Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………………...
по В.А.Н.Х.Д. № 1119/2021г. на НО, XVII-ти
възз. състав на Софийски Градски Съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
Секретар: Снежана Колева
Прокурор: Иван Илевски
Като разгледа докладваното от съдия Сантиров ВНАХД № 1119/2021г. пo
описа на СГС, НО, 17-ти въззивен състав и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава 21
НПК.
С решение на СРС, НО, 4-ти състав постановено на 25.06.2018г. по НАХД № 15104/2017г.
обв. В.С.М. е
признат за виновен в това, че на 03.05.2017г., около 11:30часа, в гр.София,
ж.к.“Свобода“, по улица в междублоковото пространство при блок 12, при управляване
на моторно превозно средство - лек автомобил, марка ”ОПЕЛ”, ДК№ ******, е
нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 от
Закон за движението по пътищата, съгласно която “Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, като с деянието
по непредпазливост е причинил на пешеходката Н.Т.А.средна телесна повреда,
изразила се в счупване на долния клон на лявата срамна кост на таза, довело до
трайно затрудняване на движението на левия долен крайник - престъпление по
чл.343, ал.1, б.”б”, предл.второ вр.
чл.342, ал.1, предл.3 от НК, като му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2200 лева.
Срещу цитираното решение е постъпила
жалба от защитника на обвиняемия, като се оспорва обективната и субективна съставомерност на деянието.
В производството пред въззивния съд, представителят на СГП пледира, че решението
постановено от СРС е правилно и законосъобразно. Твърди, че от събраните по
делото доказателства се потвърждава фактическата обстановка, описана в
решението на СРС. Намира, че са събрани убедителни доказателства в подкрепа на
обвинението и моли съда да потвърди решението постановено от първоинстанционният съд.
В съдебно заседание пред въззивния съд М. се явява с друг упълномощен защитник,
който поддържа подадената жалба и заявява, че в случая става въпрос за случайно
деяние и обвиняемия следва да бъде оправдан, а алтернативно моли наложената на подзащитният й глоба да бъде намалена до минимален размер
от 1000 лева.
Обв. М. в лична
защитата поддържа заявеното от защитата му и твърди, че извършеното от него е
резултат от липса на видимост назад, както и липса на човек, който да му казва
има ли човек зад автомобила.
Софийски Градски Съд намира за
установено следното:
В производството пред първоинстанционният съд както и пред въззивната
инстанция са събрани необходимите доказателствени
материали за разкриване на обективната истина. Доказателственият
анализ на съвкупността от доказателствени източници е
направен в съответствие с формалната логика и следва да бъде споделен изцяло от
въззивния съд без корекции и добавки.
Обосновано първоинстанционният
съд е приел за установена следната обстановка, към която въззивната
съдебна инстанция се присъединява изцяло, а именно:
В.С.М. е правоспособен водач на моторно
превозно средство, за което и съпоставено с инкриминираното време на извършване
на деянието по обвинението, притежава актуално свидетелство за управление на
МПС № *********, валидно за категория „В“ и до 23.04.2024г., на отчет в
ОДМВР-Благоевград, Сектор”Пътна полиция”, като към 03.05.2017г. многократно,
последно през 2014г., бил наказван по административен ред в това качество за
извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, с издадени му и
влезли в сила наказателни постановления и фишове.
На 03.05.2017г., в късен
предобед, около и след 11:00часа, изпълнявайки служебните си задължения по
зареждане на обект ”СОФИЙСКА БАНИЦА” в гр.София, ж.к.”Свобода”, в който по това
време работела свидетел Ц.П., обвиняемият В.М. се придвижвал с автомобил, тип ”бус”, марка”ОПЕЛ”, модел”МОВАНО”, ДКН ******, в който
пътувал сам. За да осъществи фактически действията по зареждането, М. оставил
паркиран буса в малка, “задънена” улица без име между
бл.12 и бл.13, при положение, че от страната на бл.13 и се намирал обектът за
зареждане. Било в светлата част на денонощието, при ясно и слънчево време,
осигурявало добра видимост, а на улицата без име платното за движение било
покрито с асфалтова настилка, без неравности, наклони и суха, като самият
участък между бл.12 и баничарницата бил прав, с ширина на платното за движение
3,0 метра, без видима пътна маркировка, пътни знаци и светофарна уредба в
рамките на същия. За да осъществи товаро-разтоварните
действия в рамките на дейността по зареждането на обекта”СОФИЙСКА БАНИЦА”,
обвиняемият така бил навлязъл с буса по улицата без
име, че баничарницата останала от лявата страна спрямо посоката на придвижване
на моторното превозно средство, на известно, макар неголямо разстояние зад
последното, като практически превозното средство заемало почти централно
платното за движение. Намирайки се в покой, бусът бил
видян от свидетел Н.А., която предприела пресичане на улицата без име и зад буса, в посоката от бл.12 към отсрещтната
страна, където се намирали бл.13 /в който свидетелката живеела/ и
баничарницата, практически на място, което не било указано, а и предназначено
за пресичане, като се движела бавно и с бастун, със скорост приблизително около
2км/час. Въпреки че вече се намирала на платното за движение на улицата без
име, същата изначално не била възприета като опасност от обвиняемия М., когото
самата свидетелка от своя страна видяла да се качва в буса,
а М. и привел буса в движение, конкретно
предприемайки движение назад, със скорост не по-висока от 5 км/час, без обаче
преди това, а и в процеса на започналото движение и въпреки че погледнал в
огледалата за обратно виждане, да бил сигурен, че пътят зад превозното средство
бил свободен, по причина, че пешеходката в момента непосредствено предшестващ
потеглянето, а и практически в момента на самото потегляне, се оказала в т.нар.
“мъртва зона на видимост”, по друг начин казано - в зоната зад моторното
превозно средство, в която водачът не е имал обективната възможност да
възприеме в двете странични огледала намиращата се зад буса
и на платното за движение пресичаща пешеходка, а в същото време М. не бил
осигурил лице, което да му сигнализира за опасности при движението назад.
Последвало съприкосновение между задната част на буса
и дясната част на тялото на пешеходката Н.А., в резултат от което тялото на
пешеходката било извадено от равновесие и същата паднала на платното за
движение, на разстояние около метър преди тротоарната площ на улицата без име
от страната на баничарницата и бл.13. В този момент А.се развикала, с което
освен че накарала водачът да спре, привлякла вниманието на свидетел П., която
излязла от вътрешността на търговския обект, както и на две лица от женски пол
в младежка възраст, останали неустановени по делото, които с общи усилия
изправили Александрова, положили я на стол, предоставен от свидетел П. и при
положение, че същата била в съзнание, след преодоляването на първоначалната
уплаха от случилото се, провели кратък разговор със същата. Пострадалата, по
която нямало видими следи с кръв, от наранявания, в този момент споделила, че
изпитвала болки по различни места от тялото си, настоявайки обаче да бъде
отведена до дома си, а не до здравно заведение. Желанието й било съобразено и
реализирано с помощта на неустановените по делото лица от женски пол, като в
същото време обвиняемият М., макар че бил участник в пътния инцидент, не
изпълнил задължението да уведоми за произшествието с пострадал човек
компетентните служби на Министерството на Вътрешните Работи /МВР/, в каквато
насока не били предприети активности и от страна на свидетел П., като собствено
обвиняемият си тръгнал от мястото, отново управлявайки буса.
Оказало се, че на телефон 112 във връзка с произшествието действително нямало
регистрирани обаждания, но по-късно през деня, в следобедните часове, когато
придружена от сина си, свидетел А.потърсила медицинска помощ в УМБАЛСМ
”ПИРОГОВ” ЕАД, пътнотранспортното произшествие станало достояние на съответните
компетентни органи на МВР, конкретно чрез дежурния за територията на болничното
заведение полицейски служител. Дежурен екип на СДВР-ОПП на първо време посетил
и събеседвал с пострадалата на територията на болничното заведение, след което
посетил и местопроизшествието, потвърдено като място на инцидента и от свидетел
П., която все още била на работа в баничарницата, като чрез нея полицейските
служители и установили контакт, на първо време по телефона, а след това и
непосредствен с обвиняемия. В деня на инцидента, макар и вече в ранните вечерни
часове, бил извършен оглед на местопроизшествието, резултатите от който били обективирани в съставен протокол, придружен с фотоалбум,
както и оглед на буса, оказал се технически изправен,
без следи от охлузвания, задирания и побитости.
В болнични условия било
установено, че в резултат от пътния инцидент пешеходката Н.А. била получила
счупване на долния клон на лявата срамна кост на таза, причинило на
пострадалата трайно, т.е. за срок по-дълъг от един месец /тридесет дни/,
затрудняване на движението на левия долен крайник, както контузия на лявата
теменна област на главата, причинила само болка и страдание, без разстройство
на здравето на пострадалата. Във връзка със счупването в областта на таза,
пострадалата била оставена на стационарно лечение в рамките на тридневен
период, като изписа на 06.05.2017г., макар с подобрение, на същата бил
предписан последващ домашно-постелен
режим за още 20дни и назначен контролен преглед на 04.06.2017г.
Така изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен и непротиворечив начин от събраните по делото
доказателства, доказателствени средства и способи за
доказване, а именно обясненията на обвиняемия; протоколи за разпит на свидетелите
Н.А. и Ц.П.; от заключението на назначените и приложени по делото съдебно-медицинска
експертиза и съдебно авто-техническа експертиза; констативен
протокол № К290 относно посетено пътнотранспортно произшествие, протокол за
оглед на местопроизшествие от 03.05.2017г., ведно със скица и фотоалбум,
протокол за оглед на местопроизшествие, конкретно на моторното превозно
средство с ДК № ******, ведно с фотоалбум, епикриза,
изготвена във връзка с болничния престой на пострадалата в УМБАЛСМ “ПИРОГОВ”
ЕАД, писмо-отговор от Районен център 112 - София при Дирекция” Национална
система 112” в МВР, справка за съдимост на обвиняемия.
Правилно и законосъобразно обвиняемият М.
е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2, вр. чл.342, ал.1,предл.3 от НК. Налице са всички елементи от състава на
престъплението както от обективна, така и от субективна страна, като последните
са детайлно коментирани от първата инстанция и с оглед процесуалната икономия
не е нужно да бъдат повтаряни от въззивната
инстанция.
Софийски Градски Съд, след като обсъди
доводите от въззивната жалба както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице
основания за неговото отменяване или изменяване, поради
което същото следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно по следните съображения:
Внимателният прочит на материалите по
делото води до извод, че първоинстанционното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, обсъдени в мотивите към решението. Установената фактическа обстановка
по делото се споделя изцяло от въззивната съдебна
инстанция, поради което не е нужно същата да се преповтаря.
Изложената фактическа обстановка е
правилно възприета като установена от СРС, НО, 19-ти състав и препотвърдена от въззивния съд на база събраните в съдебното и досъдебното
производство доказателства чрез съответните доказателствени
средства - протоколите за разпит на свидетели и приетите съдебни експертизи.
Настоящият съдебен състав намира, че изводите на първоинстанционния
съд досежно изложената фактическа обстановка и
установените факти се явяват сами по себе си да са правилни и обосновани в
съответствие с императивите на чл.13 и чл.14 от НПК. Извършеният от състава на
СРС процесуален анализ на събраните доказателства и доказателствени
средства по делото е правилен и кореспондиращ на техния смисъл и значение. При
оценката на доказателствените материали не е
извършено тяхно превратно тълкуване или игнориране, а е съобразено
действителното им съдържание и обективност. Съдът е изложил конкретни и ясни
съображения при оценката на доказателствените
източници. При извършения доказателствен анализ от
съда е осъществено ясно и пълно очертаване на фактическите обстоятелства от
предмета на доказване по делото, които по своето естество са пряко установени.
Не се отчита и не се установява по отношение на доказателствата и доказателствените средства да им е придадено на същите
съдържание, каквото те нямат, а в случая е съобразено с правилата на формалната
логика изводът, до който съдът законосъобразно е достигнал, а именно -
наличието на извършено от обективна и субективна страна престъпления по чл.343,
ал.1, б.”б”, предл.2, вр.
чл.342, ал.1, предл.3 от НК, за които е постановена и
обжалваното решение.
В обобщение следва да се отбележи, че възприетите
фактически констатации от първостепенния съд са правилно установени, като при
оценката им не са допуснати логически
грешки. Според въззивния съд към
решаващия състав не могат да се отправят упреци във връзка с установяване на фактологията на
деянията, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са
изпълнени отговорно и картината на деянията е разкрита в достатъчна степен.
Описаните факти по отношение на събитията се извеждат еднозначно и категорично
от събраните по делото доказателствени материали,
като въззивната инстанция не намира никакви основания да ги променя.
В този смисъл трайно установената
съдебна практика е категорична - РЕШЕНИЕ № 372 от 01.10.2012г. по Н.Д. №
1158/2012г., Н.К., ІІІ Н.О. на ВКС, че: „Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста.”.
Възраженията срещу присъдата, на които
следва да се даде отговор са единствено тези относно приложението на чл.15 НК,
а именно дали случая попада под хипотезата на „случайно деяние“, а също така и
относно размера на наложеното наказание, доколкото видно както от въззивната жалба и допълнението към нея, така и от
изложеното в съдебно заседание пред въззивната
инстанция, не се възразява срещу друга част на наложеното решение.
В този смисъл следва да се посочи, че „не е виновно извършено
деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването
на общественоопасните последици“. Така чл.15 подчертава
типичната хипотеза на невиновно извършено общественоопасно
деяние, което означава с условния термин „случайно деяние“.
Обстоятелството,
че деецът „не е бил длъжен или не е могъл да предвиди“ (а това значи, че не е
съзнавал) настъпването на общественоопасните
последици, сочи, че не са налице елементите нито на умисъла, нито на
непредпазливостта. Текстът изрично изтъква и двете хипотези, при които може да
се касае до такова „случайно деяние“, а именно деецът може въобще да не е бил
длъжен да съзнава общественоопасните последици (и
тогава въпрос за „възможност“ няма защо да се поставя или ако е бил длъжен, в
конкретната обстановка се е намирал в субективна невъзможност да стори това
(доколкото с предшестващо виновно деяние сам не се е поставил в
такова положение).
По
този начин разпоредбата на чл.15 е координирана с тази на чл.11, ал.3, съгласно
която за наличност на непредпазливост са необходими кумулативно двата момента:
„бил длъжен и е могъл...“.
Към
категорията на „случайните деяния“ трябва да се отнесат и хипотезите при които представата за общественоопасните последици се е очертала в съзнанието на
дееца преди тяхното настъпване, но по време, когато той вече не е бил в
състояние да направи нещо за тяхното предотвратяване (при резервата, разбира
се, че сам виновно не се е поставил в безизходно положение). С оглед на това
текстът би следвало да се разбира в смисъл: деецът не е могъл да предвиди общественоопасните последици по време, когато той все още е
могъл да ги предотврати.
Разпоредбата на чл.15
има съществено практическо значение, защото тя, като очертава обратния аспект
на непредпазливостта, насочва съда във всеки случай, при който се поставя
въпрос за непредпазливо извършване на общественоопасно
деяние, особено внимателно да оцени конкретната обстановка от гледна точка
както на „дължимото“, така и на възможността за дееца да предвиди и предотврати
настъпването на нежеланите от него, но обективно причинени общественоопасни
последици.
В
настоящия случай следва изрично да се отбележи, че както бе посочено по-горе разпоредбата
на чл.15 е координирана с тази на чл.11, ал.3, съгласно която за наличност на
непредпазливост са необходими кумулативно двата момента: „бил длъжен и е
могъл...“. В случая обвиняемия е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването
на общественоопасните последици, доколкото това му
задължение му е вменено в качеството му на шофьор, а също така нищо не му е
пречело и е могъл да осигури безпрепятствено движение на заден ход, дори и чрез
осигуряване на трето лице, което да му помага като гледа за евентуални
опасности. Аргумента на обвиняемия, че не е имал видимост назад, доколкото
стъклата са били затъмнени не е от категорията на тези, които да го лишат от
възможност за обзор назад при движение на заден ход, по независещи от него
причини, тъй като той сам се е поставил в това положение. При затруднение за
обзор назад поради затъмнени стъкла, то това затъмнение е следвало да бъде
премахнато, още повече, че административните разпоредби изрично забраняват
умишлено ограничаване на видимостта на водача в автомобила, поради което такъв
автомобил не може да премине успешно регистрация, респективно годишен
технически преглед. Решението да управлява МПС в такова състояние и в нарушение
на правилата е единствено и само на водача, с което той сам се поставя в
условия на затруднена видимост. Неслучайно е предвидено и наказание за
нарушение на тези правила. Отново изрично следва да се подчертае, че
отговорност за управление на такова превозно средство носи единствено водача на
същото. В такива случаи закона не се интересува от собствеността на автомобила,
а единствено от ползвателя му, т.е. от водача на същия, този който го
управлява.
Дори
и при това уточнение също следва дебело да се подчертае, че задължението на
водача е да предвиди опасност и да осигури по един или друг начин безпрепятствено извършване на маневри и
включващото се в това движение на заден ход, дори и при липса на затъмнение на
стъклата на автомобила по един или друг начин.
От
така посоченото може да се изведе правнообоснованият
извод, че настоящият случай по никакъв начин не попада в хипотезата, визирана в
разпоредбата на чл.15 от НК - случайно деяние, а следва да се квалифицира като
непредпазливо извършено деяние, каквото правилно е сторил първостепенния съд.
По доводите за явна несправедливост на
наложеното наказание следва да се отчете следното:
Постигане целите на наказанието въобще изисква неговото
правилно, законосъобразно определяне и
налагане във всеки отделен случай - по отношение на всеки отделен престъпен
деец. В тази насока обаче са от значение не само видът на извършеното престъпление,
но и ред конкретни обстоятелства, свързани с конкретната тежест на деянието и
личността на дееца, и обуславящи онова „съответно наказание“, което именно ще
бъде максимално ефикасно с оглед на неговата превантивна функция.
Поради това определянето на наказанието в отделните
случаи може да стане само от съда като орган, който разглежда извършеното
престъпление в неговата конкретност, и представлява не просто прилагане на
положения, дадени наготово в закона, а решение, изградено върху цялостен анализ
на сложния психофизичен и обществен факт на конкретното
престъпление от аспекта на постигане в конкретния случай на комплексните цели
на наказанието вобще.
Както бе посочено по-горе настоящата контролна съдебна
инстанция, изцяло се съгласява с изводите на първата такава при определяне
размера на наложените наказания по което е постановила решението и се
присъединява към тях.
Наказанието няма за цел причиняванe на физическо страдание или унижаване на човешко
достойнство, нито е само възмездие за извършено престъпление. То има за цел
преди всичко поправяне и превъзпитание на осъдения, да се приучи към спазване
на законите, като не на последно място има за цел да му се въздейства
предупредително и му се отнеме възможността да върши други престъпления, а също
така, за да се въздейства предупредително и възпитателно, и върху другите
членове на обществото. Ето защо, съдът следва да направи преценка на цялата
престъпна дейност на подсъдимия, респ. обвиняемия, на обществената опасност на
извършените престъпления, като също така от съществено значение е и вида и
размера на причинените увреждания на пострадалото лице. Преценяват се също така
подбудите и мотивите за извършването на престъпленията и всички установени по
делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. При това след тази
цялостна преценка на престъпната дейност на обвиняемия съдът следва да определи
вида и размера на наложеното наказание.
Първостепенния съд е направил много
обстоен и цялостен анализ на наличието и съотношението на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства и правилно е наложил наказание на М. при
условията на чл.78а, ал.1 от НК. Също така настоящата контролна инстанция се
солидаризира изцяло с първата такава относно отказа да се приложи разпоредбата
на чл.78а, ал.4 от НК, като са отчетени всички необходими и релевантни факти, и
обстоятелства в това отношение, като изрично отбелязва, че няма какво да
допълни или промени в така изложените основания от контролираната съдебна инстанция.
В този ред на мисли следва да се
отбележи изрично също така, че първостепенния съд е взел в предвид, че
обвиняемия М. работи и се препитава като шофьор, и отнесено към социалното и
битовото му състояние е преценил, че не следва да му се отнеме тази възможност
и с отметката, че същия се грижи и за малолетно дете, което дори и месец не
следва да бъде поставено в затруднено положение.
Не на последно място следва да се отчете
като смекчаващо отговорността обстоятелство и това, че лицето е направило
всичко зависещо от него, като веднага след деянието е слязъл от автомобила и е
проявил заинтересуваност за състоянието на пострадалата.
Точното определяне на съответното индивидуализирано
наказание във всеки отделен случай представлява основна предпоставка за
спазване принципите на законността и хуманизма, за еднаквото третиране на
гражданите, както и за постигане въобще на обществените цели на наказателното
право.
В случая, с оглед личността на дееца
отнесени към вида и характера на извършеното деяние, най-адекватен на
извършеното, размер на наложеното наказание следва да бъде определеното
наказание на обвиняемия в размер от 2200лв., като същото се прецени от настоящия
състав като съответстващо на извършеното и извършителя, отнесено към
обществената опасност на деянието и дееца, като не следва да се прилага
разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК.
Правилно е разрешението на СРС в частта за
разноските.
С оглед изложеното, като съобрази, че
във въззивното производство не се събраха
доказателства, променящи приетата от Районния Съд фактическа обстановка и като
не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила,
нарушение на материалния закон или необоснованост, въззивният
съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид гореизложеното въззивният съд намери, че ВЖ е неоснователна, а обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид извършеното от обвиняемия
престъпление и размера на предвиденото за това престъпление наказание, чистото
му съдебно минало, както и липсата на данни същият да е освобождаван от
наказателна отговорност, съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.78а от НК.
Наложеното административно наказание „Глоба“
в размер на 2200 лева е определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Ето защо и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, Софийски Градски Съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС, НО, 4-ти състав постановено на 25.06.2018г. по НАХД №
15104/2017г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
Председател:
Членове: 1.
2.