Р Е Ш Е Н И Е
№ 260032
гр.Севлиево 04.11.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Севлиевският районен
съд, в публично заседание
на двадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Станислав Цветков
при секретаря РЕФУЗЕ
ОСМАНОВА, в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 191 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят П.М.П. *** е обжалвал Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия
К, № 3510695, издаден от ОДМВР - Габрово, с който за извършено нарушение на
чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / и
на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 400.00 лева.В жалбата се твърди, че ЕФ е неправилен,
незаконосъобразен, издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон, в
подкрепа на което се излагат подробно развити в нея съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се
явява представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 18.12.2019 г., в 18:01часа, на Път ІІ-44, км. 6+850, в посока на
движение гр.Габрово (на територията на община Севлиево), бил установен и заснет
с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „Рено Лагуна” с рег. № ******.Автоматизираното
техническо средство отчело, че скоростта на автомобила след приспаднат толеранс
от 3 % е 95 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/час за извън населено
място, въведено с пътен знак В 26.В последствие била направена справка в
програмата за регистрация на автомобили в Република България, от която било
установено, че автомобилът е собственост на „Ауто Италия С.П.А“ ЕООД със
законен представител жалб.П.М.П..За установеното с автоматизираното техническо
средство нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, от ОД МВР
Габрово, бил издаден електронен фиш, серия К, № 3510695, с който на жалб.П.М.П.,
на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП било наложено
наказание глоба в размер на 400.00лева.Така издаденият електронен фиш бил
изпратен за връчване на жалб.П. и му бил връчен лично на 26.04.2020 г. срещу
разписка.След връчването на ел.фиш жалбоподателят предоставил в ОД на МВР
Габрово писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП с данни за лицето, извършило
нарушението – свид.И.С.С..Към нея не било приложено копие на свидетелството за
управление на МПС на свид.С., тъй като при предаването на автомобила на
последния, същият само удостоверил пред жалб.П., че притежава валидно такова,
но отказал то да бъде копирано, тъй като в него се съдържали лични данни.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
свидетелските показания на свид.И.С.С. и приетите по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, серия К, № 3510695, издаден от ОДМВР – Габрово, с приложен към него
снимков материал; Справка от РУ МВР Севлиево; Протокол за използване на
техническо средство или система от 18.12.2019 г.; Протокол от проверка № 70-С-ИСИС/22.10.2019
г.; Преглед на фиш; Разписка; Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и
Приемо-предавателен протокол от 12.12.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 26.04.2020 г.От
клеймото на пощенският плик, с който жалбата е изпратена се установява, че
същата е подадена на 11.05.2020 г., тоест в законноустановения срок, поради
което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбите на
чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП гласи следното: “Когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.
1, това се сигнализира с пътен знак ”.Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП – “При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Извън населено място Категория
B - 90”.
С ЕФ на осн. чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалб. е наложено наказание глоба в размер от 100.00лева.Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.”.Разпоредбата на чл.182, ал.2,
т.5 от ЗДвП гласи следното: “Водач, който превиши разрешената скорост извън
населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 41 до 50 km/h - с глоба 400 лв.”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.Явява
се негов процесуален представител, който поддържа жалбата срещу електронния фиш
и искането за неговата отмяна.В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че
ел.фиш е неправилен, незаконосъобразен, издаден при нарушение на материалния и
процесуалния закон, в подкрепа на което се излага следното съображение.
С жалбата и в съдебно заседание се оспорва изложената в ел.фиш
фактическа обстановка.Твърди се, че към датата, посочена като такава, на която
е извършено нарушението, реален ползвател на лекия автомобил не било
дружеството, чийто законен представител е жалбоподателят.Въпросният автомобил
бил предаден за ползване на друго лице – И.С.С., за което бил оформен и нарочен
приемо-предавателен протокол, копие от който се прилага към жалбата.На датата
на извършване на нарушението автомобилът не бил ползван от дружеството и от
неговия законен представител.Същият и към момента на подаване на жалбата се
намирал във владение на посоченото по-горе лице.След връчване на ел.фиш, в
съответната ОД на МВР била подадена декларация от законния представител, в
която било посочено лицето, което е управлявало автомобила на датата, за която
се твърди, че е извършено нарушението.Към нея не било възможно прилагането на
копие от СУМПС на въпросното лице, тъй като при предаването на автомобила,
същият само удостоверил, че притежава такова, но отказал да бъде копирано, тъй
като съдържало лични данни.В заключение се изразява становището, че нарушението
не е извършено от жалбоподателя и към съда се отправя искане да отмени
обжалвания ел.фиш като неправилен и незаконосъобразен.
Съдът споделя напълно споделя
така изложения довод от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.От показанията на свид.И.С.С.
и представения по делото Приемо-предавателен протокол,
се установява, че на 12.12.2019 г. жалб.П., в качеството му на законен
представител на „Ауто Италия С.П.А“ ЕООД гр.Севлиево, собственик на процесният
лек автомобил е предал същия на свид.И.С.С. за временно ползване.Безспорно е
също така, че след като обжалваният ел.фиш бил връчен на жалб.П. и в срока по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, от страна на последният в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи била предоставена писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението – в случая свид.И.С.С..Не
се спори, че към декларацията не било представено копие на свидетелството за
управление на МПС на свид.С., каквото изискване се съдържа в посочената по-горе
разпоредба.Законът в нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП действително предвижда, че
собственикът на МПС се наказва с наказанието за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е предвиден и нарочен ред
за оборване на презумпцията за авторството на нарушението, когато е издаден
електронен фиш, а именно подаване на нарочна декларация от собственика с копие
от СУМПС на лицето, на което е предоставил автомобила си.В случая, както вече
бе посочено по-горе, се установява, че в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП
жалбоподателят П. е посочил конкретно лице като управлявало автомобила, собственост
на управляваното от него дружество, на датата на нарушението, визирана в ел.фиш.Същият
обаче, по обективни причини, а именно категоричен отказ от страна на посоченото
от него лице И.С. да му предостави копие на СУМПС, не е бил в състояние да представи
такова с декларацията.Очевидно от съдържанието на законовия текст е, че
изискването за представяне на копие от СУМПС с декларацията е задължително,
доколкото има значение на удостоверяване обстоятелството, че собственикът е
предоставил автомобила си на правоспособно лице.Според съда, непредставянето на
СУМПС, което може да се дължи на различни причини /например СУМПС да е било
временно отнето със заповед за прилагане на ПАМ, или да е било изгубено или
унищожено и т.н./, не съставлява обстоятелство, което да доведе до невъзможност
да се обори законовата презумпция по чл.188, ал.1 от ЗДвП, което е предвидено
да стане с подаване на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и посочване в нея
на конкретно лице като водач на МПС, и не води до липса на възможност за
наказващия орган да реализира отговорността на посоченото в декларацията лице.Вярно
е в тази насока, че редът за анулиране на издаден вече електронен фиш е
специален и не вменява задължения за наказващия орган да събира допълнителни
доказателства, но пък същевременно е вярно и че това дали дадено лице притежава
или не и какво именно свидетелство за управление на МПС е информация, известна
на наказващия орган.Ето защо и според съда, независимо от факта, че
жалбоподателят П. не е изпълнил стриктно процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП,
на същият не е следвало на такова формално основание да се отказват последиците
на тази процедура, доколкото П. е оспорил по надлежен ред авторството на
нарушението и е конкретизирал с достатъчно индивидуализиращи белези в
декларацията си кой е авторът на извършеното нарушение.Поради това и съдът
намира, че в случая същият се явява несправедливо наказан за нарушение, което е
декларирал по предвидения в закона ред и под страх от наказателна отговорност,
че не е извършил.
За правна прецизност, съдът държи да отбележи, че е налице и друго основание за отмяната на
обжалвания ел.фиш, изразяващо се в неясно
изписване на нарушената норма.Във фиша като нарушение е посочена нормата на
чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗАНН.Няма как да има нарушение с такава правна
конструкция.Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДВП на водачи от категория В, С се
забранява движение в населено място с над 50км/час и извън населено с
90км/ч.Съгласно чл.21, ал.2, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак.В заключение според съда чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 са две взаимоизключващи
се правни норми и няма как да образуват конструкция на едно нарушение.
При така изложеното съдът намира, че обжалваният ел.фиш следва да се
отмени като неправилен и незаконосъобразен.
С депозираната от процесуалния представител на жалб.П. молба, към съда
се отправя искане в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по
делото разноски.Към жалбата е приложен договор за правна защита и съдействие,
от който се установява, че е заплатено договорно възнаграждение в размер на 180.00
лева.С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на жалб.П. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 180.00
лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия
К, № 3510695 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОД МВР - Габрово, с който на П.М.П качеството му на законен представител на „Ауто
Италия С.П.А“ ЕООД гр.Севлиево, за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 400.00 / четиристотин / лева, като НЕПРАВИЛЕН
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Габрово да заплати на П.М.П. сумата от 180.00 / сто и осемдесет / лв.,
съставляваща направени по настоящото дело разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: