РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330203985 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4252231 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на
Г. И. Д. ЕГН:********** от *****, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2 т.3 от Закона
за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 100
лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят Г.Д., не се явява в съдебно заседание, редовно призован, представлява се
от процесуалния си представител адв. П.. В депозираната жалба и в с.з. моли за отмяна на
НП, поради допуснати процесуални нарушения при издаване на ЕФ.
Административнонаказващия орган – ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител, взема отношение по подадената жалба с писмено становище.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К № 4252231 за това, че на
15.11.2020г. в 09:59 часа на път II 64 км.50+400 посока от село Труд към гр.Пловдив, при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак Б 26 60 км/ч, МПС „ ХОНДА СИВИК 5
ДР” лек автомобил регистрационен номер ****, е установено нарушение на скорост, заснето
с автоматизирано техническо средство TFR1-M 529, отчетен толеранс в полза на водача -3
км/ч, като моторното превозно средство се е движило с установена скорост 83 км./ч., при
разрешена скорост – 60 км./ч. и превишил разрешената скорост с 23 км./ч.
Констатираното нарушение административно – наказващия орган квалифицирал по чл. 21,
ал. 2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата и с обжалвания електронен фиш, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата на
1
жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните в
хода на производството писмени доказателства: Електронен фиш на ОД на МВР гр.
Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на
мобилна система за видеоконтрол, снимков материал.
При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и след анализ на всички
събрани в хода на производството доказателства, съдът намира, че са налице основания за
отмяна на атакувания електронен фиш, изцяло като незаконосъобразен, по следните
съображения:
Изрично в чл.165, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На основание тази разпоредба, от
Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г. (Наредбата),
с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата.
В случая приложеният Протокол №2-32-20 от дата 12.06.2019 г. от проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1M №4835 с идент.№529/07 показва редовност на
мобилната система, извършена до дата 12.06.20г.
Съгласно чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС за
контрол се попълва протокол съгласно приложението, който се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол. С разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредбата е въведено
изискването при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта, протоколът по ал.1 на същата
норма да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на
разположението на уреда.
Като част от административно-наказателната преписка по делото е представен
Протокол за използване на АТСС, съставен по образец – приложение към чл.10, ал.1 от
Наредбата, видно от който на дата 15.11.2020 г. на път II 64 км.50+400 е било използвано
АТСС TFR1 М 529 с начало на работа 09.30 ч., край на работа 12.30 ч., в режим на
измерване – „С“ (стационарен) и посока на задействане – „П“ (приближаващ), не е отразено
общо ограничение на скоростта, отразен е пътен знак за ограничение Б 26 и разстояние от
пътния знак с въведено ограничение до АТСС – 400 метра.
В протокола не са попълнени графите за начало и край на участъка, относими при
режим измерване. Не е посочена скоростта на ограничение. Освен това към протокола макар
да снимка за разположението на уреда в контролния автомобил, няма снимка на поставения
на платното пътен знак Б 26, за скорост 60 км/ч/, изискуема съгласно чл.10, ал.3 от
Наредбата, то от тях не става ясно местоположението на патрулния полицейски автомобил, с
който се извършва заснемането, съответно разположението на АТСС спрямо пътен знак В-
26 (въвеждащ ограничение за скорост 60 км./ч.), представлява нарушаване на
регламентираните в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. условия и ред за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. По делото не е удостоверено, че процесното АТСС е законосъобразно приведено
в работен режим на твърдяното място и време и, че скоростта е била ограничена с ПЗ В-26
до 60 км/ч. Административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства относно
2
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото с действащото ограничение на
скоростта по чл.21 от ЗдвП и разположението на автоматизираното техническо средство.
Наведените от страна на жалбоподателят твърдения пред районния съд относно
липсата на цитирания ограничителен знак по пътното трасе на контролирания участък се
явяват основателни. По делото е постъпила справка от Областно пътно управление, гр.
Пловдив, Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх.№ 59888/14.10.21г. В съдържанието на
същата е отразено, че километър 50+400 на път II-64 (Карлово-Пловдив) се намира на
изхода от крайпътен обект „Горо Кар“ в дясното платно за движение, в посока от с. Труд
към гр.Пловдив( каквато посока е отразена в ЕФ). В този участък от републиканския път,
както и за самия обект, не са въведени забрани или пътни ограничения на движението
с пътни знаци. ОПУ не може да удостовери наличие на пътен знак В 26 към дата
15.11.20г.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, издадена от МВР, при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че измерителят му да сработва
след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта, а съгласно чл.
9, ал. 1 от същата Наредба за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и
насочва уреда в контролираната посока. По делото липсват доказателства, че
в процесния случай са били спазени тези изисквания. Липсват и доказателства, че мястото
на нарушението попада в зоната на действие на пътен знак или табела, както и че такива са
били поставени на процесната дата.
Не е посочено къде се е намирал пътният знак, въвеждащ ограничение на скоростта, и
къде, а и на какво разстояние от знака, се е намирало техническото средство, като тези
обстоятелства са съществени, тъй като дават възможност за преценка относно зоната на
действие на знака, респ. дали техническото средство е било ситуирано на такова разстояние
от пътния знак, че да може да фиксира скоростта на МПС в зоната на действия на този знак,
а не преди или след нея, тоест дали са спазени изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г.
От всичко изложено до тук, съдът счита, че не са налице безспорни доказателства,
които да потвърдят материалната доказателствена стойност на процесния електронен фиш.
В случая липсата на доказано по нормативно предвидения ред (с относима снимка и
подробно попълване на протокола за работа с АТСС при вписване на точното ограничение
на скоростта на ПЗ В-26) местоположение на уреда на посочените в Електронния фиш, дата
и място, препятства възможността да се установи действително ли скоростта на автомобила
е измерена в зоната с ограничение на скоростта и, че именно там е бил ситуиран пътен знак
В26(60 км/ч) на разстояние от 400 м от място за контрол. Ясното становище на ОПУ
гр.Пловдив, за липса на ограничения на скоростта по процесното пътно платно също,
въвежда основателно съмнение относно извършването на нарушението, поради което това
административно деяние по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП не е безспорно доказано, така, както
е индивидуализирано в Електронния фиш.
С оглед всичко изложено съдът намира, че обжалваният електронен фиш, като неправилен и
незаконосъобразен, следва да бъде отменен.
3
Съгласно чл.38 ал.1 т.3 от ЗА – искането е относно предоставяне на безплатна правна
помощ на роднини, близки или на друг юрист. Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА е установено със закон. Когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА
адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на
адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен
със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА, както и данни/документи за
качеството на представляваното лице/ близки, роднини или юристи/. Такива данни няма
представени по делото, поради което съдът счита, че няма основание да присъди исканото
възнаграждение от адвоката на посоченото правно основание. Безвъзмездния характер на
предоставената правна помощ следва да е недвусмислен. В случая от съдържанието на
представения договор не може категорично да се приеме, че е оказана безплатна адвокатска
помощ по посочените основания, защото се сочи, че представляваното лице е затруднено
материално, а от друга страна основанието на което е искано възнаграждения за безплатния
труд е базирано на правната квалификация на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, при който случай следва
да се представят доказателства за качеството на представляваното лице.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4252231 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на
Г. И. Д. ЕГН:********** от ****, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2 т.3 от Закона
за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 100
лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4