 124.90 лева като общата дължима сума е определена
в размер на 641.23 лева. Като място на сключване на договора е посочено - гр. София, а като дата - 07.10.2016г.
И
в двата договора е записано, че получаването на предоставената в заем сума ще
бъде извършено по Изипей.
Към
договорите са представени Общи условия на договора за кредит, които също не са
подписани. В тях е предвиден механизма на отпускане на основен и допълнителен
кредит с кредитен лимит от 1000лева. Посочено е че кредитополучателят се
регистрира на страницата на кредитора www.vivus.bg, създава личен профил и
приема общи условия. След създаване на профила кретиполучателят може да
кандидатства за отпускане на допълнителен кредит в рамките на кредитния лимит,
както и за нов кредит след изплащане на предходен кредит, както по електронен
път, така и по телефон. Предвидено е кредитът да се отпуска въз основа на
искане за отпускане на кредит, оформено чрез попълване на формуляр по образец. След
регистрацията на началната страница се представя проект за договор, като след
прочитането и съгласие с него кредитополучателят следва да го подпише
електронно, натискайки бутона "подпиши". С натискате на бутона
"подпиши" се счита, че кредитополучателят е подписал всяка страница
на договора за кредит, включително и Общите условия. С подписването на договора
за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на
договора за кредит и Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора
за кредит с кредитора и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по
сметката на кредитополучателя или по избран алтернативен начин. В общите
условия е посочено също така, че договорът се счита сключен и влиза в сила на
датата на потвърждаването му по електронната поща на кредитора и извършването
на паричния кредит след като предварително кредитополучателят го е приел на
Началната страница или подписал на хартиен носител, както и че съобщенията по
електронната поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат
силата на саморъчни подписи в съответствие с чл.13, ал.4 от Закона за
електронния документ и електронния подпис. Посочено е, че след сключване на
договора за кредит, кредиторът незабавно превежда сумата по сметка на кредитополучателя
или по алтернативния начин избран от кредитополучателя, както и че срокът на
договора започва да тече от датата на превеждане на сумата. В чл.2.2 от общите
условия е предвидено, че кредитополучателят може изрично да заяви получаването
на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури
за кредит или допълнителен кредит, която гарантира експресна обработка на
кандидатурата и получаването на отговор
на искането за отпускането на кредит до
15 минути. Размерът на таксата се изчислява спрямо сумата на
кредита/допълнителния кредит и периода на договора за кредит. В чл.13.2 от
Общите условия се сочи, че при забава на плащанията кредитополучателят дължи
надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в
размер на законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие като
към датата на сключване на договора за кредит/допълнителния договор за кредит
лихвеният процент за просрочие възлиза на 10.00% и подлежи на изменени въз
основа на изменението на основания лихвен процент на БНБ.
По
делото са представени два броя разписки за извършено плащане №
2000000111940888/04.10.2016г. и № 2000000112180126/07.10.2016г., от които е
видно, че на посочените дати " 4финанс" ЕООД е превел към Изипей в
полза на ответника Д.П.Л. сума в размер на 350.00 лева и съответно 150.00 лева.
Като основание в разписките е посочено: паричен превод, ЕГН на ответника и
номера, който съответства на номера на договора за кредит, а именно **********.
Видно
от заверено извлечение от договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г. на
посочената дата е сключен на основание чл.99 от ЗЗД договор
за прехвърляне на вземания между
"4финас" ЕООД, в качеството му на цедент и "Кредитреформ
България" ЕООД, в качеството на цесионер, стр. 1 и последна от договора. От последната страница
на договора е видно, че същият съдържа 15 страници. Извадката не съдържа
условията и сроковете, при които е сключен
договора.
От
приетото към доказателствата Потвърждение за прехвърляне на вземания към горепосочени договор за прехвърляне на
вземания, е видно, че продавача по
договора е потвърдил, че вземанията описани в приложение №1 към Договора са
прехвърлени на цесионера по договора -
ищеца по настоящото производство и последния има качеството на кредитор
по всички описани вземания в приложение
№ 1.
Представено
е и заверено извлечение от Приложение 1
към договора. В него, под № 1054, фигурира вземането по процесните договори,
носещи един номер- 9945818007с длъжник Д.П.Л..
С
нотариално заверено на 23.11.2018год. пълномощно Управителят на „4финанс“ ЕООД е
упълномощил "Кредитреформ" ЕООД, от името и за сметка на „4финанс“
ЕООД да извърши уведомяване на
длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, вземанията срещи които са предмет
на договор за прехвърляне на вземанията от 23.11.2018 год. като изготвя,
съставя и подписва съобщения и уведомления за цесията до длъжниците и техните
представители, чийто вземания са прехвърлени.
Уведомление
за извършената цесия е изготвено и изпратено до ответника, но не е получено от
него. Видно от приложеното известие за доставяне уведомлението е върнато като
непотърсено. Същото като част от приложенията към исковата молба е връчено на
длъжника лично.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното:
В
случая, ищецът черпи правата си от твърдението за наличие на създадено
облигационно правоотношение между „4финанс“ ЕООД -София и ответника Д.П.Л. по силата на сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР
договор за кредит от разстояние от 04.10.216г., изменен на 07.10.2016г. за
сумата 500 лв. предоставен заем и прехвърляне на това вземане по силата на
сключен по-късно договор за цесия от 23.11.2018г. между кредитодателя и него.
Съгласно
чл.6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
фанансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние.
Съгласно
чл.18, ал.1 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл.12, ал.1
от същия закон и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и
за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор. Съгласно ал.2 на чл.18 от ЗПФУР за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните
изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис /загл. изм. -
ДВ, бр. 85 от 2017 г. - сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за масова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях /чл.18, ал.3 от ЗПФУР/.
По
отношение на предоставения кредит от разстояние се поддържа, че договорът за
отпускането е оформен съгласно разпоредбата на чл.3 във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ и
при наличие на Стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата преддоговорна
информация, с която ответникът следва да бъде запознат, спазвайки чл.8 от
ЗПФУР, за който се твърди, че е предоставен на ответника, като в делото няма
данни за такива действия.
В
доказателство по отношение на така създадените облигационни отношения за
сключен договор за кредит от разстояние са представени заверени и неподписани
страници от договор за кредит от 04.10.2016г. и
07.10.2016г., както и Общи условия към същия. Съдът намира, че същите не удостоверяват наличието
на валидно създадена облигационна връзка породена от договор за заем, сключен
от разстояние между цедента „4финанс“ ЕООД - София и ответника. В конкретния
случай не са представени доказателства, че е постигнато съгласие между страните,
постигнато чрез договаряне, осъществено чрез средства за комуникация от
разстояние. Липсват всякакви доказателства, че ответникът, посредством
електронната страница на заемодателя е подал искане за получаване на паричен
заем или се е съгласил да получи такъв или изобщо е изразил воля в тази посока,
както се твърди от ищеца. За да възникне между страните облигационно
правоотношение от вида договор за заем, като потребителят на този кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а
кредиторът пък действа по занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният
му предмет на търговска дейност, то към този договор са приложими изискванията
на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът трябва да
е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Разглежданият договор се
твърди, че е сключен от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР, но по
делото липсват технически или електронни записи, от които да е установено по
безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на
договора, за да е спазено изискването за съхраняването му на траен носител.
Съгласно чл.2 и 3 от Закона за електронния
документ и електронния подпис /загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г., сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги/, електронно изявление е словесно изявление, представено
в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално
представяне на информацията. Електронен документ е електронно изявление, записано
върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ. Такъв в производството не се установи да е съставен. Съгласно
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 70/ 19.02.2014 г. по гр. д. №
868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ(чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация
(чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13,
ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена
или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.
13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният
писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). В конкретния случай се твърди
от ищеца, че представеният договор /неподписан/ представлява електронен
документ, който представлява електронно изявление, което е представено в
цифрова форма словесно изявление на неговия автор, които доводи настоящия
съдебен състав не споделя. След като се договаря от разстояние е невъзможно
електронния документ да е едновременно електронно изявление и на двете страни.
Съгласно чл.5 от ЗЕДЕП адресат на електронното изявление може да бъде лице,
което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което
въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило
да получи изявлението в електронна форма. Както се посочи вече, липсват
доказателства по делото, че ответникът се е съгласил да получи изявлението в
електронна форма, както и че е направил такова като страна по представения договор.
Електронни документи в случая следва да са електронни изявления на двете страни
отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договор, каквито
на хартиен носител не са представени. Възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1
изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис,
заверен от страната. Съдът намира, че не е възможно съгласието да бъдат
получавани изявления в електронна форма и изходящите от лицето такива да се
считат за подписани от него и установяващи неговото авторство, да бъде в същата
електронна форма. Съгласието следва да бъде изразено в писмена форма с
удостоверяване авторството от страна на лицето, като едва след това същото може
да бъде ангажирано от изявления в електронен формат, изходящи от посочените от
него канали за комуникация и електронни адреси. По делото липсват данни за
наличие на уговорка между страните, с която на обикновения електронен подпис да
е придадена стойността на саморъчен, доколкото се явява спорно обстоятелството
дали между тях изобщо е възникнало заемно правоотношение. Следователно, при
липсата на предпоставките на чл.13, ал.4 ЗЕДЕП следва да се приеме, че
представеният по делото електронен документ не е саморъчно подписан документ и
не се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. В
случая ищецът не доказва по безспорен начин наличието на облигационна връзка с
ответника по договор за заем, както и наличието на уговорки за заплащане на
лихви и такси по такъв.
Доколкото
договорът за заем по чл.240 от ЗЗД е реална сделка, при която следва да бъде
доказано по безспорен начин получаване на сумата от заемателя, съдът намира, че и това обстоятелство не е
установено от представените по делото доказателства. Заемът е реален договор и
изисква освен постигане на съгласие между страните и предаване, респ.
получаване на дадената сума. В настоящия случай по делото няма доказателства,
че процесният заем като сума е предадена от „4финанс“ ЕООД на кредитополучателя
Д.П.Л.. Представените разписки за извършени плащания удостоверяват нареждането
на сумата до офис на Изипей, но не доказват получаването на сумата от страна на
кредитополучателя. За установяване на това обстоятелство следва да бъде
представена и разписка, от която да е видно, че лицето е получило сумата на
каса на Изипей.
Предвид
липсата на доказателства по делото, че претендираната сума от 500 лева е
получена от ответника, не би могло да се приеме, че между „4финанс“ ЕООД и Д.П.Л.
е сключен договор за заем по чл.240 от ЗЗД и за ответника е възникнало
задължение за връщане на претендираните от ищеца суми като главници, такси и лихви.
Освен
изложеното относимо към липсата на доказана валидно възникнала облигационна
връзка между ответника и кредотополучателя по прехвърленото на ищеца вземане по
договор за заем, съдът счита и че ищецът
не доказва и своята материалноправна
легитимация.Това е така, защото от договора за цесия от 23.11.2018г. са представени
в заверен препис, на ксерокопие, само 1-вата и последната му страници. За да
бъде установено, респективно доказано какви са конкретните договорености между
цедента и цесионера, последният безспорно дължи представяне на пълния препис от
договора за цесия, а не само извлечение от него, от което не могат да се
направят съответстващите за създадените отношения правни изводи.
Предвид
липсата на доказателства по делото, че между
„4финанс“ ЕООД и Д.П.Л. са възникнали договорни отношения по договор за
заем по чл.240 от ЗЗД, вкл. и че
претендираната сума от 500 лева е предадена
и получена от ответника, както и
предвид липсата на доказателства за
валиден договор за цесия между „4финанс“
ЕООД и ищеца, не се доказа ищецът
да има вземане от ответника в размер на претендираните суми - главница такси и лихви, поради което предявените
искове подлежат на отхвърляне като
неоснователни и недоказани
На
ищеца при този изход на делото не се
дължат разноски.
Водим
от горното и в същия смисъл, Елховскийт райнен
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
"Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. "Шандор Петьофи" 10, представлявано от Р В - Управител, действащ чрез процесуален
пълномощник юрисконсулт А А, против Д.П.Л.
***, искове с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД във вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, във вр. чл.99 ЗЗД за заплащане на следните суми по
Договор за кредит № ********** сключен между «4финанс» ЕООД и Д.П.Л.: сумата от
500 лева, представляваща непогасена главница, сумата от 124.90 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане по Договор за кредит № **********
и сумата от 525.00 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
04.11.2016год. до 22.11.2018год. по Договор за кредит № **********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска -
01.11.2019год. до окончателното й изплащане, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред
Ямболски окръжен съд чрез Елховския
районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :