Р
Е Ш Е Н И Е
№
……../……….11.2019 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов
в. гр. дело № 1534 описа на съда за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ-та от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.С.Д. ***, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 2040/13.05.2019 год., постановено по гр. дело №
10564/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от Д.С.Д. ***
срещу „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
гр. Варна иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 111, 29 лева, представляваща получена на 18.09.2017 год. от
ответника без основание сума, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху претендираната сума, считано от подаването на исковата
молба до окончателното и́ изплащане, поради погасяване на вземането чрез
прихващане в хода на производството.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което
решението е и необосновано. След като правилно е прието, че процесната сума е
платена без основание от ищеца към ответника, неправилно е прието, че
задължението на ответника да я върне на ищеца е погасено чрез прихващане, тъй
като процесната сума не участва (не се обхваща) в изявлението за прихващане.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което искът да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор насрещната страна „Водоснабдяване и канализация -
Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
От Д.С.Д. е подадена и частна жалба против
Определение № 7556/12.06.2019 год. по гр. дело № 10564/2018 год. по описа на
РС-Варна, с което е изменено първоинстанционното решение в частта му за
разноските, като в полза на ищеца не е присъдена сумата от 2 лева – разноски,
съставляващи заплатена такса за превод за внесената от него държавна такса.
В
частната жалба са наведени оплаквания, че определението е неправилно. Според
жалбоподателя заплатената от него преводна такса за заплащането на държавна такса
за първоинстанционното производство съставлява съдебни разноки по смисъла на
чл. 78, ал. 1 ГПК поради което и се дължи от ответника.
Наведени
са и доводи, че възражението на ответното дружество за недължимост на горната
сума е преклудирано, същото е следвало да бъде заявено най-късно в съдебното
заседание при приключването на устните състезания, а не и за първи път с
молбата на дружеството по чл. 248 ГПК.
Отправено
е искане за отмяна на определението и за отхвърляне на молбата на ответника по
чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му за
разноските.
В
писмен отговор насрещната страна „Водоснабдяване и
канализация - Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна оспорва
частната жалба, счита, че е неоснователна и настоява да се остави без уважение.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощник
поддържа жалбите си, а въззиваемият поддържа писмените отговори на въззизвана и
частната жалби.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД.
В
исковата си молба, уточнена с допълнителна молба ищецът Д.С.Д. *** е навел
следните твърдения: Клиент е на ответното дружество „Водоснабдяване
и канализация - Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна за
доставяне на ВиК услуги по партида с аб. № 1556123 за обект в гр. Варна, ул.
Юлиус Фучик № 3. Ответникът е начислил сумата от 111, 29 лева по фактура № **********/07.09.2017г., която е
преведена в полза на дружеството от
разплащателната сметка на ищеца в Банка ДСК, клон Варна на дата 18.09.2017г. В извлечението, изд. от „Водоснабдяване
и канализация - Варна“ ООД – Варна, ато основание за
плащане на горната сума в полза на дружеството е посочено „такса съдебно дело“.
Навежда, че тази сума съставлява държавна такса за образувано на 07.09.2017
год. срещу него по заявление на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна заповедно производство по чл. 410 и сл. ГПК пред РС-Варна по ч. гр. дело №
13466/2017 год. Ищецът подал възражение съгласно чл. 414 ГПК против издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна е
предявявил установителен иск за
вземането си против Д.. Ищецът счита, че сумата от 111, 29 лева е платена на
ответника без основание, тъй като плащането е извършено преди изпълнителното
основание, а именно – заповедта за изпълнение по ч. гр. дело № 13466/2017 год.
по описа на РС-Варна да е стабилизирано.
В съответствие с наведените твърдения е и
отправеното искане – за осъждане на ответника да му заплати сумата от 111, 29
лева, получена от ответното дружество на дата 28.09.2017 год. без основание
(при начална липса на основание), ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху претендираната сума, считано от подаването на исковата
молба – 05.07.2018 год. до окончателното и́ изплащане, както и сторените
съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден
в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна, чрез процесуален представител, оспорва иска, счита, че е недопустим,
евентуално – неоснователен.
Твърди,
че дължимостта на претендираната в настоящото производство сума от 111, 29 лева е била предмет на установяване по гр. дело № 17965/2017г. по описа на РС-Варна. С влязло в сила решение по гр. дело № 17965/2017г. на ВнРС е установена частичната дължимост на сумите по
издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 13466/2017г. по описа на ВнРС, като са определени и дължимите разноски съразмерно
на уважената част от заявените от „Водоснабдяване
и канализация - Варна“ ООД – Варна, претенции. На 13.12.2018 год. в изпълнение на влязлото в сила решение, ответникът е издал протокол за сторниране на
вземания за предоставени на ищеца ВиК
услуги и поради прихващане, като е
извършена корекция на дължимите от ищеца към ответника суми за главница, лихви и разноски. На 13.12.2018 г. ответникът е извършил прихващане, обективирано в
компенсационно изявление изх. № ИП-1889/13.12.2018г., получено лично от Д., с
което са погасени насрещни парични ликвидни и
изискуеми задължения, както следва: вземания на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД –
Варна към Д.Д., съставляващи – 198 лева лихва за забава върху
главница от 2 073, 34 лева за периода 26.09.2016 год. – 03.09.2017 год.; 266, 65
лева законна лихва върху главницата от 2073, 34 лева
за периода 07.09.2017 год. (датата на
подаване на заявлението по чл .410 ГПК в съда) до 13.12.2018 год. (датата на изявлението
за прихващане); 2073, 34 лева главница с вземането за разноски на Д.Д. към „Водоснабдяване
и канализация - Варна“ ООД – Варна по съдебното
решение за сумата от 562, 22 лева. На
18.12.2018г. Д. е платил
сумите по решението.
По тези съображения счита,
че предявеният иск е неоснователен – ищецът няма правен интерес от иска тъй
като е налице влязло в сила решение по гр. дело № 17965/2017 год. на РС-Варна,
с което със силата на пресъдено нещо е установено, че Д.Д. има задължения към „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД –
Варна, които са погасени чрез прихващане и чрез плащане. Не
е налице неоснователно обогатяване на дружеството – ответник със сумата от 111,
29 лева, тъй като тази сума представлява част от общата сума в размер на 266,
65 лева – присъдени в полза на дружеството разноски по гр. дело № 17965/2017
год. на РС-Варна. Настоява за отхвърляне на иска, претендира присъждане на
разноски.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа иска, а
ответникът оспорва иска.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е
спорно делото, че ищецът е клиент на „Водоснабдяване
и канализация - Варна“ ООД – Варна по договор за предоставяне на В и К
услуги по партида с аб. № 1556123 за обект в гр.
Варна, ул. Юлиус Фучик № 3, както и че ищецът Д.С.Д.
е предоствил възможност за безкасово плащане на предоставените му от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна услуги.
Не е спорно също, а това се установява и от представените на л. 5 и л. 6
от делото на РС-Варна извлечение от разплащателната сметка на ищеца в ТБ „Банка
ДСК“ ЕАД и от справка за облога и плащанията по партидата на ищеца, изд. от „Водоснабдяване
и канализация - Варна“ ООД – Варна, че на 07.09.2017 год. по партидата на ищеца
е начислена като задължение сума в размер на 111, 29 лева, за която сума е
издадена и фактура с № **********/07.09.2017 год. Сумата е получена от
ответното дружество на 28.09.2017 год. В извлечението от банката, като
основание за начисляване на сумата от 111, 29 лева е посочено – „месец август
вода“, а в справката от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна – „такса
с. дело“.
Въз основа на заявление от 07.09.2017 год., подадено от „Водоснабдяване
и канализация - Варна“ ООД – Варна до РС-Варна е образувано ч. гр. дело № 13466/2017 г. по описа на РС-Варна, по което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 7344/08.09.2017 год. срещу ищеца Д.Д. за
следните суми: 5 564, 45 лева, от
които: сумата от 5 080, 37 лева представляваща
главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер
1556123 за периода от 17.08.2015 г. до 18.08.2016 г. за обект – имот, находящ
се в гр. Варна, ул. „Юлиус Фучик" № 3; сумата от 484, 08 лева – лихва
за забава за периода от 26.09.2016 г. до 03.09.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
07.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за
направените съдебно-деловодни разноски, съответно:
111, 29 лева – заплатена държавна такса за заповмедното производство и 50, 00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
След подадено от длъжника
по заповедта за изпълнение възражение по реда на чл. 414 ГПК, заявителят е
предявил иск за установяване на вземанията си по заповедта за изпълнение и е
образувано гр. дело № 17965/2017 год. на РС-Варна.
С Решение № 2329/23.05.2018 г. по гр. дело № 17965/2017 г. по описа на РС-Варна е прието за установено в отношенията
между страните, че Д.С.Д., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и
канализация - Варна" ООД – Варна сумата
2073, 34 лева, представляваща
дължима главница за незаплатени ВиК услуги, определена на основание чл. 37,
ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ за периода 17.08.2015 г. до
18.08.22016 г. за адрес на потребление: град Варна, ул. „Юлиус Фучик" № 3 по фактура № **********/26.08.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 07.09.2017 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7344/08.09.2017 г.
по ч. гр. дело № 13466/2017г. по описа на ВнРС, като за разликата над
2073, 34
лева до пълния претендиран размер от 5080, 33 лева искът е отхвърлен; прието е за установено, на основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, в отношенията между страните, че Д.С.Д. дължи на
„Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, сумата 198 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 2073, 34 лева за периода 26.09.2016 г. до
03.09.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 7344/08.09.2017 г. по ч. гр. дело № 13466/2017г. по описа на ВнРС,
като за разликата над 198 лева до
пълния претендиран размер от 484, 08 лева искът
е отхвърлен. Със същото решение ответникът по горните искове Д.Д. (ищец в
настоящото исково производстство) е осъден да заплати на
„Водоснабдяване и канализация – Варна" ООД – гр. Варна, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК и сумата
от 200, 81 лева – разноски за исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 65, 84 лева – разноски за
заповедното производство, съразмерно на уважената
част от исковете; ищецът „Водоснабдяване
и канализация - Варна" ООД – Варна (ответник в настоящото исково производство) е осъден да заплати на Д.С.Д., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 562, 22 лева, представляващи сторени в исковото
производство разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
С решение № 900/22.11.2018 год. по в.
т. дело № 1525/2018 год. на ОС-Варна първоинстанционното решение е потвърдено. С въззивното решение разноски не са присъдени.
С компенсационно изявление изх. №
ИП-1889/13.12.2018г. отправено от „Водоснабдяване
и канализация - Варна" ООД – Варна към Д.Д.,
„Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД – Варна е извършило прихващане на дължимата от дружеството към Д.Д. сума
от 562, 22 лева по влязлото в сила решение №
2329/23.05.2018 г. по гр. дело № 17965/2017 г. по описа на РС-Варна, със своите вземания към Д. Д. за сумите по цитираното влязло в сила
решение, а именно: 198 лева - обезщетение за забава върху главницата от 2073, 34 лева за периода 26.09.2016 год. – 03.09.2017
год.; сумата от 266, 65
лева - законна лихва върху главницата от 2073, 34 лева за периода от
07.09.2017 г.
(подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда) до
13.12.2018 г. (датата на
конпенсационното изявление) и 2073, 34 лева главница, до
размер на по-малкото от тях.
Изявлението за прихващане е
получено от ищеца на 14.12.2018 год., а на
18.12.2018г. той е платил
на ответника сумата от 1975, 77 лева с посочено основание за плащане – съдебно решение на ВОС по в. т. д. № 1525/2018г.
От ответното дружество е представен
„Протокол за сторниране на вземания за предоставени ВиК услуги
съобразно съдебно решение и поради
прихващане“ от дата 13.12.2018 год., според който протокол на
13.12.2018г. при съобразяване с постановеното влязло в сила решение, ответното
дружество е заявило, че следва да се сторнира издадената
фактура № **********/26.08.2016г. за сумата 5080, 33 лева за ползвани ВиК услуги, отчетени по партида с
аб. № 1556123, като вместо нея да се издаде нова
за сумата по съдебното решение в размер на 2073, 34 лева, представляваща главница за ползвани ВиК услуги. По отношение на разноските е прието да бъдат сторнирани платената на 30.01.2018г. сума от 141, 96 лева – държавна такса за исковото производство; платената на 29.03.2018г. сума от 150 лева – депозит
за СТЕ и неплатена сума от 85, 14 лева –
държавна такса за въззивното производство като
вместо тях да бъде
начислена разликата между сумата от 266, 65 лева, представляваща
общо присъдени разноски с решението и сумата от 161, 29
лева, представляваща сбор от начислените и платени разноски по заповедното
производство, съответно – 111,
29 лева държавна такса (предмет на настоящото исково производство) и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, а именно: сумата 105, 36
лева. Сумата от 105, 36
лева да бъде закрита с платените средства по сторнираната фактура от 141, 96 лева държавна такса за исковото производство. В
резултат от сторнирането на фактури за сумите 141 лева, 150 лева и закриването на новосъздадената фактура за разноски на стойност от 105, 36 лева остават средства в размер на 186, 60 лева, които Д. е платил под формата на разноски,
която сума следва да се отнесе за частично погасяване на главницата от 2073, 34 лева. Посочено е още в протокола, че с компенсационното
изявление изх. № ИП-1889/13.12.2018 год. е извършено прихващане между
присъдените суми, дължими от Д. Д. към дружеството – 198 лева мораторна лихва
върху главницата от 2073, 34 лева; 266, 65 лева – законна лихва върху
главницата от 2073, 34 лева, дължима [за периода] от 07.09.2017 год. (датата на подаване в съда на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение) до 13.12.2018 год. (датата на изявлението за
прихващане) и 2073, 34 лева – присъдена главница, от една страна, и сумата от
562, 22 лева – присъдени разноски в полза на Д. Д., до размера на по-малката от
тях.
От анализа на изявлението
за прихващане, връчено на ищеца на 14.12.2018 год., обсъдено във връзка с
горния протокол за сторниране от 13.12.2018 год., е видно, че с изявлението за
прихващане ответното дружество е прихванало своето задължение към Д. в размер
на 562, 22 лева по влязлото в сила решение с вземанията си към Д. за мораторни
лихви и главница в общ размер на 2537, 99 лева (198 лева мораторна лихва; 266,
65 лева мораторна лихва и 2037, 34 лева главница).
С оглед така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Въззивната жалба е
подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е
получи нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание,
е длъжен да го върне.
Установено е
по делото, че преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, ищецът е
заплатил на ответника претендираната в настоящото производство сума, която сума
представлява дължима и заплатена от „Водоснабдяване и канализация - Варна"
ООД – Варна държавна такса за ч. гр. дело № 13466/2017г. по описа на ВРС, по
което в полза на „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД – Варна е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу настоящия ищец Д.Д. за
заплащане на посочени в заповедта за изпълнение суми.
При това
положение сумата от 111, 29 лева по фактура № **********/07.09.2017
год., получена от ответното дружество на 28.09.2017 год., е получена без
основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД – при начална липса
на основание.
Установено е
също, че след проведено исковото производство по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, с влязло в сила решение е призната частичната основателност на вземанията
по заповедта за изпълнение, вкл. и за разноските за заповедното производство.
След влизане
в сила на решението ответникът „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД
– Варна е отправил компенсационно изявление до ищеца, с което е прихванал
своето ликвидно и изискуемо, установено с влязло в сила решнеие, парично задължение
към Д. в размер на сумата от 562, 22 лева (съдебни разноски в полза на Д. за
исковото производство) със своите ликвидни и изискуеми, установени със същото
влязло в сила решение, парични вземания към Д. за мораторни лихви и главница в
общ размер на 2537, 99 лева (198 лева мораторна лихва върху главницата от 2037,
34 лева; 266, 65 лева мораторна лихва върху главницата от 2037, 34 лева и 2037,
34 лева главница). След извършеното прихващане дължимата от Д. към ответното
дружество сума за главница и мораторна лихва е в общ размер на 1975, 77 лева
(2537, 99 лева – 562, 22 лева = 1975, 77 лева). Ищецът е платил тази сума на
дата 18.12.2018 год.
От
изложеното е видно, че задължението на „Водоснабдяване и канализация -
Варна" ООД – Варна към Д. в размер на сумата от 111, 29 лева с източник на
задължението извън договорно основание, а именно: получена без основание (при
начална липса на основание) сума не е погасено чрез прихващане, тъй като това
задължение не е фигурирало в компенсационното изявление и не е компенсирано, т.
е., прихващащата страна – ответникът „Водоснабдяване и канализация -
Варна" ООД – Варна не е изявявал воля за погасяването му със свои насрещни
ликвидни и изискуеми вземания към Д. Д..
Представеният по делото „протокол за сторниране от дата 13.12.2018 год. е
без правна стойност, по същността си той не състалява изявление за прихващане,
а съдържа единствено намеренията на ответника да намали задълженията на
ищеца с тази сума. По делото няма ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на заявеното в протокола. Обратно – в този протокол е
посочено, че е налице надплатена от Д. сума, която ще бъде отнесена за
погасяване на главницата от 2037,34 лева, а от доказателствата по делото е
установено, че на 18.12.2018 год. Д. е заплатил на ответника сумата от 1975, 77
лева, съставляваща дължимата от Д. Д. към ответното дружество сума за главница
и мораторна лихва след извършеното от дружеството прихващане по компенсационното
изявление от дата 13.12.2018 год., получено от ищеца на 14.12.2018 год.
Предвид
изложеното искът е основателен и подлежи на уважаване.
Горното налага
обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което предявеният
от Д.С.Д. *** срещу „Водоснабдяване и
канализация - Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна иск по чл.
55, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 111, 29 лева, представляваща получена на 18.09.2017
год. от ответника без основание сума, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху претендираната сума, считано от подаването на исковата
молба до окончателното и́ изплащане, да бъде уважен.
По частната жалба на Д. Д. против Определение
№ 7556/12.06.2019 год. по гр. дело № 10564/2018 год. по описа на РС-Варна,
постановено в производство по чл. 248 ГПК, съдът намира следното:
С
първоинстанционното решение съдът е присъдил разноски за исковото произовдство
в полза на ищеца в размер на 352 лева, от които: 52 лева – заплатена държавна
такса и 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, като е
отчел, че вземането на ищеца към ответника е погасено в хода на производството
чрез прихващане.
Въз основа
на подадена от ответника молба за изменение на първоинстанционното решение в
частта му за разноските, с обжалваното определние съдът е приел, че дължимите в
полза на ищеца разноски са в размер на 350 лева. Прието, че заплатената от ищеца
към „Български пощи“ ЕАД преводна такса от 2 лева за внасянето по сметка на
РС-Варна на държавната такса от 50 лева за исковото производство, не
съставляват разноски по смисъла на чл. 78 ГПК и за тях ответникът не носи
отговорност за репарирането им. Посочил е още и възможността страните да
заплащат дължимите в полза на РС-Варна такси и др. суми до размер на 2000 лева
чрез ПОС – терминално устройство в информационния център на съда.
При тези
данни настоящият състав счита, че определението е неправилно.
Заплатената
от ищеца към „Български пощи“ ЕАД преводна такса от 2 лева за внасянето по
сметка на РС-Варна на държавната такса от 50 лева за исковото производство,
съставлява „разноски по производството“ по смисъла на чл. 78 ГПК, тъй като са
направени по повод изпълнение на процесуалното му задължение за внасянето на
дължимата държавна такса за разглеждане на предявения от него иск. Възможността
страните да заплащат дължимите в полза на РС-Варна такси и др. суми до размер
на 2000 лева чрез ПОС – терминално устройство в информационния център на съда,
не променя горния извод.
По тези
съображения съдът намира, че частната жалба е основателна, определението е
неправилно, следва да се отмени и да се постанови друго, с което молбата на
„Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр.
Варна за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, да
се отхвърли.
При този
изход от делото, вкл. и от производството по частната жалба, предвид
отправеното искане и представенитеи доказателства, въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на въззивника и сторените разноски за въззивното и за
частното производство в общ размер на 342, 15 лева, от които: 26, 13 лева –
заплатена държавна такса за въззивната жалба, вкл. и 1, 13 лева преводна такса;
16, 02 лева – заплатена държавна такса за частната жалба, вкл. и 1, 02 лева
преводна такса и 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2040/13.05.2019 год., постановено
по гр. дело № 10564/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен
предявения от Д.С.Д. *** срещу „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище гр. Варна иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 111, 29 лева, представляваща получена
на 18.09.2017 год. от ответника без основание сума, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от
подаването на исковата молба до окончателното и́ изплащане, поради
погасяване на вземането чрез прихващане в хода на производството и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Прилеп № 33 да заплати на Д.С.Д.
ЕГН ********** ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, сучмата от
111, 29 лева (сто и единадесет лева и 29 ст.), представляваща получена на
18.09.2017 год. от ответника без основание (при начална липса на основание) сума,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената
сума, считано от подаването на исковата молба – 05.07.2018 год. до
окончателното и́ изплащане;
ОТМЕНЯ Определение № 7556/12.06.2019 год. по гр. дело № 10564/2018 год.
по описа на РС-Варна, с което е изменено Решение № 2040/13.05.2019 год.,
постановено по гр. дело № 10564/2018 год. по описа на РС-Варна в частта му за
разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
молбата с вх. № 38825/30.05.2019 год. по рег. на Рс-Варна, подадена от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Прилеп № 33 за
изменение на Решение № 2040/13.05.2019 год., постановено по гр. дело № 10564/2018
год. по описа на РС-Варна в частта му за разноските;
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация - Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. Прилеп № 33 да заплати на Д.С.Д. ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 342, 15 лева (триста четиридесет и два лева и 15 ст.) –
разноски за въззивното и за частното производство, от които: 26, 13 лева –
заплатена държавна такса за въззивната жалба, включваща и 1, 13 лева преводна
такса; 16, 02 лева – заплатена държавна такса за частната жалба, включваща и 1,
02 лева преводна такса и 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.