Номер 87524.09.2020 г.Град Стара Загора
Окръжен съд – Стара ЗагораI Граждански състав
На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20205500503080 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ,,А.Т.“ ЕООД, ЕИК № ****, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул.****, представлявано от законния си представител
И.Ш., чрез юрк.В.Г., против разпореждане № 5615/23.06.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 2054/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Х. В. за сумите от 216,20 лв. – наказателна лихва
за периода от 06.10.2018 г. до 04.03.2020 г. и от 61, 08 лв. – административни разноски.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане, поради постановяването му при неправилно приложение на закона и
необоснованост.
Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на разноски.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,, А.Т.“
ЕООД – гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК срещу Ц. Х. В. от гр.Стара Загора за сумата от 1057,63 лв. - главница; 61,08
лв. – административни разноски, 129,44 лв. – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, 135,64 лв. – договорна лихва за периода от 21.08.2018
г. до 20.09.2019 г., 216,20 лв. – наказателна лихва за периода от 06.10.2018 г. до
04.03.2020 г., законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда –
19.03.2020 г. до изплащане на вземането.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за кредит №
1098864/27.06.2018 г., сключен между „К.“ ЕАД – гр.С. и длъжника, по силата на
който дружеството е предоставило на Ц.В. кредит в размер на 1200,00 лв., а последния
се задължил да върне заетата му сума, ведно с договорна лихва, съгласно погасителния
план към договора за кредит.
Задълженията на кредитополучателя били обезпечени с поръчителство по
силата сключен между него и ,,А.Т.“ ЕООД – гр.С. договор за предоставяне на
поръчителство от същата дата и сключен между поръчителя и и заемодателя договор за
поръчителство, по силата на който ,,А.Т.“ ЕООД – гр.С. се задължавало да отговаря
солидарно с Ц.В. за изпълнение на всички поети от него по договора за кредит
1
задължения, за което дължал на поръчителя възнаграждение.
Кредитополучателят не изпълнил точно задължението си по договора за кредит,
а на 20.09.2019 г. задължението му станало изискуемо в пълен размер поради изтичане
на срока на договора.
Поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя, на 04.03.2020 г.
заемодателят изпратил покана на поръчителя, а от своя страна последния изпратил
уведомление до длъжника, в което посочил всички претендирани като дължими суми.
На 09.03.2020 г. ,,А.Т.“ ЕООД – гр.С. заплатило на заемодателя всички дължими
от кредитополучателя суми, а именно: 1057,63 лв. - главница; 61,08 лв. –
административни разноски във връзка с опити за извънсъдебно погасяване на
задължението, 135,64 лв. – договорна лихва, 216,20 лв. – наказателна лихва, като на
същата дата уведомило длъжника за извършеното плащане и встъпването в правата на
кредитора, в т.ч. и за дължимото по договора за предоставяне на поръчителство
възнаграждение в размер на 129,44 лв.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението досежно
претендираните суми от 216,20 лв. – наказателна лихва за периода от 06.10.2018 г. до
04.03.2020 г. и от 61,08 лв. – административни разноски, като е приел, че искането за
издаване на заповед за изпълнение за тези суми противоречи на закона – чл.33, ал.1 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано
лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 т.2 от ГПК, заповед за изпълнение не се
издава, ако искането е в противоречие със закона.
В случая искането си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е основал
на договор за потребителски кредит, сключен от разстояние и договор за поръчка,
наименуван договор за предоставяне на поръчителство.
Разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК предвижда, че заявленията трябва да
отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 от ГПК.
Това означава, че заявлението трябва да съдържа пълно, точно и ясно
обстоятелствата, на които се основава искането за издаване на заповед за изпълнение
чрез посочване на всички правно-индивидуализиращи съответното претендирано
право белези – страни, правопораждащи факти и съдържание.
В случай, че заявлението не отговаря на изискванията за редовност, по аргумент
от чл.411, ал.2 т.1 от ГПК заповедният съд следва да даде указания на заявителя за
отстраняване на нередовностите в тридневен срок.
В конкретния случай първоинстанционният съд се е произнесъл по същество с
обжалваното разпореждане по едно нередовно заявление, т.к. в същото не се съдържа
пълно изложение на обстоятелствата, въз основа на които заявителят претендира
издаването на заповед за изпълнение за сумата от 216,20 лв. чрез посочване на
съответните правопораждащи вземането факти.
От изложените съображения следва, че заповедният съд е извършил преценката
за неоснователност на заявлението досежно претендираното вземане за сумата от
216,20 лв. преди да бъде дадена възможност на заявителя по чл.411, ал.2 т.1 от ГПК да
отстрани нередовностите на същото, поради което обжалваното разпореждане се явява
незаконосъобразно в тази му част и подлежащо на частична отмяна на това основание.
Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
2
съдо-производствените действия по заявлението, при съобразяване разпоредбата на чл.
411, ал. 2, т. 1 ГПК и указване на заявителя да уточни претенцията си чрез посочване
на всички факти, от които твърди, че произтича претендираното със заявлението
вземане за сумата от 216,20 лв. –наказателна лихва за периода от 06.10.2018 г. до
04.03.2020 г.
В частта му, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 61,08 лв. обжалваното разпореждане се преценява за правилно,
т.к. съответства на материалния закон и е обосновано.
Клаузата в Общите условия на „К.“ ЕАД, съгласно която кредитополучателят
дължи направените административни разходи за извънсъдебно събиране на вземането
противоречи на закона, а именно на нормите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗЗП,
предвиждащи, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а обезщетението за забава да не може
да надвишава законната лихва.
Именно поради това тази клауза противоречи на закона и се явява нищожна по
смисъла на чл.21, ал.1 от ЗЗП, т.к. в резултат от прилагането й в случаите на забава на
длъжника, кредиторът получава и други финансови облаги, различни от лихвата върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.
Ето защо в тази му част обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
В настоящото производство разноски на заявителя не се присъждат, т.к.
производството е едностранно и не са налице предпоставките за възлагане на
отговорността за тези разноски на длъжника в заповедното производство.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 2 от ГПК Старозагорски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 5615/23.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
2054/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд в частта му, в която е отхвърлено
заявлението на ,,А.Т.“ ЕООД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.****, представлявано от законния си представител И.Ш., чрез юрк.В.Г., за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Х.
В. за сумата от 216,20 лв. – наказателна лихва за периода от 06.10.2018 г. до 04.03.2020
г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на Старозагорски районен съд за продължаване на съдо-
производствените действия, които да започнат от етапа по даване на указания за
отстраняване на констатираните нередовности по подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 216,20 лв. – наказателна лихва за
периода от 06.10.2018 г. до 04.03.2020 г. съобразно мотивната част на настоящото
определение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5615/23.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
2054/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд в частта му, в която е отхвърлено
заявлението на ,,А.Т.“ ЕООД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.****, представлявано от законния си представител И.Ш., чрез юрк.В.Г., за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Х.
В. за сумата от 61,08 лв. – административни разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4