РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Монтана, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20211600500313 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение от 11.06.21 г . по гр.дело №285 по описа за 2020г. Районен съд- Лом е
допуснал делба между И. Т. и М. Л. при права ½ ид.ч. по отношение на следните
земеделски имоти, находящи се в землището на с.*, обл.*:
- ПИ № *– нива с площ от 47343 кв.м., ІV категория, в месността „*“, при съседи:
*, *, *и *. / понастоящем за землището на с.*има одобрена и влязла в сила кадастрална карта
и имота е с идентификатор *./
- ПИ № *- нива с площ от 7912 кв.м., местност „*“, категория ІV, при съседи:
*,*,*, * и *.
/ понастоящем за землището на с.*има одобрена и влязла в сила кадастрална карта и
имота е с идентификатор *./
- ПИ № *- ливада с площ от 8000 кв.м., местност „*“, категория VІ, при съседи: *,
*, канал, *и *.
/ понастоящем за землището на с.*има одобрена и влязла в сила кадастрална карта и
имота е с идентификатор *./Със същото решение съдът е отменил НА № *, т.*, НД
*/08.09.1999г. на съдия по вписванията при РС *, до размера на правата на
И.Т. – ½ ид.ч.
Така постановеното решение е обжалвано от М. Л. с оплакване за
незаконосъобразност.Жалбоподателката чрез своя процесуален представител твърди,че
изводите досежно наличие на съсобственост между страните по отношение на процесните
имоти са незаконосъобразни. Поддържа,че решението, с което е признато правото на
собственост на наследниците на З. П., е неправилно и не отговаря на действителното правно
положение предвид факта,че земята е собственост на Ц.Г.,което е безспорно установено от
приложените към делото доказателства-Нотариални публични завещания и съдебна делба
1
.Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени атакуваното решение и да
отхвърли предявения иск.
Постъпил е отговор от въззиваемата И.Т.,която чрез своя процесуален представител
взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени
съображения.Предвид гореизложеното моли съда да потвърди атакуваното решение,като
съответно се присъдят и направените в производството разноски .
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА .
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел , че
между страните е налице съсобственост ,като правата съответно са по ½ ид.ч.
Обсъдил е възражението на ответника за придобиване по давност на
процесните имоти, като е приел,че същото е неоснователно .
Настоящата инстанция споделя тези правни изводи поради следните съображения :
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че страните са наследници на
З.П. .Не се спори също така,че ответницата се е снабдила с КНА № *, том *, рег. НД №
*/08.09.1999г., издаден от съдия по вписванията при ЛРС, относно процесните имоти,
съгласно който е призната за собственик по наследство на процесните ниви.
Ищцата се легитимира като съсобственик на процесните имоти с Решение № 09 С от
02.04.1999 г.,с което е възстановено правото на собственост на наследниците на З. П. с план
за земеразделяне .
Тезата на ответниците е,че в това решение ПК е допуснала грешка ,като неправилно
е възстановила правото на собственост не на действителния собственик и неговите
наследници/Ц.Г./, а на общия наследодател,като е игнорирала представените писмени
доказателства-нотариални завещания и делба .
В случая е налице спор за материално право между наследниците на общия
наследодател З.П. по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като в полза на страните е
постановено решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху спорния имот и в
случай, че има влязло в сила съдебно решение, с което да се уважи иска с правно основание
чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ответникът би могъл на основание чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ да поиска от
ОСЗ да измени постановените от нея в полза на ответниците решения по отношение на
лицата, в чиято полза или вреда са били постановени решенията.
Съединяването на иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в производството по
съдебна делба е недопустимо. В този смисъл са Решение № 534/24.09.2001 г. по гр.д. №
717/2000 г. и Решение № 748 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 911/2009 г. на ВКС I ГО, в които се
приема, че е недопустимо съединяването на иск за съдебна делба с иск за материално право
по ЗСПЗЗ предвид конститутивния характер на следващия съдебното решението стабилен
индивидуален административен акт на поземлената комисия, с който става реалното
възстановяване на правата на собствениците на земеделски земи. Решенията по тези искове
могат да са от значение за съсобствеността между страните и за определяне на квотите
между тях, но чрез предявяването на тези искове се упражняват потестативни права и не се
отразява състоянието на съсобственост към момента на предявяване на иска за делбата.
Предявяването им в делбеното производство не е изрично предвидено в чл. 343 ГПК, поради
което е недопустимо.
Възникналият спор, че собствеността върху процесните ниви не са на общия
наследодател на страните, а на наследодателя на жалбоподателя по естеството си
съставлява спор за материално право по см. на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , който иск не може да бъде
съединен с иска за делба по вече изложените съображения- а именно, че няма решение на
ПК/ОбСЗ легитимиращо наследодателя на въззивника като едноличен собственик .
Напротив налице е Решение на ПК, по силата на което се възстановява собствеността върху
процесната нива на всички наследници на общия наследодател на страните З.П. и това е
надлежния титул от който ищците черпят своите права и от който произтича
съсобствеността върху процесните земеделските земи .
2
Всички възражения,които се правят от ответника, жалбоподател в настоящото
производство, биха могли да се разгледат в производство по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, но не
и в настоящото такова .
Ето защо настоящата инстанция споделя правния извод на РС,че в случая е налице
съсобственост, която съобразно ЗН е в размер на ½ ид.ч. за всяка от страните .
Ответникът твърди,че правото на собственост върху процесните имоти е придобито
на основание чл.79 ЗС.
В тази насока са разпитани свидетелите Б. и Т..
Св.Б., който е син на ответницата ,дава показания в насока,че В. М. е имала
имоти,които е получила в наследство от своя баща Ц.Г.,и които е ползвала единствено
тя,като ищцата никога не се е появявала и не е предявявала претенции към тях.Съдът
намира,че от тези гласни доказателства не може да се установи за кои точно имоти се
отнасят тези показания и дали в случая свидетелят визира именно процесните такива.Св.Б.
говори за нива, която се намира в м.“*“,за нивата в „*“ казва,че е съвсем малка като площ/
по документи е близо 8 декара/,за последният имот в „*“ твърди,че първоначално е бил 11
дка,а в момента е „Натура 2000“ и е неизползваем.Същият твърди,че голяма част от тези
имоти/т.е. не всички/ са ползвани от Ц..Г..Анализирайки тези показания, по никакъв начин
не може да се установи,че процесните имоти са владени единствено от първоначалната
ответница по делото,още повече,че от приложените по делото доказателства се
установява,че на наследодателя на последната също са възстановени имоти в процесните
местности.
От показанията на св.Т. също не става ясно какви земи е имала ответницата .Същата
визира голяма и малка нива,които не са идентифицирани по никакъв начин и съответно не
може да се направи дори и предположение,че показанията се отнасят до процесните
имоти/същите са три на брой в различни местности/.
Предвид гореизложеното съдът намира,че в случая ответничката не е придобила
право на собственост на основание давностно владение,поради което и така направеното
възражение е неоснователно.
При този разбор на доказателствата и направените правни изводи,основателна се
явява претенцията и по чл.537,ал.2 ГПК.
Безспорно е в практиката и е посочено в мотивите на Тълкувателно решение №
3/2012г. на ОСГК, че отмяната на констативния нотариален акт на това основание чл. 537,
ал.2 ГПК винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което със сила на
пресъдено нещо се признават права върху имота на лице, различно от посоченото в
нотариалния акт. След като по исков път е установено, че титулярът на нотариалния акт не е
носител на признатите с акта права, то последицата е отмяна на издадения констативен
нотариален акт. Производството по съдебна делба е исково производство, в рамките на
което се установяват носителите на правото на собственост върху имота и обема на техните
права. Решението по допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по
въпросите кой е съсобствения имот, кои са неговите съсобственици и какви по размер са
техните права в съсобствеността. Затова, ако съсобственик се е снабдил с констативен
нотариален акт за права, по-големи от признатите му с решението по допускане на делбата,
то отмяната на констативния нотариален акт се явява последица от разрешения в делбеното
производство спор за размера на квотите в съсобствеността.
Предвид гореизложените съображения съдът намира,че атакуваното решение е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на въззиваемата страна
за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271,ал.1 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖАВА решението на Районен съд-Лом от 11.06.21 г. ,постановено по
гр.дело №285 по описа за 2020г.
ОСЪЖДА М. Л. да заплати на И. Т. разноски по водене на делото пред настоящата
инстанция в размер на 600 лв.адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4