Р Е Ш Е Н И Е
№ 1092 / 7.8.2020г.
гр. Перник, 07.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на трети август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 4800 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Н.Д.К., с ЕГН: ********** срещу Европейски политехнически
университет, с код по БУЛСТАТ: *********, с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 28 000 лева, от които: 20 000
лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода от 03.08.2015 г. до
21.08.2019 г., 3000 лева – представителни разходи, 2000 лева – разходи за
гориво, 3000 лева – разходи за обслужване на автомобил, ведно със законната
лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между ищеца като работник и ответника като работодател бил
сключен трудов договор № 15/31.07.2015 г., като по силата на същия ищецът бил
назначен на длъжността „главен секретар” с код по НКПД 1112 7026. Трудовото
възнаграждение на ищеца било определено в отделен Анекс № 1 от 01.08.2015 г.
към договора. Освен това на ищеца било предоставено и ползването на служебен автомобил
– марка БМВ с рег. № СВ 8673 АВ.
На следващо
място се твърди, че в периода от 03.08.2015 г. /датата на постъпване на работа
от ищеца/ до 21.08.2019 г. /датата на подаване на исковата молба/ ответникът
заплащал трудовото възнаграждение на ищеца нерегулярно и в непълен размер. В
тази връзка в посочения период на ищеца останала неизплатена сумата от общо
20 000 лева.
Твърди се,
също че докато бил в трудово правоотношение с ответника и по силата на трудовия
договор ищецът реализирал представителни разходи в размер на 3000 лева, както и
разходи за гориво – 2000 лева и разходи за ползване на предоставения му
служебен автомобил – 3000 лева. Тези разходи от общо 8000 лева също не му били
заплатени от ответника. По тези съображения се иска предявените искове да бъдат
уважени. С исковата молба са представени: трудов договор № 15/31.07.2015 г. и Анекс
№ 1 от 01.08.2015 г. към договора, както и договор от 01.01.2017 г. за наем на
МПС – марка БМВ с рег. № ***.
Противно на
изложеното в исковата молба нито към нея, нито към подадената впоследствие
молба от 26.08.2019 г. са представени като приложения: справка за извършени
представителни разходи с опис на фактури, справка за разходи за гориво с опис
на фактури и справка за ремонт и поддържка на МПС.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание, проведено на
03.08.2020 г. ищецът редовно призован, не се явява, представител не изпраща.
Ответникът редовно призован, не се
явява, представител на изпраща. Не се явява и адв. А.М. – относно когото на
съда е служебно известно, че е процесуален представител на ответника /договор
за правно обслужване от 19.09.2017 г. /.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства /трудов
договор № *** г. и Анекс № 1 от 01.08.2015 г. към договора/ се установява, че на 31.07.2015 г. между страните е
сключен трудов договор, по силата на който ищецът е назначен на длъжност „главен
секретар” с код по НКПД 1112 7026. Трудовото възнаграждение на ищеца е
определено в анекса и е в размер на 4889.58 лева месечно. Липсват данни същото
да е променяно след подписване на анекса, нито да е уговорено върху него да се
начисляват допълнителни възнаграждения с постоянен или периодичен характер.
Видно от отбелязване в договора ищецът е постъпил на работа на 03.08.2015 г. В
чл. 10 от договора е уговорено, че трудовото правоотношение може да бъде
прекратено без причина по искане на всяка от страните в срок от 90 дни от
сключването на договора. Договорът не е ограничен със срок като липсват данни
правоотношението да е прекратено преди или след изтичане на уговорения 90
дневен период. Съгласно анекса /чл. 3/ работникът има право на представителни
разходи срещу представяне на съответни документи на работодателя, както и на
разходи за предоставения за ползване служебен автомобил в това число за гориво
/чл. 2/ - отново срещу документ.
Видно от представен по делото договор за
наем на МПС от 01.01.2017 г. МПС с марка марка БМВ с рег. № *** е отдадено
под наем на ответника като наемател за срок от една година от трето за делото
лице /наемодател/ - „Илиин Марин” ЕООД, с ЕИК: *********. Наемната цена е
уговорена в размер на 1000 лева месечно без ДДС, а срокът на договора е една
година с възможност за автоматично подновяване с по още една година по съгласие
на страните. Към наемния договор не са приложени други документи, липсват и
данни дали същият все още е действителен или е прекратен. Съгласно наемния
договор наемодателят осигурява консумативи и ремонт за автомобила при
необходимост, но наемателят му заплаща тези разходи впоследствие срещу
документ.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Осъдителните искове са с правно основание по чл. 242 вр. с чл. 128 вр. с
чл. 215 от Кодекса на труда вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 124 от ГПК.
По делото категорично се установява, че между страните е била налице трудовоправна
връзка в периода от 03.08.2015 г. до 21.08.2019 г., доколкото липсват
възражения в този смисъл от ответника, а ищецът ангажира писмени доказателства
– трудов договор и анекс към него. По силата на сключения трудов договор ищецът
е приел да изпълнява длъжността „главен секретар” при ответника с
възнаграждение съгласно анекса в размер на 4889.58 лева месечно. Видно от
съдържанието на анекса същият представлява приложение именно към трудов договор
№ 15/31.07.2015 г. Както трудовият договор, така и анексът са подписани от
работодателя и работника, а последният е постъпил на работа на 03.08.2019 г.
като липсват данни правоотношението да е прекратено. Предвид липсата на
оспорвания от страна на ответника съдът намира искът за сумата от 20 000
лева – неплатено трудово възнаграждение за периода от 03.08.2015 г. до 21.08.2019
г. за основателен в пълен размер. Същият се доказва категорично от
представените трудов договор и анекс, а размерът на претенцията кореспондира с
твърденията на ищеца, че е получавал частични плащания от ответника през
времетраенето на трудоправната връзка.
Останалите
претенции – представителни разходи в
размер на 3000 лева, както и разходи за гориво – 2000 лева и разходи за
ползване на предоставения му служебен автомобил – 3000 лева обаче съдът намира
за неоснователни. Посоченият извод следва от обстоятелството, че липсата на
подаден отговор по реда на чл. 131 от ГПК, не освобождава ищеца от задължението
му да докаже претенцията си. Независимо от това и противно на посоченото в
исковата молба обаче ищецът не е предоставил на съда като приложения на
исковата молба документи /справки с опис по фактури/, от които да се установява
размерът на посочените вземания, нито действителното им извършване. В тази
връзка относно представителните разходи следва да се отбележи, че съгласно
анекса, за да има право на такива работникът следва да представи съответен
документ.
От своя страна
наемният договор за предоставяне ползване под наем на МПС е сключен между
ответника като наемател и трето за делото лице като наемодател. Съгласно този
договор разходите за консумативи и ремонт на МПС се поемат от наемателя, който
е ответникът, а не ищецът. В тази връзка и дори посочените разходи да са
действително извършени същите се заплащат от ответника на третото лице, а не от
ищеца.
Относно
разходите за гориво макар съгласно анекса ищецът да има право на такива, то
отново следва за тях да представи нарочен документ. Подобен документ също както
документ за представителни разходи ищецът не представя, въпреки да твърди
противното в исковата молба.
Само за
пълнота следва да се обърне внимание, че дори посочените документи /справки с
опис по фактури/ да са представени с допълнителната молба с вх. №
23849/26.08.2019 г., то в текста на същата е посочено, че се касае за документи
– преписи за връчване на ответната страна. В тази връзка и съдът е връчил
всички документи към молбата на ответника, а копия от тях липсват по делото.
По тези
съображения искът за сумата от 20 000 лева – неплатено трудово
възнаграждение за периода от 03.08.2015 г. до 21.08.2019 г. е основателен в
пълен размер и следва да бъде уважен, а исковете за сумите от 3000 лева –
представителни разходи, 2000 лева – гориво и 3000 лева – разходи за ползване на
предоставен служебен автомобил са неоснователни и недоказани, поради което и
следва да бъдат отхвърлени. На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва
върху сумата от 20 000 лева от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, доколкото е заявена такава претенция и същата е
основателна.
Само за пълнота следва да се отбелжи, че въпреки, че ответникът не е подал
отговор на исковата молба и не се явил в първото заседание по делото като не е
направил и искане същото да се гледа в негово отсъствие от страна на ищеца не е
направено искане за постановяване на неприсъствено решение.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна. Същата обаче не представя
доказателства да е извършила такива. По тези съображения и искането за разноски
е неоснователно.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Пернишкия РС сумата от 800 лева –
представляваща държавна такса от 4% върху уважената част от исковите претенции.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Европейски
политехнически университет, с код по БУЛСТАТ: ********* и със седалище и адрес
на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.К.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, офис 313, сумата от общо 20 000 лева – представляваща незаплатено трудово възнаграждение за
периода от 03.08.2015 г. до 21.08.2019 г. по трудов договор № 15/31.07.2015 г.
и Анекс № 1 от 01.08.2015 г. към договора, сключен между ищеца като работник и
ответника като работодател, ведно със законната лихва върху посоченото вземане,
считано от датата на подаване на исковата молба – 21.08.2019 г. до
окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумите от 3000 лева – представителни разходи, 2000 лева – разходи
за гориво и 3000 лева – разходи за ползване на предоставен служебен автомобил БМВ
с рег. № *** АВ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 21.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Европейски политехнически
университет, с код по БУЛСТАТ: ********* и със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул. Св. Св. Кирил и Методий № 23, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Пернишкия РС сумата от 800 лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА