О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. София,
11.02.2021г.
Апелативен специализиран наказателен
съд, първи въззивен състав, в закрито заседание на единадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ
НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ
разгледа докладваното от съдия Д.
в.н.ч.д № 54 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 345 НПК.
Образувано е по повод постъпил в
законоустановения срок протест от СП против определение от 03.12.2020г. по н.о.х.д.
2081/2020г, по описа на СНС, XVIII състав, постановено в разпоредително заседание,
с което съдът е приел, че са налице основанията чл. 249, ал. 1, т. 3 от НПК за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП за
отстраняване на процесуални нарушения.
С протеста се твърди, че определението
на СНС е неправилно и не са налице съществени процесуални нарушения при
задочната процедура, приложена при разследването по отношение на подсъдимия Н.М.К..
Излагат се доводи, че разследването може да се проведе в отсъствието на
подсъдимия, тъй като същото не би се явило пречка за установяване на
обективната истина. Също така се сочи, че е възможно неприсъствено
привличане на обвиняемо лице и че са били положени всички усилия за уведомяването
на подсъдимия за воденото срещу него разследване, поради което не са налице
предпоставките на чл. 249, ал. 4 от НПК
Апелативният специализиран
наказателен съд, след като се запозна с жалбата и провери изцяло съдебния акт,
намери за установено следното:
Протестът срещу определението на съда, с което е
прекратено съдебното производство е неоснователен.
Въззивният съд споделя доводите на СНС, че е допуснато
отстранимо съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че не са
спазени изискванията, обуславящи провеждане на законосъобразно неприсъствено
разследване срещу подсъдимия Н.М.К..
Правилно СНС е отбелязал, че единствените действия, насочени към уведомяването
на подсъдимия К. за воденото
наказателно производство срещу него са, изпратени два пъти призовки до адрес в
гр.С., кв. „Н.“, бл...., вх., ет., ап., с посочени дати за явяване пред
разследващия орган 30.07.2019г. и 11.05.2020г., като и двете призовки не са
били връчени и са били върнати с докладни записки, в които най-общо е посочено,
че лицето не е намерено на адреса и по данни на собственика на жилището Г. К.,
същият е напуснал адреса два месеца преди първата призовка и се намирал на
територията на Р. У.. Изискана е и информация за напускане пределите на
страната от подсъдимия Н.М.К., като
видно от писма от 18.07.2019г. и 12.05.2020г. на ГД „Гранична полиция“ е, че
няма записи за преминаване на ГКПП на Р.Б. от подсъдимия. Изискана е и справка дали подсъдимият Н.М.К.
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ и дали се задържа в затворите или
арестите на страната на друго основание, като видно от писмо от ГД „Изпълнение
на наказанията“ от 12.05.2020г. е, че лицето не е изтърпявало наказание
„лишаване от свобода“ и не е било задържано в затворите или арестите на
страната. С това се е изчерпала дейността на разследващите органи, насочена към
установяване и уведомяване на подсъдимия Н.М.К. за воденото срещу него
наказателно производство, като същият не е бил обявяван за национално или
международно издирване и не са полагани други усили за установяване на адреси
или местонахождение на лицето. Независимо от това на 24.06.2019г. /дори преди
датата за явяване по първата изпратена по делото призовка/ е било извършено
привличане на обвиняем по отношение на Н.М.К., в присъствие на служебен
защитник, като в акта е посочено, че постановлението се предявява при условията
на чл.269, ал.3, т.4, б. „а“ от НПК. В материалите по делото не е налично друго
постановление за привличане на обвиняем по отношение на Н.М.К. /нито
присъствено, нито задочно/.
Предвид гореописаната хронология на действията на
разследващите органи, насочена към установяване и призоваване на Н.М.К., АСНС напълно споделя извода на
първоинстанционния съд, че тези действия не покриват изискванията за провеждане
на законосъобразна задочна процедура за привличане към наказателна отговорност.
На първо място следва да се посочи, че единствено наличното постановление за
привличане на обвиняем е от дата 24.06.2019г., предхождаща първия процесуален
документ, свързан с опита за призоваване на лицето –призовка изведена на
28.06.2019г. с посочена дата за явяване 05.07.2019г. Т.е. Н.М.К. е привлечен в
качеството на обвиняем, използвайки процедурата по чл.269, ал.3, т.4, б. „а“ от НПК, без дори да му е била изпратена призовка за насроченото предявяване на
24.06.2019г. и в нарушение на процесуалните правила, свързани с гарантиране и
спазване на правото на лична защита на обвиняемия. Това, само по себе си, води
до извод за наличие на съществено процесуално нарушение, довело до нарушение на
процесуалните права на обвиняемия да научи за какво точно престъпление е
привлечен и да участва в производството.
На следващо място, за пълнота,
въззивният съд следва да посочи, че споделя и извода на СНС, че не е налице
хипотезата за провеждане на задочно производство по чл.269, ал.3, т.4, б. „а“
от НПК /посочена в постановлението за привличане на Н.М.К./. Безспорно е, че
към дата 24.06.2019г., разследващите органи не са имали каквато и да е
документирана информация, сочеща, че обвиняемото лице се намира извън пределите
на страната и местоживеенето му не е било известно, а такава която е и
проверена не е била събрана и в последствие. Единствените сведения в тази
насока са налични в докладни записки от 09.07.2019г. и 08.05.2020г., в които е
посочено, че по данни, получени от собственика на апартамента, в който
подсъдимият Н.М.К. е живеел, че лицето е напуснало страната и се намира в
Р.Украйна. Тази информация не е била проверена или потвърдена. Тъкмо напротив,
видно от цитираните писма от ГД „Гранична полиция“ е, че няма записи за
преминаване на ГКПП на Р.Б. от страна на подсъдимия. В тази връзка, АСНС не
установява доказателства, от които може да направи изводът, че лицето се е
намирало извън територията на страната и адресът му е бил неизвестен към
момента на привличането му задочно и последвалото провеждане на неприсъствено
производство спрямо подсъдимия. Вярно е и съждението на СНС, че не е налице,
която и да е друга от хипотезите предвидени в чл.269, ал.3 от НПК за провеждане
на задочно производство срещу лицето, доколкото същият нито е бил обявяван за
национално или международно издирване, не е бил редовно призоваван и наличните
данни сочат, че е промени адреса си два месеца преди изпращането на първата
призовка за явяването му пред разследващите органи.
Всичко гореизложено води и до
правилния извод, направен от първоинстанционния съд, че по делото липсват данни,
сочещи, че Н.М.К. се е укрил с цел избягване на наказателното правосъдие, няма
и надлежни процесуални документи, от които може да се съди, че лицето е знаело
за воденото срещу него наказателно производство. В тази връзка следва да се
направи и заключението, че не са били налице основанията за задочно привличане
на обвиняем и водене на производството по този ред по отношение на Н.М.К.,
предвид което е било нарушено правото му на защита да научи за какво точно
престъпление е привлечен и да участва в производството. Тези нарушения са от
категорията на съществените според разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 от НПК и
са отстраними- чрез извършване на необходимите действия по издирването и
уведомяване на лицето за воденото срещу него наказателно производство. Едва ако
същите не са дали резултат и са събрани необходимите доказателства за това, следва
да се извърши задочно привличане на обвиняем по реда на чл.269, ал.3 от НПК. Ето
защо, според въззивния съд, решението на СНС да прекрати съдебното производство
и да върне делото на СП, за отстраняване на констатираното съществено
процесуално нарушение е законосъобразно и правилно.
Предвид изложеното Апелативен специализиран наказателен
съд, първи състав, на основание чл. 345 НПК
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение
от проведено на 03.12.2020г. разпоредително заседание по НОХД № 2081/2020г. на Специализирания
наказателен съд, с което е прекратено съдебното производството и делото е било върнато
на СП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.