Решение по дело №67/2020 на Окръжен съд - Шумен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260020

гр. Шумен, 26.04.2021 г.

 

            Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                Окръжен съдия: Константин Моллов

 

при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 67 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по депозирана искова молба от Л. Обре- тенова В., ЕГН ********** с адрес *** чрез ад. Н.Н.Д. с адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4 против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г. М. Д.“, № 1. Ищцата твърди, че на 25.01.2020 г. около 11.30 ч. в гр. Шумен на кръстовището на ул. „...“ с бул. „...“, при управление на л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ..., собственост на „Красбивал“ ООД, ЕИК *********, водачът И.Т.И.., ЕГН **********,*** по направление от пл. „Оборище“ към кръстовището с ул. „...“ с намерение на кръстовището да завие на ляво и да навлезе в ул. „...“, не възприема свое- временно пресичащата в този момент пътното платно по пешеходната пътека на ул. „...“ (от запад на изток) Л.О.В., вследствие на което я удря с предната средна част и я отхвърля на предния капак. В резултат на ПТП, ищцата получава съчетана травма, включваща контузия на главата, фрактура на ІV ребрена дъга вляво странично и фрактура на лявата ключица в средната й трета с лека дислокация. Пострадалата е лекувана в „МБАЛ – Шумен“ АД в периода от 25. 01.2020 г. до 29.01.2020 г. По време на възстановяването ищцата е изпитала редица неудобства в бита, поради необходимостта от чужда помощ за ежедневни хигиенни процедури, невъзможността да извършва предишните си домакински задължения и откъсването от приятелската й среда за няколко месеца. Към настоящия момент Л.О.В. все още не е възстановена напълно.

            За л.а. марка Л.О.В., управляван от И.Т.И.. е имало сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица със срок за валидност от 21.08.2019 г. до 20.08.2020 г. Ищцата в качеството си на увредено лице е отправила до ответното дружество молба за възмездяването на претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като е представила документите, с които разполага. Застрахователят е отказал изплащане на обезщетение. С исковата молба ищцата претендира ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000.00 лв. ведно със законната лихва върху сумата, съгл. чл.429 от КЗ от датата на деликта 25.01.2020 г. до окончателното й изплащане, законната лихва от изтичане на петна- десетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ на 31.10.2019 г. до окончателното из- плащане, както и направените по делото разноски.

            ЗД „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД оспорва исковата молба по осно- вание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотноше- ние по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния л. а. марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ..., обективирано в застрахова телна полица № BG/30/119002215042, валидна към 25.01.2020 г. Ответникът счита, че липсва основния елемент от фактическия състав на деликта, а именно противо- правно поведение на водача на МПС, който няма вина за ПТП, оспорва механизма на ПТП и претендираното от ищцата обезщетение, което според него е необосно- вано завишено, както и настъпването на твърдените неимуществени вреди. Напра- вено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Пострадалата е ви- новна за получените увреждания, със своето поведение е нарушила правилата за движение, установени в ЗДвП. Възразява срещу искането да бъде присъдена закон- ната лихва от датата на ПТП.

            От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

            С влязло в сила Определение от 20.05.2020 г. по НОХД № 854/2020 г. по описа на РС – Шумен на основание чл.382 от НПК във вр. с чл.24, ал.3 от НПК е одобрено постигнатото между Районна прокуратура – Шумен и И.Т.И.. споразумение, с което се приема за безспорно установено от фактическа страна, че обвиняемия И.Т.И.. е виновен за това, че на 25.01.2020 г. в гр. Шумен при управление на МПС – лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ... по бул. „...“ на кръстовище на ул. „...“, нарушил правилата за движение – чл.116, ал.1, чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на  Л.О. ***, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-голям от един месец, обусловено от фрактура на ІV ребрена дъга в ляво странично и фрактура на лявата ключица в средната й трета с лека дислокация, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, пр.2 от НК във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“ и чл.342 от НК. Деяние то е извършено по непредпазливост. На И.Т.И.. са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца.

Страните не оспорват наличието и съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ..., към датата, на която е осъществено процесното ПТП.

Видно от приложената по делото медицинска документация, непосредст- вено след ПТП, ищцата е била приета в „МБАЛ-Шумен“ АД за лечение от 25.01.20 20 г. до 29.01.2020 г. След това лечението е продължило при домашни условия.

            От заключението на назначената от съда съдебно-автотехническа експерти- за, прието от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че на 25.01. 2020 г. около 11.00 ч. лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ... с водач И.Т.И.. се е движел през светлата част на денонощието по бул. „...“ в гр. Шумен по направление от пл. „Оборище“ към кръстовището с ул. „...“. Времето е било ясно, видимостта добра, пътното платно сухо, без неравности. Ул. „...“ в района на кръстовището е изградена от две платна (западно и източно) с по две ленти за движение, като по цялата си дължива се пресича от пешеходна пътека с маркировка тип 8.2 (две успоредни прекъснати линии). Западното платно  на ул. „...“ е с ширина 6.9 м., като лявата от двете ленти за движение е с широчина 3.4 м. навлизането в кръстовището се е регулирало с изправна светофарна уредба, към която има отделни секции за сигнализиране на пешеходци. В този момент и двата светофара за автомобила и за пешеходеца са светели със зелен цвят. При приближаване на кръстовището, водачът е управлявал автомобила в лявата лента за движение с намерение да завие на ляво и да навлезе в ул. „...“, като е пресичал пешеходната  пътека. В същия момент от десния край на платното по пешеходната пътека на ул. „…“ (от запад на изток) започва да пресича пешеходката Л.О.В., която се движи от дясно наляво, спрямо завиващия лек автомобил. Водачът на автомобила възприема късно пешеходката (непосредствено преди удара) и употребява спирачки. Автомобилът удря с предната си средна част пешеходката в нейната лява страна и я отхвърля на предния капак. След преустановяване на движението, пешеходката пада на дясната си страна пред автомобила.

            Мястото на ударът между пешеходката и лекия автомобил е на пешеходната пътека в лявата лента за движение на ул. „...“ на 3 м. западно от разделител- ния остров. Пешеходната пътека е изградена в зоната на кръстовице, регулирано със светофарна уредба, включително и отделни секции за пешеходци. Широчината на пешеходната пътека е 2.4 м. с добре видима напречна маркировка. Не са били налице обективни причини за настъпването на ПТП. Пътнотранспортната обста-, новка е била нормална, времето ясно и слънчево. В района на кръстовището е има- ло пряка видимост между водача и пешеходката. Пешеходната пътека  е била добре видима, с бяла маркировка. Светофарната уредба е била изправна и работеща към момента. Стъклата на автомобила са били здрави и чисти и са осигурявал добра видимост на водача по посока на движение и встрани от него, без наличие на препятствия, които да я ограничават.

            Причината за настъпване на ПТП от автотехническа гледна точка са непра- вилните технически действия на водача на лекия автомобил И.Т.И., който на кръстовище с работеща светофарна уредба предприема маневра за завиване от бул. „...“ в посока наляво към ул. „...“, като при приближаване към пешеходната пътека не забелязва своевременно и не спира да пропусне преминаващата в този момент отдясно наляво Л.О.В.. Скоростта на автомобила преди ПТП е била 36.5 км./ч. В случай, че скоростта на автомобила е била 26 км./ч. или по-ниска от нея, пешеходката би преминала преди автомобила през мястото на удара. Т.е. в този случай ПТП е било предотвратимо.

            Пешеходката е предприела пресичане по пешеходната пътека преди автомо- била, когато той не е представлявал опасност за нея. Движението на автомобили в перпендикулярна посока към пешеходната пътека е било спряно с червен сигнал на светофара и пешеходката не е очаквала да се появи опасност от лявата й страна. По време на придвижването по пешеходната пътека, автомобилът е бил извън полезре- нието на пешеходката до момента на удара, опасността за нея е възникнала изне- надващо и не е имала възможност да реагира своевременно на опасността.

            В резултат на ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания: 1) малка рана на главата, слепоочно в ляво, хематом в челната област на главата; 2) фрактура на ІV ребрена дъга вляво странично и 3) фрактура на лявата ключица в средната й трета с лека дислокация. Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка причинна връзка.

            На ищцата е проведено консервативно лечение. Не са налице данни, удосто- веряващи развитие на усложнения, като в този случай възстановителния процес приключва в рамките на около два месеца. Видно от амбулаторния лист от 05.03. 2020 г. фрактурата на ключицата е с оформен калус (новообразувана костна тъкан, при заздравяване на счупената кост), липсва болка в областта на фрактурата при активни и пасивни движения на горния крайник. Назначени са физиотерапевтични и рехабилитационни процедури. Но поради епидемиологичната обстановка, ищцата е предпочела да провежда раздвижване на крайника в домашни условия, следвайки указания от интернет. Най-изразени болки и страдания, пострадалата е изпитвала през първия месец след ПТП, след което, предвид липсата на усложнения би след- вало болките да започнат да намаляват и отзвучават. Неудобствата, които е изпит- вала ищцата са свързани с ограничените и болезнени движения на левия горен крайник, а през първия месец и от болезненото и частичното ограничено движение на снагата. Към момента на изготвяне на експертизата, ищцата е клинично здрава по отношение на получените при ПТП травми. Движенията в левия раменен пояс  са възстановени. Налице е непостоянна болезненост при промяна на времето и при физическо натоварване на крайника. Обективно е регистрирана лека болезненост при сгъване и протягане на крайника в раменната става.

            За установяване на наведените твърдения за претърпени от нея болки и стра- дания, ищцата е ангажирала гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитана свидетелката П.Ж.С.– дъщеря на ищцата. В деня на ПТП, свидетелката е била на работа, когато й съобщили за катастрофата и тя незабавно отишла в болницата. Майка й била зле, имала рани на главата, по челото охлузвания, счупени ключица и 3-то и 4-то ребро. Престоя в болницата е бил около 4 дена, като поради пандемията, майка й била изписана и лечението продължило в къщи, била много уплашена, тъй като не знаела какво ще се случи по-нататък и дали ще може да помага на дъщеря си. Около два месеца свидетелката е помагала на ищца- та, която имала нужда от  чужда помощ в ежедневието си при  осъществяването на личните й нужди и храненето. Свидетелката намерила по интернет упражнения, които ищцата да прави. Заради пандемията ищцата не е ходила на терапии и решила сама да си прави упражненията в къщи. Според свидетелката е налице промяна в психологическото състояние на ищцата, ограничила е излизанията си и избягва района където е станало ПТП.  

Съдът кредитира показанията на  свидетелката, независимо от близката род- ствена връзка между нея и ищцата, предвид обстоятелството, че тя има преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата в периода непосредствено след ПТП. На следващо място нейните показания кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не са събрани доказателст- ва, оборващи нейните показания. 

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 04. 05.2020 г. ответникът е получил писмената застрахователна претенция на ищцата, като към нея са били приложени документите свързани със застрахователното съ- битие, с които е разполагала към тази дата. С писмо изх. № 1696 от 27.05.2020 г., ответникът е изискал допълнителни документи, подробно описани в писмото. С писмо изх. № 2485 от 02.07.2020 г., ответникът позовавайки се на обстоятелството, че не е получил посочените в писмото от 27.05.2020 г. документи е отказал изпла- щането на обезщетение.

            С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

            Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, както и за законната лихва върху претендираното обезщетение, съгл. чл.429 от КЗ от датата на деликта 25.01.2020 г. до окончателно- то й изплащане, законната лихва от изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ на 31.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

            По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 17.02.2021 г.

            Разгледани по същество исковите претенции са частично основателни, пора- ди следните съображения:

            Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от не- го на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застра- хователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за пре- търпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предя- ви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отго- ворността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува ва- лидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застра- хован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.

            В конкретния случай е безспорно, че на 25.01.2020 г е осъществено ПТП с участието на лек автомобил, управляван от И.Т.И.., при което е причинена средна телесна повреда на Л.О.В.. Наказател- ното производство е приключило със споразумение, одобрено от съда, с определе- ние, което е окончателно (чл.382, ал.9 от НПК) и съгласно чл.383, ал.1 от НПК, има последиците на влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила И.Т.И.., за понесените от ищцата неимущетвени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила телесна повреда на ищцата, вследствие, на което тя е претърпяла неимуществени вреди.

Налице е валидно сключен застрахователен договор за застраховка “Граж- данска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № .... Застрахователния договор между ответното дружество  и собственика на МПС е обективиран в застрахователна полица BG/30/119002215042 с начална дата за покритие 21.08.20 19 г. и крайна дата на покритие 20.08.2020 г. (Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1338-41 от 25.01.2020 г. – л.11 от делото).

Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Граж- данска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахо- ваните физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуще- ствени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. В кръга на застра- хованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,  е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт, на което се намира авто- мобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС. Следо- вателно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети неимуще- ствените вреди, претърпени от ищцата, като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.

Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат от страна на Л.О.В.. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите конкретни действия с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането. В конкретния случай, въз основа на събрани те в хода на процеса доказателства се установява, че ищцата е започнала пресичане на пътното платно по пешеходната пътека при зелен сигнал на пешеход- ния светофар преди потеглянето на лекия автомобил. Поведението й е съобразено с разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДвП. Следователно тя не е допринесла с поведе- нието си за причинените й вреди.

Относно размера на претендираното от ищцата обезщетение.

По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се има пред- вид, че то има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това,  следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкретните прояви на увреждане, физи- ческите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП травми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Към датата на ПТП пострадалата е на 67 години, като оздравителния процес, видно от приложените по делото доказателства и заключението на вещите лица е протекъл без усложнения и е продължил общо взето около 2 месеца. Проведено е консерва- тивно лечение, без усложнения, не са правени операции или други медицински процедури, които допълнително да стресират и натоварят психически ищцата. Травмите получени в резултат на ПТП са причинили болки, които първоначално са били доста силни, но впоследствие, след първия месец са отслабнали и постепенно отшумели. В първите седмици след изписването от болницата ищцата е била зависима от чужда помощ Болките, като и зависимостта от чужда помощ са съз- дали дискомфорт и негативни психични изживявания. Съгласно експертното заключение на вещото лице, ищцата се е възстановила напълно и е клинично здрава. Настъпило е оздравяване и няма данни за усложнения, като налице е непостоянна болезненост при промяна на времето и физическо натоварване на крайника. На тази основа, с оглед и на социално-икономическите условия в страната и област Шумен (вкл. данните от НСИ за средната работна заплата в стра- ната и в област Шумен), съдът приема за справедливо на Л.О.В. да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вслед- ствие на травматичните увреждания в размер на 20 000.00 лв., като в останалата част за разликата до претендирания размер от 50 000.00 лв. лева да бъде отхвърле- на, поради прекомерност.

Относно акцесорната претенция за законна лихва.

Ищцата претендира законна лихва върху претендираното обезщетение за не- имуществени вреди, съгл. чл.429 от КЗ от датата на деликта 25.01.2020 г. до окончателното й изплащане и от изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ до окончателното му изплащане.

Чл.429, ал.1 от КЗ предвижда застрахователят да покрие отговорността на застрахования за причинените на увреденото лице вреди, които са пряк и непосред- ствен резултат от застрахователното събитие и отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И при двата случая разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ изрично предвижда, че застрахователното обезщетение включва и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но при условията на ал.3. В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въве- дено ограничение на дължимите лихви, които застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят заплаща само лихвите за заба- ва, дължими от застрахования, които текат от момента на по-ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за застрахователното съби- тие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведо- мяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увредено- то лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.

            В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3 от КЗ – само в рамките на застрахователната су- ма и за периода от уведомяване на застрахователя за настъпване на застраховател- ното събитие, респективно предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 от КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 от КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3 от КЗ, т.е. не се покриват лихвите от датата на деликта до датата на уведомява- нето на застрахователя.

            В случая следва да се съобрази и чл.498 от КЗ, съгласно който увреденото лице, което желае да бъде обезщетено е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. След предявяване на претенцията за застрахователя е предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно обезщетение води до изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1 от КЗ и съответно възмож- ността увреденото лице да предяви иск срещу него в съда – чл.498, ал.3 от КЗ. Следователно при предявяване на пряк иск от увреденото лице срещу застрахова- теля на основание чл.432, ал.1 от КЗ по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на дължимото застрахователно обезщетение от момента в който е изтекъл срока по чл. 497, ал.1 от КЗ, но не и от датата на деликта. В този смисъл Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. ТК.

В чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 2/.

В конкретния случай ищцата е изпълнила задължението си по чл.498, ал.2 от КЗ и е представила всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, като е приложила към писмената застрахователна претенция, депозирана на 04.05.2020 г., всички документи, свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, с които тя към този момент е разполагала, както и пълни данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането. В рамките на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, застрахователят с писмо от 02.07.2020 г. е отказал да заплати обезщетение, позовавайки се на факта, че ищцата не е представила допълнително изисканите от нея документи. В случаят позоваването на забава от страна на кредитора е неосно- вателно, предвид обстоятелството, че ответникът не се е възползвал от възможно- стта предоставена му с чл.496, ал.4 от КЗ, след като от предоставените му документи не е успял по категоричен начин да се убеди във виновността на водача на лекия автомобил и причините за настъпване на ПТП. С оглед на това претенция- та за законна лихва, считано от 02.07.2020 г. до окончателното изплащане на дъл- жимите обезщетения е основателна и следва да бъде уважена..

Относно разноските по делото.

Независимо от изхода на делото на ищцата не следва да бъдат присъдени разноски, предвид обстоятелството, че тя не е представила доказателства за извър- шени от нея разноски по производството, включително и заплащане на адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят напра- вените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 603.00 лв.

Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възна- граждение на процесуалния представител на ищцата в размер не по-нисък от пред- видения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към сключване на договора за правна помощ –08.04.2021 г.г., адвокатското възнаграждение в общ размер е 2 030.00 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния пред- ставител на ищцата, съразмерно с уважената част от претенциите й, адвокатско въз- награждение в размер на 812.00 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „ЗАД ДаллБог: Живот и здраве“ АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 800.00 лв. по сметка на Шуменския окръжен съд.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

Осъжда „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седали- ще и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от изпълнителните директори Б.И.и Р.М.да заплати на Л.О.В., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 20 000.00 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на прежи- вените болки и страдания, причинени, вследствие получените от него травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 25.01.2020 г. причинено от И.Т.И.., който е нарушил правилата за движение при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ... на основание застрахователна полица BG/30/119002215042 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2020 г. до окончателното й заплащане, а в останалата част за разликата над уважения размер на главницата от 20 000.00 лв. до претендираните 50 000.00 лв., както и за законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от датата на деликта 25.01.2020 г. до 02.07.2020 г. отхвърля претенциите на Л.О.В., като неоснователни.

Осъжда Л.О.В., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от изпълнителните ди- ректори Б.И.и Р.М.сумата 603 (шестстотин и три) лева, представляващи направените от ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Осъжда „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седали- ще и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от изпълнителните директори Б.И.и Р.М.да заплати на адвокат П.С.от АК – София, с адрес на кантората: гр. София, ул. „…“, № 2 сумата от 812.00 (осемстотин и дванадесет) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата Л.О.В.. безплатна адвокатска помощ.

Осъжда „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седали- ще и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от изпълнителните директори Б.И.и Р.М.да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 800.00 (осемстотин) лева.

            Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: