№ 1520
гр. Плевен, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430104602 по описа за 2021 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от „***“ ООД,
ЕИК ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
срещу Б. ЗДР. К. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сума в размер на в размер на 48.76 лв., представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 22.05.2018г. до
22.08.2018 г., дължими по във връзка с валидно действал договор с клиентски
№ ***, сключен между ответника и „***” ЕАД, за което са издадени фактури
*** г., ***
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по
ч.г.д. № 888/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото заповедта е връчена по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск.
Излага, че с договор за цесия ”*** му е цедирал вземанията, които
дружеството от своя страна е придобило въз основа на договор за цесия от
„***” ЕАД. Сочи, че част от цедираното вземане е и дълг, който има
ответника спрямо „***“ ЕАД за доставени мобилни услуги, чието
потребление е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***. Твърди
се, че между „***” ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер клиентски номер *** от
15.05.2018г. за ползване на мобилна услуга за номер *** при условията на
1
тарифен план i-Traffic XL+ с месечен абонамент 26.99 лева, със срок на
договора - 24 месеца или до 15.05.2020 г. Сочи се, че въз основа на процесния
договор на ответника са издадени следните фактури: фактура №*** г. с
начислена за отчетен период 22.05.2018 г. - 21.06.2018 г., за сумата от 26.99
лв.; фактура №***/22.07.2018 г. с начислена за отчетен период 22.06.2018 г. -
21.07.2018 г. за сума в размер на 26.99 лв. и фактура № ***/23.08.2018
г., начислена за отчетен период 22.07.2018 - 21.08.2018 в размер на 0.69лв.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за три
последователни отчетни месеца 06/2018 г., 07/2018 г. и 08/2018 г. на стойност
88.76 лева, от които ищецът претендира за част от тях - за които е издаден
заповедта за изпълнение - 48.76 лв.Твърди се, че незаплащането в срок на
издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на *** /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. да прекрати
едностранно индивидуалния договор на ответника. Сочи се, че няма пречка
уведомлението за цесията да бъде направено в настоящото производство с
ИМ, като моли съда да връчи същото. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск, да
постанови неприсъствено решение и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът не
е депозирал отговор на ИМ.
В първото по делото редовно заседание, проведено на 30.11.2021 г.,
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна
даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: сключен между *** и ответника по делото далекосъобщителни
услуги с клиентски номер клиентски номер *** от 15.05.2018г. за ползване на
мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план i-Traffic XL+ с
месечен абонамет 26.99 лева, със срок на договора - 24 месеца, по което
ответникът не е изпълни задълженията си, поради което за *** е възникнало
вземане в процесния размер; вземанията за процесните задължения са
цедирани на „***” ООД, който от своя страна ги е цедирал на ищеца по
делото.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.365,
ал.1 и чл.86 ЗЗД ищецът е представил писмени доказателства, които
съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е
предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от
2
съда указания в разпореждане № 6138/28.07.2021 г. Ответникът не е
представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил
становище по изготвеният с определение № 3105/22.10.2021 г., проекто-
доклад по делото, не е изпратил представител в първото по делото заседание,
и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. На заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер от 205.00 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 205,00 лв, от които 25,00 лв. заплатени
държавни такси и 180 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.
ЗДР. К. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** дължи на „***“ ООД,
ЕИК ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр. ***
сума в размер на 48.76 лв., представляващи незаплатена далекосъобщителна
услуга за периода от 22.05.2018г. до 22.08.2018 г., дължими по във връзка с
валидно действал договор с клиентски № ***, сключен между ответника и
„***” ЕАД, за което са издадени фактури *** г., ***, на основание чл. 415,
ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. ЗДР. К. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, представлявано от ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, сумата от 205,00 лева, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 888 по описа за 2021 г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. ЗДР. К. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, представлявано от ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, сумата от 205,00 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание
чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3