№ 422
гр. Шумен, 08.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на осми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20213600500404 по описа за 2021 година
Производство по чл.274 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба вх. № 266220/17.06.2021 г. от В. Й. ИВ.,
действащ чрез пълномощника си адв. С.С. от ШАК, против Определение № 261196/04.06.2021 г.
по гр.д. № 2970/2020 г. на ШРС, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е изменено
Определение 261092/11.05.2021 г. /с което е прекратено производството по делото/, в частта му
относно разноските, като е осъден ищеца да заплати на ответниците сумата от 500лв. разноски по
делото.
Жалбоподателят излага доводи, че Определение № 261196/04.06.2021 г. е неправилно. Счита,
че съдът правилно е установил фактическата обстановка, но е достигнал до неправилни правни
изводи. Излага доводи, че ответника е дал повод за завеждане на Павловия иск, поради което
постановеното определение не е в духа на закона, тъй като не се спазва принципа на
справедливостта. Моли да се постанови определение, с което да се отмени Определение №
261196/04.06.2021 г. по г.д. № 2970/2020 на ШРС и да се отхвърли молбата на ответника за
присъждане на разноски. Моли за присъждане и на разноските във въззивното производство.
Насрещната страна в отговора по частната жалба излага доводи, че е неоснователна. Счита, че
доколкото производството по делото е прекратено поради липса на положителна процесуална
предпоставка – право на иск, ищецът се лишава от възможността да му бъдат присъдени разноски,
на каквито ответника има право при прекратяване на делото. Моли да се остави в сила атакуваното
Определение № 261196/04.06.2021 г. по гр.д. № 2970/2020 описа на ШРС в частта, с което е
изменено Определение 261092/11.05.2021 г. Моли и за присъждане на разноските по въззивното
производство.
Депозирана е и жалба вх.№ 267359/15.09.2021 г. от В. Й. ИВ., чрез пълномощника си адв. С.С.
от ШАК, против Определение № 261342/30.07.2021 г. по гр.д.№ 2970/2020 г. на ШРС, постановено
по реда на чл.248 ГПК, с което е отхвърлено искането на ищеца за изменение на Определение №
261092/11.05.2021 г., в частта му относно разноските, а именно за присъждане в полза на ищеца на
сумата от 1076,23лв. разноски за производството.
1
В жалбата си против Определение № 261342/30.07.2021 г. по гр.д.№ 2970/2020 г. на ШРС, вх.
№ 267359/15.09.2021 г. жалбоподателя В. Й. ИВ., чрез пълномощника си адв. С.С. от ШАК излага
доводи за неправилност поради нарушаване на процесуалните правила и необоснованост. Отново
се описва движението на делото, като се излагат твърдения, че повода за завеждането на Павловия
иск е недобросъвестното поведение на ответника, поради което при прекратяване на делото на
ищеца му се следват разноски. Моли да се отмени Определение № 261342/30.07.2021 г. по гр.д.№
2970/2020 г. на ШРС, и да се присъдят в полза на ищеца разноските му от исковото производство
общо в размер на 1 076,23 лв. съобразно представения опис, както и тези в производството по
частното обжалване.
В отговора по частната жалба насрещната страна, чрез процесуалния им представител излага
доводи за неоснователност. Считат, че разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК е ясна и категорична и
не се нуждае от тълкуване. При прекратяване на делото поради недопустимост - липса на предмет
/иск/ се присъждат разноски само на ответника. Молят да бъде оставено в сила Определение №
261342/30.07.2021 г. по гр.д.№ 2970/2020 г. на ШРС, като им бъдат присъдени и направените
разноски по частното въззивно производство.
Производствата по двете частни жалби са обединени с Определение № 248 от 28.07.2021 по
В.Чгр.д. 279/21 по описа на Окръжен съд Шумен.
Частните жалби са подадени в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт
на първоинстанционния съд, поради което са процесуално допустими.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частните жалби за
неоснователни, поради следното:
С влязло в сила Решение № 616/21.06.2019г. по гр.д № 83/2019г. на ШРС, потвърдено с влязло
в сила Решение № 262/29.11.2019г. по в.гр.д № 332/2019г. на ШОС ответницата Д.П. и солидарно
задължените с нея лица „Панайотови ТЛ.С“ ЕООД, ЕИК ... и К.Л.К., били осъдени да заплатят на
ищеца в настоящия процес В. Й. ИВ. сумата от 5000 лв. След приключване на съдебния процес, за
събиране на вземането, В. Й. ИВ. въз основа на Изпълнителен лист № 39/06.01.2020г, завел изп.д.
95/2020г. по описа на ЧСИ Д.З. по което били провеждани различни действия по изпълнението.
С Договор за дарение по Нотариален акт Вх. Per. № 6006/18.10.2019г., Акт 140, том 17 на
Службата по вписвания Д. П. Д. се разпоредила безвъзмездно в полза на дъщерите си С.С. Х. и
Т.С. Х. със своята една втора идеална част от: поземлен имот пл.№ 4, парцел 11 и 6, с площ 1000
кв.м с идентификатор 83510.678.356, находящ се в общ. Шумен, гр.Ш..., както и намиращите се в
него еднофамилна жилищна сграда с площ 61 кв.м с идентификатор 83510.678.356.1; еднофамилна
жилищна сграда с площ 36 кв.м с идентификатор 83510.678.356.2. ; сграда, с предназначение
хангар, депо, гараж с площ 16 кв.м с идентификатор 83510.678.356.3; селскостопанска сграда с
площ 44 кв.м с идентификатор 83510.678.356.4.
На 30.12.2020г. с Вх.№ 266253 ищеца В. Й. ИВ. депозирал в РС Шумен искова молба срещу
ответниците Д. П. Д., С.С. Х. и Т.С. Х. с правно основание чл.135 от ЗЗД и цена на иска 13066.05
лв., за което е образувано гр. д. № 2970/2020 по описа на РС Шумен. Исковата молба е оставена
без движение, с указание ищеца да представи удостоверение за данъчната оценка на имота и да
внесе дължимата д.т. На 12.01.2021 год. ищеца депозирал молба, с която представя указаните му
доказателства и коригира исковата си молба с цена на иска от 13066.05 лв. на 13042.15 лв.
Разпоредено е препис от исковата молба да се връчи на ответниците и им е даден едномесечен
срок за отговор. На 11.02.2021г. по банковата сметка на В.Й. постъпва сумата сума от 5000 лв., а на
15.02.2021г. и остатъка от вземането му в размер на 2048,67 лв.
2
В депозирания от ответниците отговор същите са направили възражение за недопустимост на
предявения граждански иск – поради погасяване на дълга, и алтернативно – за неоснователност на
иска. Направили са искане и за присъждане на направените от тях съдебни и деловодни разноски.
Въз основа на това на ищеца В.Й. Йорданов е дадено указание да обоснове интерес от
предявяване на иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД предвид погасяването на дълга. С
молба от 29.04.2021 год. Вх. № 265164 И. оттегля иска частично – само по отношение на главния
иск, като го поддържа и желае разглеждането му само по отношение на направените разноски.
С Определение 261092/11.05.2021 г. съдът е прекратил производството по гр.д. № 2970/2020
год. по описа на Районен съд Шумен поради недопустимост на гражданския иск и исковата молба
ведно с приложенията му е върната. Молбата на В.Й. Йорданов за присъждане на разноски е
отхвърлена. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
По молба на Д. П. Д., С.С. Х. и Т.С. Х., ответници по образуваното гр. д. № 2970/2020 по
описа на РС Шумен по реда на чл. 248 от ГПК съда с Определение № 261196/04.06.2021 г. по гр.д.
№ 2970/2020 г. на ШРС е изменил Определение 261092/11.05.2021 г. /с което е прекратено
производството по делото/, в частта му относно разноските, като е осъдил ищеца В.Й. Йорданов да
заплати на ответниците сумата от 500лв. разноски по делото.
Срещу това определение е депозирана и първата жалба вх. № 266220/17.06.2021 г. от В. Й.
ИВ., действащ чрез пълномощника си адв. С.С. от ШАК, с която моли да се постанови
определение, с което да се отмени Определение № 261196/04.06.2021 г. по г.д. № 2970/2020 на
ШРС и да се отхвърли молбата на ответника за присъждане на разноски. Моли за присъждане и на
разноските във въззивното производство.
С молба /неправилно наименована частна жалба, по която е било образувано ВЧгр.д. № 281/21
по описа на Окръжен съд Шумен, по което производството е присъединено към Вчгрд. № 279/2021
по описа на ШОС, което е прекратено и е върнато на компетентния съд за произнасяне/ В. Й. ИВ.,
действащ чрез пълномощника си адв. С.С. от ШАК е направил искане за изменение на
Определение № 261092/11.05.2021 г., в частта за разноските. С Определение № 261342/30.07.2021
г. по гр.д.№ 2970/2020 г. на ШРС, постановено по реда на чл.248 ГПК, съдът е отхвърлил искането
на ищеца за изменение на Определение № 261092/11.05.2021 г., в частта му относно разноските, а
именно за присъждане в полза на ищеца И. сумата от 1076,23лв. разноски за производството.
Срещу това определение е депозирана втората жалба вх.№ 267359/15.09.2021 г. от В. Й. ИВ.,
чрез пълномощника си адв. С.С. от ШАК, с която моли да се отмени Определение №
261342/30.07.2021 г. по гр.д.№ 2970/2020 г. на ШРС, и да се присъдят в полза на ищеца разноските
му от исковото производство общо в размер на 1 076,23 лв.съобразно представения опис, както и
тези в производството по частното обжалване.
Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция счита
определенията на първоинстанционния съд за обосновани, правилни и законосъобразни, поради
което следва да бъдат потвърдени.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът, в т.ч. и ответникът по въззивната
жалба има право на разноски и при прекратяване на делото. Видно от представените по делото
доказателства ответната страна е упълномощила адвокат Д.К. от ШАК, която да изготви отговор и
осъществи защита и процесуално представителство по гр.д. № 2970/2020 по описа на ШРС, като в
приложения договор за правна защита и съдействие е отразено внесено възнаграждение за
3
процесуалния представител в размер на 500 лв. разноски за първа инстанция –– л. 75 от гр.д.№
2970/20 ШРС.
В случая производството по делото - гр.д. № 2970/2020 год. описа на Районен съд Шумен е
прекратено с Определение 261092/11.05.2021 г. поради недопустимост на гражданския иск и
исковата молба ведно с приложенията е върната на ищеца.
По същество претенцията за разноски представлява акцесорно вземане на страната, което
подлежи на присъждане при уважаване на нейното искане. Всяка от страните в процеса е
отговорна за направените разноски, в случай, че съдът е признал за основателна процесуалната
позиция на другата страна. Отговорността по принцип е обективна /безвиновна/, защото
загубилата спора страна отговаря за разноски, дори ако е положила най-голямо старание за водене
на процеса добросъвестно. Съгласно чл.81 ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася
във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
В случая срещу ответника е бил иницииран процес, който не е приключил с разрешаване на
спора по същество, вследствие процесуални действия на самия ищец. Съгласно установената
трайна съдебна практика ищецът има право на разноски само при уважаване на иска и съразмерно
на уважената част от иска /арг. от чл.76, ал.1 от ГПК/. Доколкото производството по делото е
прекратено, поради липса на положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото
на иск - ищецът се лишава от възможност да му бъдат присъдени такива.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК - ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото, но не и ищеца в хипотезата прекратяване на производството, поради
недопустимост-липса на положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на
иск.Разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК определя правото на разноски на ответника при прекратяване
на производството и след като към същия момент такива са били направени /с оглед заведения
иск и в частта, в която искът е прекратен/, същите следва да бъдат присъдени съразмерно
прекратената част като размер, при липса на друго договорено разграничение в договора за правна
защита и съдействие.
От своя страна, разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по
приложението й в хипотезата прекратяване на производството, поради недопустимост-липса на
положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, е формирана съдебна
практика. Налице е трайна съдебна практика според която при прекратяване на производството,
поради липса на положителна процесуална предпоставка, разноски се присъждат само на
ответника.
Хипотезата на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, тълкувана с аргумент за обратното, за
чието приложение моли частният жалбоподател в процесния случай не е налице. В искания от него
контекст тя би била приложима, ако производството приключваше със съдебно решение, защото
само тогава той би могъл да се позове на поведение на ответника. Само такова поведение на
ответника ако са дали повод за завеждане на делото /при доказване на иска/ би било повод за
присъждане на съдебни разноски на ищеца в негова тежест, а то би станало със съдебно решение.
Съдебният акт с който е приключило производството е определение за прекратяване на
същото, поради недопустимост - липса на положителна процесуална предпоставка, за
4
съществуване на право на иск. В този случай, единственото което постановява закона в чл.78, ал.4
от ГПК е дължимостта на разноските на ответника от страна на ищеца. Законът не регламентира
изключения от тази разпоредба съобразно причините довели до прекратяване на делото.
Хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК, приложима в случаите, когато не се разглежда предявения иск
по същество и липсва произнасяне на съда по него със съдебно решение, е относима и към
процесния случай на прекратяване на производството. Ответникът има право на разноски на
основание чл.78,ал.4 ГПК при прекратяване на производството поради недопустимост на
предявения иск, за наличието на която отрицателна процесуална предпоставка съдът следи
служебно. Правото на разноски на ответника при прекратяването на производството по делото не е
обвързано от причините за прекратяването му-десезиране на съда или недопустимост на иска, за
която отрицателна процесуална предпоставка съдът следи служебно.
Присъждането на разноски е обусловено от няколко предпоставки: да е направено такова
искане, до определен момент и да са налице доказателства за реалното извършване на разноските.
В случая посочените предпоставки са налице. В договора за правна защита и съдействие е
посочено, че възнаграждението на адвоката е заплатено в брой и в посочения размер – 500 лв.
Съгласно т.1 на ТР 6/2012 г. ОСГТК ВКС съдебните разноски се присъждат когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е в брой,
какъвто е случая, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характер на разписка.
В този смисъл правилно и законосъобразно Районният съд е постановил Определение №
261196/04.06.2021 г. по гр.д. № 2970/2020 г. на ШРС, с което по реда на чл.248 ГПК, е изменено
Определение 261092/11.05.2021 г. като е осъдил ищеца да заплати на ответниците сумата от 500лв.
разноски по делото както и е постановил Определение № 261342/30.07.2021 г. по гр.д.№ 2970/2020
г. на ШРС, с което е отхвърлил искането на ищеца за изменение на Определение №
261092/11.05.2021 г., в частта му относно разноските, а именно за присъждане в полза на ищеца на
сумата от 1076,23лв. разноски за производството.
С оглед гореизложеното определенията на Шуменският районен съд следва да бъдат
потвърдени като правилни и законосъобразни.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът, в т.ч. и ответникът по въззивната
жалба има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част на жалбата. Ответниците в отговора
по частните жалби са направили искане да им бъдат присъдени и направените разноски по
частното въззивно производство. Разноски за въззивната инстанция ответниците са направели в
размер на 200 лв. - договор за правна защита и съдействие - л.14 от в.ч.гр.д. №279/21 г. на ШОС
и още 200лв. - договор за правна защита и съдействие за отговор на молбата по чл.248 ГПК
/частна жалба/ на адв. С. - л.31 от в.ч.гр. № 281/21 на ШОС.
Предвид изхода на делото разноски на жалбоподателя не се следват, а такива следва да се
присъдят на ответниците в общ размер на 400 лева.
Водим от горното, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 261196/04.06.2021 г. по гр.д. № 2970/2020 г. на ШРС,
постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е изменено Определение 261092/11.05.2021 г. в частта
му относно разноските, с което е осъден ищеца да заплати на ответниците сумата от 500лв.
разноски по делото.
Потвърждава Определение № 261342/30.07.2021 г. по гр.д.№ 2970/2020 г. на ШРС,
постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е отхвърлено искането на ищеца за изменение на
Определение № 261092/11.05.2021 г., в частта му относно разноските, а именно за присъждане в
полза на ищеца на сумата от 1076,23лв. разноски за производството.
Отхвърля искането на В. Й. ИВ., ЕГН – ********** с адрес на призоваване гр. Ш... за
присъждане на направените разноски в производствата по частно обжалване в размер общо на 645
лв., в това число:
215 лв. за обжалване на Определение № 261092/11.05.2021г. по гр.д. 2970/2021г. на ШРС, от
които 200 лв. адв. възнаграждение по представения ДПЗС № 1997/19.05.2021г. и 15 лв.
държ.т.,
215 лв. за обжалване на Определение № 261196/04.06.2021г. по гр.д. 2970/2021г. на ШРС, от
които 200 лв. адв. възнаграждение*по представения ДПЗС № 2026/14.06.2021г. и 15 лв.
държ.т.,
215 лв. за обжалване на Определение № 261342/30.07.2021г. по гр.д. 2970/2021г. на ШРС, от
които 200 лв. адв. възнаграждение по представения ДПЗС № 2043/15.09.2021г. и 15 лв.
държ.т.
Осъжда В. Й. ИВ., ЕГН – ********** с адрес на призоваване гр. Ш... да заплати на Д. П. Д.,
ЕГН - **********, гр. Ш.., С.С. Х., ЕГН – **********, гр. Ш.. и Т.С. Х., ЕГН – **********, гр.
Ш... сумата от 400 /четиристотин/лева, разноски за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6