Присъда по дело №820/2011 на Окръжен съд - Пловдив

            МОТИВИ към присъдата по НОХД № 820 по описа за 2011г. на Пловдивския окръжен съд

 

            Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу А.А.А. и той е предаден на съд за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.4, алт.3 вр.чл.18,ал.1 от НК за това, че на ***.2010г. в гр.П.е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице – две лица : С.А.А. /причинявайки му проникващо прободно-прорезно нараняване в областта на гръдната кухина, нараняване на две междуребрени артерии и нараняване на белия дроб, довело до остра кръвозагуба с развитие на шок/ и Х.А.А. /причинявайки му проникващо прободно-прорезно нараняване в областта на корема/, като деянията са останали недовършени поради независещи от него причини.

            При пренията прокурорът обяви, че поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт, и със същата правна квалификация на посегателството. Счита, че заради чистото съдебно минало на подсъдимия и с оглед на сторените от него и на двете процесуални фази самопризнания той следва да понесе наказание лишаване от свобода в размер под минималния от 15 години, но не уточнява коя от разпоредбите относно индивидуализирането на наказателната отговорност счита за редно да се приложи за целта – чл.55 или чл.58, буква „а” от НК. Пледира за определянето на „строг” първоначален режим на изтърпяване на наказанието.

            Преди началото на съдебното следствие по делото бяха предявени и приети за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове от страна и на двамата пострадали в размери на по 20 000 лева, представляващи претендирано от всеки от тях обезщетение за причинени му неимуществени вреди вследствие на престъплението. Съдът уважи молбата на С. и Х. А. да добият процесуалното качество и на частни обвинители. При пренията повереникът им адв.В. обяви, че напълно се присъединява към изложените от държавното обвинение фактически и правни изводи, както и към предложението за наказанието. Поддържа и аргументира претенцията за уважаване на гражданските претенции в пълните им предявени размери.  При пренията Х. и С. А. настояват за максимално санкциониране на подсъдимия, както и за цялостно уважаване на гражданските искове.

Прокурорът счита, че гражданските искове са доказани по основание предвид доказаността на проявеното от подсъдимия противоправно увреждащо гражданските ищци поведение /непозволено увреждане/, а що се отнася до размерите им предоставя на съда да ги определи по справедливост.   

            Подсъдимият А.А. даде подробни обяснения по делото, кредитируеми в значителната им част. Той заяви признание относно част от интересуващите процеса факти, а относно друга част от тях каза, че му липсва конкретен спомен. Но посочи, че са коректни досъдебните му признания, прочетени в с.з. на основание чл.279,ал.2 вр.ал.1,т.3 и 4,пр.2  от НПК, които е депозирал при разпита си веднага след събитието и в които е споделил възприятия за повече факти от инкриминираната ситуация.  В заключение на обясненията си той отрече, че е целял да нарани В.А. и Х.А., като изложи предположение, че двамата с. са се „нанизали” на ножа му, а инкриминираната рана в гърба на С.А. допуска да е нанесъл целенасочено със същия нож, но не си спомнял добре това. Назначеният за негов служебен защитник адв. С.А. пледира за окачествяване на увреждащите Х.А. и С.А. деяния на доверителя му като извършени при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, дължащо се на уплаха и смущение, с оглед на който правен извод не следва да не бъдат наказани на основание разпоредбата на чл.12,ал.4 от НК.Алтернативно, ако не се направят фактически констатации, които да водят до това квалифициране, развива аргументация за прилагане на привилегированата разпоредба на чл.119 от НК или за по-леко наказуемия състав по чл.118 от НК. Подсъдимият се присъединява изцяло към изложените от защитника му тези. Не формулира собствена претенция за наказанието, ако съдът достигне до осъдителни изводи.     

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено следното :

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

            Подсъдимият А.А.А. е роден на ***г*** и живее в същия град. Той е българин, бълг.гражданин. С основно образование е. Не работи. Бил е осъждан /през 1976г. и през 1981г./ за квалифицирани кражби, втората – при опасен рецидив по чл.29,ал.1,б.”а” от НК, като е изтърпял в затвор и първото си наказание от седем месеца лишаване от свобода, и второто си наказание от две години лишаване от свобода. През 82г. и през 93г. е бил реабилитиран по право досежно тези си осъждания. Единният му граждански номер е **********.

           

Било **.2010г. Мюсюлманите празнували Курбан Байрам. Било празник и за живущите в къщата на улица З. № 9 св.С.А. /пострадалия/, съпругата му св.Р.И., сина им св.С.А. и брат му св.Х.А. /другия пострадал/. Както и за живущите в съседство - на № 14 в самостоятелни стаи от обща постройка, намираща се на юг от къщата на № 9 – подсъдимия А.А. /по прякор Т./, децата му и брат му със семействата си. А именно : сина му св.Н. А. /с турско име Г./ и съпругата му св.Н. А., сина му С.И. и съпругата му св.Т.М.А., сина му св.А.А. и съпругата му св.Ф.А.А., брат му св.С.А. /с турско име също Н./, съпругата му св.А. А. /с турско име А./ и сина им св.А.А. /с турско име С./. 

Двата рода битували без проблеми и вражда години наред. Дори установявали приятелства помежду си.

            Към 21.30ч. - 22.00ч. на посочената дата Х.А. /по прякор М./ и живущият на улица З. № 1  св.В.А. /на 17 години, с турско име В./ допивали бирите си на улицата, в близост до къщата на номер 9. Двамата били подпийнали, но никой не бил пиян. По улицата минали С.А., който въпреки празника този ден въобще не бил пил алкохол, съпругата му и синът им. С. и Р. се прибрали в къщата на № 9. С. останал при чичо си. След минути по улицата минали А.А. и братовчед му А.А. /С./, които също като Х. и В. били подпийнали. А. и Х. били дългогодишни приятели, заедно били учили, заедно били в казармата, сетне заедно работели, помагали си при нужда, включително финансово. Били установили свой собствен речник при общуване, като вместо поздрав се псували, възприемайки неприличните реплики като своеобразна закачка. Така и при разминаването им онази вечер на улицата двамата си подметнали : „педерест” и „ще те еба в устата”. В началото никой от двамата не се обидил на другия. С. обаче изразил учудване, че А. не реагира, когато Х. го псува. Х. се ядосал, че момчето се намесва в отношенията им с А. и с думите „Ти напикан си 20 килограма, ти ли ще ми кажеш ние какво ще се разправяме с А. !?”, се приближил до него и го бутнал с ръка. На С. ситуацията се сторила заплашителна и той изтърчал до къщи. Извикал на баща си до отиде да види, че „Чичо се карат!”. С. веднага излязъл заедно с Р.. С. останал в къщи да гледа сестричката си. С. заварил на улицата само брат си и В., които продължавали да си приказват. А. и С. се били прибрали в къщата на № 14. Той попитал Х. какво е станало. Получил отговора : „Няма проблеми, брат ми”. Сетне Р. останала при Х., а С. повел В. към неговия дом, за да го прибере, преценявайки, че е станало много късно. Изминали 20-те метра до къщата на № 1, където на прага ги посрещнал бащата на В.  св.М.А. /с турско име М./. След като оставил В. на баща му, С. тръгнал обратно към дома си на № 9. През изминалите няколко минути брат му, все още афектиран от намесата на А. в отношенията му с А., пък и възбуден от поетото през деня количество алкохол, бил ходил до къщата на № 14 и влизал в двора през зеещия отвор в телената ограда, използван за врата. Бил чукал по вратата  на стаята на А., заканвайки се на А. и призовавайки го да излезе навън. Майката на А. св.А. /А./ А. не отворила вратата и успяла да уговори Х. да се оттегли. Сетне А., за да предотврати нови набези на Х. и евентуално сдърпване със сина й, била събудила и повикала на помощ всичките си племенници. Още преди да излязат те, С. минал по улицата на път за вкъщи. През мрежестата ограда на къщата на № 14 се видял с А. и със сина й, който по това време също бил на двора, и взаимно се уверили едни други, че няма проблем. Междувременно С.А. /Н./, който стоял в стая от къщата на № 14, приспособена като барче с две пластмасови маси, столове и плот, бил научил за скарването с Х.. Излязъл на двора. Решил, че синът му А. е предизвикал конфликта, както често ставало и с възпитателна цел му ударил няколко шамара. Случилото се между баща и син на двора наблюдавали през оградата С. и жена му Р..

            В следващия момент на С., който имал болна язва, му станало лошо заради болка в стомаха и приклекнал на бордюра, на известно разстояние от № 14, надолу по улицата /в южна посока/.  

В това време брат му Х., който още не се бил успокоил, пак се приближил до отвора на оградата на № 14. На двора вече били излезли, отзовавайки се на молбата на А., синовете на А. - С.И.,  Н. и А.. Бидейки приятел на Х., А. отишъл до него, излизайки на метър от отвора в оградата. Попитал го има ли някакъв проблем с А.. Х. възбудено отвърнал: ”Ей тоя напикан е 20 кг., той ли ще ми говори!” и пак блъснал с ръка тялото на А., който стоял до А. в този момент. А. отбелязал, че постъпката му означава неуважение към него самия. Репликата на приятеля му допълнително  раздразнила Х. и той му нанесъл юмручен удар в лицето. А. отвърнал, като също ударил Х. с юмрук в неговото лице. Солидарни с А., неговите двама братя и чичо му С. /Н./ тръгнали към Х., вземайки в ръце брадви, метални тръби, ножове и газов пистолет. Излезли през отвора в оградата и наобградили стоящия на метър от там Х.. Заудряли го с ръце и с носените предмети. А. винаги носел у себе си нож, но в онзи момент не използвал ножа си в боя. Х. не бил въоръжен и не ударил с предмет никого от нападателите. Защитавал се с голи ръце. Гюрултията, която се вдигнала, привлякла вниманието на С.А., а също на В. и М. А., които все още не се били прибрали. Тръгвайки от различни посоки, тримата веднага се насочили към биещите си.

В един момент Х. успял да издърпа 60-70 сантиметрова метална тръба от някого от нападателите и започнал да удря наред, когото свари. Ударил с тръбата Н., сина на А., по лявата част на гърба. Ударът попаднал в горния край на лопатката /към рамото/, предизвиквайки охлузване. Ударил и С.И. по задната повърхност на лявата длан /в долния край, към пръстите/ и му предизвикал разкъсно-контузна рана.  

В следващия момент А., който се бил събудил от виковете, излязъл на улицата по пижама. Бил замаян, тъй като току що станал от сън, пък и все още бил под въздействието на многото алкохол, поет на празника през деня – към 350 грама домашна ракия, 38-40-градусова. Видял, че Х., силно гневен, държи метална тръба в ръката си, а около него са синовете му С.И. и Н. и племенникът му А.. Не възприел сина си А. и брат си С. /Н./, които също все още били там.

Логично считайки, че А., когото видял точно пред себе си, е пристигнал, за да се намеси на страната на роднините си, Х. го ударил много силно по главата с тръбата. Причинил му обилно кървяща рана в дясната част на теменната област, отпред. В следващия момент Х. насочил металната тръба и към стоящия точно до подсъдимия св.А.А. и успял да удари и него. Ударът попаднал в задната част на главата, по срединната линия на тила. Веднага след това вдигнал тръбата за пореден удар, целейки се към стоящия до А.А. Н. /сина на А./. Не успял да го улучи, защото момчето се дръпнало.

А. се уплашил за здравето и за живота си, както и за здравето и живота на синовете си. Тичешком изминал няколкото метра от мястото на боя до дворната маса в къщата си /около метър до отвора в оградата и около метър от отвора до масата/. На нея бил оставил касапския нож, с който сутринта бил заклал овца и който бил наточил по този повод. Грабнал го и затичал обратно.  Видял, че Х. е все още в боя. Видял и приятеля на Х. - В.А.. Последният междувременно бил достигнал до биещите се и влизайки между тях, бил разперил ръце, мъчейки се да раздели Х. и А., които се удряли един друг. А. възприел действията на В. като помощ в полза на нападението от страна на Х.. И за да парира новата сила, замахнал и пронизал с ножа вдигнатата лява ръка на В. в областта между лакета и китката /средната трета на задно вътрешната повърхност на предмишницата/. Няколко сантиметра от острието навлезли плътта в посока към лакетната ямка и момчето изпитало извънредно силна болка. Баща му М.А., който бил пристигнал на мястото на боя заедно с него, го изтеглил от мелето и го повел към болницата. Веднага след като ударил момчето, А. насочил ножа водоравно напред към тялото на Х., което му действие ясно видял В., преди да бъде изтеглен от баща си. Видяла го и Р., която считано от момента, когато мъжът й бил тръгнал да изпрати В., се намирала на улицата, в близост до номер 14. Видял го и случайно минаващият от там в онзи момент Й.Ю., който живеел на съседната улица „Л.”. А. вкарал острието в корема на Х. /държейки го водоравно и с насоченост отпред-назад/. Причинил му прободно-прорезна рана с вертикално разположена цепка, проникваща в коремната кухина.

Малко преди това С.А. бил осъзнал, че в мелето пред № 14 участва брат му, и затичал от мястото, на което бил клекнал. Когато пристигнал, раната в корема на Х. вече била нанесена и синовете и братът на подсъдимия били плътно пред и зад него, удряйки го. С голи ръце С.А. отблъснал А. и С. /Н./, които били зад гърба на Х.. После блъснал и брат си, и съпругата си, за да ги отстрани. В този момент С. тъкмо бил замахнал с метална тръба, която държал, към Х., но тъй като Р. и Х. неочаквано си сменили местата, ударът попаднал в гърба на Р.. Подсъдимият реагирал на намесата на С.А., като го ръгнал с ножа си леко под лявата мишница от към гърба, което място лесно достигнал заради вдигнатата му лява ръка. Причинил му прободно-прорезно нараняване. С., който не изпитал съществена болка от това пробождане, дръпнал съпругата си и тръгнал да я изведе от мелето. Отдалечавайки се на север към своята къща /на № 9/, погледнал назад, търсейки да види дали и брат му излиза от боя. Видял как всички отново се били скупчили върху него - той бил приведен заради силната болка в прободения си корем и А. и Н. /Г./ го ръгали с ножове по гърба и по ръцете, стоейки зад и над него, а С. го удрял с тръбата; някой от двамата, държащи ножове, успял да го прободе и в главата отзад на две места – в дясно и в ляво теменно. А. не нанасял удари. Незабавно С. се върнал обратно и се нахвърлил върху нападателите, мъчейки се да ги махне от Х.. С голи ръце им нанасял удари, един от които /с юмрук/ попаднал в областта на лявото око на А., травмирайки долния му клепач. С.И. успял да удари пък него с тъпата част на предмет, който се видял на ударения като брадва или тесла по гърба, а С., намиращ му се от дясно, го ударил силно с металната тръба, която все още стискал, по дясната част на челото, причинявайки му разкъсно – контузна рана. В следващия момент А. насочил към него оръжие. С. много се уплашил, защото не могъл да различи, че е газово. Тръгнал да бяга на север, към своята къща. А. не го изоставил и успявайки да застане на метър пред лицето му /в близост до северозападния ъгъл на къщата на № 14/, произвел изстрел. Пристигнал и А. в този момент. С. вдигнал лявата си ръка пред лицето си, за да се предпази. Изстреляна била газ в момента, когато С. се завъртял надясно с вдигната пред лицето си лява ръка, така че гърбът му се озовал централно пред лицето на подсъдимия /който при изстрела на газта бил до тялото му,  в ляво/ и съответно в ляво от А. /който, когато произвел изстрела, бил с него лице в лице/. В този момент десняците А. и А. вдигнали в десните си ръце ножове и замахнали, целейки се в гърба му, което С. ясно видял, обръщайки главата си назад в този момент. А. и сина му държали ножовете, с които преди това били проболи тялото на Х.. Пръв ударил А., като ножът му проникнал между плешките на пострадалия. Острието навлязло в посока отзад напред в гръдната кухина, наранявайки по пътя си белия дроб и две междуребрени артерии. Започнало обилно кървене, като С. отмалял заради острата болка и се свлякъл на земята, обръщайки лявата част на гърдите си към ляво стоящия му А.. В този момент и последният нанесъл своя удар. Ножът му попаднал в лявата част на гърдите на С., в областта на сърцето, под мишницата. Синът на С.С. видял това. Изтичал до баща си и прегърнал главата му с думите „Татко, умираш!”. В следващия момент взел от земята парче от тухла и го хвърлил към А., когото възприемал като убиеца на баща си. По това време С. вече бил изпаднал в шоково състояние.

 Случилото се със С. възприел и Х., когото нападателите били временно изоставили, насочвайки вниманието си към брат му. Той помислил, че С. умира и „изперкал”. В този момент пристигнали полицаите св. К.Г. и св. М.К., които патрулирали в района и били изпратени от дежурния в ІІІ-то РУП – Пловдив по сигнал /получен в 21.57 часа/ за силно звучаща музика на ул.З. № 11. По пътя били уведомени от дежурния, че според сигнал, получен в 22.13 часа, на същата улица е „възникнал масов бой”. Пристигайки, те видели как Х. се спуснал към автомобила си, паркиран пред № 9, и с голи ръце счупил страничното му дясна стъкло отпред, за да достигне до щангата в купето. Не успял, защото бил възпрян от някого. Все още силно превъзбуден, започнал да чупи с голи ръце прозорците на къщата на А.. Силно крещял, че А. е убил брат му и на свой ред той ще убие и него, и целия му род.

Подсъдимият А. с все още кървяща рана на главата стоял пред входа на двора си, заобиколен от роднините си. Малко преди пристигането на полицаите някой от тях бил скрил брадвата, която нападателите били взели, тръгвайки срещу Х., в пластмасова бирена каса под плота на „барчето” в къщата на № 14. Някой бил поставил и ножовете, с които подсъдимият и синовете му Н. А. и А.А. били нанесли рани на А., на неизвестно и до момента място. 

Полицаите се разделили. М.К. застанал до подсъдимия и неговите роднини, а К.Г. успял след многобройни опити да усмири Х.. Сетне извикал три линейки, които да откарат ранените С., Х. и А. до болнично заведение.  Преди това той изпробвал с алкомер 931 алкохолното съдържимо в дъха на лицата от рода А.. Установил следните резултати : на Н. А. – 0.46 промила, на С.И. – 0.00 промила, на А.А. – 1.40 промила, на А.А. – 1.83 промила, на А.А.  -  0.55 промила.     

Четири месеца по-късно Х.А. и баща му се оплакали в полицията, че подсъдимият, който не бил задържан, ги заплашвал с пистолет. Поканен в хода на започналото разследване по преписка № ВЯ/03-920/11г. по описа на 3-то РУП-Пловдив, А. предал газов пистолет, марка БЛОУ Еф 50 и фактура за закупуването му. На **2011г. постъпило оплакване от тримата братя А. за заплахи от страна на А.. В хода на проверката и двете страни били предупредени да не влизат в пререкания и да не се саморазправят помежду си.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от следните доказателствени материали – от депозираните пред настоящия съдебен състав обяснения на подсъдимия А.А. и показания на свидетелите С.А., Х.А., Р.И., М.А. /М./, В.А. /В./, М.А., Н. А., С.А.И., А.А., А.А. /С./, И.Т., К.Г., Х.С., разпитани и на първата процесуална фаза, от досъдебните обяснения на подсъдимия, прочетени на осн.чл.279,ал.2 вр.ал.1,т.3 и т.4,пр.2 от НПК, от досъдебните показания на св.В.А., прочетени на осн.чл.281,ал.5 вр.ал.1,т.1 от НПК, от показанията на св.Х.А. от досъдебното пр-во, прочетени на основание чл.281,ал.1,т.1 от НПК, от показанията на св.Н. А. от дознанието, прочетени на осн.чл.281,ал.4 вр.ал.1,т.1 от НПК, от казаното от св.Р.И. от досъдебното производство, прочетено в с.з. на осн.281,ал.4 вр.ал.1,т.1 НПК, от досъдебните показания на св.С.А., включени в доказателствения материал на основание чл.281,ал.4 вр.ал.1,т.1 от НПК /л.98 долу от съдебното дело/, от показанията на допълнително допуснатите до разпит в съдебната фаза свидетели М. С., К.Ю., М. Ю., Й.Ю., А. /А./ С.А.,  И.Д., А.П., Ф.А., Д.А., С.А.А., С. С.А., М.К., А.Р.и Т.А.,  от писмените доказателства и доказателствени средства, събрани и на двете процесуални фази - протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него /л.л.45-58 от досъдебното пр-во/, протоколи за доброволно предаване на дрехите, с които са били облечени подсъдимият, синовете и племенникът му /л.л.59 – 63 от досъдебното пр-во/, копие от страницата от регистъра на ІІІ-то РУП-Пловдив, съдържаща записвания на входящите телефонни обаждания на датата 16.11.2010г. /л.34 от досъдебното пр-во/, писмо от ръководно длъжностно лице от Глубул, съдържащо информация за собствеността на мобилните телефонни номера, от които са регистрирани две от записаните в тази книга позвънявания на инкрим.дата /л.202 от досъдебното пр-во/, свидетелства за съдимост и характеристична справка на подсъдимия /л.л.203 и 227 от досъдебното пр-во и л.17 от съдебното дело/, амбулаторен лист, съдържащ диагнозата „остри и преходни психотични разстройства” на разпитания като свидетел на досъдебното пр-во А.Я. /л.44 от съдебното дело/, писмо от началника на 3-то РУП-Пловдив, съдържащо информация за сигнал срещу подсъдимия от страна на семейство А. за заплаха с пистолет през месец март т.г./л.125 от съдебното дело/, писмо от главен полицай при 3-то РУп-Пловдив, съдържащо информация за сигнал, подаден от семейство А. през м.юни 2011г. срещу подсъдимия /л.162 от съдебното дело/, както и от назначените на първата процесуална фаза експертизи, а също и от веществените доказателства, предявени на основание чл.284 от НПК – дрехите, с които са били облечени А., синовете му и А.А. по време на инцидента, брадвата, намерена при огледа на помещение от къщата на № 14, използвано като барче, и тампоните, с които са били иззети проби от петната, описани в огледния протокол.    

По – надолу ще бъде изложено съдържанието на експертизите и на огледния протокол :

Като изготвени обективно и добросъвестно, пък и с необходимите знания и опит в изследваната материя се възприемат всички заключения на съдебно-медицинските експертизи, назначени на досъдебното производство. А именно :

Според основната и допълнителната СМЕ на С.А. и устните разяснения на вещото лице д-р Г.П. ***. на този пострадал са причинени няколко рани : рана № 1 представлява проникващо прободно-прорезно нараняване в областта на лявата гръдната кухина с посока отзад напред с излив на кръв в плевралната кухина от лезията на две интеркостални артерии, довело до развитие на хеморагичен шок и лезия на ляв бял дроб и наложило оперативно лечение /торакотомия/. Раната е причинена от действието на предмет с остър връх и остър режещ ръб /нож/, който е годен да причини смъртта на пострадалия. В съдебно заседание вещото лице определи като най-вероятно /логично/ при нанасянето на удара нападателят да е бил фронтално спрямо гърба на нападнатия, като и двамата са били прави. Рана № 2 е разположена в лявата гръдна половина, непосредствено под лявата мишнична ямка, по задната мишнична линия и също е обработена хирургически. Причинена е с нож. Най-вероятно е причинена, като нападателят е бил с лице към ляво страничната повърхност на тялото на нападнатия – нападателят е бил в страни от нападнатия и с лице към гърба му.  Рана № 3 е локализирана в предно-страничната част на гръдния кош и също е причинена с нож. Нападателят също е бил спрямо нападнатия ляво странично, най-вероятно предно ляво, тоест нападнатият е бил полуобърнат спрямо нападателя. Поради оперативната обработка и на трите рани не могат да се определят нито дължината на кожните рани, нито посоката, ъгълът и дължината на раневия канал, респ.характерът на острието /ширина и дължина/. Но и за трите е направен изводът, че за причиняването им не е била необходима голяма сила. И трите са разположени в гръдния кош, където се намират важни за живота органи, чието нараняване може да доведе до реална опасност за живота на наранения или неговата смърт. Проникващото в гръдната кухина прободно-прорезно нараняване /рана № 1/ е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и без оказване на адекватна, своевременна и специализирана медицинска помощ би довело до летален изход. Останалите прободно-прорезни наранявания с. по себе си са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и на чл.129 от НК.

Според основната и допълнителната СМЕ на пострадалия Х.А. и устните разяснения на изготвилото ги вещо лице д-р Г.П. в съдебната зала са му причинени следните увреждания, по следния механизъм : Рана № 1 представлява прободно нараняване в областта на корема, което е проникнало в коремната кухина и е нарушило целостта на тънкото черво. За нанасянето на удара не е била необходима голяма сила. Рана № 2 представлява прободно нараняване в областта на гръдния кош, разположено в лявата гръдна половина под лявата лопатка, проникващо в гръдната кухина и нарушаващо целостта на плеврата и довело до излив на кръв. Рана № 3 е в областта на главата, разположена е дясно теменно, в окосмената част на главата. Тя е повърхностно прободна. Рана № 4 е също в областта на главата, разположена е ляво теменно в окосмената част на главата и също е повърхностно прободна. Рана № 5 е разположена на кожата по гръбната повърхност на дясната длан в близост до основата на 4-ти и 5-ти пръсти на лявата ръка и е повърхностно прободна. Рана № 6 е разположена по предната повърхност на кожата в близост до лявото рамо и е повърхностно прободна. Рана № 7 е разположена по предната повърхност на гръдния кош, в окосмената част в областта на средната трета на гръдната кост и е повърхностно прободна. Рана № 8 е разположена в дясната гръдна половина под дясната лопатка и е повърхностно прободна. Рана № 9 е разположена на кожата по задната повърхност на лявата мишница в горната трета и е повърхностно прободна. Рана № 10 е разположена по задната повърхност на кожата на лявата предмишница и е повърхностно прободна. А. е получил и кръвонасядане в областта на лявото рамо, причинено от удар с или върху твърд, тъп предмет и довело до болка. Рани № 1,2,3,4,6,7,8 са локализирани в области /гръден кош, глава и в близост до шията/, където се намират важни за живота органи и магистрални артериални и венозни съдове, чието нараняване може да доведе до реална опасност за живота на пострадалия или неговата смърт. И десетте рани са прободни, причинени са от действието на предмет с остър връх и режещ ръб /нож/, който е годен да причини смърт. За причиняване на всичките, включая на № 1 и на № 2 не се изисква голяма сила /интензитет/ за нанасяне на удара. Тъй като рани № 1 и 2 са обработени хирургично, а останалите са повърхностно прободни, не може да се определи характерът на действащия предмет – ширина и дължина на острието. Рана № 1 и рана № 2 представляват средни телесни повреди, тъй като първата е нараняване, проникващо в коремната кухина, а втората е нараняване, проникващо в гръдната кухина. Всички останали са леки телесни повреди – разстройство на здравето, което не е тежко или средно телесно увреждане. Кръвонасядането по лявото му рамо му е причинило болка, тоест е лека телесна повреда без разстройване на здравето му.

Най-вероятният механизъм за причиняване на рана № 1 е нападателят да е държал ножа с острието напред насочено, към корема на пострадалия, а не с острието отгоре – надолу или с острието от долу – нагоре.  С уточнението, че ръбовете са сочели нагоре-надолу /а не встрани/, вследствие на което цепката на раната е разположена вертикално. Вещото лице изключва възможността нараненият сам да се е поразял, защото раната няма характеристиката на прорезна, а на проникващо прободно-прорезна /острието реже тъканите, а не ги цепи/. Може сам да се е нанизал, стига да има причина той да направи такова движение към ножа – нанизване. Най-вероятно нападнатият е бил в право положение при причиняване на раните. Ако рана № 1 е първата нанесена му, логично е заради болката, която е изпитал в корема, да се е присвил, така че да е бил приклекнал и в това положение на тялото му да са му нанеси останалите рани.

  Според СМЕ на св.В.А. му е причинена прободно-прорезна рана в областта на лявата предмишница /в средната й част и с посока към лакътната ямка/. Засегната е задно вътрешната повърхност на предмишницата. Раната е предизвикана от действието на предмет с режещ ръб и остър връх /нож/, като е възможно по начин и време да е възникнала при инцидента, както описват пострадалият и очевидците. Коментираното увреждане се преценява като леко, причинило разстройване на здравето, извън случаите на чл.128 от НК и на чл.129 от НК.           

  Според СМЕ на подсъдимия и устните разяснения на вещото лице д-р Н. при двата й съдебни разпита, по тялото и главата му са установени следните увреди : дясно теменно, към тилно-слепоочната област се наблюдава оток с диаметър от 7 см., в центъра на който е разположена цепковидна рана с дължина 5 см. с охлузени и кръвонаседнати неравни ръбове. Долният клепач на лявото око и кожата наоколо са оточни и синкавомораво кръвонаседнати. Крайната фаланга на петия пръст на лявата ръка е оточна и синкаво кръвонаседната. Тези увреди са резултат от удари с или върху твърд, тъп предмет. Раната в областта на главата е изключено да е причинена от юмручен удар, защото отокът е доста голям. Възможно е да е причинена от директен удар /може от удар с метална тръба/ и това е най-вероятният механизъм предвид разположението й над т.нар околоочка на шапката /мислен кръг над очите/, над която линия най-вероятно увредите се дължат на директен удар. Възможно е да е предизвикана и в резултат на удар с тухла, като ако тухлата е хвърлена, следва да ги има и следните условия : нападателят да е бил на сравнително малко разстояние – два-три метра, тухлата да е голяма и да пада по - отвисоко, както и да пада отгоре на главата. Травмата в областта на клепача най-вероятно се дължи на юмручен удар при положение нападнат-нападател прави един срещу друг. Или чрез юмрук, или чрез удар с предмет, но с по-малка сила, може да е причинена травмата в областта на пръста.

Според СМЕ на св.Н. А. и устните разяснения на вещото лице д-р Н. при двата й разпита в съдебна зала, по лявата половина на гърба, в областта на горния край на лопатката е установено хоризонтално разположено охлузване с размери 2/1 см. Охлузването не е възможно да е причинено с юмрук или с ъгъла на дланта. Най-вероятно се дължи на директен удар с тръд, тъп предмет /възможно е да е метална тръба/, като нападателят му е бил зад гърба, и той, и нападнатият са били прави. Възможно е да са били лице в лице, но тогава нападателят е следвало да действа с предмет, чрез който да предизвика триене по гърба му /може предметът да е и метална тръба/, пресягайки се над главата му. 

Според СМЕ на св.С.И. и устните разяснения на експерта д-р Н. в две съдебни заседания на задната повърхност на лявата длан /в долния край, към пръстите/ в областта на втора, трета и четвърта дланни кости е била установена хоризонтално разположена цепковидна рана с дължина 4.5 см.; по задната повърхност на дясната длан в областта на долния й край се наблюдават три драскотини с дължина от по 0.5 см. без коричка; на външната повърхност на лявата подбедрица в долната трета е установен оток с диаметър 6 см. Най-вероятно е раната по лявата ръка да е причинена от удар с метална тръба при положение нападнат-нападател : прави и лице в лице, а драскотините по другата ръка е най-вероятно да са вследствие на сборичкване, от нокти. Отокът в областта на левия крак е най-вероятно да е от ритник предвид на местоположението и характеристиката му.

Според СМЕ на св.А.А. и устните разяснения на експерта д-р Н. в две съдебни заседания на този свидетел са причинени : дълга три сантиметра цепковидна рана с охлузени и кръвонаседнати неравни ръбове, разположена по срединната линия на тила; охлузване без коричка с размери 1/1 см.между веждите и охлузване със същите размери в основата на носа; 4 косо разположени на дасната странична повърхност на шията драскотини без коричка, дълги 5см, 5 см, 3 см. и 2 см. с разстояние помежду си около 0.5 см.; драскотина с дължина 2.5 см. на лявата странична повърхност на шията; синкаво кръвонасядане с размери 1.5 см./1.5 см. и под него охлузване без коричка с размери 0.5см./0.5см. в областта на лявата плешка; синкаво кръвонасядане с размери 4/3 см. в лявата поясна област, към хълбока; цепковидна рана с дължина 0.8 см. в средната трета на задната повърхност на дясната мишница.  Раната в областта на тила е възможно да му е нанесена с метална тръба, не е възможно да се дължи на удар с ръка или с крак. Със сигурност пострадалият е бил прав при получаването й, а нападателят е бил зад него. Охлузването в средата на челото е възможно да се дължи на юмрук, не може да е нанесено чрез тръба, поради това, че е дребно. Травмата в основата на носа най-вероятно се дължи на одраскване чрез нокти. Драскотината по лявата странична половина на шията е със същия произход. Кръвонасядането в лявата поясна област може да произлезе от удар с тръба, от хвърлен предмет или от  ритник. Травмата в областта на лявата плешка може да се дължи на удар с тръба, а също на удар чрез хвърлен предмет. Може да е причинено с ритник, но ако пострадалият е бил на земята. Не може да се дължи на юмручен удар. Раната на задната повърхност на дясната мишница е малка, за да бъде причинена чрез удар с метална тръба, не може да е причинена и чрез юмрук; най-вероятно е да се дължи на удар чрез хвърлен предмет, като нападателят е бил прав и зад гърба му. Уврежданията на А. са причинени по едно и също време, може и с разлика от час-два; не е възможно да са от предния ден.      

На св.А.А. е извършена съдебно-медицинска експертиза, която не е констатирала никакви увреждания по тялото, главата и крайниците му.  Той не е казал и на прегледалия го експерт, че е бит. Не прави такова твърдение и при разпитите си в хода на досъдебното производство. Вследствие на юмручния удар в лицето му от Х. в началото на конфликта е възможно да не останат видими травматични увреждания.        

Нито съдът, нито страните имат възражения относно обективността и компетентността и на изготвената също на първата процесуална фаза съдебно-психиатричната експертиза на подсъдимия. Според съдържанието й той не се води на учет в пловдивския психиатричен диспансер, като няма данни да е имал някога психиатрични проблеми или да е злоупотребявал с алкохол и с психоактивни вещества. Към инкриминирания момент е бил под въздействието на алкохол, но няма данни да е бил с алкохолно променено поведение – нито  патологично, нито усложнено алкохолно опиване. Правилно е възприемал обективната действителност и събития и е могъл да взема правилни решения. Касае се за обикновено /просто/ алкохолно опиване, дисфорично по формата си в гневно-нападателната разновидност. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

А. е действал, бидейки уплашен за собственото си здраве и живот и за здравето и живота на синовете си, които са му много близки и скъпи, защото сам ги е отгледал. При съдебния си разпит вещото лице уточни, че уплахата на подсъдимия не е била от такъв характер, че да препятства способността му за коректно осмисляне и контрол на постъпките си; при все наличието й той е възприемал правилно фактите, обстоятелствата и събитията. В развилата се ситуация уплахата му е била нормална психологична реакция.

Според балистичната експертиза, която съдът също възприе като професионално и добросъвестно изготвена, по обтривките от двете ръце на Н. А., на С.И., на А.И. и от дясната ръка на А.А. е било установено наличие на остатъци от барутни частици и бездимен барут. По обтривките от двете ръце на подсъдимия и от лявата ръка на А.А. не е установено такова.

 

В 00.17 часа на 17.11.10г., при спазване на правилата и реда по НПК, започнал оглед на местопроизшествието, при който били описани и фотографирани разположени върху уличната настилка кървави петна, както и откриването на брадвата с петна кръв по нея в бирена каса под плота на стая от къщата на № 14. Използваните за причиняване на раните на А. ножове, използваният от Х. за раняване на лицата от фамилията А. метален прът и използваният от св.А.А. газов пистолет не са били намерени нито при този оглед, нито впоследствие.

Иззетите като веществени доказателства предмети и проби били подложени на експертно съдебно-медицинско изследване – дрехите, с които са били облечени Н. А., А.А., С.И., А.А. и А.А. и марлени тампони с проби от петна кръв от улична настилка пред  входа на къщата на № 14, от стъкло под взломен прозорец, от улична настилка до северозападния ъгъл на къщата на № 14, от багажника на л.а. БМВ с рег. № РВ **, от острието на намерената брадва и от пластмасов стол в „барчето”. Била е установена кръвно груповата принадлежност на лицата, от които са иззети дрехите /нулева – на А.А., а на всички останали - „А”/. Вещото лице е заключило, че кръвта по изследваните дрехи е възможно да произхожда от притежателите им; кръвта, иззета от стъклото, от брадвата и от петното върху багажника, може да произхожда от всяко лице с кръвно групова принадлежност „А”, а кръвта, иззета от уличната настилка пред входа на къщата на № 14 и от уличната настилка до северозападния ъгъл на къщата може да произхожда от лице с нулева кръвна група, какъвто е А.А. и не може да произхожда от изследваните лица от рода А.. Същевременно от СМЕ на двамата пострадали се установява, че кръвно груповата принадлежност и на С.А., и на Х.А. е също нулева. Тоест кръвта, иззета от уличната настилка на двете посочени места, е възможно да изхожда от тях, но кръвта по острието на брадвата не е тяхна.

Тези експертни изводи, респ. огледният протокол, описващ местата, от където са иззети пробите кръв на улицата, и фотоалбумът сочат двете места, на които пострадалите са получили прободните си увреждания. А именно : на метър пред отвора на оградата на № 14 се е състояло стълкновението между Х. и нападателите му от рода А., при което той е бил прободен на десет места по тялото /корем, гръб, гърди, ръце и задна част на главата/ с ножове и точно на това място е било открито и съответно фотографирано и описано в огледния протокол петно кръв с размери около 30 см. На север, на известно разстояние от това петно, до северозападния ъгъл на къщата на № 14 и на около десетина метра от къщата на № 9, е било намерено и съответно фотографирано и описано в огледния протокол другото кърваво петно с размери около 70 х 130 см. На това място С.А. е получил раните в областта на гърба и в областта на сърцето си, от които започнало обилно кървене.

Местата, на които се е състояло разглежданото събитие, са сред много малкото безспорни въпроси по делото. По почти всички останали теми се очертава следната доказателствена ситуация - всеки от двете противоречащи си групи свидетели /едната от рода А., а другата от рода А./ говори достоверно за части от инкриминираното събитие и премълчава или преиначава или направо лъже за другите му части. При наличието на това доказателствено усложнение единственият възможен съдебен подход е да се даде вяра на онези твърдения на лицата от всяка от групите, които не се опровергават категорично от някой друг доказателствен източник и се съвместяват помежду си и с експертните изводи за броя, вида, местоположението и механизма на причиняване на уврежданията на участвалите в боя лица.

Следвайки този подход, съдът разреши доказателствените проблеми по делото по следния начин :

1. Дали Х. и В. са влизали в двора на къщата на № 14 след сдърпването със С. на улицата, търсейки разправа с него. Съдът повярва на А.А. /С./, че е чул гласа на Х., който веднага след скарването на улицата с А. го е потърсил, воден от гняв, в дома му и призовавайки го да излезе и да „изяснят отношенията си”, е тропал по вратата на стаята му. Повярва и на него, и на майка му, че сетне С. /братът на Х./ и Р.И. /съпругата на С./, които узнали за посещението на Х., са уверили А., че помежду им няма да има проблем, идвайки до входната им врата. Показанията на А. и А. А. звучат в тази им част правдиво и логично, а и съответстват на показанията на всички останали свидетели, живущи в този двор, които казват, че към 22.00 часа били събудени от А. с молба за помощ срещу буйстващия Х.. Освен това А. е добросъвестен, обявявайки, че баща му го е ударил малко по-късно, защото е приел, че е влязъл в скандал с Х.. Пък и точно въпросното поведение приляга на емоциите на Х. в онзи момент, които самият той сподели при разпита си – раздразнен е бил заради намесата на С. в отношенията с приятеля му А., бил е и превъзбуден заради поетото количество алкохол и миналия празник. Съдът прие, че приятелят му В. не е бил с него, а твърдението на А., че е чул и неговия глас, е добросъвестно преувеличаване, породено заради страха, който явно е изпитал от разгневения Х., както и от последвалия инцидент. Защото няма свободен момент, в който да се разположи такава съвместно посещение на Х. и В. в двора на къщата на № 14 – когато повикани от С., пристигнали С. и Р., заварили Х. и В. заедно на улицата /непосредствено преди това бил приключил конфликтът с А. и С., заради който С. ги бил призовал/. И веднага след това С. повел В. към дома му на № 1, за да го прибере. А малко време след това В. и баща му св.М.А. чули гюрултията, заради която изтичали до № 14 и се включили в мелето на улицата.

2. Кога се е появил А., какво е заварил и как е реагирал. А. казва, че когато тя е чула кавга, е излязла заедно със съпруга си и със сина си и е видяла А. да се връща от улицата с окървавена глава и едва след това е почукала на вратите на стаите на тримата му сина да се притекат на помощ. Синовете му пък са категорични, че тя ги е повикала не защото баща им е пострадал, а защото Х. е буйствал по плашещ я начин, чукайки на вратата й и призовавайки сина й. Тоест тя е искала от тях помощ във връзка с агресия от страна на съседа, несвързана с проблем с девер й. Съдебните показания на синовете и на племенника на А. са еднопосочни при описанието на по-съществената част от последвалите събития : След призива на А. излезли на двора. А. излязъл и на улицата, пред входа на двора, където бил Х., и направил опит да го усмири, но получил от Х. удар по лицето с юмрук. Той отвърнал също с юмрук в неговото лице. Сетне в помощ на А. на улицата пред входа на двора  наизлезли и останалите мъже от рода А. с изключение на подсъдимия, който още бил в стаята си. Започнал бой. По едно време А. се събудил и отишъл до биещите се. С пристигането си получил удар в главата с метална тръба от Х.. По идентичен начин разказва за появата си на мястото на боя самият А. – събудил се от викове и преди да се е разсънил още изтичал на улицата, където синовете му С. и Н. и племенникът му А. били в стълкновение с Х. /не възприел сина си А. и брат си С./. С появата си още бил ударен от Х. по главата с метална тръба, последвало замахването с тръбата към тялото на сина му Н.. Уплашил се за себе си, а също за живота и здравето на синовете си. Изтърчал за ножа си, изминавайки няколкото метра от мястото на боя до масата на двора, където бил този нож. Взел го и се върнал тичешком на помощ на синовете си. Съдът даде вяра на това обяснение. То съответства и на твърдението на очевидката Р.И. от другата доказателствена група – съпруга на С.А. /вж. лист 65 лице/, че А. излязъл от боя за малко и се върнал с нож в ръка. В., който веднага с пристигането си се вклинил между Х. и А., целейки да ги възпре, възприел подсъдимия, едва когато той  ударил ръката му с нож. Бащата на В. св.М.А. обаче бил насочил вниманието си към подсъдимия от по-рано и видял как той „избягал до къщата си и взел един нож”. А. също признава, че се бил  з а с и л и л  с ножа, връщайки се на помощ на синовете си и тогава ножът му „попаднал в корема на Х.”, като може да е „засегнал” и В. по ръката. След раняването на Х. пристигнал и С.А.. Тоест С. не може да даде информация за прежде проявените действия от страна на А.. Самият Х. казва, че в самото начало на боя го нямало А. – бил се появил в процеса на вече започналото нападение от страна на синовете му, на племенника му и на брат му.

На досъдебното производство синът на А. св.Н. А. се е опитал да съчини версия за оневиняване на баща си /А. бил на земята с кървяща рана на главата, Х. с желязна тръба в ръка бил до него и се мъчел да го удари, но другите му двама сина стояли до баща си, пазейки го; сетне той самият нападнал Х., за да го отстрани, после пък заедно с братята си издърпали А. към двора на къщата им/. Тези му показания (на л.92 от дознанието, прочетени на осн.чл.281,ал.4 вр.ал.1,т.1 от НПК) страдат от толкова сериозна вътрешна противоречивост, разминават се толкова съществено с разказите на останалите очевидци, както и с показанията на самия Н. А. пред съда, че са негодни да бъдат кредитирани в която и да е тяхна част.

Очевидецът Й.Ю.също казва, че е видял нараняването на корема на Х. от страна на подсъдимия, но не може да даде сведение за поведението на А. преди това.

След анализа на тези гласни доказателствени средства няма никакво съмнение по въпроса, че когато подсъдимият пристигнал на мястото на боя, не бил извадил нож, защото не носел такъв. Заради възприятията си за нападение от страна на Х. спрямо него самия и спрямо двамата му сина отишъл да  вземе ножа си от дворната маса и след секунди се върнал с него. Така че не се споделя уверението на Х., че още в първия момент на появата си на мястото на боя А. бил с изваден нож в ръка, с който веднага го пробол в корема. Показанията на Х. в тази им част остават изолирани от останалите еднопосочни източници на доказателства по коментирания проблем, посочени по-горе. От друга страна, правейки такова твърдение, Х. всъщност действа в полза на своята позиция по делото, скривайки истината за нанесения от самия него удар по главата на А..  

  3. Как са получени уврежданията по главата на А., по тила на А.А. и по гърба вляво, в горния край на лопатката на Н. А.. Съдът прие, че и тримата са били ударени от Х. с метална 60/70-сантиметрова тръба. Такава тръба свидетелят М. Ю., който беше посочен като свидетел от самия Х. и показанията му принципно го ползват, е категоричен, че е видял в ръцете му. Пък и няма доказателство, което да опровергава единните твърдения на А.А., на Н.А. и на подс.А., че първият удар е бил с въпросната тръба по темето на последния. Точно на посоченото от тях тримата място е локализирано въпросното увреждане на главата на подсъдимия според съдебно-медицинската му експертиза. Че Х. държи такава тръба, е видял и свидетелят С.И..  А.А. не е присъствала на мелето, така че не може нито да потвърди, нито да отрече такъв развой на събитията. Снахите на А. не са наблюдавали случката. С.А. се е включил, когато въпросният удар е бил вече нанесен от брат му.

В аспекта на посочените взаимно допълващи се доказателства показанията на Х. и на снаха му Р. А., че е нямало удар по главата на А., нанесен с желязо от Х., се явяват изолирани и като такива – недостоверни. Пък и е явна силната заинтересованост и на двамата от благоприятен за частното обвинение отговор на коментирания въпрос.

*

Съдът прие, че сетне Х. е ударил и А.А. по тила и е замахнал  да удари Н., сина на А., но не е успял, защото той се отдръпнал. Показанията на А., че е получил удар с металната тръба по тила, съвпадат с показанията на Н. А., който при очната ставка със св.Х.А. казва това /вж. л.64 гръб/, респ. казаното от двамата е в синхрон с експертизата на А., описваща точно такова увреждане по тялото  му.

Н. А. е категоричен, че също е ударен от Х. преди баща му да дойде (а замахването с тръбата пред очите на баща му е проявена за втори път спрямо него агресия от страна на Х.). Той обаче твърди, че при нараняването му от страна на Х., позицията на двамата е била прегръдка и удар от последния с тръбата по гърба му, държана над главата му. Не признавайки да е държал тръба, Х. не дава сведение по въпроса кога, как и по отношение на кога я е използвал. А брат му С.А. не е бил в боя по време на ударите с тръбата. Така че няма доказателство, което да опровергае казаното от Н. А., че с Х. е имал и такова съприкосновение. Но съдът прие, че ударът, който е причинил специално увреждането на свидетеля по гърба, констатирано при съдебно-медицинското му изследване, е нанесен в друга ситуация – когато Х. е бил зад гърба му и го е наранил с тръбата по горния край на лопатката, в ляво - към рамото, чрез директен и целенасочен удар. Това е логичният  механизъм да произтече установеното охлузване на това място, казва д-р Н.. Освен това точно удар в областта на рамото му отзад /пряк/ е видял и очевидецът св.С.И. /вж. л.61 лице/. Така че показанията на Н. А. са добросъвестно заблуждение в обсъжданата им част, а уверението на Х., че не е доближавал въобще свидетеля не се кредитира.

В подкрепа на твърденията за нанесени с тръба много удари от страна на Х. е и поведението на фамилията А. сетне - А. тичешком се е върнал в двора на къщата си, въоръжавайки се с нож, с който пробол корема на Х., а непосредствено след това всичките му роднини проявили спрямо Х. координирана и бурна агресия /наобградили го и го заудряли с ножове, причинявайки му прорезни рани по гърба, двете ръце и на две места по главата, така че цялата му тениска „кървясала”/. Такава агресия, ако се приеме твърдяното от него пасивно поведение, считано от началото на нападението, ще се яви съвсем нелогично да се развие в средата на конфликта. Явно е, че е провокирана.

Вярно е, че веднага след края на нападението (когато наръган от А., брат му паднал почти в безсъзнание на земята), Х. разбил с голи ръце прозорец на лек автомобил, за да вземе от купето щанга. С която да си отмъщава.  Но този факт не означава без друго, че прежде това не е държал тръба. Означава единствено, че я е загубил/изоставил в процеса на последвалите удари от страна на А. и роднините му. Съвсем в началото Х. не е държал метална тръба, признава синът на А. – А., но това признание не може да доведе до извод, че до края на случката Х. е останал с голи ръце. Доверявайки се на показанията на увредените от него А., Н. и А., както и на казаното от св.С.И. и от независимия свидетел М. Юсеинов, съдът достигна до единствения възможен извод, че Х. е измъкнал тръбата от ръцете на някого от нападателите, а сетне те успели да си я върнат обратно, но докато е бил с тръба в ръце, им е нанесъл констатираните от експертите удари.

 

С.А. твърди, че е замерил главата на А. с парче от тухла- единица за отмъщение, след като видял как наръгал баща му. Очевидно е, че С.А. има интерес от изхода на делото в полза на баща си и на вуйчо си. Но не само това е причината съдът да не приеме, че А. е получил раната си, както твърди свидетелят. Съдът повярва на подсъдимия, на сина му Н. и на племенника му за начина на получаване на раната му, както беше отбелязано и анализирано по-горе. Те описват една възможна от медицинска гледна точка ситуация, като вещото лице д-р Н. казва, че логичният механизъм на предизвикване на увреждането е именно описаният от тях. Що се отнася до твърденията на С., вещото лице приема, че установената рана на темето на А. може да се предизвика вследствие на улучване с хвърлен предмет /тухла, камък/, който да направи движение отдолу нагоре и да падне в ъ р х у главата му, но с твърде много уговорки – предметът да е голям, а разстоянието, от което се хвърля – малко, като положението на главата на ударения да е по-назад и предметът да пада по отвисоко. От друга страна, по главата на подсъдимия има само ЕДНА констатирана рана. А няма очевидец, който да сочи, че е видял как хвърленият камък УЛУЧВА главата му. Освен М. Ю., но по-надолу ще бъде посочено, че съдът принципно не кредитира казаното от този свидетел и причините за този подход. Майката и бащата на С. казват, че не са видели такова действие от страна на детето си. Същото казва и Х., който е възприемал околната обстановка в момента, следващ нараняването на брат му. Така че съдът даде вяра на С.А., че е замерил с тухла А., защото това му показание не се опровергава, но счете, че тухлата не е предизвикала 5-сантиметровата раната на темето на А.. А прекият удар с метална тръба от страна на Х. се явява механизмът на причиняването на това увреждане.

 

Що се отнася до показанията на братята Ю., те могат да дадат твърде оскъдна информация по коментираните доказателствени проблеми : Св.Й.Ю.казва, че заедно с брат си М. е наблюдавал събитието от момента, когато насочвайки ножа напред, подсъдимият е пронизал корема на Х., тоест не е видял предходното нараняване на главата на А.. Св.М. Ю.пък дава крайно объркани показания. Той противоречи на брат си за момента на появата им на мястото на боя - казва, че е наблюдавал самото начало на конфликта. Но при описанието на това „начало” дава показания, противоречащи и на разказите на всички очевидци, включително на казаното от Х.. Сочи, че първо бил наблюдавал юмручни удари между Х. и С., които били с. на улицата, сетне излязъл подсъдимият и веднага продупчил с нож корема на С.; едва след това излезли синовете му. Така че показанията на М. са принципно негодни да им бъде дадена вяра. Пък и разгледани в цялост звучат неизустено. Особено показателно е случилото се при очната ставка със св.С.А. /вж. лист 98 от съдебното дело/, в процеса на която М. побърза да се отрече от основното си „наблюдение” по време на боя – за удар с нож в корема на С.А., като посочи, че не бил казал това, а бил казал, че в корема бил ранен Х.,. Но от протоколирания му непосредствено предхождащ очната ставка разпит, е видно, че свидетелят два пъти е посочил пробождане на корема на С. именно. Ето защо съдът повярва на този свидетел само за видяната в ръцете на Х. метална тръба, и то само защото в останалата им част показанията му очевидно преследват, но твърде неумело, изгода за Х. от изхода на делото.   

            4. Съдът положи усилия, но не успя да установи как са произлезли останалите увреждания по тялото и по лицето на А.А. /кръвонасядането в областта на лявата поясна област към хълбока му, кръвонасядането в областта на лявата плешка и охлузването под него, раната на дясната мишница/, както и по-леките /охлузването по челото и одраскванията от двете страни на шията и в основата на носа/. Прие, че баща му С.А. му е ударил няколко шамара, както признава самият А. в синхрон с показанията на майка си А.А., която е присъствала. Но майка и син не твърдят удари от страна на С.А. и по другите установени като увредени от вещото лице места по тялото на А. – по шията, под дясната подмишница и по гърба в областта на плешката и хълбока. Св.Н. А., който е видял Х. да удря А. с метална тръба, говори за ЕДИН удар в областта на главата му. Самият А. казва, че е бил ударен с металната тръба от Х. по тила, а запитан за другите увреди, казва, че не е усетил кой и кога му ги е причинил. Вещото лице е категорично, че са нанесени по едно и също време, може и с разлика от около час.  

За сериозен бой над него говорят Р. и С., но силно си противоречат. Р. казва, че е видяла как А. сам бие А. на улицата; С. казва, че е видял как подсъдимият и брат му, и синовете му тримата бият А., но не на улицата, а на двора. С.И., Н. А. и А. отричат да са нанасяли някакви удари на А. този ден. И А.А. отрича такова насилие от тяхна страна. Явно в подкрепа на своята процесуална позиция по делото С., а и Р., „помагайки” му, преувеличават както броя на лицата, били А., така и броя на ударите. И закономерно при такава ситуация показанията им се разминават, пък и звучат объркано. Напротив, А. и А., които са близки роднини на А. и като такива също са заинтересовани от благоприятен за него изход от делото, добросъвестно признават, че бащата С.А. е удрял А.. Но, както беше посочено по-горе, само с шамари.

            Но пък не може да се приеме, че всички останали увреждания извън това по тила са авторство на Х., при положение, че самият А.А. сочи един само удар от негова страна. От друга страна, при мелето хората от рода А. също са били въоръжени с предмети, чрез удари с които е могло да бъдат причинени неумишлено увреждания и на родственика им. Травмите по лицето могат да имат за причинител  шамари, но не е сигурно, че точно С.А. е автор на всички тях – три одрасквания, и едно охлузване.

Но пък и въпросите кога и кой е причинил нараняването по шията и под мишницата му, по гърба и в областта на плешката и хълбока телесни увреди на този родственик на А. не са сред определящите за наказателната му отговорност, тъй като самият А. не ги е възприел.   

5. Как точно е получено увреждането на В.А.. А. твърди, че не е усетил да е наръгал В.. Синът му Н. казва, че е видял, че сам „се нанизал на ножа”, като баща му „го пронизал, без да иска”. А.А., А. и С.И., както и Р.И., С. и Х. А. не са възприели нараняването му. Така че няма достоверен доказателствен източник, който да може да се противопостави на синхронните показания на В. и баща му М.А., че А. е мушнал ръката му с ножа с явно за тях намерение да я засегне, непосредствено след като се появил на мелето с нож и непосредствено преди да замахне към корема на Х.. Кредитируемо е и казаното от бащата и сина за механизма на предизвикване на нараняването, съответстващо и на експертното изследване -  В.А. си бил вдигнал ръцете, мъчейки се да раздели Х. и А. и тогава А. нанесъл удар с ножа в средата на предмишницата на лявата му ръка. А Х., ако и да не е видял кога е пострадал В., заявява, че му е ясен споменът, че момчето е било на мястото на боя, като било застанало между него и А..   

            6. Как е нанесен удара от А. в корема на Х. :

           Съдът не даде вяра на подсъдимия, че е оттласнал сина си Н. с лявата си ръка и така го е предпазил от удар, който Х. целял да му нанесе с тръбата, в което време Х. „се нанизал” на ножа му, който държал в дясната си ръка. Самият Н. казва, че сам се отървал от удара с тръбата, като се дръпнал. Налице е и съществено разминаване със собствените му твърдения от досъдебното производство по въпроса кой и кога е проявил агресия по отношение на сина му Н. /в прочетените на осн.чл.279,ал.2 вр.ал.1,т.3 от НПК свои досъдебни обяснения А. казва, че не Х., а С.А. е застрашавал Н., и то не с тръба, а с шило/. От особена важност и е друго противоречие с досъдебните му твърдения – пред дознателя А. е признал, че Е РЪГНАЛ Х. с ножа, с уточнението, че ЦЕЛИЛ крака му, което е съществено различно от описваното пред съда НАНИЗВАНЕ.

Вещото лице д-р П. изключва възможността пострадалият сам да се е порязал на ножа, тъй като раната е с характеристиките на прободно-прорезна. Не изключва възможността жертвата сама да се е „нанизала”. Обаче за да падне върху ножа на А., Х. е следвало да има причина, а такава по делото не е установена.

Впрочем, единственият, който е видял „нанизване”, е самият подсъдим. А.А. си тръгнал точно преди пробождането, а С.А. пристигнал веднага след пробождането, така че те двамата не могат да дадат информация по коментирания въпрос, снахите на подсъдимия също не присъствали, а синовете му очевидно не говорят истината, казвайки, че не са видели раняването на Х.. Що се отнася конкретно до А., неговите показания принципно звучат нелогично – той казва, че не е забелязал и кога и как баща му е бил ударен, кога и как братята му Н. и С.И. са били ударени и дали въобще А.А. е бил ударен, какво е било поведението на Х. и дали някой го е наранил по някакъв начин, дори дали е имал метална тръба. Очевиден е стремежът на този свидетел да скрие поведението си през конкретната вечер чрез обезличаване на възприятията си по принцип. Защото всъщност това му поведение представлява опит за убийство на С.А., проявен чрез удара с нож в областта на сърцето му, причинил му съществена рана в тази област.

Така че следва да се даде вяра на ясните, категорични и съвпадащи показания на Р.И., на С.А. и на Й.Ю., както и на самия пострадал Х.А., които казват, че насочвайки острието на нож напред, към корема на Х., подсъдимият го е пробол. Това е логичният механизъм за причиняване на установеното в корема му увреждане и според СМЕ. Да рани корема на Х., е била очевидна за всички наблюдавали  случката цел на поведението на А.. В.А. не видял, тъй като баща му го изтеглил от мелето, самият удар, но ясно възприел как подсъдимият „посегнал” с ножа към Х..

Съдът обаче повярва на подсъдимия, че преди пробождането е видял как Х. се насочва да удари с металната тръба сина му Н., защото няма доказателствен източник, който да опровергава това твърдение, пък и самият Н. говори точно за такова замахване с тръбата от страна на Х., последвало след удара с тръбата по главата на А..

7. Как са причинени уврежданията на С.. Според съда следва да се възприеме пресъздаденият от него развой на събитията, детайлно очертан в пояснителните му показания на лист 98 гръб от съдебното дело. От една страна твърденията му се отличават с рядко срещана яснота и точност по отношение на подробностите /хронология на събитията, местоположение на лица и предмети, реакции на всички присъстващи поотделно, кога каква болка е изпитал и какво е направил след получаването на всяка от раните/. От друга страна самият А. не отрича при съдебния си разпит да е ранил С. с нож в гърба. Казва, че не си спомня. А след прочитането на досъдебните му показания, дадени в присъствието на адв.А., на основание чл.279,ал.2 вр.ал.1,т.3 и т.4 от НПК, каза, че вероятно са верни, щом са снети на дознанието, когато споменът му е бил по-силен. В тези си обяснения той категорично и недвусмислено е признал, че е ударил с ножа  си С. „в гърба - горе, между плешките”. Пред съда съпругата на С. св.Р.И. и детето му св.С.А. казват, че не са наблюдавали точно такъв удар от страна на подсъдимия. Това им твърдение, което очевидно не е в полза на родственика им, се приема за истина. Но не означава, че не е имало такъв удар; означава само, че местоположението на двамата е било такова, че не са имали добра видимост какво става зад гърба на С.А.. Впрочем, на досъдебното производство Р.И. е била категорична при разпита си, че е видяла именно удар с нож в гърба на С., нанесен от подсъдимия. Съдът не повярва на това й досъдебно твърдение - след като й бяха прочетени показанията й в тази им част, на основание чл.281,ал.4 вр.ал.1,т.1 от НПК, тя заяви, че ги поддържа, и обясни, че не е успяла да съобщи на съда за този удар от страна на А., защото „главата й не била добре”. Не е логично Р.И. да забрави/обърка възприятието си за най-съществения удар по тялото на съпруга си, ако действително е имала такова. Значи явно е нямала. С.  пък казва, че е видял, че подсъдимият е ръгнал баща му в сърцето. Очевидно е, че спомените му се преплитат и той прехвърля като авторство на лицето, което вижда, че е обвинено в престъпление, най-съществения удар в неговите представи – този в сърцето. А що се отнася до твърдението, че е видял удар в гърба на баща си от страна на А., то очевидно е добросъвестно заблуждение. Самият С. казва, че не е сигурен кой от двамата – А. или баща му го е ръгнал по гърба; видял е, че и двамата са замахнали към тялото му, бидейки му отзад : А. централно зад гърба му, а А. – в ляво зад гърба му. Анализирайки твърденията на С. за това местоположение на А. и на А., получило се след завъртането на тялото му по часовниковата стрелка след напръскването с газ, ведно с досъдебното признание на А., че го е „ръгнал между плешките”, съдът достигна, както беше отбелязано по-горе, до извода, че ударът в гърба е нанесен от намиращия се зад него А.. А ударът от страна на вече замахналия с нож А., получил се в момента, когато С. се е свличал на земята и е обръщал към него лявата страна на гръдта си, е попаднал около сърцето му. Вече за този последния удар С. казва, че е сигурен, че е авторство на А.. Същото твърди и Р.И.. Така че С. е възприел замахването от страна на стоящия в ляво от гърба на баща му А., като явно се е заблудил, че ударът реално е  з а с е г н а л  гърба. Истината е, че ударът е нанесен секунда по-късно спрямо удара от страна на А. в гърба и е попаднал около сърцето, като при нанасянето нападателят е бил обърнат към предната лява част на гръдния кош на пострадалия. Впрочем, ако се приеме, че А. е автор и на удара в гърба, ще излезе, че се е пресегнал от ляво пред тялото на вече замахналия А., пробождайки пострадалия централно в гърба, веднага е издърпал ножа и е ударил С. и в сърцето; при тази невероятна от физическа гледна точка ситуация, ще се получи така, че А. няма да е автор на нито един от ударите, а С. е категоричен, че е видял как  з а м а х в а  с ножа към тялото му. И не е настъпило никакво събитие, което да спре бъдещия удар. Пък и А., както беше казано по-горе, направо признава за раняване между плешките на С.. Що се отнася до двете съдебно-медицински експертизи и устните разяснения на вещото лице в съдебната зала, те са в пълно съответствие с показанията на С.А. – най-вероятно е, казва д-р П., проникващата в гръдната кухина рана /в гърба/ да е нанесена като нападателят е бил фронтално спрямо нападнатия, а раната в предно страничната част на гръдния кош да е нанесена, като нападнатият е бил полуобърнат в ляво и лице в лица спрямо нападателя. Възможно е, казва д-р Г.П., да е нанесена, когато падайки на земята, пострадалият е обръщал лявата половина на тялото си към нападателя.   

Следва да се отбележи и още, че твърдението на семейство А. за  участието и на А. при нараняването на С. се подкрепя от показанията на Й.Ю., че е видял нож и в неговите ръце.

8. Какво е участието на брадвата в конфликта. Съдът прие, че нападателите на Х. са я били взели, тръгвайки към него в началото, но с брадвата не са били причинени установените от експертите телесни увреди на братята А.. Кръвта по намерената в къщата на № 14 брадва не може да изхожда от лице с нулева кръвна група, каквато е тази на А.А. и на двамата братя А.. На експертизата в тази й част кореспондират останалите годни доказателства – СМЕ на двамата пострадали, вещото лице по които е изследвало включително брадвата и е заключило, че според морфологичната им характеристика установените прободно-прорезни рани по телата и на двамата братя А. не отговарят да са причинени с нея, както и съответстващите на този експерен извод гласни доказателствени средства, според които А. не са получили удари с брадва. Показанията на св.Р.И., че е видяла как с острата част на брадвата св.Н. А.удря съпруга й по гърба, се явяват изолирани от посочената доказателствена съвкупност и като такива – некредитируеми. Самият С.А.казва, че не е усетил такъв удар, авторство на Н.. А изходящия от С.И.удар по гърба му е бил с тъпата част на предмет, който той оприличава на брадва или тесла, но не може да определи дали този предмет е именно коментираното веществено доказателство.

Подсъдимият пък беше категоричен, че след заколването на овца сутринта на същия ден е използвал брадвата за разфасоване на месото, сетне я е прибрал под масата на двора. Според огледния протокол обаче е намерена не там, а           с к р и т а под плота на „барчето” в къщата на № 14, като по нея е имало и човешка кръв, изхождаща от лице с кръвно групова принадлежност „А”.

Тези факти водят до извода, че брадвата е била носена от нападателите на Х.при нападението, но няма сигурна доказателствена информация, че е била използвана за някакви удари, включително с тъпата й част в боя. Кръвта от кръвна група „А” по нея е напълно възможно да е била оставена от лицето, което я е скрило зад плота в барчето след събитието, като се има предвид, че всички лица, които са имали достъп до барчето /от рода А./, са все с тази кръвна група.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Направените от съда фактически констатации са съществено различни спрямо изложеното в описателната част на обвинителния акт сбиване, при което „всички участвали си нанасяли удари с юмруци, с ножове и с тръби”, а в един момент подсъдимият взел от масата на двора си нож и последователно нанесъл с него удар в лявата ръка на В.А., пробол корема на Х.А. и пронизал гърба на С.А.. След проверката на досъдебния доказателствен материал и събирането на нови доказателства стана ясно, че началото на конфликта е било сложено от неправомерно поведение, проявено от страна на Х.А.. Това му поведение не е нищо друго освен противоправно нападение – той е влязъл посреднощ без покана в двора на къщата на № 14, блъскал е по една от вратите и по заканителен и плашещ начин е призовавал един от обитателите да излезе, като не е оставил съмнение, че цели саморазправа с него. Въпросното явно е застрашавало А.А.. Предизвикало е излизането на помощ на всичките му роднини /с изключение на подсъдимия/ и разговор между А. и разгневения Х.. Опитът на А. да усмири Х.  при този разговор обаче се оказал неуспешен, като Х. дори успял да удари стоящия до А. А., а веднага след това ударил и първия с юмрук в лицето. И така демонстрирал, че е склонен и решен да прояви и още агресия спрямо А., а също срещу всеки защитаващ го. Така че последвалата на улицата ответна реакция спрямо действията на Х. от А., от чичовците му и от баща му се е очертала като отбрана. Обаче, осъществявайки тази отбрана, изброените явно превишили допустимите й предели. Видно от изложеното от фактическа страна, координираните многобройни удари с ръце и с предмети по тялото му от страна на петима явно не са съответствали нито на характера, нито на опасността на неговото нападение. Спрямо приложената му многостранна атака той е бил обречен и напълно беззащитен. По отношение на това превишаване на позволената рамка на отбраната, което неминуемо се явило общественоопасно посегателство, той е имал право на неизбежна отбрана. И е упражнил това си право – успявайки да измъкне метална тръба от ръцете от нападателите, той е нанесъл с нея удари, чиито интензитет, брой и насоченост към уязвими места от телата на нападателите били оправдани предвид обстоятелството, че е бил преди това с голи ръце срещу пет въоръжени с поразяващи предмети лица, всяко от които му нанесяло удари.

Когато А. в този момент пристигнал на мястото на боя, бил ударен от Х. /веднага с появата си/. А. бил баща на трима от нападателите, брат на един от тях и вуйчо на друг, така че Х. закономерно е приел, че всеки момент той може да се намеси на тяхна страна и да го увреди, както всъщност и станало. Веднага след като го ударил по главата с тръбата, замахнал със същата да удари и сина му Н.. Тогава А. отишъл за ножа си, за да отблъсне опасността от нараняване на него и на синовете му, застрашаващо живота или здравето.

Възприятията на А. непосредствено преди това – Х., силно гневен, размахва метален прът, около него са децата му С.И. и Н. /той не видял в първия момент А. и брат си/, полученият силен удар по главата му, който предизвикал обилно кървяща рана, и замахването към тялото и на близко стоящия Н. /сина му/, преценени заедно с  възприятията му след повторното му идване – сред биещите се се е вклинило ново лице /В.А./, което той логично е счел, че е „на страната” на Х., сочи, че действията му са сторени при МНИМА неизбежна отбрана (в хипотезата на превишаване на пределите й).

Както беше отбелязано, Х. е действал в състояние на неизбежна отбрана спрямо синовете на А.. Удряйки и главата на подсъдимия в следващия момент с металната тръба, която успял да докопа, той е считал, че поразява нов нападател; веднага след това е продължил с отбраната, удряйки и нападателя си А. и замахвайки да удари за втори път нападателя си Н. А.. Но А. не е знаел, че удряйки с тръбата наред, Х. действа в състояние на неизбежна отбрана. Не е знаел и че В.се явил умиротворител, а не подкрепа на Х.: Той не е присъствал в началото на конфликта, не е узнал и по друг начин за това начало. Събудил се е от викове, веднага е излязъл на улицата, още сънен, и веднага е бил ударен от Х.. Последвала и още агресия от страна на Х.. Вярно е, че той е можел да се оттегли и така да се спаси, но на мястото на боя останали синовете му. Заради това се е върнал с нож в ръка. Когато е използвал ножа, „нападението” спрямо синовете му било още в ход, като Х. продължавал да е активен, бил получил и „подкрепа” в лицето на приятеля си В.А.. И отново се очертала опасността и за собствената му телесна неприкосновеност. Успоредно с  възникналата още една погрешна представа на А. – че В. е нападател, вършещ общественоопасен акт. Особено показателно е казаното от В.А. на досъдебното пр-во, прочетено на осн.чл.281,ал.5 вр. ал.1,т.1 от НПК „…според мен реши, че аз бия сина му.. според мен той дойде да спасява сина си”, респ. споделеното от Н. А. мнение, че В. бил дошъл в караманелата „не да ни разтървава, а направо да се бие” /вж. стр.153 гръб/.

Тоест А. оставил афектирания и въоръжен с тръба Х., който пред очите му я бил използвал, а когато пак дошъл, Х. продължавал да е в боя, „подкрепян” от ново появило се лице.

Ето защо прорязването на ръката на В. и веднага след това – на корема на Х. не е било просто нападение от страна на А., както е приел прокурорът в обвинителния си акт. Касае се за грешка по смисъла на чл.14 от НК относно общественоопасния характер и на поведението на В., и на поведението на Х.. Както беше посочено по-горе, обстановката закономерно е водела подсъдимия до извода, че е нападнат заедно със синовете си от Х. и от приятеля му В.. Но пък е превишил „пределите” на тази сторена от него мнима неизбежна отбрана спрямо Х. и ясно е съзнавал това превишаване. Излизането извън рамките на мнимата неизбежна отбрана е от своя страна общественоопасно и укоримо поведение, обосноваващо предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл.119 от НК.  Причинената на „нападателя” Х. вреда чрез удара с нож в корема му не е била необходима за „отблъскване” на „нападението”. Била е прекомерна  -  той е елиминирал единия „нападател” В.  чрез удар по ръката му с нож /в необходимите предели на мнимата неизбежна отбрана спрямо него/. Тоест другият „нападател” Х. е останал сам срещу цялата фамилия А.. За прекратяването на неговата активност вече не е било нужно да бъде прорязан с касапски нож, и то в толкова уязвимо място.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното превишаване на пределите на отбраната си, тоест съзнавал е, че нападението може да бъде отблъснато чрез причиняване на по-малко увреждане, но е искал отбиването му да стане чрез смъртта на „нападателя”. Успоредно със страха, който предизвикало у него „нападението” от страна на Х., настъпил и гняв. За тази емоция на А. допринесло алкохолното му опиване, което вещото лице д-р С. окачествява като дисфорично в неговата гневно-нападателна разновидност, без признаци на афект. Подтикът на А. да даде израз на гнева си и съответстващият мотив на последвалото деяние - да отмъсти за получения удар по главата си, имат значение при оценката на субективната характеристика на изпълненото превишаване на позволената отбрана. Но не отнемат отбранителния характер на опита за убийство на мнимия нападател Х.. Действието на А. е с явна насоченост към отблъскване на нападението /мнимото/, което към момента на прорязването на корема на Х.А. било все още налично.

 Аналогичен случай е разгледан от ВКС на РБ в решение № 321/00г. от 23.07.2001г. по н.д. № 200/00г. на І-во н.о. Възможно е деецът да греши относно нападението, но не и за това, че го „отблъсква” в явно несъответствие с „характера” и „степента” на неговата „опасност”, се сочи в това решение. „Отблъскването” на мнимо нападение означава и мнима неизбежна отбрана. Щом законът обявява за престъпление превишаването на пределите на неизбежната отбрана, на още по-силно основание би било възможно да се „превишат пределите на мнима неизбежна отбрана”. Поради липса на друг подходящ състав и в такива случаи отговорността би трябвало да се носи по чл.119 от НК.

 Подсъдимият не е бил във визираното в чл.12,ал.4 от НК състояние, за какъвто извод настоява адв.А.. „Нападението” на Х.А., което той е схванал като противоправно, е предизвикало у него интензивни емоционални преживявания, които обаче не са покривали критериите за наличие на извънредно психично състояние, водещо до стесняване на възможността за правилна оценка на обстановката и за избор на ефективна защита в рамките на неизбежната отбрана. Вещото лице д-р С. подчерта при разпита си в съдебно заседание /вж. л.106 лице/, че А. е действал в състояние на уплаха за собственото си здраве и живот, както и за здравето и живота на синовете си, но въпросната уплаха „се е явила нормална психологична реакция в развилата се ситуация”. Натрупаният гняв и раздразнение от физическото посегателство върху него и върху сина му Н. са го улеснили при извършване на деянието. Но в реакциите му не се откриват "уплаха и смущение", при които психичните процеси се затормозяват до степен на дезориентация и объркване. Определено А. не се е намирал в такъв психически стрес, тъй като е запазил изцяло ориентацията си в ситуацията – окопитвайки се след удара в главата си, изтичал за ножа си, изминавайки три/четири метра в едната и в другата посока, след секунди е бил отново на мястото, където веднага е ранил сериозно новопоявил се „нападател”, веднага след това пък е нанесъл инкриминираната рана на Х., след минути е ранил и брат му, който тогава се появил в защита и е целял да умъртви последния. Тоест в настоящия случай го няма претендираното основание за ненаказуемост.

След като поведението на А. се вмества в рамката на нормалната психична реакция, го няма и физиологичният афект. Пък и въпрос за квалифициране по чл.118 от НК не се поставя предвид пияното състояние на подсъдимия, изключващо според установената в последните години практика намаляването на наказателната отговорност на това основание.   

Увреждащото Х.А. посегателство представлява опит по смисъла на чл.18,ал.1 от НК. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.119 от НК е довършено – нанесен е обективно годен да причини смъртта на жертвата удар с нож, проникващ в коремната кухина /където са разположени важни за живота органи/, но желаният от дееца резултат /смъртта именно/ не е настъпила поради оказаните медицински грижи за оперативна обработка на раната и последващо обгрижване на болния. 

Що се отнася до пострадалия С.А., съдът прие, че А. пряко е целял смъртта му, като поведението му не е било отбранително спрямо негови действия. Тоест отхвърля се тезата на защитата, че А. е действал спрямо този пострадал при неизбежна отбрана, респ. при превишаване на пределите на такава. С. се е появил в боя много след началото на стълкновението, при нанесени вече от А. отбранителни удари по двамата мними нападатели В.А. и Х.А. и при започнала ожесточена координирана агресия на фамилия А. по отношение на последния. Веднага е започнал да разтиква нападателите, за да освободи брат си. Когато в един момент успял да стори това, тръгнал да се оттегля на север – към дома си. Върнал се, защото обръщайки се назад, видял, че фамилия А. отново са нападнали брат му, като го удряли с ножове, разкървавявайки тялото му. При връщането си е получил удар с желязо от страна на С. А., а А. А. вдигнал пистолет към лицето му. И тръгнал да бяга, достигайки до северозападния ъгъл на къщата на № 14. Но А. не го оставил да се оттегли – изстрелял газ в лицето му чрез газов пистолет, в който момент и баща му А. бил до него. С това противодействието на С.е било преодоляно, като той е бил видимо за А. замаян заради ударите и вдишването на газта, приклекнал, бил и с голи ръце, а брат му не можел да му се притече на помощ, защото бил сериозно наранен от него самия, пък и бил останал назад. Тоест последвалите удари и с ножове вече не са били отбрана – не е имало нападение, което да застрашава личността или правата на някого от фамилия А.. Първоначалното такова, проявено от Х.А., е било отдавна преустановено, следващите активни действия от страна и на двамата братя - също. Очевидно е, че удряйки С.с касапския си нож, както той признава – между плешките, подсъдимият НЕ СЕ Е ОТБРАНЯВАЛ И Е ИЗВЪРШИЛ ОБЕКТИВНО НУЖНОТО ЗА ПРЕДИЗВИКВАНЕ НА СМЪРТТА МУ, като ясно е съзнавал това. Значение за този извод има използваният предмет /наточен за колене на животни нож, тоест средство, което може да се използва смъртоносно/, анатомичната област, в която е увредата /съдържаща важни за живота органи/, характерът на удара – значителен, довел до проникване в белия дроб и разкъсване на две междуребрени артерии, целеустременността на действието, осъзнаването на ролята и участието на другите солидаризирали се с него две лица, водени също като него от чувство за мъст – брат му и сина му А.. Както беше казано по-горе, А. направи солидни опити да убеди съда, че синът му А. не е бил там /явно за да го „спаси”/ и съдът му повярва, че не го е възприел в началото, но не му повярва, че не е схванал действията му по отношение на оттеглящия се С.А.. Защото тези действия са били твърде много, извършени са били в непосредствена близост до него и най-вече – защото мълчаливата координация в поведението на С.А. , на А. А. и на самия А. е без всякакво съмнение очертана в предприетите задружни действия – С.удря С.от дясно, А. отляво насочва пистолет към лицето му, С.тръгва да се оттегля, но А. застава пред него и изстрелва газ, привеждайки се, С.завърта гърба си пред лицето на подсъдимия, а лявата си страна – към лицето на А.; тогава баща и син вдигат едновременно в десните си ръце ножове и се целят в гърба му.

Поставеният чрез удара на А. причинен процес не е достигнал до закономерния си край /смъртта/, въпреки че цяло денонощие е имало опасност за живота на пострадалия. Но само заради интензивното му обгрижване в болнично заведение в съчетание с добрите съпротивителни сили на собствения му организъм. Тоест деянието е спряло на стадия на опита по причина, която не е отговаряла на намеренията на дееца /и поради това беше квалифицирано във връзка чл.18,ал.1 от НК/. Очевидно е извършено при пряк умисъл – А. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и директно ги е целял, като водещият му мотив е бил отмъщение заради предхождащите действия на братята А..

Поведението на С.А. в нито един момент не е взело формата на обективно предизвикваща афект дейност, пък и такъв не е отчетен у А., както беше посочено по-горе. А. е бил в ясно съзнание, адекватен, с осмислени и целенасочени действия, без психични патологични изживявания и качествени нарушения в съзнанието и волята.

Достигайки до горните фактически и правни изводи, съдът измени правната рамка на обвинението, осъждайки А. за ДВЕ престъпления вместо за едно, по-тежко наказуемо. Така се създаде за деца по-благоприятно наказателно-правно положение, защото беше приложен закон за по-леко наказуемо престъпление. Първоначалното обвинение е за деяние по чл.116 от НК, което се наказва с доживотен затвор, а по-леката алтернатива е лишаване от свобода със специален минимум от 15 години. Специалният минимум на престъплението по чл.115 от НК е с една трета по-нисък; впрочем в случая се наложи именно той - 10 години. Престъплението пък по чл.119 от НК въобще няма минимум, а санкционният предел е до пет години. 

При индивидуализирането на наказанията съдът отчете съобразно изискванията на чл.54 от НК като смекчаващи отговорността на А. обстоятелства и за двете престъпления неговото чисто съдебно минало и сторените и на двете процесуални фази почти пълни самопризнания, които изключително много спомогнаха при изясняване на обстоятелствата по делото, много добрите характеристични данни за личността му – той е отгледал сам след смъртта на съпругата си три деца, с които поддържа и понастоящем хармонични отношения и намира опора у тях, през работоспособната си възраст е полагал общественополезен труд. Като отегчаващи отговорността обстоятелства за престъплението опит по чл.115 от НК съдът взе предвид много високата степен на тежест на посегателството и на вината на дееца – ударът с нож е бил много болезнен и е причинил увреждане на много органи, като намерението на А. е било почти на път да се осъществи /спасяването на С.е било съмнително часове наред/; било е предхождано с минута от причиняване и на друга рана от подсъдимия на С./в областта на подмишницата, тоест пак в гръдния кош, където са разположени важните за живота органи/, а само минута-две по-рано А. е направил нужното за убийството на друг жив човек /брат му/, превишавайки пределите на отбраната срещу негово мнимо нападение. Друго увеличаващо наказателната отговорност на А. обстоятелство е тежкото физическо и психически състояние, в което е изпаднала жертвата – С.е търпял интензивни болки при получаването на раната и дълго време след операцията, пострадала е работоспособността му, а оттук и психиката му, като е развил емоционална лабилност. Като анализира смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства в аспекта на възрастта на подсъдимия, съдът наложи наказание десет години лишаване от свобода. Влиянието на отегчаващите обстоятелства е съществено, но при пенитенциарен престой, по-дълъг от минималния предвиден в чл.115 НК, няма да може да се очаква ресоциализиране на дееца, тъй като ще напусне затвора на над 75 години. Тоест при определяне на размера на наказанието над наложения минимум изначално ще е ясно, че не ще се постигнат целите на специалната превенция. Според съдебното мнение определеното по вид и размер наказание ще е достатъчно, за да произлязат нужните поправително-превъзпитателен и принудително-възспиращ ефекти и спрямо дееца, и по отношение на останалите членове на обществото.

 Отегчаващо отговорността на А. за престъплението с пострадал Х.А. обстоятелство се явява осезаемото несъответствие между защитната му реакция и опасността, която Х. е създавал с действията си за неговия живот и здраве и за живота и здравето на синовете му. Обстановката е била такава, че за А. е било напълно възможно да рани мнимия нападател по друг, ненасочен към умъртвяването му начин, така както е отблъснал секунди по-рано мнимия са нападател В.А.. Пък и той има умения за професионално боравене с нож за причиняване на смърт, бидейки колач на животни. Явно е и друго - че редом с целта за отблъскване на нападението подсъдимият е имал за мотив отмъщение за сериозната рана, нанесена му минута по-рано от Х.. Друго отегчаващо отговорността му обстоятелство са настъпилите несъставомерни вредни последици за пострадалия – той почти се е възстановил физически от увреждането, но и неговата психика е засегната, за каквото му състояние се събраха множество доказателства по делото. Като прецени съотношението и значението на тези индивидуализиращи отговорността му за по-лекото престъпление обстоятелства, съдът му наложи наказание в размер малко над средата – три години. Според становището на съда това именно наказание е съответно на посегателството и поради това - справедливо.   

Прокурорът предложи определяне на наказанието за твърдяното престъпление по чл.116 НК под минимума, без да уточни на основание на коя разпоредба. Съдът счита, че не са налице предпоставките за приложение на чл.55 от НК, тъй като смекчаващите отговорността на А. обстоятелства нито са многобройни, нито някое от тях е изключително. В аспекта на гореизложените разсъждения за наказанието, които бяха съобразени с правилото по ал.2 на чл.18 от НК, не са налице и основанията  за приложение на чл.58, б.”а” от НК. Целящите смъртта на братята А. деяния са останали недовършени, като днес и двамата са на крака, а Х. е много добре. Но обществената опасност на опита към престъпление зависи не от степента на причиняване на увреждането, а от опасността от причиняване на целения резултат, а също от причините за прекратяването на поставения от дееца причинен процес. Както беше посочено по-горе, в случая тази опасност е била съвсем близка, а причините за оцеляването на жертвите са единствено медицински, респ. нежелани от дееца.       

На основание чл.23,ал.1 от НК на подсъдимия беше наложено едно общо наказание, а именно по-тежкото от двете – ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 

По правилата на ЗИНЗС беше определен „строг” първоначален режим на изтърпяване на общото най-тежко наказание, което на осн.чл.60,ал.1 от този закон следва да се изпълни в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. 

На основание чл.59,ал.2 вр.ал.1 от НК от общото най-тежко наказание лишаване от свобода беше приспаднато 24-часовото задържане на А. /на датата 17.11.2010г./, което представлява задържане по ЗМВР. 

Не беше приложена разпоредбата на чл.24 от НК, тъй като съдът счете, че с изпълнение на наказание лишаване от свобода от ДЕСЕТ ГОДИНИ ще се постигнат целите по чл.36 от НК. Санкциониране в по-висок размер не би било целесъобразно включително предвид високата възраст на подсъдимия, водеща до опасност той да не достигне целения чрез наказването му живот, съответстващ на изискванията на обществото.      

  

            Описаното и анализирано по-горе вредоносно противоправно поведение на подсъдимия обуславя предпоставките за ангажиране на гражданската му отговорност по чл.45 от ЗЗД за репариране на причинените на пострадалите негативи. Всеки от двамата граждански ищци търси обезщетение само на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на увреждането, резултат от престъплението срещу телесната му неприкосновеност. Болката и страданието принципно не могат да се определят в пари, но пък паричното обезщетение се явява единственият правно признат начин за овъзмездяване на причинени от деликта такива вреди. В случая паричното обезщетение може да способства за облекчаване на физическото съществуване на гражданските ищци. При определяне на размера му съдът изходи от тежестта на травмите, от които може да се съди за чисто физическите болки, изпитани при самото нараняване, от болките от наложилата се оперативна намеса, както и от изпитваните в следоперативния период, а също и от принудителното понасяне на ограничения през времето на възстановяването на пострадалите. Специално за С.А. съдът отчете доказания от еднопосочните показания на майка му и на братята му, както и на свидетелите М. С. и К.Ю.факт, че и след отминаването на постоперативния период не е настъпило физическото му възстановяване, като се налага периодично да посещава болнично заведение заради появила се анемия. Освен това тези лица казват, сериозно е пострадала и трудовата му активност, което е довело до осезаемо увреждане на психиката му, изразяващо се в чувство за непълноценност, тревога, че не може да се грижи добре за благополучието на семейството си, чувство за безизходност, безпричинен страх от хората. Х.А. сам казва, че вече е почти напълно добре физически, работоспособен е и осигурява прехраната си самостоятелно, трудейки се като монтьор в автоморга, но не може вече да се натоварва с толкова работа, колкото преди. Братята му, майка му, С. и Ю.свидетелстват, че и той се бори с психическите последици от преживяното, изразяващо се в остатъчно чувство за страх и по-висока от обичайната тревожност. Неминуемо при определяне на обезщетенията следва да се вземат предвид и поведението и действията на самите пострадали. С.А. с нищо не е допринесъл за осъществената спрямо него агресия. Поведението му не е предизвикало нито отбранителна реакция, нито афект у извършителя. А. е действал с ясно очертан пряк умисъл, целейки смъртта му, като нанесеният удар е бил толкова добре премерен и реализиран, че е довел до прерязване на две междуребрени артерии и до проникване на острието в белия дроб. Веднага е настъпила остра кръвозагуба и шок, при които оцеляването на жертвата се възприема като незакономерно развитие на причинния процес, поставен от нараняването. С оглед на всички тези факти съдът прие, че реалните болки и страдания на С.А. – физически и психически – които е търпял и  към момента на деянието, и впоследствие до настоящия момент ще намерят справедливо репариране чрез поисканата сума. Така че гражданската му претенция беше уважена в пълния й заявен размер от двадесет хиляди лева.     

Както беше изложено по-горе, съдът прие, че първоначално фамилия А. е била нападната – от Х.А., заради чиито набези в къщата на № 14 са били събудени и излезли в защита на родственика си подсъдимият и синовете му. От друга страна поведението на Х., спрямо което А. е превишил пределите на неизбежната отбрана /мнимата/, не е общественоопасно, а представлява на свой ред неизбежна отбрана по отношение реализираното от синовете на А., непосредствено преди това, превишаване на рамката на първоначалната отбрана. Умисълът на подсъдимия за превишаващо неизбежната отбрана /мнимата/ умъртвяване се е развил успоредно с мотива да отмъсти на Х. за прежде нанесения удар по главата му с тръба. Но пък следва да се отчете, че А. е действал при извинима грешка относно обществената опасност на обективно представляващите отбрана действия на Х., включително за удара с тръбата по главата му.  Преценявайки всички изложени обстоятелства, съдът счете, че е правилно  обезщетението по чл.45 от ЗЗД да е в размер на 6 000 лева в полза на Х.А.. В останалата му част до пълния предявен размер от 20 000 лева гражданският иск беше отхвърлен като неоснователен и недоказан, като съдът, воден от принципа на справедливостта, счете, че действителните болки и страдания на този граждански ищец, преценени в аспекта на тежестта на посегателството срещу живота му и на съдържанието и на субективната страна на деянието, ще бъдат възмездени от присъдената сума.

Подсъдимият беше осъден да заплати по сметка на ВСС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 1040 лева, представляващи четири процента от уважените части от гражданските искове  /20 000 лева и 6 000 лева/.

На основание чл.189,ал.3 от НПК беше уважено искането на всеки от гражданските ищци А. да бъде осъден да му заплати и направените по делото разноски – в размери на по 300 лева.

Съдът реши веществените доказателства дрехи да бъдат върнати на притежателите им, а веществените доказателства проби от кръв /представляващи марлени тампони/ и брадва да бъдат унищожени като вещи без стойност след влизането на присъдата в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени направените по делото разноски - 1210 лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                 ЧЛЕН СЪДИЯ :