№ 530
гр. Благоевград, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
АтА.с Иванов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от АтА.с Иванов Въззивно гражданско дело №
20221200500567 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от „Е.“ Е.,
ЕИК *, против решение № 8018/ 15.04.2022 г., постановено по гр. д. № 468/
2021 г. по описа на РС – Петрич, с искане за отмяната му в частта, в която са
отхвърлени исковете.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на
доказателствата избирателно.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 8018/
15.04.2022 г., постановено по гр. д. № 468/ 2021 г. по описа на РС – Петрич, с
искане за отмяната му в частта, в която са отхвърлени исковете.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата стрА..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
1
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвА.та
му част, като по остА.лите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството пред РС – Благоевград е образувано по иск, предявен от
„Е.“ Е., със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. „И. С.“ № *, ЕИК *,
против „Ч...“ Е., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Я. С.и“ №
*, ЕИК * и К. А. Д., с адрес в гр. П., ул. „Х. Ч. № *, ЕГН **********.
Ищецът твърди, че на 09.09.2020 г. между него (като възложител) и
първия ответник (като изпълнител) е бил сключен договор за строително-
монтажни работи, по който задълженията на последния са били обезпечени
със солидарната отговорност на втория ответник (като съдлъжник).
Поддържа, че по силата на тази сделка е предоставил на изпълнителя аванс от
8 888,40 лв., посредством две плащания - 6 000 лв., извършено още в деня на
сключване на договора, и 2 888,40 лв., направено на 23.09.2020 г. Изтъква, че
е било уговорено впоследствие визираният аванс да се прихване от
възнаграждението на изпълнителя, съобразно последните 4 броя двустранни
протоколи, отразяващи действително реализираните строителни дейности.
Заявява, че в отклонение от тази договореност, ответникът „Ч...“ Е. е
приспаднал само 1 200 лв. от авансовото плащане и на практика е получил
цялото остА.ло възнаграждение. Смята, че по този начин се стига до
невъзстановена част от аванса, възлизаща на 7 688,40 лв. Иска постановяване
на съдебно решение, с което ответниците да бъдат осъдени солидарно да му
заплатят тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба - 31.03.2021 г., до погасяването. Претендира и
съдебни разноски.
Ответниците оспорват исковете, молят за тяхното отхвърляне и за
присъждане на съдебно-деловодните разходи, които са сторили. Релевират
доводи, че: ищецът не е изпълнил задължението си да предостави втория
компонент от аванса; общата величина на извършените приспадания по него е
по-голяма от упоменатата в исковата молба; с първата част от самия аванс са
били покрити и допълнително осъществени строително- монтажни работи по
сключения договор.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
стрА. на спора, както и правна стрА.:
Между страните е налице договор, от съдържанието на който се
установява, че се касае за извършване на строително-монтажни дейности
срещу заплащане, чиито единични цени са уговорени в Приложение № 1 към
договора, даващо и изброяване на отделните видове работи; изпълнение на
работата - осъществяване от изпълнителя на съответните строителни
дейности, поръчани му от възложителя, включително и на такива, които не са
2
предвидени в Приложение № 1 към договора; заплащане на цената от
възложителя - след съставяне на двустранни протоколи, установяващи
действително реализираните количества дейности и тяхното остойностяване,
според вече уговорените единични цени; предоставяне на аванс от
възложителя на изпълнителя - на два транша, първият от които е 5 000 лв. без
ДДС (или 6 000 лв. с ДДС) и 2 дни след неговото получаване изпълнителят е
длъжен да започне работата, а вторият - 2 407 лв. без ДДС (или 2 888,40 лв. с
ДДС) и платим 7 дни от стартиране на строително-монтажните дейности;
прихващане на аванса - от цената на действителните строителни работи,
установени чрез последните 4 двустранни протокола за тяхното отчитане.
Във връзка с процесния аванс ответникът „Ч...“ Е. е издал към ищеца за
първата част от аванса, с включения ДДС - данъчна фактура с № **********/
09.09.2020 г., за сумата от 6 000 лв., за чието цялостно плащане е налично
платежно нареждане от електронно банкиране, съставено на същата дата; за
втората част от аванса, с включения ДДС - данъчна фактура с №
**********/23.09.2020 г., за сумата от 2 888,40 лв., за чието цялостно
плащане е налично платежно нареждане от електронно банкиране, съставено
на същата дата. За отчитането на реално извършените строително-монтажни
работи по договора са представени 11 броя двустранни протоколи, според
които общата им стойност е 60 715,97 лв., както следва: протокол от
25.09.2020 г., за сумата от 6 132,67 лв.; протокол от 03.10.2020 г., за сумата от
6 813 лв.; протокол от 15.10.2020 г., за сумата от 7 651,08 лв.; протокол от
22.10.2020 г., за сумата от 10 508,76 лв.; протокол от 31.10.2020 г., за сумата
от 4 974,87 лв.; протокол от 07.11.2020 г., за сумата от 5 120,93 лв.; протокол
от 14.11.2020 г., за сумата от 2 776,96 лв.; протокол от 28.11.2020 г., за сумата
от 4 169,68 лв.; протокол от 05.12.2020 г., за сумата от 3 621,60 лв.; протокол
от 12.12.2020 г., за сумата от 4 045,26 лв. и протокол от 22.12.2020 г., за
сумата от 4 901,16 лв. По повод така изброените протоколи и с оглед
заплащането на цената на предоставените строително-монтажни услуги,
първият ответник е издал към ищцовото дружество 11 броя данъчни фактури,
за общата сума от 57 192,79 лв., а именно: с № **********/28.09.2020 г., на
стойност 6 132,67 лв.; с № **********/03.10.2020 г., на стойност 6 813 лв.; с
№ **********/15.10.2020 г., на стойност 7 651,08 лв.; с №
**********/22.10.2020 г., на стойност 10 508,76 лв.; с №
**********/30.10.2020 г., на стойност 4 974,87 лв.; с №
**********/06.11.2020 г., на стойност 5 120,92 лв.; с №
**********/13.11.2020 г., на стойност 2 776,97 лв.; с №
**********/27.11.2020 г., на стойност 3 569,69 лв.; с №
**********/04.12.2020 г., на стойност 3 381,60 лв.; с №
**********/11.12.2020 г., на стойност 3 685,26 лв. и с №
**********/22.12.2020 г., на стойност 2 577,96 лв.
Разликата от 3 523,20 лв., която се получава в сумите, които са дължими
по протоколите и по фактурите, произтича от приспадания, извършени в
последните четири фактури. Във фактурите с № **********/27.11.2020 г., с
3
№ **********/04.12.2020 г. и с № **********/11.12.2020 г. изрично е
отразено, че се приспадат части от аванс, възлизащи съответно на: 500 лв., без
ДДС (или 600 лв., с ДДС), 200 лв., без ДДС (или 240 лв., с ДДС) и 300 лв., без
ДДС (или 360 лв., с ДДС). Фактурата с № **********/22.12.2020 г. е издадена
във връзка с последния двустранен протокол, изготвен на 22.12.2020 г. При
съпоставката между цените на строителните услуги по тези два документа е
видно, че стойността във фактурата е с 2 323,20 лв. по-малко, за което е
отбелязано, че се извършва „приспадане на сума“. т заключението на
изслушА.та съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че и двете
фактури, касаещи аванса по сделката, са осчетоводени при ответника „Ч...“ Е.,
като в неговото счетоводство е отразено и пълното получаване на сумите по
тях, съобразно банковите преводи, наредени от дружеството ищец.
Изброените по-горе 11 броя фактури, отнасящи се до строително-
монтажните работи, са осчетоводени и при двете дружества и по тях е
отбелязано цялостно плащане. В счетоводната сметка, водена при първия
ответник за получения аванс, е вписано само приспадането на сумата от 1 200
лв., съобразно фактурите с № **********/27.11.2020 г., с М>
**********/04.12.2020 г. и с № **********/11.12.2020 г. Така в
счетоводството му фигурира аванс за възстановяване от 7 688,40 лв.
Предвид изложеното, неоснователни се явяват възраженията във
въззивната жалба. Предявените искове са частично основателни, а именно за
сумата от 5 365,20 лв., тъй като тази сума е част от целия аванс (8 888,40 лв.),
който ищецът е предоставил на първия ответник, която не попада в
извършените приспадания, съобразно последните четири двустранни
протокола и издадените по повод на тях последни четири фактури (с №
**********/27.11.2020 г., с № **********/04.12.2020 г., с №
**********/11.12.2020 г. и с № **********/22.12.2020 г.).
В този смисъл, възражението във въззивната жалба са неоснователни.
По изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводи
на въззивната инстанция и тези на районния съд атакуваното решение следва
да се потвърди изцяло.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални
норми. Решението е и правилно. Изводите на двете инстанции съвпадат.
Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Оплакванията в
жалбата не намират опора в закона и на събраните доказателства.
Релевантните за казуса факти са изяснени от Районен съд - Петрич.
Опирайки се на тях, първата инстанция е формирала правилен правен извод за
неоснователност на претенциите, с които е била сезирА..
В обобщение - не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен
акт, който трябва да бъде потвърден.
С оглед обстоятелството, че въззивната жалба е неоснователна, то не се
следват разноски на въззивника.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8018/ 15.04.2022 г., постановено по гр. д.
№ 468/ 2021 г. по описа на РС – Петрич, в частта, в която са отхвърлени
исковете.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5