П
Р О Т
О К О Л
гр.
София, 13.09.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 20-ти състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУСИ
АЛЕКСИЕВ
Секретар: ВАНЯ ГАДЖЕВА
Прокурор: Ц.Б.
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
Алексиев НЧД № 3896 по описа за 2017 година.
На
именното повикване в 11.40 часа се явиха :
ОСЪДЕНИЯТ А.Б.Б.
– редовно призован, доведен от органите на ОД „Охрана“ - София, от Затвора –
гр. София, явява се лично.
В
залата СЕ ЯВЯВА и адв. В.Д., служебно определена от САК, с уведомително писмо № 30821/18 г. на САК до СГС, по искане на
последния.
СГП –
изпраща представител – пр. Ц.Б..
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА - гр.
София, редовно призован, изпраща представител – инсп. М.М.,
който заявява : Прилагам в заверено електрофотографско (ксерографско) копие Заповед
№ Л–236 от 01.08.2018 г. на Началника на
затвора в гр.София, с която съм упълномощен от него да го представлявам по
всички дела, чийто предмет е свързан с дейността на затвора в гр. София.
СЪДЪТ
докладва постъпила по факс „декларация“ от осъдения Б., с която желае да му
бъде назначен служебен защитник.
Адв.
Д.: Запозната съм с делото, готова съм да поема защитата.
ОСЪДЕНИЯТ А.Б.Б.:
Съгласен съм адв. Д. да ме защитава по настоящото производство.
СЪДЪТ,
с оглед изрично постъпилото искане на осъдения Б., съобразявайки че същият, с оглед
пенетенциарното си положение на лишен от свобода, няма възможност да заплати
адвокатско възнаграждение, а същевременно желае да се ползва от адвокатска
помощ по настоящото производство, намира,
че следва да му бъде служебно осигурена такава, което е в интерес на
правосъдието.
Воден
от гореизложеното, и на основание чл. 25, ал. 1, вр. 23, ал. 1, чл. 21, т. 3 от ЗПП и чл. 439, ал. 3 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
Назначава
служебно определения от САК, с писмо №
30821/18 г. до СГС, адв. В.Д., САК, вписана под № 5601 в НРПП, за защитник на осъдения А.Б.Б.,
в настоящата съдебна процедура по чл. 437 и сл. от НПК.
СТРАНИТЕ
(поотделно) : Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
с оглед становището на страните и отчитайки, че не са налице процесуални пречки
за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ
:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА
самоличността на осъдения А.Б.Б. по формуляр за досие със снимка, съдържаща се
в личното, затворническо досие на същия №
655/17 г. :
А.Б.Б.
– роден на *** ***, българин, българско
гражданство, осъждан, с основно образование, неженен, с адрес в гр. София, район
„***********, ЕГН **********.
СЪДЪТ
РАЗЯСНИ правата на осъдения в настоящото производство, както и правото му на
отвод на съда, съдебния секретар и прокурора.
ОСЪДЕНИЯТ
Б.: Разбрах правата си. Няма да правя отводи.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямаме искания, няма да сочим доказателства. Нямаме искания за
отвод.
СЪДЪТ,
с оглед липсата на доказателствени искания, на такива за отвод и по реда на
съдебното следствие,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА
постъпила по делото и изискана от Съда справка от ПРБ - НСлС, относно наличието
или липсата на неприключили наказателни производства срещу осъдения.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА : Представям и моля
да приемете справка за изтърпяното до момента наказание от осъдения Б. и
оставащото му време от същото, актуална към днешна дата – 13.09.2018 г., както
и психологическо заключение на инспектор–психолог при Затвора.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се приемат писмените доказателства.
ЗАЩИТАТА
: Да се приемат писмените доказателства.
СЪДЪТ,
с оглед становището на страните и на основание чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА
справка от ПРБ - НСлС, рег. № И–33325 от
10.09.2018 г. ; справка от началника на затвора в гр.София, за изтърпяното към
13.09.2018 г. наказание „лишаване от свобода“ от А.Б.Б. и оставащото му за изтърпяване
време от същото, и психологическо заключение от 11.09.2018 г., изготвено от
инспектор–психолог при затвора в гр.София.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ,
на основание чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА
представените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства.
СЪДЪТ,
с оглед липсата на доказателствени искания от страна на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 286,
ал. 2 и чл. 291, ал. 1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ
ПРЕНИЯ.
Адв.
Д.: Моля да уважите молбата на подзащитния ми, като вземете предвид съвкупност
с всички представени писмени доказателства по делото, включая и днешните, които
обективират последното състояние на подзащитния ми, а именно положителната обща
оценка за криминогенното му поведение. Психологът е констатирал, че същият се е
поправил, критичен е към извършените досежно престъпления, поведението му е
изцяло подчинено на средата, в която той живее в момента, има положителна
тенденция към балансирано емоционално поведение. Видно от доказателствата по
делото, че за времето на престоя си той има само един единствен конфликт, за който
няма достатъчно доказателства по делото. Също така, подзащитният ми многократно
е получавал поощрителни награди, похвали, работи в кухнята на затвора, което
неминуемо показва, че същият е коригирал своето възприятие към деянията които е
извършил в миналото. На следващо място – следва да се отчете, че същият е
излежал 2/3 от присъдата си, и с оглед поправеното си поведение, критичността
към себе си, същият е започнал да се дообразова, има добро отношение към
социалната среда, и считам, че същият следва да бъде предсрочно освободен
съгласно исканията в молбата си.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА : Становището на
Началника на Затвора–гр.София е отрицателно по отношение подадената молба от
осъдения Б. по следните причини – смятаме, че отговаря само на първата
предпоставка, а именно – изтърпял е ефективно 2/3 от наложеното наказание, тъй
като е осъден при условията на опасен рецидив. По отношение на втората част за
превъзпитанието – смятаме, че към момента не е завършило поради следните
причини: оценката на риска от рецидив, която в първоначален етап е била 61
точки, установена през м.април, към момента не е коригирана, проблемните зони
които са установени тогава, са актуални и към момента. Отделно беше споменато,
че на лицето са налагани 2 дисциплинарни наказания – през м.декември за влизане
във физическа саморазправа с друг лишен от свобода, и през м.февруари за
притежаване на непозволени вещи. Също така, беше споменато, че осъденият работи
в затворническа кухня, но трябва да уточним че се касае за минало време, тъй
като е работил от м.юли до м.декември 2017 г. Следва да се спомене, че рискът
от вреди към обществото е със средни стойности, и към момента не е променен,
т.е смятаме, че към момента корекционната работа с него не е дала необходимите
резултати, и следва да продължи. С оглед на това считаме, че съдът не би
следвало да уважи молбата на осъдения за УПО, а не за предсрочно освобождаване,
тъй като предсрочно се освобождават непълнолетните лица.
ПРОКУРОРЪТ:
Присъединявам се към становището на затворническата администрация – след преглед
на материалите по делото считам, че е налице кумулативната предпоставка на чл.70 НК – лицето да е изтърпяло повече от 2/3 от наложеното му наказание, което е безспорно.
Считам обаче, че не е налице предпоставката на чл.439а – лицето да е дало
достатъчно доказателства за своето поправяне, и доколкото тази разпоредба
изисква да са налице достатъчно доказателства, считам след преглед на
материалите по делото, че такива изобщо липсват. Видно от затворническото досие
на осъдения, същият е постъпил в Затвора–гр.София на 24.06.2017 г., и едва
няколко месеца по–късно вече е наказан, и то за тежко дисциплинарно нарушение –
физическа саморазправа с друг лишен от свобода, като е спрян и от работа със
заповед на Началника на Затвора. В началото на тази година също има наложено
наказание, с влязла в сила Заповед от 26.02.2018 г. за притежание на
неразрешени вещи. Действително, същият има своите поощрения, включая и
обстоятелството, че за наложените му наказания е наложено едно общо най–тежко
наказание „Лишаване от свобода“. Видно е обаче, че за повече от година от
престоя му в местата за лишаване от свобода, рискът от рецидив не е снижен
изобщо – той продължава да е в същите стойности, както и при постъпване в
Затвора. Не съм съгласна със становището на затворническата администрация, че
това е среден риск от рецидив, напротив – това е висок риск от рецидив. Безспорно,
с оглед наличните проблемни зони които не са коригирани изобщо, считам че корекционният
процес спрямо осъдения не е довел до неговото поправяне, като следва да продължи
да се работи по тези проблемни зони, и съответно – видно от приложения план за
изпълнение на присъдата, все още има по както да се работи, във връзка с
отношение към правонарушението, начина на живот и междуличностните проблеми. С
оглед гореизложеното, и въпреки малкия търпим остатък към настоящият момент,
считам че молбата на осъденото лице е неоснователна.
СЪДЪТ,
на основание чл.439, ал.6 НПК, предостави право на изказване последен на
осъдения А.Б.Б..
ОСЪДЕНИЯТ А.Б.Б.
/в своя защита/: Тези думи, които са написали от Затвора, аз вече 2 години съм
там, нито началник ме е викал, нито отряден, нито ме пита „Как си, що си?“. Аз
отивам при него да го питам, той се затваря вътре с други лишени от свобода,
говори си с тях, и не ми обръща никакво внимание. Според Вас един затворник как
може да се поправи, да има някаква дисциплина? Това наказание където са го
направили, че съм агресивен, умишлено ми го сложиха в затвора, и умишлено
дежурният офицер г–н С. искаше да ме нареди с други неща – че аз бях с един съсед, с едни други
момчета, които се занимаваха с разни неща, които не ме засягат, защото аз не
гледам хората, а себе си – искам да си изкарам присъдата, за да отида по–бързо
при децата си. Искаше да ме нареди с телефон – аз съм долу в кухнята на работа,
те горе правят тараш, старшините набиха момчето в килията, където се правят на
много мили, след това дойдоха долу, и ме вкараха в буфера до 03.00 ч., и ме
натискаха да предам някой си, че продава еди си какво. Аз обжалвах, пуснах си
молба за обжалване на наказанието, те ми късат молбите, никакъв отговор нямам, но
имам изходящ номер – само да се добера до адвокат, ще дам изходящия номер. Никакво
внимание не обръщат на никой, каквото искат, това си правят с нас в Затвора. Съгласен
съм, че съм рецидивист, факт неоспорим, но те не ти дават шанс да се поправиш
вътре в Затвора. Вие решавате г–н съдия. 2 години съм в Затвора, и не знам
какво е отряден – да ми каже как стоят нещата, аз изобщо не съм запознат с
никакви закони. Ще си изтърпя наказанието, и ще изляза.
Наскоро
вадих конци – 34 шева, в Затвора не ми пускат лекарства, не мога да си мърдам
последните 3 пръста. Закараха ме в „Пирогов“, и докторът пита „Имате ли някакви
антибиотици?“, а момчето отговаря „Да, имаме аналгин и аспирин.“ Онзи ден
отивам на доктор оттам ме изгониха старшините – не се отнасят добре с теб. В
затвора не ми дават никакъв шанс – аз ходя на всякакви мероприятия, наскоро пак
съм награждаван, отидох при отрядния и му казах „Г–н отряден, обясняват за
някакви рискови точки, които аз не разбирам, искам да ми ги свалите“, а той „Да,
Ангеле, спокойно, аз ти ги свалям, не се притеснявай“.
СЪДЪТ,
за да се произнесе, обсъди становището на страните, изложеното в молбата на
осъденото лице, както и писмените доказателства и доказателствени средства по
делото, въз основа на които и съобразно приложимите разпоредби на закона,
намери за установено следното :
Настоящото
производство е по реда на чл. 437 – чл. 439 от НПК.
Същото
е инициирано от молба на осъдения А.Б.Б., с която се желае УПО от изтърпяване
остатъка на наказанието му, съгласно определение на РС – гр.Е.П.от 11.10.2017
г., постановено по ЧНД № 319/17 г., влязло в сила на 27.10.2017 г. Със същото е
извършена кумулация на наказанията, наложени на осъденото лице по НОХД № 272/17 г. на РС – гр. Е.П., и НОХД № 2001/16 г., по описа на СГС.
Към
молбата, изпратена до съда, е приложено личното /затворническо/ досие на осъдения
Б. № 655/17 г., становище на началника на Затвора – гр.София, обективирано в
придружителното писмо, доклад по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС от И „СДВР“,
от 21.08.2018 г., становище на НС „СДВР“ от 22.08.2018 г., становище от ИФ зам.–началник
„РНОД“, и препланиран план на присъдата от 07.08.2018 г.
Допълнително,
в днешното с.з. бяха представени и приети като писмени доказателствени средства
психологическо заключение на лишения от свобода от 11.09.2018 г., изготвено от
инспектор–психолог към затвора в гр.София, актуална към 13.09.2018 г. справка
за изтърпяното време от наложеното наказание „лишаване от свобода“ с
горепосоченото определение на РС – гр. Е.П., и оставащото за изтърпяване
такова, както и справка от ПРБ - НСлС.
Видно
от приложената към днешна дата актуална справка за времето, което е изтърпяно
от лишения от свобода по наложеното му наказание по НОХД № 2001/2016 г. на СГС и по НОХД № 272/2017 г. на РС – гр. Е.П., кумулирани с горепосоченото
определение на последния, спрямо осъденото лице е определено едно общо, най–тежко
наказание „лишаване от свобода“, за срок от 2 години и 3 месеца, от които същият
е изтърпял 1 година, 8 месеца и 15 дни към днешна дата /13.09.2018 г./.
Така
установеното сочи, че е налице първата от двете кумулативно предвидени в
разпоредбата на чл. 70 от НК процесуални предпоставки, а именно, съгласно чл. 70,
ал. 1, т. 2 от НК, осъденият Б. е изтърпял не по–малко от 2/3 от наложеното му
наказание, като тази разпоредба е приложима, с оглед обстоятелството, че същият
е осъждан по НОХД № 272/2017 г. по описа
на РС – гр. Е.П.за извършено престъпление в условията на опасен рецидив.
Относно
следващата кумулативно предвидена предпоставка, а именно наличието на
доказателства за поправяне на осъденото лице, СЪДЪТ, изхождайки от всички
приложени към делото становища, с изключение на психологическото заключение,
представено в днешното с.з., намира, че такова все още не е настъпило. Видно от
доклада, съставен от И „СДВР“ на 21.08.2018 г., по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС,
осъденият Б. е със стойности на риска от рецидив в размер на 63 точки, както и
с проблемни зони, при които не са настъпили подобрения от началото на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Посочено е, че има дефицит в
проблемната зона „умения за мислене“, като не разпознава проблемите и не
предвижда негативните последствия от действията си. Изрично е отбелязано, че
осъденият има значителен проблем в личностните отношения, тъй като е агресивен,
а относно обкръжението му и начина му на живот е изтъкнато, че същото е безразсъдно
и рисково. Отговорността за извършеното се приема, но само формално. Заключава
се, че превъзпитателният процес не е завършен, поради което се изразява и
отрицателно становище за УПО. В същия смисъл е и становището на НС „СДВР“, от 22.08.2018
г. И| в него е изтъкнато, че не е налице в пълна степен реализация на принципа
на прогресивната система, и че целите на наказанието визирани в чл.36 НК все
още не са постигнати, а процесът на поправяне и превъзпитание не е завършил. Посочено
е и наличният към момента среден риск от рецидив в размер на 63 точки.
В
противовес на гореизложеното, е представеното в днешното с.з. психологическо
заключение, където е изложено, че при осъдения не се наблюдава повишена
враждебност и агресивност, както и че семейните отношения и бракът, са източник
на устойчивост и стабилност. Отразена е констатирана липса на зависимост към
алкохол и наркотици на осъдения Б., а също и че има негативна нагласа към
криминалното поведение и правонарушенията. Като заключение, е изведено
положително становище за УПО.
СЪДЪТ
намира, че следва да даде вяра на всички горепосочени писмени доказателствени
източници, с изключение на част от посоченото в психологическото заключение. Конкретно
намира, че същото не отразява в пълнота обективната действителност, доколкото в
него е отразено, че бракът на лишения от свобода е източник на устойчивост и
стабилност, а същевременно, видно от формуляра за досие, същият няма такъв.
Отделно, в психологическото заключение по никакъв начин не е коментиран и един
от основните критерий, сочещ за етапа на превъзпитателния процес при осъденото
лице, а именно остойностената опасност от рецидив. От приложеното към делото
лично /затворническо/ досие на осъдения Б., СЪДЪТ установява изтъкнатото от Прокуратурата
обстоятелство, че при постъпването му в затвора в гр.София и съставяне на първоначалния
доклад на 05.07.2017 г., до настоящият момент не е настъпила промяна в така
визираната по–горе стойност на риска от рецидив – както при първоначално
установената такава от 63 точки, така и към настоящият момент същата е
непроменена. Това указва на СЪДА, че липсват в достатъчна степен доказателства
за поправяне на осъденото лице, съобразно и целите на наложеното наказание,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
СЪДЪТ
не може да не отчете и обстоятелството, че осъденият Б. 2 пъти е наказван, като
първият път – няколко месеца след започване изтърпяване на наказанието, със
Заповед № 515/2017 г., а вторият път – в
рамките на настоящата година, със заповед № 84 от 26.02.2018 г., като същевременно е
награждаван само веднъж - със Заповед №
448 от 23.08.2018 г. Горепосочените обстоятелства също обуславят извод за
недостатъчно изразен напредък в поправянето и превъзпитанието на осъденото лице,
към настоящият момент. Действително, видно е че същият коригира своето
поведение, особено в последно време, като явно е приел линия на поправяне на
същото, както и на преоценка на нагласата си към извършеното правонарушение и
към поетата за него отговорност. Към днешната дата обаче, доказателствата за
окончателност, или поне за необратимост на това поправяне, не са налични от
приложените по делото материали.
СЪДЪТ
не би могъл да изведе извод в ущърб на осъденото лице от обстоятелството, че
също не работи, тъй като от доказателствения обем по делото не става ясно защо
е прекратена работата му в затворническата кухня. Това, обаче, по никакъв начин
не променя гореизложените съображения на настоящия съдебен състав. Последният
намира, че независимо от малкото време от наказанието, което остава за изтърпяване
от осъдения Б., същото следва да се изтърпи, за да се осигури на
затворническата администрация възможност за по–активна работа с осъденото лице
през него. Горното с цел да има поне надежда за постигане, във възможно
най–висока степен, на целите на наказанието, съгласно чл. 36 от НК.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК и чл. 70, ал. 1 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата
на осъдения А.Б.Б., ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание по НОХД № 2001/16 г. по описа на СГС, и по НОХД № 272/17 г. по описа на РС – гр. Е.П.,
кумулирани с определение на последния от 11.07.2017 г., по НЧД № 319/2017 г., влязло в сила на 27.10.2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и/или протест, в 7 дневен срок от днес, пред Апелативен
съд – София, по реда на Глава ХХІ.
Препис
от протокола да се издаде на служебния защитник на осъдения Б., за послужването
му пред НБПП.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: