Определение по дело №668/2019 на Софийски градски съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Гр.София 26.11.2019 г.

 

            Софийски градски съд в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр. дело № 668 по описа за 2019 г. за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по предявен от Е.Д.М. срещу Специализирания наказателен съд гр. София иск, квалифициран от ищеца с правно основание чл. 4 пар. 3 от ДЕС, чл. 47 от Хартата на ЕС, чл. 13 ЕКЗПЧ и чл. 2 от ЗОДОВ. Ищецът е освободен от държавна такса с определение от 07.03.2019 г. на СГС. Препис от жалбата, имаща характер на искова молба, е изпратен на ответника Специализиран наказателен съд гр. София. Постъпил е отговор от ответника СпНС гр. София на 05.04.2019 г. с възражения срещу редовността на исковата молба и срещу основателността на иска. В изпълнение на указанията на съда, ищецът Е.Д.М. е уточнил, че претендира обезщетение в размер на 100 000 лева.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил, че основава претенцията си на неразглеждането от ответния съд на искане на ищеца по чл. 485 от НПК, направено с документ с вх. № 14604/26.11.2018 г. по НОХД № 3555/2018 г. на СНС. От приложеното с отговора от СНС искане с вх. № 14604 от 26.11.2018 г. е видно, искането е от ищеца Е.Д.М. изменение на мярката му за неотклонение като подсъдим по НОХД № 3555/2018 г. на СНС, от „задържане под стража“ в по-лека. В рамките на това искане ищецът е поискал от СНС да направи преюдициално запитване до Съда на ЕС по въпроси, формулирани в 6 точки от искането. за наличието на противоречие на чл. 248 ал. 1 т. 6 и чл. 270 от НПК с чл. 82 пар. 2 т. „б“ от ДФЕС и чл. 6, 48, 51, 52, 53 и 54 от Хартата на ЕС. Искането е разгледано в съдебно заседание на 29.11.2018 г. на СНС и е оставено без уважение с протоколно определение от същата дата.

От писмо с вх. № 130506 от 24.10.2019 г. на СНС и приложените към него обвинителен акт и разпореждане е видно, че НОХД № 3555/2018 г. до момента е висящо.

При така изложените обстоятелства съдът намира, че предявеният от Е.Д.М. иск следва да се квалифицира с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Обстоятелствата, с които ищецът обосновава претенцията си, не обосновават приложимостта на нито една от хипотезите на чл. 2 ал. 1 т. 1-7 и чл. 2б от ЗОДОВ. Поради това, за квалификацията на иска са приложими общите правила на деликтната отговорност.

Предявеният иск, квалифициран от ищеца с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ, а от съда с правно основание чл. 49 от ЗЗД, е процесуално недопустим поради следните съображения:

Изпращането по реда на чл. 485 и сл. от НПК на преюдициално запитване до Съда на ЕС е процесуален способ за обезпечаване правилното тълкуване и прилагане на правото на ЕС в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси или произнасянето по валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз по такива въпроси, когато това е от значение за правилното решаване на наказателното дело. Съдът, който разглежда делото, може да отправи преюдициално запитване по свой почин или по искане на страна по делото. Контролът за законосъобразността на преценката на съда дали да направи преюдициално запитване е инстанционен, чрез обжалване и протестиране на съдебния акт, с който приключва производството в съответната инстанция. Тъй като в случая ищецът е поискал отправяне на преюдициално запитване в производство по чл. 270 от НПК по мярката за неотклонение по НОХД № 3555/2018 г. на СНС, контролът на законосъобразността на преценката на съда дали да отправи преюдициално запитване е в рамките на инстанционния контрол на определението на съда по мярката за неотклонение. Крайната решаваща преценка на законосъобразността на мярката за неотклонение и свързаните с нея процесуални действия или откази на съда, се осъществява с крайния съдебен акт, с който съдът се произнася по виновността или не на подсъдимия по възведените му обвинения. С предявения иск ищецът прави искане до гражданския съд да се произнесе по същество по законосъобразността на преценката на наказателния съд дали да отправи преюдициално запитване в производството по мярката за неотклонение по наказателно дело. Горното следва от обосноваването на самата искова претенция с твърдение за незаконосъобразен отказ на ответния съд да отправи преюдициално запитване до СЕС в производството по мярката за неотклонение. Докато наказателното дело е висящо обаче, гражданският съд няма правомощия да прави преценка на законосъобразността на мярката за неотклонение, включително и на законосъобразността на действията и отказите на наказателния съд в производството по мярката за неотклонение. Противното би означавало заобикаляне на правораздавателната компетентност на наказателния съд по същество и съдилищата, компетентни да разгледат делото като въззивна и касационна инстанции.

Поради изложените съображения, следва предявеният от Е.Д.М. иск да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            Оставя без разглеждане предявения от Е.Д.М. срещу Специализирания наказателен съд гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за неимуществени вреди, вследствие неразглеждане на искане с вх. № 14604/26.11.2018 г. за отправяне на преюдициално запитване по НОХД № 3555/2018 г. на СНС.

            Прекратява производството по гр. дело № 668/2019 г. на СГС.

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: