М
О Т И
В И
Към
присъда, постановена по НОХд.№ 302/2020г. по описа на РС Б.С.
Подсъдимият
И.М. ***, е предаден на съд по обвинение по чл.206, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК за това, че в условията на опасен
рецидив и продължавано престъпление за времето от 03.11.2018г. до 14.12.2018г.
в гр.Б.С., обл.В. е извършил следните деяния:
На
03.11.2018г. в гр.Б.С., обл.В. противозаконно е присвоил 1бр. 20`офис
контейнери тип МВ 20 с отоплителен уред със сериен номер MBXU 082147-2,
собственост на „М.Б.“ ООД със седалище и адрес на управление ***, с управител и
представител К.Т.Т. ***, които е владеел на основание безсрочен договор за наем
на контейнери № 38-09-008-2/18.09.2018г.,
на стойност 7900 лева – големи размери;
На
13.11.2018г. в гр.Б.С., обл.В. противозаконно е присвоил ножична платформа RV – 040,
дистанционен пулт за управление, 2бр. акумулатори 12/V, собственост на „Стева“
ЕООД със седалище и адрес на управление ***
с управител и представител М.С.Б. ***, стопанисвани и ползвани от „Стева
-2“ ЕООД със седалище и адрес на управление *** с управител и представител Е. С.
Бояджиев от гр.В., които е владеел на основание договор за наем на строително
оборудване № Д011/29.09.2018г., на
стойност 9000 лева – големи размери;
На
14.12.2018г. в гр.Б.С., обл.В. противозаконно е присвоил ножична вишка,
собственост на Г.С.С. ***, която е владеел на основание договор за наем на
ножична вишка от 06.09.2018г., на стойност 7000 лева;
Всичко
на обща стойност 23 900 - големи размери
Участващият
в делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния
акт. В хода на съдебните прения поддържа, че от събраните доказателства се е
установила фактическа обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като смята, че подсъдимия е извършил престъплението,
за което е предаден на съд. Предлага на подсъдимия да му бъде наложено минимално
наказание, предвидено за съответното престъпление. Предлага това наказание да
бъде намалено при условията на чл.58а от НК, с оглед разглеждане на делото по
реда на съкратената съдебна процедура. Предлага да бъде извършено групиране на
основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК между настоящето наказание и
наказанието, одобрено с определение № 20/2020г. по НОХ дело № 1976/2019г. на
РС-М., Присъда № 12/2020г. , постановено по НОХ дело № 121/2020Г. по описа на
РС-Т. и Присъда № 246/2019г., постановена по НОХ дело № 4191/2019г. по описа на
РС-П., в размер на най-тежкото от тях, което наказание да изтърпи при „строг“
режим. Предлага на основание чл.25 ал.2 НК съдът да постанови от така
определеното общо най-тежко наказание да бъде приспаднато отчасти изтърпяното
наказание „лишаване от свобода“ по НОХ дело № 1976/2019г. по описа на РС-М., №
121/2020г. на РС-Т. и НОХ дело № 4191/2019г. на РС –П..
Защитникът
на подсъдимия адв.К. пледира, че на подзащитният му следва да бъде определено
минималното предвидено наказание, тъй като подзащитният му е участвал активно в
разкриване на обективната истина по делото и без негово съдействие
прокуратурата не би могла да достигне до събраните по делото доказателства.
Моли при налагане на наказание съдът да има предвид разпоредбата на чл.58а НК и
да намали наложеното наказание с 1/3. Относно групиране на наказанията се солидаризира
с представителя на прокуратурата.
Подсъдимият И.М.М. в ход по същество се
присъединява към казаното от защитника му адв.М.К. и изложеното от страна на
прокуратурата. Моли за минимално наказание.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и
в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното:
Подсъдимият
И.М.М. е роден на ***г***, живее в същия град, ж.к.“Дъбника“ № 22, вх.Ж, ет.8,
ап.161, със средно специално образование, разведен е, понастоящем в Затвора -В. и е осъждан многократно.
В
справката за съдимост има 21 записа, като съдът ще напише само тези осъждания,
които обуславят опасния рецидив. В края ще опише и присъдите, които следва да
бъдат групирани.
В справката за съдимост под №10 с Присъда №
55/24.09.2010г. по НОХ дело № 353/2009г. на РС-Троян, за извършено престъпление
по чл.210 ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК е осъден на „две години
лишаване от свобода“. На основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение и
наказание от две години лишаване от свобода по НОХ дело № 94/2004г. на РС-В..
С
Определение № 101/09.06.2011г., постановено по ЧН дело № 157/2011г. по описа на
РС-Троян е определено общо най-тежко наказание на осъдения, както следва:
наказание „две години лишаване от свобода“ по следните дела: НОХ дело №
565/2005г., НОХ дело № 94/2004г., НОХ дело № 901/2004г. и трите по описа на РС-В..
Към това наказание е присъединена и глоба в размер на 1000,00 лева, наложена по
НОХ дело № 94/2004г.
Наказание
една година лишаване от свобода, по НОХ дело № 6/1999г., НОХ дело № 930/2000г.,
и двете на РС-В., и НОХ дело № 7888/2005г. на РС-София. Към това наказание е присъединено и
наказанието глоба в размер на 10,00 лева, в полза на държавата , по НОХ дело №
930/2000г. на РС-В..
Наказание
две години лишаване от свобода, по НОХ дело №602/2001г., НОХ дело № 813/2003г.,
и двете на РС-В., НОХ дело № 146/2006г. на РС-Кнежа и НОХ дело № 353/2009г. на
РС –Троян, което да бъде изтърпяно реално при „строг“ режим.
На
основание чл.25 ал.4 НК съдът е определил да не се изтърпява определеното общо
най-тежко наказание на осъдения по първа група.
На
основание чл.24 НК съдът е увеличил така определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода от трета група с една година, което да бъде изтърпяно
реално.
Съдът
е постановил осъденият да изтърпи отделно от определеното му общо най-тежко
наказание от трета група наложеното му наказание от две години лишаване от свобода,
по НОХ дело № 565/2005г. на РС-В.. На основание чл.59, ал.1 НК приспада от
определеното на осъдения общо най-тежко наказание по трета група „предварително
задържане“ за периода от 18.11.2010г. до 28.12.2010г. На основание чл.25 ал.2 НК съдът е приспаднал по третата група изтърпяното наказание „лишаване от
свобода“ за периода от 13.12.2010г. до 09.06.2011г. включително.
С
Решение № 109/29.09.2011г. по ВЧНдело № 323/2011г. по описа на ОС-Ловеч
отменява горното определение на РС-Троян, в частта с която е постановено на
основание чл.25 ал.4 НК да не се изтърпява определеното общо най-тежко
наказание на осъдения по първа група. Потвърждава определението в останалата му
част. Определението влязло в законна сила на 29.09.2011г.
Под
№ 11 в справката за съдимост: Със Споразумение № 314/01.12.2011г. постановено
по НОХ дело № 1645/2011г. на РС-В., за деяние по чл.206, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 НК му е наложено наказание „две
години лишаване от свобода“, при „строг“ режим. Споразумението в законна сила
от 01.12.2011г.
Под
№ 12 в справката за съдимост: С Присъда № 228/24.11.2011г. по НОХ дело №
219/2011г. на РС-Стара Загора, по чл.210, ал.1, т.2, 4 и т.5 вр. чл.209, ал.1
вр. чл.28, ал.1 НК е осъден на „11 месеца лишаване от свобода“ при първоначален
„строг“ режим. Със същата присъда е признат за виновен и за деяние по чл.213а,
ал.1 НК и е осъден на „11 м. лишаване от свобода“. На основание чл.23 ал.1 НК
съдът е определил едно общо наказание „ 11м. лишаване от свобода“, при „строг“
режим. На основание чл.24 НК съдът е увеличил размера на така определено общо
най-тежко наказание с 5 месеца лишаване от свобода. Или подсъдимия следва да
изтърпи наказание от 1 г. и 4 м. лишаване от свобода, при първоначален „строг“
режим на изтърпяване. На основание чл.59 ал.1 НК съдът е приспаднал времето,
през което подсъдимият е бил задържан, считано от 16.04.2010г. до 29.12.2010г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
С
Определение № 31/11.01.2012г., постановено по ЧН дело № 2615/2011г. по описа на
РС-Стара Загора. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК групира наказанията,
наложени на осъдения по НОХ дело № 6/1999г. на РС-В., НОХ дело № 930/2000г. на
РС-В., НОХ дело № 7888/2005г. на
РС-София, като съдът е наложил най-тежкото от тях „една година лишаване от
свобода“. На основание чл.25 ал.4 НК е постановил така определеното и наложено
общо наказание от „една година лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при
„строг“ режим.
На
основание чл.25 ал.2 НК съдът е приспаднал от така определеното общо най-тежко
наказание „една година лишаване от свобода“ изтърпяната до момента част по
което и да е от наказанията по НОХ дело
№ 6/1999г. на РС-В., НОХ дело № 7888/2005г. на РС-София. На основание чл.25
ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК съдът е присъединил към така определеното общо наказание
наказанието „лишаване от право да управлява МПС от две години“, наложено му по
НОХ дело № 6/1999г. на РС-В.. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.3 НК е присъединил
към така определеното и наложено общо наказание и наказанието „глоба“ в размер
на 10,00 лева, наложени му по НОХ део № 930/2000г. на РС-В.. На основание чл.25
ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК групира наказанията, наложени на осъдения по НОХ дело №
565/2005г. на РС-В., НОХ дело № 94/2004г. на РС-В., НОХ дело № 901/2004г. на
РС-В., НОХ дело № 602/2003г. на РС-В., НОХ дело № 813/2003г. на РС-В., НОХ дело
№ 146/2006г. на РС-Кнежа, като определя едно общо наказание, а именно“две
години лишаване от свобода“. На основание чл.25, ал.4 НК съдът е постановил от така определеното наказание
„две години лишаване от свобода“ да бъдат изтърпени ефективно в затворническо
заведение от закрит тип при първоначален „строг“ режим. На основание чл.25,
ал.2 НК съдът е приспаднал изтърпяната до момента част по което и да е от наказанията
по НОХ дело № 565/2005г. и НОХ дело № 813/2003г. на РС –В.. На основание чл.25
ал.1 вр. чл.23 ал.3 НК присъединява към така определеното общо най-тежко
наказание от „две години лишаване от свобода“ и наказанието по НОХ дело №
94/2004г. на РС-В.. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК съдът групира
наказанията наложени на осъдения по НОХ дело № 353/2009г. на РС-Троян, НОХ дело
№1645/2011г. на РС-В., НОХ дело № 2119/2011г. на РС –Стара Загора, като съдът е
определил и наложил едно общо наказание от „две години лишаване от своба“,
което да изтърпи при“строг“ режим. На основание чл.25, ал.1 вр. чл.24 от НК
съдът е увеличил размера на така наложеното наказание с още една година
лишаване от свобода“, при което увеличеното му общо наказание става „три години
лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На
основание чл.25, ал.2 НК съдът е приспаднал при изпълнение на така определеното
и наложено увеличено наказание от „три години лишаване от свобода“ изтърпяната до момента част от което и да е от
наказанията „лишаване от свобода“, наложени му по НОХ дело № 1645/2011г. на РС-В.
и НОХ дело № 2119/2011г. на РС –Стара Загора. Определението влязло в законна
сила на 26.01.2012г.
Под
№ 13 в справката за съдимост с Присъда № 4/16.01.2012г. по НОХ дело №
516/2011г. на РС-Елхово, за извършено престъпление по чл.206 ал.1 НК му е
наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: - задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от три години , с периодичност три пъти седмично;-
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години; -
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа, за срок от
три поредни години.
С
Определение № 240/11.07.2012г., постановено по ЧН дело № 204/2012г. по описа на
РС-Елхово, на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК съдът е определил и
наложил на осъдения едно общо наказание в размер на една година лишаване от
свобода, по следните влезли в сила присъди: с Присъда № 7/12.03.1999г. по НОХ
дело № 6/1999г., Присъда № 167/19.12-2000г. по НОХ дело № 930/2000г., и двете
на РС-В. и Определение от 08.02.2006г. по НОХ дело № 7888/2005г. на РС-София.
На основание чл.25 ал.4 НК е постановил така определеното и наложено общо
наказание да бъде изтърпяно в затвор или в затворническо общежитие от закрит
тип, при първоначавен „строг“ режим. На основание чл.25 ал.2 НК приспада при
изпълнението на така определеното наложено общо най-тежко наказание от една
година лишаване от свобода изтърпяната до момента част от наказанията „лишаване
от свобода“, наложени му по НОХ дело № 6/1999г. на РС-В. и НОХ дело №
7888/2005г. на РС-София. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23, ал.2 НК съдът е
присъединил към така определеното и наложено общо най-тежко наказание и
„лишаване от право да управлява МПС за срок от две години“ , наложено му по НОХ
дело № 6/1999г. на РС-В.. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.3 НК
присъединява към така определеното и наложено общо най-тежко наказание
наказанието „глоба“ в размер на 10,00 лева по НОХ дело № 930/2000г. на РС-В..
На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК определя и налага на осъденото лице
едно общо наказание от „две години лишаване от свобода“ по влезлите в сила
присъди: Определение № 8/2006г. по НОХ дело № 94/2004г., с Присъда № 29/2006г.,
по НОХ дело №901/2004г., с Определение № 246/2006г. по НОХ дело № 602/2001г., с
Присъда № 14/2007г. по НОХ дело № 813/2003г., всички на РС-В. и Определение №
11/2009г. по НОХ дело № 146/2006г. на
РС-Кнежа. На основание чл.25 ал.4 НК постановява така определеното
наложено общо най-тежко наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим. На основание чл.25 ал.2 НК приспада при изпълнение така определеното
общо най-тежко наказание от „две години
лишаване от свобода“ на осъдения изтърпяната до момента част от наказанието
„лишаване от свобода“, наложени му по НОХ дело № 565/2005г. и НОХ дело №
813/2003г. и двете на РС-В.. На
основание чл.59 ал.1 НК, съдът е приспаднал от така определеното общо най-тежко
наказание „две години лишаване от свобода“ времето през което осъдения е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХ дело № 94/2004г. на РС-В.,
считано от 18.11.2002г. до 28.12.2002г. На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23,
ал.1 НК присъединява към така определеното общо най-тежко наказанието „глоба“ в
размер на1000,00 лева, наложено му по НОХ дело № 94/2004г. на РС – В.. На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК
определя и налага на осъдения едно общо наказание в размер на „две години
лишаване от свобода“ по Присъда № 55/2010г. , постановена по НОХ дело №
353/2009г. на РС-Троян, Определение №314/2011г. по НОХ дело № 1645/2011г. на
РС-В., Присъда № 228/2011г. по НОХ дело № 2119/2011г. на РС-Стара Загора,
Присъда № 4/2012г. по НОХ дело №516/2011г. на РС-Елхово. На основание чл.25, ал.1
вр. чл.24 НК съдът е увеличил общо най-тежко наказание с „една година лишаване
от свобода“, при което увеличеното и наложено на осъдения общо наказание става
три години лишаване от свобода.
На
основание чл.25, ал.4 НК съдът е постановил така увеличеното общо наказание да
се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
На
основание чл.25, ал.2 НК съдът е приспаднал при така определеното наложено и
увеличено общо най-тежко наказание от „три години лишаване от свобода“
изтърпяната до момента част от наказанията „лишаване от свобода“, наложени му
по НОХ дело № 353/2009г. на РС-Троян, по НОХ дело № 1645/2011г. на РС-В., по
НОХ дело № 2119/2011г. на РС-Стара Загора и НОХ дело № 516/2011г. на РС-Елхово.
На основание чл.59 ал.1 НК съдът е приспаднал времето през което осъдения е бил
с МНО „Задържане под стража“, по НОХ дело № 2119/2011г. на РС-Стара Загора,
считано от 16.04.2010г. до 29.12.2010г. Определението в законна сила от
27.07.2012г.
Под
№ 14 в справката за съдимост:С Присъда № 5211/26.06.2012г. по НОХ дело №
946/2012г. на РС-Благоевград за деяние по чл.210 ал.1 вр. чл.209 вр. чл.28 ал.1 НК съдът му е наложил „11 месеца лишаване от свобода“, което наказание да бъде
изтърпяно при „строг“ режим. Присъдата в законна сила от 12.07.2012г.
Под
№ 15 в справката за съдимост: С Присъда № 89/02.07.2012г. по НОХ дело №
193/2012г. на РС-В. по чл.206 ал.1 НК
съдът го е осъдил на „Пробация“, изразяваща се
в следните пробационни мерки:- задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от 3 години, с периодичност четири пъти седмично;. Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от три години. Присъдата в
законна сила от 18.07.2012г.
Под № 16. Присъда № 92/19.07.2012г. по НОХд №
727/2012г. по описа на РС – В. за престъпление по чл.210 ал.1 т.4 вр.чл.209
ал.1 вр.чл.28 от НК, извършено на 05.10.2009г., като му е наложено наказание 10
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.На основание чл.68 от НК е постановено подс.М. да изтърпи при строг режим наказанието 10 месеца
лишаване от свобода, наложено му по НОХд № 813/2003г. по описа на РС – В..
Присъдата е
влязла в законна сила на 04.08.2012г.
С Определение № 599/26.10.2012г. по ЧНд №
917/2012г. по описа на РС – В. са определени общи най – тежки наказания на подс.М.,
както следва: 1. Едно общо наказание между наложените му по НОХд № 6/1999г., по
НОХд №930/2000г., двете по описа на РС – В. и по НОХд № 7888/2005г. по описа на
СРС, а именно наказание една година лишаване от свобода при първоначален строг
режим на изтърпяване. На основание чл.25 вр. чл.23 от НК към това наказание е
присъединена изцяло глобата в размер на 10 лева, наложена на подс.М. по НОХд №
930/2000г. по описа на РС – В.. На основание чл.25 от НК приспада изтърпяната
част от наказанието лишаване от свобода; 2. Едно общо наказание между
наложените му по НОХд № 565/2005г., по НОХд №94/2004г. и по НОХд № 901/2004г.,
по НОХд № 602/2001г., по НОХд № 813/2003г., всички по описа на РС – В. и по
НОХд № 146/2006г. по описа на РС - Кнежа, а именно наказание две години
лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание
чл.25 вр.чл.23 от НК към това наказание е присъединена изцяло глобата в размер
на 1000 лева, наложена на подс.М. по НОХд № 94/2004г. по описа на РС – В.. На основание чл.25 от НК приспада изтърпяната
част от наказанието лишаване от свобода; 3.Едно общо наказание между наложените
му по НОХд №353/2009г. по описа на РС - Троян,
по НОХд № 1645/2011г. по описа на РС – В., по НОХд № 2119/2011г. по
описа на РС – Стара Загора, по НОХд № 516/2011г. по описа на РС - Елхово, по
НОХд № 946/2012г. по описа на РС – Благоевград, по НОХд № 193/2012г. по описа
на РС – В. и по НОХд № 727/2012г. п описа на РС – В., а именно наказание две
години лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл.24 от НК е увеличено определеното общо най – тежко наказание с една година лишаване
от свобода, като то става 3 години лишаване от свобода при първоначален строг
режим на изтърпяване. На основание чл.25 от НК е приспадната изтърпяната част
от наказанието лишаване от свобода.
Определението е влязло в законна сила на
07.12.2012г.
Под № 17. Присъда № 42/11.04.2013г. по НОХд №
773/2012г. по описа на РС – В. за престъпление по чл.209 ал.1 от НК ( стар),
извършено за времето от 21.09.1999г. до 20.10.1999г., като му е наложено
наказание глоба в размер 1000 лева.
Присъдата е
влязла в законна сила на 15.07.2013г.
С Определение № 594/07.11.2013г. по ЧНд №
1055/2013г. по описа на РС – В. са определени общи най – тежки наказания на подс.М.,
както следва: 1. Едно общо наказание между наложените му по НОХд № 6/1999г., по
НОХд №930/2000г., двете по описа на РС – В. и по НОХд № 7888/2005г. по описа на
СРС, а именно наказание една година лишаване от свобода при първоначален строг
режим на изтърпяване. На основание чл.25 вр. чл.23 от НК към това наказание е
присъединена изцяло глобата в размер на 10 лева, наложена на подс.М. по НОХд №
930/2000г. по описа на РС – В.. На основание чл.25 от НК приспада изтърпяната
част от наказанието лишаване от свобода; 2. Едно общо наказание между
наложените му по НОХд № 565/2005г., по НОХд №94/2004г. и по НОХд № 901/2004г.,
по НОХд № 602/2001г., по НОХд № 813/2003г., всички по описа на РС – В. и по
НОХд № 146/2006г. по описа на РС - Кнежа, а именно наказание две години
лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание
чл.25 вр.чл.23 от НК към това наказание е присъединена изцяло глобата в размер
на 1000 лева, наложена на подс.М. по НОХд № 94/2004г. по описа на РС – В.. На основание чл.25 от НК приспада изтърпяната
част от наказанието лишаване от свобода; 3.Едно общо наказание между наложените
му по НОХд №353/2009г. по описа на РС - Троян,
по НОХд № 1645/2011г. по описа на РС – В., по НОХд № 2119/2011г. по
описа на РС – Стара Загора, по НОХд № 516/2011г. по описа на РС - Елхово, по
НОХд № 946/2012г. по описа на РС – Благоевград, по НОХд № 193/2012г. по описа
на РС – В., по НОХд № 727/2012г. по
описа на РС – В. и по НОХд. № 773/2012г.
по описа на РС - В., а именно наказание две години лишаване от свобода при
първоначален строг режим. На основание чл.24 от НК е увеличено определеното
общо най – тежко наказание с шест месеца лишаване от свобода, като то става 2
години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване. На основание чл.25 вр.чл.23 от НК към това наказание е
присъединена изцяло глобата в размер на 1000 лева, наложена на подс.М. по НОХд
№ 773/2012г. по описа на РС – В.. На
основание чл.25 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието лишаване от
свобода.
Определението е влязло в законна сила на
23.11.2013г.
С Определение № 216/30.05.2014г. по ЧНд №
232/2014г. по описа на ОС – В. е
постановено условно предсрочно освобождаване на подс.М. от изтърпяване на
наказанието 2 години и 6 месеца лишаване от свобода с остатък от наказанието 5
месеца и 8 дни, с определен изпитателен срок 6 месеца.
Определението е влязло в законна сила на
09.06.2014г.
Под № 18. Присъда от 23.10.2013г. по НОХд № 14374/2013г. по
описа на РС – София за престъпление по чл.206 ал.1 от НК, извършено на
16.01.2009г., като му е наложено
наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Привежда
в изпълнение наказанието 10 месеца лишаване от свобода , наложено на подс.М. по
НОХд № 813/2003г. по описа на РС – В..
Присъдата е
влязла в законна сила на 26.02.2014г.
С Определение от 15.04.2014г. по ЧНд №
5546/2014г. на РС – София на основание чл.25 вр.чл.23 от НК определя едно общо
наказание между наложените на подс.М. по НОХд № 146/2006г. по описа на РС –
Кнежа, по НОХд №353/2009г. по описа на
РС - Троян, по НОХд № 1645/2011г. по
описа на РС – В., по НОХд № 2119/2011г. по описа на РС – Стара Загора, по НОХд
№ 516/2011г. по описа на РС - Елхово, по НОХд № 946/2012г. по описа на РС –
Благоевград, по НОХд № 193/2012г. по описа на РС – В., по НОХд № 727/2012г. по описа на РС – В., по
773/2012г. по описа на РС – В. и по НОХд № 14374/2013г. по описа на РС - София,
а именно наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
На основание чл.24 от НК е увеличено определеното общо най – тежко наказание с
1 година лишаване от свобода, като то става 3 години лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.25 вр.чл.23 от НК към
това наказание е присъединена изцяло глобата в размер на 1000 лева, наложена на
подс.М. по НОХд № 773/2012г. по описа на РС – В.. На основание чл.25 от НК е приспадната
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода.
С решение № 20/09.01.2015г. по ВЧНд
№2005/2014г. по описа на Софийски градски съд е изменено определението на РС –
София, като от групата е изключена присъдата по НОХд № 146/2006г. по описа на
РС – Кнежа. Определението е потвърдено в останалата част.
Определението е влязло в законна сила на
09.01.2015г.
Съгласно писмо рег.№ 11018/23.07.2019г. на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София подс. И.М. *** Загора на 01.09.2020г. ( начало 13.12.2010г. ) за
изтърпяване на общо наказание в размер на 1 г. лишаване от свобода, определено
на основание чл.25 НК, по НОХд №6/1999г., по НОХд № 930/2000г. – на РС – В. и
по НОХд № 7888/2005г. на СРС. Изтърпяно на 13.12.2011г. и от същата дата търпи
общо наказание в размер на 2 г. лишаване от свобода, определено на основание
чл.25,2 НК по НОХд № 94/2004г., по НОХд № 565/2005г., по НОХд №90/2004г., по
НОХд № 602/2001г., по НОХд № 813/2003г. – РС – В. и по НОХд № 146/2006г. на РС
– Кнежа със зачетен предварителен арест от 18.12.2004г. до 24.03.2005г. и от 18.11.2002г. до 28.12.2002г. Изтърпяно
на 05.04.2013г. ( зачетени от работа
3м 22 дни) и от същата дата е търпял общо наказание в размер на 2 г. и 6 м. лишаване от свобода, определено
на основание чл.25,24 НК по НОХд № 353/2009г. на РС – Троян, по НОХд №
1645/2011г. на РС – В., по НОХд № 2119/2011г. на РС – Стара Загора, по НОХд №
946/2012г. на РС – Благоевград, по НОХд №516/2011г. на РС – Елхово, по НОХд
№193/2012г. и по НОХд № 773/2012г. – на
РС – В. със зачетен предварителен арест от 15.04.2010г. до 13.12.2010г. Освободен от затвора гр.В. на 30.05.2014г. на
основание чл.70 НК с остатък 5м. и 28 д. ( от работа 2м. и 9д.).
Постъпил в Затвора гр.В. на 11.02.2015г. с присъди по НОХд №
14374/2013г. на СРС, по НОХд № 727/2012г. на РС – В. и НОХд № 514/2011г. на РС
– Елхово. На основание чл.25,24 НК по тези присъди и търпяното по НОХд №
353/2009г. на РС – Троян, по НОХд № 1645/2011г. на РС – В., по НОХд № 2119/2011г.
на РС – Стара Загора, по НОХд № 946/2012г. на РС – Благоевград, по НОХд №
193/2012г. и по НОХд №773/2012г. на РС – В. е определено общо наказание в
размер на 3г. лишаване от свобода. Освободен на 07.08.2015г. по изтърпяване ( от работа 4 дни).
Свидетелят К.Т.Т. *** и работи като търговски
представител на „М.Б.“ ООД със седалище и адрес на
управление ***. Той осъществява дейността на дружеството по отдаване под наем
на контейнери, собственост на дружеството. През септември месец 2018г. с него
се свързал подсъдимия И.М.М. и му обяснил, че желае да наеме контейнер от
дружеството. Св.Т. обяснил какви са условията за наемането на контейнер и
двамата са разбрали да се чуят отново.
След няколко дни подс.М. се свързал със свидетеля и заявил, че желае да
наеме контейнер. За да се оформят надлежните документи, подсъдимият предоставил
данни на представлявано от него дружество „Вертиго и Ко“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.П.. Св. Т. подготвил Безсрочен
договор за наем на контейнери № 38-09-008-2/18.09.2018г. за отдаване под наем
на 1 брой 20`офис контейнери тип МВ 20 с
отоплителен уред със сериен № МВXU 082147 2, с наемодател „М.Б.“ ООД със седалище и
адрес на управление *** с лице за контакт св.Т. и наемател „Вертиго и Ко“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.П. с лице за контакт подс.М.. Последният
подписал договора и го върнал на св.Т., заедно с платежно нареждане за първото плащане – наемната цена за първия
месец, заедно с допълнителните съпътстващи доставката разходи, съгласно
клаузите на договора в размер на 1174.80 лева. Съгласно договора за наем
контейнерът бил доставен в гр.Б.С., обл.В. от служител на дружеството, с което
работят „М.Б.“ ООД *** - „Бобокар“ЕООД. Контейнерът бил оставен до оградата на
база в гр.Б.С. – двор с халета и складове, собственост на „Сортови семена“АД с изпълнителен директор
св. Александър Иванов Киров от гр.В., в която база живее бащата на св. Киров –
св. Иван Адамов Киров от гр.Б.С., обл.В., а договори за отдаване под наем на
складове и халета в тази база сключва майката на св.Киров – св.Жанета С.
Пиронкова от гр.В.. При доставянето на
контейнера, собственост на „М.Б.“ ООД ***, бил изготвен приемо – предавателен
протокол, подписан от наемодателя и наемателя. Съгласно
чл.7.2 от безсрочен договор за наем на контейнери №38-09-008-2/18.09.2018г.
„Наемателят може да променя местонахождението им само след получаване на
предварително писмено съгласие от наемодателя“, каквото в конкретния случай не
било искано от наемателя и не било давано от наемодателя. А съгласно чл.8.2.3
„Ако наемателят е в закъснение с повече от 15 дни с изплащането на кое да е
свое задължение“, договорът за наем на контейнери се прекратява. През месец октомври 2018г. подс.М.
закъснял с плащането на наемната цена и св.Т. започнал да го издирва по
телефона. Когато двамата се чули, подсъдимият му обяснил, че е бил в болнично
заведение и ще заплати дължимия наем,
което направил. През месец ноември 2018г. отново не постъпили парични средства
от подс.М. за наетия от неговото дружество контейнер и св.Т. започнал да търси
контакт с него, като в закъснение повече от 15 дни за изплащане на задължението
за наем от страна на подс.М., а именно - до 03.11.2018г. не постъпили нито
парични средства за наетия контейнер, нито той бил върнат на собственика. След
като не успял да се свърже с подсъдимия, на 28.11.2018г. св.Т. пристигнал в гр.Б.С.,
обл.В., за да прибере контейнера, собственост на „М.Б.“ ООД ***. Когато обаче
посетил базата на „Сортови семена“АД в града, разбрал, че контейнерът не е на
мястото, където бил доставен и където следвало да пребивава, съгласно чл.7.1 от
договора за наем на контейнери № 38-09-008-2/18.09.2018г. и е в неизвестност.
Св.Т. продължил да търси подс.М., но не успял да установи контакт с него и с
имейл подс.М. бил уведомен, че договорът за наем е прекратен едностранно от „М.Б.“
ООД ***. Въпреки прекратяването на договора, контейнерът тип МВ 20 с
отоплителен уред със сериен № МВXU 082147 2 не бил върнат на собственика - „М.Б.“
ООД ***.
Свидетелката М.С.Б.
*** и е едноличен собственик и управител на „Стева“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***.
Дружеството е собственик на автовишка, водеща се документално като ножична
платформа модел „RV – 040“ със
сериен номер 335274 с дистанционен пулт за управление. На 01.08.2018г. св.Б. в
качеството си на собственик на „Стева“ ЕООД – с.Кичево, обл.В., сключила
Договор за безвъзмездно ползване на специализирана техника от 01.08.2018г. с
предмет ножичната платформа и дистанционния пулт за управление със „Стева - 2“
ЕООД със седалище и адрес на управление *** и с управител и представител сина
ѝ св. Е. С. Бояджиев от гр.В.. Последният през месец август 2018г. качил
обява в интернет, че отдава под наем ножичната платформа модел „RV – 040“ със сериен номер 335274 с дистанционен
пулт. В началото на месец септември 2018г. със св. Бояджиев се свързал подс.М.,
който му обяснил, че желае да наеме ножичната платформа за срок от 3 месеца,
тъй като ще строи зърнена база и складове в гр.Б.С., обл.В.. Подс.М. и
св.Бояджиев провели няколко разговора, при които подсъдимият се интересувал от
техническите показатели на ножичната платформа и се договорили за наемната
цена. На 29.09.2018г. св. Бояджиев, заедно със съпругата си св. Мирела
Любомирова Монева – Б. *** потеглили с микробус, в който била натоварена
ножичната платформа, за гр.Б.С., обл.В..
Те пристигнали в града и св.Бояджиев се обадил на подсъдимия. Последният
пристигнал при тях с лек автомобил и ги повел към базата на „Сортови семена“ АД
в гр.Б.С., обл.В., където казал на св.Бояджиев да остави ножичната платформа с
пулта за дистанционно управление. След това тримата отишли на ресторант, където
подписали Договор за наем на строително оборудване № Д011/29.09.2018г., сключен
между „Стева - 2“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от св.Бояджиев - наемодател и „Вертиго и Ко“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.П., представлявано от подс.М. - наемател. Към договорът бил
подписан приемо – предавателен протокол за предоставяне на ножичната платформа
и запис на заповед, подписана от подс.М. ( която обаче е с дата
29.09.2014г.). Договорът бил със срок на
действие до 31.12.2018г. При сключване на договора подс.М. заплатил на
св.Бояджиев транспортните разходи за доставяне на ножичната платформа и
наемната цена за първия месец.Уговорили се наемната цена за другите месеци подсъдимият
да изплати на св.Бояджиев по банков път. Съгласно чл.3 б.“а“ и б.“б“ от Договор
за наем на строително оборудване № Д011/29.09.2018г. „Наемодателят има право да
прекрати едностранно наетото от наемателя оборудване, с писмено известие с
незабавно действие, при неизпълнение от страна на наемателя в следните случаи:
а) при забава повече от 15 ( петнадесет) дни за плащане на дължим месечен наем;
б) при промяна на местоположението на част или цялото оборудване без предварително
писмено съгласие от страна на наемодателя“. След като оформили документите,
св.Бояджиев със съпругата си си тръгнали.
През месец октомври 2018г. подс.М. закъснял с плащането на наемната цена
и св.Бояджиев започнал да го издирва по телефона. Когато двамата се чули, подсъдимият
му обяснил, че на следващият ден ще преведе паричната сума, но това не се
случило. През месец ноември 2018г. отново не постъпили парични средства от подс.М.
за наетата от неговото дружество ножична платформа с пулт за дистанционно
управление и св.Бояджиев продължил да търси контакт с него, като в закъснение
повече от 15 дни за изплащане на задължението за наем от страна на подс.М., а
именно - до 13.11.2018г. не постъпили нито парични средства за наетата ножична платформа,
нито тя била върната на управляваното от св.Бояджиев дружество, нито на
собственика. На 11.12.2018г. св.Бояджиев пристигнал в гр.Б.С., обл.В. и посетил
базата на „Сортови семена“АД за да си вземе ножичната платформа. Там установил,
че ножичната платформа липсва и се видял със св. Иван Адамов Киров от гр.Б.С.,
обл.В., който му обяснил, че е виждал подс.М., но преди много време, както и че
в базата са идвали и други хора да си търсят предоставената на подс.М. техника
и оборудване. Св.Бояджиев посетил РУ – Б.С., където подал сигнал за случилото
се. Въпреки прекратяването на договора, ножичната платформа модел „RV – 040“ със сериен номер 335274 с дистанционен
пулт не била върната на „Стева-2“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***,
нито на „Стева“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***.
Свидетелят Г.С.С. ***. През 2016г. той си закупил ножична вишка модел TYP: S90 E012, с номер
на рама **********. След като я оборудвал и регистрирал по надлежния ред, св. С.
я ползвал до септември месец 2018г. Тогава
пуснал обява в интернет, че я отдава под наем. Във връзка с обявата със
св. С. се свързал подс.М. и обяснил, че желае да наеме ножичната вишка под
наем, тъй като ще строи хале за зърно. Двамата се чули няколко пъти, докато
договорили подробностите за наемането – наема на ножичната вишка да е за период
от 100 дни с обща наемна цена 2100 лева. На 06.09.2018г. св. С. със свой приятел
св. Димитър Василев Трендафилов от с.Ягодово с камион за пътна помощ на
последния, в който натоварили ножичната вишка на св.С. потеглили към гр.Б.С.,
обл.В.. Те пристигнали в града и св.С. се обадил на подс.М.. Последният пристигнал
при тях с лек автомобил, в който имало още едно непознато лице и ги повел към
базата на „Сортови семена“ АД в гр.Б.С., обл.В., където казал на св.С. да
остави ножичната вишка. След това четиримата отишли на ресторант, където
подписали Договор за наем на ножична вишка от 06.09.2018г., сключен между св.Г.С.С.
- наемодател и „Ива и Ева 2015“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от подс.М. - наемател.
Договорът бил със срок на действие 100 дни. При сключване на договора подс.М.
заплатил на св.С. паричната сума от 700 лева, като се уговорили след две
седмици да заплати сумата от 700 лева по куриерска фирма.След като приключили с
уговорките, св.С. и св. Трендафилов си тръгнали. На 27.09.2018г. св. С. се обадил по телефона
на подс.М., тъй като последният не заплатил паричната сума от 700 лева,
съгласно уговорката им. Двамата разговаряли и подсъдимият обяснил, че до
няколко дни ще изпрати паричната сума. След няколко дни св.С. отново му се
обадил и получил същия отговор. Той му звънял неколкократно до месец ноември
2018г., когато телефонът на подсъдимия бил изключен. На 14.12.2018г. изтекъл
определения срок на договора, но св.С. не получил нито останалата сума за наем
на ножичната вишка, нито самата ножична вишка му била върната. Затова през
месец декември св.С. пристигнал в гр.Б.С., обл.В. и посетил базата на „Сортови
семена“АД, където установил, че ножичната вишка, негова собственост липсва. Той
се срещнал в базата със св. Иван Адамов Киров от гр.Б.С., обл.В., който му
обяснил, че не е виждал подс.М. от много време, както и че ножичната вишка на
св.С. е била изкарана от базата с камион от подс.М., както и че в базата са идвали
и други хора да си търсят предоставената на подс.М. техника и оборудване. Св.С.
подал сигнал в полицията.
В дадените показания в качеството на
свидетели Александър Иванов Киров и Жанета С. Пиронкова са посочили, че не
познават подс.М. и никой от тях не е сключвал договори за наем на хале, склад
или дворно място в базата на „Сортови семена“АД в гр.Б.С., както и не са
виждали строително оборудване, за което няма сключен съответен договор в
базата. Св. Иван Адамов Киров от гр.Б.С. е посочил, че живее в базата на „Сортови семена“АД в гр.Б.С.,
заедно със свидетелката Димитрина Цветанова Стойнова от
гр.Б.С., обл.В.. През лятото в базата пристигнало лице от мъжки пол, което
се представило като И. и го помолило да остави за кратък период от време в
базата машини и инвентар, като обещал да му плати наем за престоят им. Уговорката
между двамата била в устна форма, без да подписват документи. През месец
септември 2018г. в базата била докарана червена ножичка вишка ( собственост на
св.С.), която престояла в базата няколко дни. Лицето, представило се като И.
пристигнало с други лица и натоварили вишката на камион и потеглили в
неизвестна посока. Известно време след това в базата бил докаран от същото лице
и други хора контейнер, който също престоял няколко дни и отново същото лице – И.
пристигнало с джип и няколко непознати лица с камион и откарали контейнера.
След това в базата била докарана още една ножична вишка, която също престояла
кратко време и била транспортирана в неизвестна посока по разпореждане на
лицето, представило се като И.. Той повече не се появил и не платил наем на
св.Киров. При идването си в базата, лицето, представило се като И. било видяно
и от св. Стойнова, като при последното си посещение на базата с него имало руса
непозната за свидетелката жена.
В дадените обяснения от подсъдимия
същият твърди, че е намерил обявите, съответно на „М.Б.“ ООД ***, относно
контейнера на „Стева-2“ ЕООД с.Кичево, обл.В. и на св.С. за двете ножични вишки в интернет, свързал се е
с представителите на фирмата, които са придвижили съответната техника до гр.Б.С., в база на Сортови семена. След като
сключил договор за наем след известно време той продавал вещите на фирма, която
изкупувала строително оборудване. Фирмата за строително оборудване той отново
намерил в интернет.
Горната
фактическа обстановка се установява от разпитаните в досъдебното производство свидетели,
както и от обясненията на подсъдимия М..
Показанията
на тези свидетели, съдът възприе и им даде вяра, като прецени, че същите са
логични и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и са
относими към предмета на доказване по настоящето производство.
В
подкрепа на обвинението са и приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства,
а именно: договор за наем на ножична вишка –л.35-38, характеристична справка за
подсъдимия –л.49, л.512, договор за наем на строително оборудване –л.87-98а, 112-120,
приемно – предавателен протокол – л.121-124, договор за наем за строително
оборудване – л.132-л.144, л.152-164, договор за наем на контейнери – л.172-180,
протокол за разпознаване на лице или предмети- л.227-234, л.236-238, договор за
наем на строително оборудване – л.427-л.438, приемно-предавателен протокол –
л.439-л.440, запис на заповед - л.441-л.442, допълнително споразумение –
л.443-л.444, договор за безвъзмездно ползване на специализирана техника –
л.445-446, л.448, приемно-предавателен протокол – л.447, акт за първоначален
технически преглед – л.449, ревизионна книга, с приложени фактури –
л.451-л.458, протокол за доброволно предаване – л.460, фактура – л.462, договор
за безвъзмездно ползване на специализирана техника – л.463-л.464, пълномощно –
л.464а, приемно-предавателен протокол- л.465-466, нареждане за преводен кредит
– л.467, безсрочен договор за наем на
контейнери, ведно с общи условия –л.470- л.476, осъвременена справка за
съдимост на подс.М..
От
назначената по досъдебното производство Съдебно-ценова експертиза, с вещо лице Таня
Николова Петкова, е видно че: Стойността на автовишка, модел TYP-E012-червена
на цвят е с остатъчна стойност 7000 лева. Ножична платформа – автовишка, модел RV-40, ведно с
дистанционен пулт за управление е с остатъчна пазарна стойност 9000 лева.
Стойността на контейнер МВ 20-офис-контейнер с отоплителен уред с остатъчна
стойност 7900 лева. Минимална работна заплата за страната към момента на
деянието 510 лева, а към деянието, относно контейнера с отоплителен уред е 560
лева.
Това
заключение е прието от страните, без възражение на досъдебното производство.
От
така изложеното по-горе могат да се направят следните правни изводи:
Подсъдимия
И.М. е извършил престъпление против собствеността и за това съдът го призна за
виновен в това, че в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление за
времето от 03.11.2018г. до 14.12.2018г. в гр.Б.С., обл.В. е извършил следните
деяния:
На
03.11.2018г. в гр.Б.С., обл.В. противозаконно е присвоил 1бр. 20`офис контейнери
тип МВ 20 с отоплителен уред със сериен номер MBXU 082147-2, собственост
на „М.Б.“ ООД със седалище и адрес на управление ***, с управител и
представител К.Т.Т. ***, които е владеел на основание безсрочен договор за наем
на контейнери № 38-09-008-2/18.09.2018г.,
на стойност 7900 лева – големи размери;
На
13.11.2018г. в гр.Б.С., обл.В. противозаконно е присвоил ножична платформа RV – 040,
дистанционен пулт за управление, 2бр. акумулатори 12/V, собственост на „Стева“
ЕООД със седалище и адрес на управление ***
с управител и представител М.С.Б. ***, стопанисвани и ползвани от „Стева
-2“ ЕООД със седалище и адрес на управление *** с управител и представител Е. С.
Бояджиев от гр.В., които е владеел на основание договор за наем на строително
оборудване № Д011/29.09.2018г., на
стойност 9000 лева – големи размери;
На
14.12.2018г. в гр.Б.С., обл.В. противозаконно е присвоил ножична вишка,
собственост на Г.С.С. ***, която е владеел на основание договор за наем на
ножична вишка от 06.09.2018г., на стойност 7000 лева;
Всичко
на обща стойност 23 900 - големи размери- престъпление по чл.206, ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК.
От
обективна страна деянието е извършено от подсъдимия с факта на разпореждане на
вещите, предмет на престъплението, обстоятелство, доказано по несъмнен начин
както от гласните доказателства, така и от обясненията на подсъдимия.
От субективна
страна деянието е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпване на общественоопасните последици и е искал те
да настъпят с присвоително намерение.
Този умисъл е доказан по
несъмнен начин от разпитаните в досъдебното производство свидетели.
Подсъдимият М., както беше споменато по-горе е осъждан многократно.
Съгласно писмо рег.№
11018/23.07.2019г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София
подс. И.М. *** Загора на 01.09.2020г. (
начало 13.12.2010г. ) за изтърпяване на общо наказание в размер на 1 г.
лишаване от свобода, определено на основание чл.25 НК, по НОХд №6/1999г., по
НОХд № 930/2000г. – на РС – В. и по НОХд № 7888/2005г. на СРС. Изтърпяно на
13.12.2011г. и от същата дата търпи общо наказание в размер на 2 г. лишаване от
свобода, определено на основание чл.25,2 НК по НОХд № 94/2004г., по НОХд №
565/2005г., по НОХд №90/2004г., по НОХд № 602/2001г., по НОХд № 813/2003г. – РС
– В. и по НОХд № 146/2006г. на РС – Кнежа със зачетен предварителен арест от
18.12.2004г. до 24.03.2005г. и от
18.11.2002г. до 28.12.2002г. Изтърпяно на 05.04.2013г.
( зачетени от работа 3м 22 дни) и от същата дата е търпял общо наказание в
размер на 2 г. и 6 м. лишаване от
свобода, определено на основание чл.25,24 НК по НОХд № 353/2009г. на РС –
Троян, по НОХд № 1645/2011г. на РС – В., по НОХд № 2119/2011г. на РС – Стара
Загора, по НОХд № 946/2012г. на РС – Благоевград, по НОХд №516/2011г. на РС –
Елхово, по НОХд №193/2012г. и по НОХд №
773/2012г. – на РС – В. със зачетен предварителен арест от 15.04.2010г. до
13.12.2010г. Освободен от затвора гр.В.
на 30.05.2014г. на основание чл.70 НК с остатък 5м. и 28 д. ( от работа 2м.
и 9д.).
Постъпил в Затвора гр.В. на 11.02.2015г. с присъди по НОХд №
14374/2013г. на СРС, по НОХд № 727/2012г. на РС – В. и НОХд № 514/2011г. на РС
– Елхово. На основание чл.25,24 НК по тези присъди и търпяното по НОХд №
353/2009г. на РС – Троян, по НОХд № 1645/2011г. на РС – В., по НОХд №
2119/2011г. на РС – Стара Загора, по НОХд № 946/2012г. на РС – Благоевград, по
НОХд № 193/2012г. и по НОХд №773/2012г. на РС – В. е определено общо наказание
в размер на 3г. лишаване от свобода. Освободен на 07.08.2015г. по изтърпяване ( от работа 4 дни).
Настоящето
престъпление подсъдимият И.М.М. е извършил в условията на продължавано
престъпление за времето от 03.11.2018г.
до 14.12.2018г., т. е. след като вече е бил осъждан два пъти ( общо наказание,
определено по НОХд № 353/2009г. на РС – Троян, по НОХд № 1645/2011г. на РС – В.,
по НОХд № 2119/2011г. на РС – Стара Загора, по НОХд № 946/2012г. на РС –
Благоевград, по НОХд №516/2011г. на РС – Елхово, по НОХд №193/2012г. и по НОХд № 773/2012г. – на РС – В. и общо
наказание, определено по НОХд № 14374/2013г. на СРС, по НОХд № 727/2012г. на РС
– В. и НОХд № 514/2011г. на РС – Елхово. На основание чл.25,24 НК по тези
присъди и търпяното по НОХд № 353/2009г. на РС – Троян, по НОХд № 1645/2011г.
на РС – В., по НОХд № 2119/2011г. на РС – Стара Загора, по НОХд № 946/2012г. на
РС – Благоевград, по НОХд № 193/2012г. и по НОХд №773/2012г. на РС – В.) за
тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода за срок повече от една
година, изпълнението на които не е било отложено по чл.66 от НК и е в рамките
на срока по чл.30 ал.1 от НК, поради което деянието му се квалифицира като
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и
б.“б“ от НК.
При
горните съображения съдът с присъдата си призна подс.И.М.М. за виновен в
извършване на престъпление против собствеността – обсебване, по чл.206, ал.3
вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, б.“а“ и б.“б“ НК, по който текст му наложи
наказание.
При определяне на вида и размера на
наказанието, което съдът наложи на подс.М. взе предвид смекчаващите вината му
обстоятелства – тежкото му материално положение – безработен, без средства за
препитание, а като отегчаващи вината степента на обществена опасност на
деянието, лошите характеристични данни за него другите осъждания, които не
влияят на квалификацията на деянието и намери, че смекчаващите вината
обстоятелства нито са многобройни, нито някое от тях е от изключителен
характер, поради което прецени, че следва да му наложи наказание при условията
на чл.54 НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Взе предвид
и разпоредбата на чл.58а ал.1 НК или това наказание следва да бъде намалено с
1/3 , т.е. ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23
ал.1 НК съдът определи ОБЩО НАКАЗАНИЕ на подсъдимия И.М.М., по Споразумение №
20/03.02.2020г., постановено по НОХд.№ 1976/2019г. на РС – М., по Присъда №
12/12.03.2020г., постановено по НОХд.№ 121/2020г. на РС - Т., по Присъда №
246/09.10.2019г., постановена по НОХд.№ 4191/2019г. на РС - П. и по настоящата
присъда, в размер на най-тежкото от тях, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Тъй като въпреки многократните
осъждания, наказанията налагани на подсъдимия М. не са изиграли своята роля да
го възпрат от извършване на престъпление, както и да го превъзпитат, съдът намери,
че на основание чл.24 НК следва да увеличи така определеното и наложено общо
най-тежко наказание от 4 години лишаване от свобода с ½ /две години/ или
подсъдимият следва да изтърпи 6 г. лишаване от свобода.
На
основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИН и ЗС определи първоначален режим на
изтърпяване „строг“.
Тъй
като подсъдимият е търпял част от групираните наказания, то съдът намери, че на
основание чл.25, ал.2 НК следва да приспадне от така определеното общо
най-тежко и увеличено наказание от 6г. лишаване от свобода изтърпяната част от групираните наказания, считано от
11.12.2018г.
Съдът намери, че с така определеното
наказание на подс.М. ще бъде изпълнена както генералната, така и личната
превенция на закона.
С
оглед изхода на делото – осъдителна присъда съдът намери, че следва да осъди
подсъдимия И.М.М. да заплати направените по делото разноски на органа, който ги
е направил – На ОД на МВР-В., в размер на 272.98 лева.
При горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: