Р Е Ш Е Н И Е
№ / 13.04.2022 г., град Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди
двадесет и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при
участието на прокурора ДИМИТЪР Д. и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното
от председателя КАНД № 87 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по:
1.Касационна
жалба на „К.С.“ ЕООД, ЕИК XXXXXXX, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Оборище, ул. “Цар Симеон“ № 5, вх. А, ет. 5, ап. 11, представлявано от
управителя Д.А.Ч., подадена чрез адв. Д.Д.,***, срещу Решение № 260053/ 13.07.2021
г., постановено по НАХД № 39/ 2021 г. по описа на Районен съд – Каварна, с
което е изменено Наказателно постановление № 08-001970/368 от 30.11.2020 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, като размерът
на наложената по реда на чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда санкция е намален
от 2000 лв. на 1500 лв. и е осъдено дружеството да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Добрич 80.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
2.Касационна
жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич срещу Решение № 260064/
16.12.2021 г., с което е допълнено Решение № 260053/ 13.07.2021 г., постановено
по НАХД № 39/ 2021 г. по описа на Районен съд – Каварна, като е осъдена
Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич да заплати на „К.С.“ ЕООД, ЕИК XXXXXXX, представлявано
от управителя Д.А.Ч., сумата от 80.00 лв. сторени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение съобразно отменената част от обжалваното наказателно
постановление.
В
касационната жалба на „К.С.“ ЕООД са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение поради нарушаване на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Изложени са твърдения, че
извънредният труд, положен от А.Б.Ц., бил заплатен, като неправилно оформената
счетоводна документация не следва да се отразява върху изводите за наличие на
заплащането, което само е отразено по – късно в счетоводните документи. Настоява, че касаторът не е извършил вмененото
му нарушение по чл. 262, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда. Иска отмяна на
първоинстанционното решение и отмяна на наказателното постановление (НП)
изцяло. Не претендира разноски за касационната инстанция. Оспорва касационната
жалба на ДИТ срещу допълващото решение и настоява то да бъде оставено в сила.
Дирекция
„Инспекция по труда“ –Добрич, чрез юрисконсулт Г.Н., оспорва касационната жалба
на дружеството и моли да бъде оставена без уважение. Същевременно поддържа
касационната си жалба срещу допълващото решение, с което е осъдена за разноски.
Излага съображения, че осъждането е неправилно и в този смисъл иска да бъде
отменено това решение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за
неоснователност и на двете касационни жалби и пледира решението на въззивния
съд и допълващото такова да бъдат оставени в сила.
Административен
съд – Добрич приема, че касационните жалби са подадени в законния срок, от лица,
участвали във въззивното производство, решенията по което са неблагоприятни в
съответните части за тях, поради което са допустими.
Разгледани
по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото
на чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият състав счита касационните жалби за
неоснователни.
С
оспореното НП на „К.С.“ ЕООД е наложена имуществена санкция от 2000 лв. за
нарушаване на чл. 262, ал. 1, т. 4 на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда, за това, че в качеството си на работодател не е изплатило на А.Б.Ц., „охранител“, възнаграждение за положения от
него през м.май 2020 г. извънреден труд в размер на 104 часа при условията на
месечно сумиране на работното време. От мотивите на НП е видно, че нарушението
е установено при извършени проверки на дружеството на 08.07.2020 г., 15.07.2020
г. и на 14.09.2020 г., като на последните две дати били прегледани трудови
досиета, присъствени форми, ведомости за заплати, книга за ежедневен инструктаж
за обект ветропарк „Свети Никола“. От данните в тези документи е направен извод,
че работникът А.Б.Ц., с договорен 4-часов работен ден, през м.май 2020 г. е
отработил 15 смени по 12 часа или общо 180 часа при месечна норма 76 часа, като
е положил извънреден труд от 104 часа. От представените по делото доказателства
е установено, че извънредният труд на лицето е следвало да бъде изплатен на
26.06.2020 г., когато са изплатени заплатите за съответния месец. Съдът не е
кредитирал представения от въззивника разходен касов ордер от 15.05.2020 г.,
доколкото се касае за извънреден труд през месец май 2020 г., а и доколкото
същият не е оформен и не съдържа достатъчно реквизити, за да не остава съмнение
какво точно е изплатено. В този смисъл съдът, като е съобразил и св. показания
на св. Колева, която има договор за счетоводно обслужване на дружеството, е
счел нарушението за безспорно доказано.
За
да измени размера на санкцията, съдът се е позовал на обстоятелството, че
липсват по делото данни за други нарушения, обосноваващи завишаването на
размера ѝ. В този смисъл е счел, че необосновано е завишен размерът на
имуществената санкция и го е намалил до предвидения минимум. Така постановеното
решение е правилно и законосъобразно.
Настоящата
инстанция намира възраженията, че съдът не е ценил правилно събраните
доказателства, за неоснователни. Фактическата обстановка е правилно установена
при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Споделя
се преценката на районния съд, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а материалният закон е вярно приложен. От съдържанието
на АУАН и НП е видно, че в тях са описани ясно и точно фактическите
обстоятелства, при които е извършено нарушението, датата и мястото на
извършване на нарушението, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Безспорно
в производството по делото се установява, че касаторът като работодател е
отчитал полагане на извънреден труд от работника, който обаче не е заплатил за
съответния месец и година по установения в Кодекса на труда ред. Споделя се
преценката на районния съд, че представения по делото касов ордер не доказва
заплащане на извънредния труд. Описаните в НП доказателства и събраните такива
в съдебно заседание доказват по безспорен и категоричен начин извършеното
нарушение.
С
оглед горното, поради липса на касационните основания за отмяна на оспорения
съдебен акт решението на районния съд, с което е изменено НП и е осъдено
дружеството да заплати разноски на ответника по въззивната жалба, следва да
бъде оставено в сила.
На
следващо място, допълващото решение, което е с характер на определение по смисъла
на чл. 248, ал. 3 от ГПК, също е правилно. В конкретния случай към датата на
съдебния акт - 16.12.2021 г., е приложима нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, а
към настоящия момент, тази на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, която регламентира
правото на страните в производството по ЗАНН да им бъдат заплатени направените
разноски чрез препратка към правилата на АПК. В разпоредбата на чл. 143 от АПК
липсва уредена хипотеза, касаеща дължимостта на и размера на разноските при
частична основателност на жалбата. Съобразно чл. 144 от АПК приложение следва
да намерят правилата на ГПК и по - конкретно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, с която разпоредба е предвидено, че разноските по производството и
възнаграждение за един адвокат се заплащат съразмерно с уважената част от
иска.
При
приложението на този принцип и двете страни в административнонаказателното
производство имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на
уважената, респ. отхвърлена част на жалбата. По отношение размера на това
възнаграждение следва да се посочи, че в случая съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба №1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Правилно и
законосъобразно от въззивния съд е определено дължимото адвокатско
възнаграждение, поради което и касационната жалба на ДИТ е неоснователна, а допълващото
Решение е правилно и законосъобразно, с оглед на което следва да бъде оставено
в сила.
В
съответствие с изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН ответникът
има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.
(осемдесет лева), определено на основание чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 27е
от НЗПП.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Добрич
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260053/13.07.2021
г., постановено по НАХД № 39/ 2021 г. по описа на Районен съд – Каварна.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260064/
16.12.2021 г., постановено по НАХД № 39/ 2021 г. по описа на Районен съд –
Каварна.
ОСЪЖДА „К.С.“ ЕООД, ЕИК
XXXXXXX, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н ХХХХХХХХХХХ,
представлявано от управителя Д.А.Ч., да заплати на Дирекция "Инспекция по
труда" - Добрич сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: