№ 897
гр. Русе, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520101462 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ от Л. СТ. ТР.
срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
Ищцата твърди, че на 22.07.2020г., около 14:40ч. в гр. ***** е
реализирано пътно-транспортно произшествие между управлявания от нея
лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** и управлявания от П.
ИВ. П. лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ****. Твърди се, че
вината за причиняване на произшествието е на водача на лекият автомобил
„***“. За реализираното ПТП бил съставен констативен протокол от
служители на МВР. В резултат на произшествието ищцата претърпяла
травматични увреждания и била откарана в ЦСМП в МБАЛ „Д-р Тотка
Венкова“ - *****. Имала силни болки в областта на гръдния кош и главата,
без ясен спомен за случилото се, губела съзнание. След направена
рентгенография на гръден кош е установено наличието на фрактура на VІІ
ребрена дъга по предна аксиларна линия. Окончателно поставената й диагноза
била фрактура косте VІІ декстра (счупване на седмо ребро вдясно); комоцио
церебри. За лечение на травмата било престъпено към консервативно лечение
с медикаменти. На 26.07.2020г. Т. била изписана, като са й дадени препоръки
за спазване на хранително-диетичен режим и продължаване лечението си в
1
домашни условия. Болките, получени от инцидента били особено интензивни
през първите седмици от възстановителния период, който общо продължил
два месеца. Травмата в областта на гръдния кош довела до сериозни
затруднения за нея при вдишване, издишване, хранене и поглъщане.
Създавала й дискомфорт при стоене, както в изправено, така и в легнало
положение. По отношение травматичната увреда на главата изпитвала силна
и постоянна болка, световъртеж и дезориентираност, което довело до загуба
на нормалния сън и чувство за умора. За посрещане на обикновените си
битови нужди тя разчитала изцяло на близките си. Също така инцидентът
оказал и негативни психически последици за ищцата. Споменът от същия
щял да бъде в съзнанието й завинаги и да я кара да се адаптира към света по
нов начин, изискващ емоционална стабилност и сила.
Застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на лекият
автомобил марка „***“, причинил произшествието било ответното дружество
и към него ищцата отправила застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение, като в 3-месечния срок за произнасяне по нея липсвало такова,
поради което за реализиране на отговорността му следвало сезирането на
съда.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да бъде осъден да заплати сумата от
15000 лв. неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания в
следствие на пътно-транспортното произшествие от 22.07.2020г. при
управление на лек автомобил марка ***, модел ***, с рег. № **** и лек
автомобил марка ***, модел ***, с рег. № ***. Претендира се и законна лихва
върху тази сума, считано от 09.12.2020г. – датата на изтичане на 3-месечният
срок за произнасяне по доброволната претенция, до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и направените в настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Оспорват се
изложените от ищцата обстоятелства, на които се основава исковата й
претенция. Оспорва се да е налице противоправно поведение от страна на
водача на другия автомобил, за който се твърди, че виновно е причинил
описаното произшествие. Също така се оспорва и размера на претърпените от
ищцата вреди и претендираното за тях обезщетение, за което се счита, че е
2
необосновано и прекомерно завишено, несъответстващо на критериите на чл.
52 ЗЗД. Оспорва се в резултат на инцидента да е настъпила описаната
промяна в емоционалното състояние на ищцата, както и че същата е изпитала
болки с описания от нея интензитет. Оспорва се и продължителността на
възстановителния период на причинените евентуално травми при
произшествието. Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, тъй като същата не е имала поставен
обезопасителен колан, както и че се е движела с несъобразена скорост.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 22.07.2020г., около 14:40ч. в гр. *****, по бул. „***“ е
реализирано пътно-транспортно произшествие между управлявания от
ищцата лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** и управлявания
от П. ИВ. П. лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ****.
В проведеното административно-наказателно производство е
установено, че произшествието е причинено по вина на водача П. ИВ. П.,
която не е съобразила скоростта си на движение съобразно атмосферните
условия, с условията на видимост, интензивността на движението и е
навлязла в лентата за насрещно движение, с което виновно е нарушила чл. 20,
ал.2 ЗДвП, за което й е наложена глоба в размер на 200лв. с влязло в сила
наказателно постановление №2*** на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
– *****.
За лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № **** е налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД за периода 18.11.2019г. до 18.11.2020г.
На 09.09.2020г. ищцата е депозирала претенция в ответното
застрахователно дружество да й бъде изплатено обезщетение за
неимуществените вреди причинени й при произшествието от 22.07.2020г.
Според заключението на изготвената по делото автотехническа
експертиза, причина за настъпилото произшествие е тази установена и в
административно-наказателното производство – нарушаване правилата на
движение от страна на водача на лекия автомобил „***“ и навлизането й в
лентата за насрещно движение, по която правилно се е движел автомобилът
3
управляван от ищцата.
Според заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, в
резултата на претърпяното произшествие, ищцата Л.Т. е получила счупване
на седмо ребро в дясно по предна аксиларна линия, сътресение на мозъка, без
наличие на обективна неврологична симптоматика. Диагнозата сътресение на
мозъка е поставена на основание съобщеното от нея, че си е ударила главата
по време на ПТП. Според вещото лице счупването на седмо ребро добре
отговаря да е получено при ПТП на 22.07.2020г., включително и в резултат от
поставен предпазен колан на мястото на водача (уточнение от изслушването
на вещото лице в съдебно заседание). Според заключението на експертизата,
при счупване на ребро обикновено болките са най-силни непосредствено след
получаването му, след което постепенно намаляват и отшумяват в рамките на
няколко седмици. През този период от време, болките се засилват при по-
дълбоко вдишване, при резки движения на снагата, при физически
натоварвания и др., а отслабват при покой. Посочено е още, че при удар в
главата или при „камшичен удар“ е възможно да има главоболие за различен
период от време, който е индивидуален и обикновено продължава от няколко
денонощия до няколко седмици. В конкретния случай ищцата около 2 месеца
след процесното ПТП е приета с продължаващи оплаквания от болки в гърба
и шията, разпространяващи се към ляво рамо и ляв горен крайник,
световъртеж и размазано виждане при движение на главата, за които
симптоми е съобщила, че са се появили след произшествието. Същевременно
при хоспитализацията на Т. през месец септември 2020г. е установено, че
същата страда от дегенеративни заболявания на шийния отдел на гръбначния
стълб, които са с хронично-прогресиращ характер, поради което вещото лице
е посочило, че оплакванията й добре отговарят да са резултат от усложнение
на съществуващото дегенеративно заболяване от инерционните сили,
действащи върху опорно-двигателната й система при процесното ПТП.
Установените дегенеративни заболявания на шийния отдел на гръбначния
стълб водят до намаляване на възможността за понасяне на натоварвания на
гръбначния стълб в този участък според вещото лице.
Свидетелят К.К.Т. установява, че е съпруг на ищцата. В деня на
инцидента бил уведомен за него и веднага посетил съпругата си, която била
закарана в „Бърза помощ“. Тя била в „окаяно състояние“, не можело да се
говори с нея, изпитвала силни болки и плачела. След като излязла
4
рентгеновата й снимка лекарят казал, че има едно счупено ребро, за което не
могат да направят нищо и следва да я изпишат и да се прибира вкъщи.
Пренеслия я много трудно до гр. *** където живеели, тъй като тя нито
можела да седне, нито да легне. След като се прибрали свидетелят я сложил
да легне, но въпреки това тя изпитвала силни болки, били й ударени лактите,
коленете, главата, в лицето била цялата посиняла, имала световъртеж,
повръщала, не искала да се храни и при всяко движение изпитвала силни
болки. Приемала само малко вода с лъжичка. Поради тежкото й състояние на
следващия ден свидетелят я закарал в болницата на гр. *****, където я
настанили. Там той не можел да я посещава поради наложената карантина.
След като я изписали се наложило той да си вземе болничен, за да я гледа
вкъщи. Първият месец тя била много зле, нуждаела се от чужда помощ
постоянно. През втория месец придвижването й станало по-лесно. Изпитвала
силно главоболие и пиела постоянно хапчета за него, но въпреки това болката
не намалявала. Лекарите казали, че е възможно да има някакъв притиснат
нерв, също така и прешлените й били увредени и поради това подобни
оплаквания може да я притесняват цял живот. Травмата от счупеното ребро се
възстановила, но дълго време ищцата не управлявала автомобил, около шест
месеца. Понастоящем също избягвала да шофира и когато минавала покрай
мястото на инцидента много се разстройвала.
Свидетелката П. ИВ. П. установява, че е управлявала автомобила
причинил процесното ПТП. Тя изгубила контрол над автомобила поради
спукана гума, завъртяла се и навлязла в насрещното движение, където
ударила движещия се автомобил, управляван от една жена. Пътната
обстановка била нормална, инцидента станал в светлата част на денонощието
на сухо пътно платно. За инцидента на свидетелката било наложено
административно наказание - глоба, която тя заплатила.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
изискванията на чл. 380 КЗ. Безспорно се установява, че ищцата е
управлявала единия от автомобилите, който е участвал в процесното ПТП.
Вина за него има водач на другия автомобил, застрахован по застраховка
5
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество. Това обстоятелство
безпротиворечиво се установява от материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка съставена по случая, както и от
заключението на изготвената по делото АТЕ и свидетелските показания на
П.П.. Влязлото в сила наказателно постановление обвързва съда в настоящото
производство по въпросите относно причините и вината за настъпването на
произшествието. Поради това неоснователно е възражението на ответника за
недоказаност на тези обстоятелства.
Налице са доказателства и за претърпените от ищцата травматични
увреждания в резултат на ПТП, посочени в заключението на вещото лице по
СМЕ. Поради това следва да се приеме, че ищцата е претърпяла болки и
страдания в резултат на ПТП и предявеният от нея иск е доказан по
основание.
Относно размера на исковата претенция съдът съобразява следното:
На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Обезщетението за претърпени неимуществени
вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и
страданията, възникнали от непозволеното увреждане и съгласно чл. 52 ЗЗД
се определя от съда по справедливост въз основа на конкретните
обстоятелства по случая. Ищцата в резултат от счупването на ребро е
изпитвала силни болки и неудобства в продължение на няколко седмици, като
пълното възстановяване от това счупване е настъпило след около два месеца.
Същевременно през този период, а и след това ищцата е изпитвала силно
главоболие, което независимо от наличното заболяване което е имала е
обострено от процесния инцидент. Също така в резултат на ПТП ищцата е
изпитала страх, уплаха и негативни изживявания, които биха могли да
повлияят на психическата и стабилност в продължение на няколко месеца,
включително и на възможността й да шофира за този период. Съобразявайки
това, възрастта на ищцата, установените травматични увреждания,
изпитваните от нея билки и страдания, съдът намира, че справедливото
обезщетение за обезщетяването им следва да бъде определено в размер на 7
000лв.
Неоснователно е и направеното възражение от ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат. Липсват доказателства
установяващи допуснати от ищцата нарушения на ЗДвП, които да са
6
допринесли за настъпване на ПТП или вредите причинени от него. Точно
обратното, естеството на установеното травматично увреждане, счупване на
седмо ребро, по-скоро установява обратното, че ищцата е имала поставен
предпазен колан.
По изложените съображения предявеният иск за неимуществени вреди
следва да бъде уважен за сумата от 7000лв. и отхвърлен до пълния предявен
размер от 15000лв. като неоснователен и недоказан. На основание 496 КЗ
върху тази сума застрахователят дължи и обезщетение за забава считано от
09.12.2020г. (изтичането на трите месеца от завеждане на застрахователната
претенция).
Ищцата не е представила доказателства за направени от нея разноски
по делото, които да й подлежат на присъждане при този изход на спора.
Процесуалният й представител е претендирал заплащане на адвокатско
възнаграждение в „определен от съда размер“, но предпоставки за такова
определяне не са налице, доколкото не е представен договор за безплатна
правна помощ и съответно не се твърди и такава в някоя от хипотезите на чл.
38 ЗА.
Ответникът е представил списък на разноски и е претендирал
присъждане на такива. На основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да му се присъди
единствено възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковата претенция или сумата от 200лв. Внесените от
ответника разноски за възнаграждения на вещи лица и призоваване на
свидетел не следва да му бъдат присъждани по следните съображения :
депозитите не покриват цялото възнаграждение на вещите лица, тъй като част
от него е заплатено от бюджета на съда на осн. чл. 83, ал.2 ГПК. Също така
направените от ответника разноски са във връзка с поставени от него въпроси
към вещите лица и свидетеля с цел доказване на възраженията му срещу
основателността на иска, включително и това за съпричиняване на
вредоносния резултат. Тези възражения изцяло са неоснователни и останали
недоказани, поради което не следва да бъдат уважени и присъдени тези
разноски на ответника или част от тях.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на РС – Русе държавна такса по уважения иск в
размер на 280лв.
Така мотивиран, районният съд
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1, представлявано от Бисер Иванов и Росен
Младенов да заплати на Л. СТ. ТР. , ЕГН**********, със съдебен адрес гр.
София, ул. „Алабин“ №36, ет.2, адв. Я.Д. сумата от 7000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болка и негативни
изживявания, в резултат от ПТП от 22.07.2020г. в гр. *****, ведно със
законната лихва за забава считано от 09.12.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди над сумата от
7000лв. до пълния предявен размер от 15000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. СТ. ТР., ЕГН********** , със съдебен адрес гр. София,
ул. „Алабин“ №36, ет.2, адв. Я.Д., да заплати на “Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1,
представлявано от Бисер Иванов и Росен Младенов сумата от 200лв.
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1, представлявано от Бисер Иванов и Росен
Младенов, да заплати по сметка на Районен съд – Русе държавна такса по
делото в размер на 280лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8