РЕШЕНИЕ
№260356/12.3.2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На осми февруари Година
две хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
Съдия : Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3126 по описа
на съда за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.С.Т. –
ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 436а-127/17.06.2020г. на Директора на ОД-МВР-Варна, с което
на основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300 лв.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъборазно, тъй като е било
издадено въпреки подадените в срок възражения срещу акта.
В съдебно заседание въз. Т., редовно
призован , явява се лично и с надлежно упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.Д. изтъква множество доводи за незаконосъобразност на
постановлението- че въз.Т. е получил нечетливо копие от акта, че вече е налице
съдебна практика по отношение на характера на издадените от Министъра на
здравеопазването заповеди, че изискването за носене на маска е в противоречие
със Закона за ограничаване неносенето на облекло, покриващо или скриващо
лицето, че всъщност въз.Т. не е извършил деянието виновно защото е щял да сложи
маската си, когато са го спрели полицейските служители, като преди това е
консумирал закуска и е бил до казана за боклук, за да изхвърли отпадъка от нея,
че с оглед здравословното му състояние той е имал нужда от движение в
местности, богати на кислород, че носенето на маска затруднява дишането на
хората, а няма изследвания дали маската предпазва и доколко, че въззинникът е с изключително ниски доходи, поради което и е
могло да му се наложи наказание „Обществено порицание“ и др. Поради тези и други съображения се иска
отмяна на постановлението като незаконосъобразно или да се приложи разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН.Адв.Д. прави искане и за присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована , представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата и пледира постановлението да
бъде потвърдено.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По делото са постъпили и писмени бележки, в
които отново са изложени доводи за това, че постановлението е правилно,
обосновано и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване , както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На
23.04.2020г. около 12.55 часа , служители на ІІ РУ-Варна, един от които
св. Н.С., в изпълнение на служебните си задължения, със служебен автомобил се
намирали на кръстовището на ул.“Кюстенджа“ и
ул.“Черна“.Там, в близост до контейнери за смет до читалище „Маяковски“ те забелязали мъж, който бил без поставена
предпазна маска, с което се нарушавали въведените противоепидемични мерки . Поради това и му извършили проверка, в
началото на която той се намирал до контейнер за смет и държал долница на анцуг .От представената лична карта св.С.
установил, че мъжът е въз.Т.. Свидетелят го попитал защо е без маска, а въззивникът отговорил, че маската не го пази.Тогава св.С.
го уведомил, че ще му бъде съставен акт, като въз.Т. казал, че ще възрази. Така
св.С. съставил против въззивника акт за установяване
на административно нарушение за това,
че е нарушил и не е изпълнил въведените
със Заповед РД-01-197 / 11.04.2020г. , за допълнение на Заповед № РД-01-124 /13.03.2020г.
на Министъра на здравеопазването , противоепидемични мерки в по чл.63 ал.1 от
Закона за здравето, тъй като на открито обществено място не е поставил
задължителна защитна маска на лицето или друго средство, покриващо носа и
устата, като деянието не съставлява нарушение.. Нарушението било квалифицирано
като такова по чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ.При личното предявяване на акта въз.Т.
посочил като възражение „маската не ме пази“. На 27.04.2020г. до Директора на
ОД на МВР-Варна по пощата били изпратени възражения, в които било посочено, че
връчения на въззивника акт е нечетлив, с което е била
нарушена разпоредбата на чл.52 ал.2 от ЗАНН.На следващо място бил изложени
съображения, че заповедите на министъра не отговарят на изискванията на АПК, че
задължението за носене на маски противоречи на Закона за ограничаване неносенето
на облекло, покриващо или скриващо лицето , че Т. не е застрашавал ничий живот
или здраве и не е причинил вреди, че случаят е маловажен, че въззивникът не е виновен, че маската не предпазва, че има
разработен Национален план на Р.България за готовност за грипна епидемия, че
въз.Т. спазва достатъчно дистанция от останалите хора и носи маска и др.В
заключение били формулирани искания производството да бъде прекратено, тъй като
Т. нямал вина, или случаят да бъде приет за маловажен или да му бъде наложена „
глоба“ в размер на 10лв. на основание чл.39
ал.1 от ЗАНН, както и ако исканията му не бъдат удовлетвори, да му бъде
представен четлив екземпляр от акта за да знае за какво е обвинен и с какво
правно основание.Възраженията били получени на 28.04.2020г.
На 17.06.2020г. въз основа на акта
за установяване на административно нарушение и постановлението на ВРП било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление
436“а“- 127/17.06.2020г., с което административно-наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта , както и правната квалификация на нарушението. За него и на основание чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ на въз. Т. била наложена „Глоба“
в размер на 300лв. В постановлението било посочено, че в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпили възражения.Били изложени съображения и за това , че
случаят не е маловажен.
В хода на съдебното производство бе
разпитан Н.С. -актосъставител,чиито
показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика и посочи,
че въз. Т. се е намирал до казаните за смет до читалище „Маяковски“,
че е държал долнище на анцуг и че е бил
без маска.Св.С. заяви, че въззивникът е бил попитан
дали има маска и е отговорил, че няма маска, защото тя не го пази
.Свидетелят посочи още, че процедурата
по проверката и съставяне на акта е отнела около 10 минути, през което време
въз.Т. не е демонстрирал намерение да си сложи маска или да отиде да си
купи.
Съдът приобщи към доказателства по
делото представените от адв.Д. заверено копие от акт,
съставен на въз.Т., както и медицински документи за здравословното му
състояние, което кредитира като относими към
спора.Останалите представени от адв.Д. справки и
разпечатки на статии от електронни сайтове съдът намира за неотносими към спора
.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, тези, приложени към жалбата, събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 436 „а“- 127/
17.06.2020г. е издадено от компетентен орган - от Директора на ОД-МВР-Варна, на основание
чл.209“а“ ал.4 от Закона за здравето.
Актът за установяване на административно нарушение също е съставен от
компетентно лице съгласно Заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на Директора на
ОД-МВР-Варна.
Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН
реквизити, с който е било установено извършеното от въз. Т. нарушение.Актът е бил предявен и връчен на
въззивника , който саморъчно е вписал възражения в
него. От това може да се направи извод, че Т. е бил наясно относно съставомерните признаци на нарушението, което му е било
вменено във вина. В този смисъл възраженията за допуснато нарушение на чл.52
ал.2 от ЗАНН са неоснователни.Действително, представеното от адв.Д. копие на акт е нечетливо, но от една страна въззивникът е направил относими
към нарушението възражения при предявяването му, а от друга е депозирал и
допълнителни възражения, с което е осъществил правото си на защита срещу
започналото срещу него административно-наказателно производство.
В наказателното постановление се
съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на въз. Т.
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Направените при предявяване на
акта възражения не са съдържали спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване.Безспорно е, че въз.Т. е депозирал и писмени възражения, като това
е станало в предвидения в чл.44 ал.1 от ЗАНН, които не са били обсъдени при
издаване на постановлението. От тяхното съдържание обаче е видно, че не е
налице оспорване на фактическите констатации на актосъставителя,
свързани с липса на маска или друго средство, покриващо носа и устата, а са
изложени множество съображения за характера на заповедите на Министъра на
здравеопазването, данни за
личността на нарушителя и др. Поради това съдът намира, че липсата на
произнасяне от страна на наказващият орган не съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила, доколкото
правото на защита на жалбоподателят не е било накърнено. Напротив, той е
упражнил правата, които ЗАНН му дава през цялото административно- наказателно
производства, както и е депозирал жалба
до въззивната
инстанция. Поради това съдът намира възраженията за допуснати нарушения
на процесуалните правила за неоснователни.
Съдът намира, че правилно административно- наказващият орган е
констатирал нарушение на Закона за здравето, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма.От доказателствата по делото безспорно се
установява, че въз. Т. на 23.04.2020г. е бил установен от полицейски
служители на ІІ РУ-Варна докато се е намирал на открито обществено място в на
кръстовището на ул.“Кюстенджа“ и ул.“ Черна“, в
района на читалище „Маяковски“, като не е имал
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата.
Съдът не споделя възраженията на адв.Д.
относно обективната и субективна несъставомерност на
нарушението, като следва да се отбележи, че линията на защита на въз.Т. е
твърде противоречива , разнопосочна и не се подкрепя от събраните по делото
доказателства.От една страна се твърди, че въззивникът
е консумирал закуска, от друга – че е ровил в контейнера за смет, а на последно
място- че след като току-що си я изял закуската и като примерен гражданин е
изхвърли отпадъка, си е сложил маската.По делото няма каквито и да било
доказателства в подкрепа на тези твърдения. Св.С. действително сочи, че въз.Т.
е ровел в казана за смет, но е категоричен за това, че нито се е хранел , нито
е имал намерение да сложи маска по време на проверката и съставяне на акта,
което е отнело около 10 минути. Обстоятелството, че в района има множество
фурни, в които се продават закуски, по никакъв начин не подкрепя твърдението на
адв.Д., че въззивникъ се е
хранел или че току-що се е нахранил, доколкото такива негови действия не са
били възприети от полицейския служител.
Съдът не
споделя възраженията на адв.Д. и по отношение на
характера на издадените от Министъра на
здравеопазването заповеди. Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от Закона за
здравето (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) , при възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион. С Решение , обнародвано в ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г., Народното
събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от
COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България,
като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички
необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията
от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република
България. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на
здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната
епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така
министърът е издал Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-236 от
24.04.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-247/01.05.2020год. и
впоследствие отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020г.
В т.9
от Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. за
първи път е въведена противоепидемична
мярка , задължаваща всички лица, които
се намират на закрити или открити обществени места, в това число паркове,
улици, автобусни спирки, храмове, търговски обекти и др. да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата. В цитираната заповед е бил определен и срок
на действие на тази противоепидемична мярка – от 12.04.2020год. до
26.04.2020год. Т.е. към момента на съставяне на акта - 23.04.2020г., Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. е била
действаща и с нея са били създадени
задължения и непосредствено са били засегнати права, свободи и законни
интереси на неопределен брой лица.
Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 г., за допълнение на Заповед № РД -01-124 от
13.03.2020г., на Министъра на
здравеопазването е издадена на основание чл. 63 ал. 1 от Закона за здравето и
във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението
на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г.
на Народното събрание извънредно положение. Същата носи белезите на общ
административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. В този смисъл са Определение №
8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на
Върховния административен съд и Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд. Процесните заповеди не уреждат абстрактни правила за
поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за
COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай
настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че
всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи
административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това
число и процесната, който изрично позволява да се
издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане,
какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не предвижда
обявяване на общия административен акт в Държавен вестник, а е уредено
специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно
чл. 73 АПК, когато неотложно трябва да
се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на
нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване
на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от
разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в
производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на
акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на
здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота
и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени
чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ,
както и на страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и
понастоящем. По делото не е спорно, че процесните
заповеди са обявени в интернет, на страницата на МЗ, поради което съдът намира,
че същите са породили правно действие.
Проследявайки
уредбата се установява, че посочената Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. е
била изменена със заповед № РД-01-247/01.05.2020год. с което задължението за
носене на маска на открито е отпаднало, а в последствие и отменена със заповед
от 14.05.2020г., но нито изменението на заповедта, нито нейната отмяна се
отразяват върху отговорността на въз. Т. , който е допуснал нарушение към
момента, към който Заповедта е предвиждала конкретно задължение до неопределен
кръг от лица – всички, които се намират
на открити обществени места, в това число паркове, градини и на улицата,
да имат поставена защитна маска за лице или друго предпазващо средство ,
покриващо носа и устата, в това число кърпа , шал. Като общ административен
акт тя е имала ограничено действие във
времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок, действието й е отпаднало, но това не обезсилва
със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на
действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна, но
такива данни не са налице по делото. В тази връзка не може да намери приложение
и нормата на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН , доколкото заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи
административни актове и отмяната или изменението им, не представлява изменение
на нормативна разпоредба, за да е приложима тази хипотеза на ЗАНН. Не би могло
да намери приложение и ТР № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т.
д. № 2/2015 г., в мотивите на което е прието, че отмяната на общ
административен акт има обратно действие, т. е. той се счита отменен от момента
на издаването му. По отношение на горепосочените общи административни актове,
не са ангажирани по делото доказателства за отмяната им като незаконосъобразни,
поради което от значение е обстоятелството, че към датата на извършване на
нарушението заповедта е била действаща, пораждала е валидно правно действие на
територията на страната. Отделно от това в случая административно-
наказателната отговорност произтича не от заповедта, а от закона – чл. 209 „а“ ал. 1 от ЗЗ,
която разпоредба не е отменена или изменена в по-благоприятна редакция към
момента на издаване на наказателното постановление или към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт. Поради това съдът намира искането на адв.Д. за приложението на чл.2 ал.2 от НК , респективно
чл.3 ал.2 от ЗАНН за неоснователно.
Разпоредбата на чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ, действала към 23.04.2020г., за каквото нарушение е ангажирана отговорността на въз. Т. , сочи, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63 ал. 1 или 2 , освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. Видно от съдържанието на нормата е, че тя съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило. От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства – показанията на св. С., както и от приложената към преписката докладна записка от същия свидетел, се установява по безспорен начин, че на 23.04.2020 г. по време на действие на въведеното с посочената по-горе заповед задължение до неопределен кръг от лица /всички, които се намират в закрити или открити обществени места, в това число паркове, градини и на улицата/ да имат поставена защитна маска за лице или друго предпазващо средство , покриващо носа и устата, в това число кърпа , шал , въз.Т. се е намирал на открито обществено място по смисъла, вложен в разпоредбата на § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, каквато се явява кръстовището на ул. „Кюстенджа“ и ул.“Черна“ , като не е имал поставена маска или друго средство, покриващи носа и устата и не е поставил такова средство и в последствие. Не би могло да се приеме, че причината за това неизпълнение е здравословното състояние на въззивника, за което са представени доказателства, валидни към настоящия момент, но не и към момента на извършване на нарушението.Следва обаче да се отбележи, че от една страна оплакванията на въз.Т. са с доста голяма давност, а от друга че здравословното му състояние не бе влошено от носенето на маска на закрито в хода на три съдебни заседания, на които същия се яви лично.Дали използването на предпазни средства в условията на пандемия е ефективно или не, не е предмет на настоящото производство. Поради изложеното до тук съдът намира, че въз. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 209 „а“ ал. 1 от Закона за здравето и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
В случая съдът
съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага
извода, че същото представлява административно нарушение, а не престъпление по
смисъла на чл. 355 от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга
на обществените отношения които охранява ЗЗ и по-конкретно посочените
разпоредби по време на обявеното извънредно положение, имащо за цел
неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът споделя извода на
административно- наказващия
орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в
настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното
в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани, свързана с
разпространение на пагубен за човечеството вирус и обявената глобална пандемия.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други административни нарушения от същия вид, поради което и същото не може
да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла вложен в
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Безспорно е установено, че въз.Т. е бил сам, но
това само по себе си не води до извод за по-ниска степен на извършеното от него
нарушение, доколкото същият въобще не е поставил маска или друго предпазно
средство. Не на последно място съдът намира, че приложението на чл. 28 от ЗАНН за точно
това нарушение, свързано с нарушаване на противоепидемични мерки въведените в
условия на глобална пандемия, би породило единствено и само чувство за
безнаказаност и би стимулирало извършването на подобни нарушения.
Правилно
на въз.Т. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300лв., който е минималния предвиден в закона и е налице забрана по
смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН за неговото намаляване. На нарушителя не би могло
да се наложи друго по вид наказание , а именно „Обществено порицание“ , тъй
като това наказание не е предвидено като
такова за конкретното нарушение.Не би могло на въз.Т. да се наложи наказание
„Глоба“ в размер на 10лв. с фиш, доколкото в случая не е приложим реда,
предвиден в чл.39 ал.1 от ЗАНН с оглед обективните характеристики на
нарушението.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. За пълнота
на изложението съдът намира, че следва да се отбележи, че съобразно чл.14 ал.1
от НПК съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото , като се
ръководи от закона, а не от невлезли в сила съдебни актове , постановени от
равни по степен съдилища от други съдебни райони или медийни публикации.
С оглед изхода на делото и
съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД на
МВР-Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в
чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН.Съгласно
чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Съобразявайки продължителността на
производството и неговата сложност, съдът
намира, че на ОД на МВР-Варна
следва да се присъди възнаграждение в
размер от 100лева.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
против Наказателно Постановление № 436а-127/17.06.2020г. на Директора на ОД-МВР-Варна, с което на
П.С.Т. – ЕГН ********** на
основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за здравето
му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА П.С.Т. – ЕГН ********** , да заплати на ОД на МВР-Варна , сумата
от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: