Р Е Ш
Е Н И Е
София, 12.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на четвърти
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 10705/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от Е.А.Т., ЕГН **********,
чрез адв. Р.М. - САК, съдебен адрес:***, против ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******,
София, ул. *******, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от ПТП, претендирано пряко от
застрахователя, както следва: - сумата 60
000 лв.. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законна
лихва, считано от 14.03.2018 г., до окончателното изплащане и сумата 1 619,39 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените разноски, вкл.
адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 14.03.2018 г. в
гр. Смолян, на ул. „Беклийца“, водачът В.Ш. управлявал микробус „Форд Транзит“,
с peг. № *******, при което нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал
пешеходката Е.А.Т..
За станалото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 19.03.2018 г. По случая е образувано и ДП № 107/2018 г., по
описа на РУ - Смолян срещу виновния водач.
За автомобила, причинил катастрофата, ищцата твърди да е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по
з.п. № /23/117001428295, валидна от 16.05.2017 г. до 15.05.2018 г.
Заявява, че е предявила
пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за причинените
вреди с молба, вх. № ЦУ 99 - 2195/02.05.2018 г., но до момента такова не било
изплатено, въпреки изтичане на законовия срок.
В тази връзка е предявила настоящия иск срещу ответното
застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди вреди в размер исковата
сума, ведно със законните последици – законната лихва върху двете претенциии
сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА.
Представила е писмени
доказателства, поискала е разпит на свидетели и назначаване на
съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
В хода по същество
поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по списък.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД оспорва исковете по
основание и размер. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Оспорва механизма на ПТП, както и вината на водача В.Ш..
Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП за ищцата са
възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и
оспорва твърденията за тяхната продължителност.
Оспорва пряката причинно - следствена връзка на всички
твърдени вреди с настъпилото ПТП. Твърди, че в настоящия случай е налице висока
степен на сьпричиняване от страна на пострадалата.
Оспорва исковете за имуществени и неимуществени вреди и
по размер, както и акцесорния иск за лихва, поради неоснователност на главните
искове.
Представил е писмени
доказателства. Поискал е допускане на свидетел във връзка с направеното
оспорване на механизма на станалото ПТП. Поставил е въпроси към поисканата от
ищцовата страна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 14.03.2018 г. в гр.
Смолян, на ул. „Беклийца“ е станало ПТП, като водачът на микробус „Форд Транзит“, с peг. № *******, В.Ш., варушил правилата за движение и блъснал движещата като
пешеходка ищца.
В резултат на станалото ПТП е пострадала ищцата, която
получила фрактура – луксация на раменната става в дясно /Fractura – luxacio art. humeri scapularis dextra/, което реализира
медико-биологичния критерии трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник за повече от 30 дни.
От доказателствата, приложени в хода на процеса, че с
решение от 28.02.2019 г. по н.а.х.д. № 20/2019 г. на РС Смолян водачът на микробус „Форд Транзит“, с peг. № *******, В.Ш. е признат за виновен за това че е причинил на ищцата
средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на раменната
кост на дясната ръка – счупване/изкълчване на дясната раменно – лопатъчна
става, довели до трайно затруднение на движението на десния горен крайник, като
след деянието е направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалата –
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл.
342, ал. 1 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер 1 000 лв. .
По делото е
прието за безспорно доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по № BG/02/1170001238458 със срок на валидност една година, считано
от 27.04.2017 г. до 26.04.2018 г.
От заключението на приетата по
делото и неоспорена от страните съдебномедицинска
експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с
останалия доказателствен материал, се установява, че, в резултат на
катастрофата, ищцата е получила следните травматични увреждания, в пряка
причинно следствена връзка с претърпяното ПТП: фрактура – луксация на раменната
става в дясно /Fractura – luxacio art. humeri scapularis dextra/, което реализира
медико-биологичния критерии трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник за повече от 30 дни. Вещото лице е направило уточнението, че когато
силата, предизвикала изкълчването на рамото, продължава да действа, се стига до
счупване на раменната кост в областта на анатомичната или хирургичната шийка.
Изкълчената главичка на раменната кост е довела до притискане и разкъсване на
аксиларния нерв. Прогнозата в този усложнен случай е по-неблагоприятна по
отношение функцията на ставата.
На ищцата е проведено оперативно
лечение – на 15.03.2018 г., като е намерена многофрагментна фрактурна луксация
на раменната кост и лезия на аксиларния нерв. Извършена е кръвна репозиция и
остеосинтеза с анатомично контурирана плака и винтове с последваща остеопластика
по съседство. Извършена е неврорафия - зашиване на нерва край в край. След
зашиване на оперативната рана е поставена мека имобилизация тип Дезо.
Проведено е и медикаментозно
лечение - с антикоагулант /Фраксипарин/, обезболяващи /Аналгин, Перфалга/), антибиотици
/Медаксон, Ефлоран/, прелята е Еритроцитна маса.
Продължителността на лечебния
период, както е отразено в експертизата, е от 4 до 6 седмици, а
възстановителният период е около 6 месеца. Видно от Амбулаторен лист №
4364/13.09.2018г. издаден на Е.А.Т. от ОПЛ т.е. 6 месеца след травмата, в
обективния статус е отразено, че движенията в дясната раменна става все още са
ограничени.
За период от около 3 -
4 месеца ищцата
е търпяла болки и
страдания като за първия месец те са били с интензивен характер.
Според експерта, травмата е от такова естество, че движенията в
раменната става биха били затруднени, частично ограничени и болезнени и за в
бъдеще, особено при натоварване на дясната ръка, при промяна на времето и др.
Лекарят е извършил проверка и на приложените към делото докементи
за извършени разходи по лечението: - фактура и касов бон
№**********/15.03.2018г. за 1420 лв., издаден
на името на Е.А.Т. от МБАЛ „Д-р Братан Шукеров” АД Смолян за закупуване на
заключваща плака за проксимална хумерална фрактура анатомично контурирана тип
Филос и комплект със заключващи винтове; - фактура и касов бон
№**********/23.03.2018г. за 52.20 лв.,
издаден на името на Е.А.Т. от МБАЛ „Д-р Братан Шукеров” АД Смолян за заплащане
на потребителска такса; - фактура и касов бон №**********/23.03.2018г. на
стойност 147.19 лв., издаден на името на Е.А.Т. за закупуване на Флостерон,
Зибор и спринцовка с игла; - фактура и касов бон №**********/30.05.2018г. за 100 лв., издаден на името на Е.А.Т. за
медицинско обслужване КАТ на рамо.; - фискален бон от 18.06.2018 г. на стойност
24.80 лв., издаден на името на Е.А.Т. за закупуване на ТЕРА ПЪРЛ рамена/врат; -
фактура и касов бон №**********/11.07.2018 г. за 20 лв., издаден на името на Е.А.Т.
за медицинско обслужване Рентгенография на раменна става.; - фактура и касов
бон №*********/31.07.2018 г. за 64.40 лв.,
издаден на името на Е.А.Т. за такса ползване на консумативи от „Специализирана
болница за рехабилитация – Орфей” ЕООД гр. Девин.; - фактура и касов бон
№*********/31.07.2018 г. за 40.60 лв.,
издаден на името на Е.А.Т. за потребителска такса от „Специализирана болница за
рехабилитация – Орфей” ЕООД гр. Девин и е установил, че тези разходи са във
връзка с лечението на получената от ищцата травма при ПТП-то от 14.03.2018 г.,
като тяхната общата стойност на разходите възлиза на 1869, 19 лв.
В медицинската документация,
която вещото лице е проверило, е отразено, че ищцата няма предходни
заболявания. В анамнезата е посочено, че постъпва за втори път в отделението, а
има направена Рентгенова снимка на дясна колянна става /на 19.03.2018 г./, в
която е описано, че под главичката на малкопищялната кост се установява
неравност и задебеляване по контура с характер на калус от прекарана фрактура,
т.е. зараснало старо счупване. Към момента на ПТП-то Т. е била на около 65 години,
но това не би могло да повлияе върху продължителността на правилно проведен
оздравителен процес. По делото няма данни какво е било състоянието й преди
настъпване на ПТП-то.
Вещото лице е извършило и преглед
на ищцата, в резултат на който е установило, че движенията в ставата са
възстановени на 50 %, трудно е да се отговори дали и кога тя ще се възстанови
напълно. И към момента на прегледа изпитва болки.
В хода на делото е изслушано и
прието заключение по назначената съдебна
автотехническа експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива и
съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от която се установява следното:
На 14.03.2018 г.
около 10,30 ч. В.Ш. доставил хляб в магазин за хранителни стоки „Филката”
намиращ се в гр. Смолян на ул. „Беклийца”. Водачът паркирал микробуса „Форд
Транзит” , Рег. № СМ 0614 АН, като задната му част сочела към кръстовището с
ул. „Снежанка”. След разтоварването на хляба Ш. потеглил на заден ход, като по
същото време зад автомобила е пресичала пострадалата Е.Т.. При потеглянето си
той блъснал намиращата се зад микробуса пешеходка, като скоростта му на
движение е била равноускорителна от 0 до 4,8 км/ч с която скорост е тя ила
блъсната.
Според
протокола за оглед разположението на микробуса, спрял преди удара, е посочено от водача Ш. – 6,30 м. след ориентира, като
задната дясна страна е на 5,40 м в ляво от от десния ръб на тротоара. /За
ориентир е приет ъгъла на бордюр между двете улици / ул. Беклийца и ул.
Снежанка/. По широчината на пътното платно мястото на удара не може да бъде
определено по технически, път поради липса на данни. По микробуса не са описани
/липсват/ деформации, и не е известно точното място на падане на пешеходката.
По микробуса на са установени
деформации, и не е известно точното място на падане на пешеходката.
Следователно по технически път не може да бъде установено в коя част на МПС- то
е настъпил ударът. Пред вид факта, че мястото на удара по широчина на платното
за движение не може да бъде определено по технически път, категорично не може
да бъде определена скоростта на движение на пешеходката и къде тя се е намирала
пешеходката към момента на потегляне на микробуса на заден ход, не може да се
даде коректен отговор на въпроса дали е
имала обективна възможност да избегне удара. Всеки пешеходец, с нормален слух и
при условие, че не е имало наоколо други моторни превозни средства със запален
двигател, би могъл да чуе шума от запалване на двигателя на превозното средство,
намиращо се в близост до него. Отделен е въпросът дали запалването на двигателя
означава, че микробусът ще потегли веднага на заден ход и е сигнал за
възприемане на опасност и този въпрос е свързан
с конкретните възприятия и техническите представи за възможностите на превозното средство.
Вещото лице приема, че, в случай,
че пешеходката не се е намирала на платното за движение, а на тротоара, не би настъпило ПТП. Няма достатъчно данни за
движението на пешеходката – ищца, но вероятността тя да е стояла зад микробуса
в изчакване той да се върне назад и да я удари, е теоретична. С оглед на
ниската скорост и уврежданията на пострадалата, най - вероятно пострадалата се
е движила отляво надясно спрямо посоката на движение на микробуса.
В съдебно заседание, в отговор на
поставените от страните въпроси, експертът потвърди заключението си.
Във връзка с възраженията на
ответната страна относно механизма на ПТП, съдът разпита по делегация в РС
Смолян като свидетел водача на МПС,
причинил катастрофата В.Ш.. Той заяви, че, на 14.03.2008 г., след зареждане
на магазина в кв. Беклийца, се е качил в буса и потеглил назад, след около 2 –
3 м. се е чуло нещо, току – що потеглял, при минимална скорост. Когато минал
отзад, видял ищцата, седнала на асфалта. Притеснил се е много, защото досега не
му се било случвало нищо такова. Помогнал и да стане, завел я е до тях, а после
до Бърза помощ. Направили са й снимка и се е установил счупване в рамото.
Свидетелят заяви, че ищцата е била зад буса, ходила до кошовете и е пресичала
да стигне до магазина, който той е зареждал. Било е хлъзгаво, мокро, валял е
дъжд, било е светло – около 10,30 ч. Бусът има само странични огледала,
огледало за задно виждане няма, свидетелят вижда дали има някой като се обърне
назад. Зад шофьорското място има малко
прозорче на височината над седалката и оттам се вижда отзад фургона на буса,
стъклата отзад са до половината и са леко затъмнени и не се вижда много добре.
На мястото няма пешеходна пътека, не е място за пресичане. Според него
скоростта му е била около 5 км/ч.
По искане на ищцата и за
доказване на претърпените от нея неимуществени вреди, съдът допусна и разпита по
делегация, проведена от РС Смолян, като свидетели
нейните синове Т.Т. и А.Т..
В
показанията си свидетелите заявиха, че видели майка
си след катастрофата, в болницата. Вече й били направили снимка. Видимо била
много зле, била уплашена, имала оток на десния крак, а ръката й била
превързана. Установило се, че дясната раменна става е счупена и я оперирали в
болницата в Смолян. Поставили са й имплант на рамото, но и до момента не може
да си вдигне дясната ръка напълно. Все още не са й правили операция на крака,
защото рамото е било по – зле. Източвали са й кръв от коляното, заради отока
Сега предстои и операцията на крака.
Казаха,
че майка им е престояла в болницата около 10 дни, като всеки ден те са й помагали
и са я посещавали, нуждаела се е от помощ, не е можела да се обслужва сама,
трябвало някой да я храни, да я води до тоалетната, да й помага да се измие, да
се придвижи докъдето е необходимо. Не е можела да се придвижва сама, изпитвала
силни болки и в крака, и в рамото, била е обездвижена. След изписването си от
болницата, е започнала да се движи вкъщи, но с голяма трудност След операцията,
и вкъщи, в началото тя не е можела да се обслужва сама, да се къпе сама, да
извършва каквато и да е къщна работа. Синовете й са й пазарували, пазарували
са, помагали да се къпе, да се облича и всичко, което е необходимо, което много
я е притеснявало. 45 дни след изписването е била с превръзка, която са сменяли
в болницата всяка седмица, правили са й и пункция на крака. Наложило се е да се
изчака с рехабилитацията, защото рамото не е било още заздравяло, за това
тръгнала на рехабилитация два месеца и половина след операцията. След инцидента
не искала да излиза от къщи, била подтисната. Трудно можела да заспи от болки и
преживяното, будела се нощем, била е много стресирана и чувствала неудобство,
че синовете й я гледат. И досега, според тях, движенията на дясната й ръка са
ограничени и тя не може да извършва домакинска работа, помагат й свидетелите.
Според показанията им, сега майка им не е същата жена, инцидентът я променил
както физически, така и психически и емоционално.
По
делото бе прието за безспорно установено наличието на застрахователно
правоотношение по отношение на автомобила, чиито водач е причинил ПТП по з.п. №
/23/117001428295, валидна от 16.05.2017 г. до 15.05.2018 г.
До
момента плащане на обезщетение от страна на ответника – застраховател не е
настъпило.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя ЗАД „ОЗК - З.“
АД обезщетение
за претърпени неимуществени вреди на ищцата от станалото на 14.03.2018 г. ПТП, изразяващи
се в болки и страдания, в посочения размер, както и имуществени такива –
разходи за лечение за уврежданията вследствие катастрофата, ведно със законните
последици – лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай
по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД - от съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищцата вследствие
получените от катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случаи, съобразени с конкретния. Според
приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението.
Доказано бе, че,
в резултат на станалото ПТП на ищцата са причинени както физически, така и
душевни болки и страдания, които са довели до трайно затруднение движението на десния горен крайник
за повече от 30 дни и силни болки и страдания, както от физиологично, така и от психологично и
емоционално естество – обстоятелство, което се установява от събраните и
неоспорени писмени, гласни доказателства и медицинска експертиза. Доказа се, че все още възстановяване от травмата не е
налице и, с оглед характера й, не може да се очаква пълно възстановяване.
Настоящият състав, като съобрази всички
обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а при определяне техния размер
следва да се разгледа възражението на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от страна на ищцата.
Съдът, обсъждайки всички
доказателства по делото и, по – конкретно, приетата и неоспорена съдебна
автотехническа експертиза, писмените доказателства и свидетелските показания,
намира, че в конкретния случай не е налице съпричиняване, пред вид факта, че, се
доказа, че водачът не е установил дали зад микробуса има човек, респ.
преминаващ пешеходец, а и трудно би могъл да установи това, пред вид липсата на
огледало за обратно виждане. Мястото на удара не е установено, както и точното
местоположение на пострадалата. При така събраните доказателства съдът приема, че водачът на МПС не е
направил всичко, зависещо от него, за да предотврати станалото ПТП, включително
и при липсата на огледало за обратно виждане, не е извършил проверка преди да
потегли с микробуса на заден ход.
Като взе пред вид описаните по-горе и доказани
болки и страдания на ищцата,
техния вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки принципа за
справедливост и икономическите условия в страната през 2018 г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер 50 000
лв. било адекватна
обезвреда за
претърпените от ищцата
и доказани в производството неимуществени вреди, поради което счита, че претенцията в тази част е основателна и доказана и
следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като в останалата част се отхвърли изцяло,
като неоснователна и недоказана.
Що се касае до претенцията за присъждане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди – във връзка
с направени разходи за лечение на получените травмени увреди, същата
следва да бъде уважена, съобразно представените писмени доказателства и
заключението на приетата и неоспорена съдебно – медицивска експертиза, за
сумата 1 619,39 лв. – за пълния
размер, за който е предявена, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2018
г. до окончателното изплащане на сумата.
На адвоката – повереник на ищцата следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ответника, на основание чл. 38
ЗА, в размер 2 030 лв. с ДДС.
С оглед изхода на спора, на ответното дружество следва да
бъдат присъдени разноски по компенсация в размер 133 лв. депозити за свидетел и
експертизи и ю.к. възнаграждение в размер 830 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******, София,
ул. *******, да заплати на Е.А.Т., ЕГН **********, чрез адв.
Р.М. - САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД обезщетение
за претърпени вреди от ПТП, претендирано
пряко от застрахователя, както следва: - сумата
50
000 лв..
- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със
законна лихва, считано от 14.03.2018 г., до окончателното изплащане и сумата
1 619,39 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 06.08.2018 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта на претендираното обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, за
разликата до 60 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати на адв.
Р.М. - САК, съдебен адрес:***, адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в размер 2 030 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Е.А.Т. да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“
АД разноски по компенсация в размер 133 лв. депозити за
свидетел и експертизи и ю.к. възнаграждение в размер 830 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: