Р Е Ш Е Н И Е
№281
гр. Кърджали, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Кърджали в публично заседание
на седми февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова и с участието на прокурор Василева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД № 156/2023 г. по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ОД на
МВР-Кърджали, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №76/03.10.2023 г., постановено
по анд №158/2023 г. по описа на Районен съд - Момчилград.
В жалбата се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение
на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът счита, че съдът се е произнесъл по недопустима
жалба, тъй като същата била подадена след изтичане на срока за оспорване. Изложени
са съображения за законосъобразност на електронния фиш, предмет на производството
пред РС-Момчилград. Иска се отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови
друго, с което се потвърди издаденият ЕФ. Претендират се деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност,
се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника
по касация. В писмено становище, подадено от пълномощник, касаторът
поддържа подадената жалба, по изложените в нея съображения.
Подадена е и частна
касационна жалба от пълномощника на ОД на МВР-Кърджали срещу Определение № 103/07.11.2023 г., постановено
по анд №158/2023 г. по описа на Районен съд - Момчилград, с което е отхвърлена
молбата му за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Ответникът по касационната жалба – П.И.П., в писмено
становище, подадено от пълномощник, намира за неоснователни и двете подадени
жалби и моли за отхвърлянето им. Излага съображения, че процесния
ЕФ е бил правилно отменен от районния съд, поради това, че е наказан за
нарушение, което не е извършил. Претендира направените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира
касационната жалба за неоснователна, като не са налице основания за отмяна на оспореното
решение. Счита, че неправилно е ангажирана отговорността на наказаното лице,
както и че в случая е следвало административнонаказателното
производство да бъде прекратено.
Административният съд, като обсъди посочените в жалбата
касационни основания, доводите и становищата на страните, както и доказателствата
по делото, приема за установено следното:
Касационната
жалба и частната жалба са подадени в сроковете по чл. 211
и чл.
230 от Административнопроцесуалния кодекс и от лице с правен интерес от обжалването, поради което са процесуално допустими.
Разгледани
по същество, жалбите са неоснователни.
По
касационната жалба от ОД на МВР-Кърджали, срещу Решение №76/03.10.2023 г., постановено
по анд №158/2023 г. по описа на РС – Момчилград:
С оспореното
решение РС-Кърджали е отменил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** №
*** издаден от ОД на МВР- Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4, вр.
с чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП, на П.И.П. е
наложена глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП. С горното решение касаторът
е осъден да заплати на П.И.П. и деловодни
разноски в размер на 500 лв.
За да постанови решението си районният
съд приел, че поради липсата на доказателства за връчването на оспорения ЕФ,
жалбата е подадена в срок. Приел е също, че предвид представената от наказаното
лице декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, както и обстоятелството, че към датата
на констатиране на нарушението, посоченото в декларацията лице е било живо, то
неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на собственика. Посочено е, че е следвало издаденият
срещу него електронен фиш да бъде анулиран или жалбоподателят да бъде уведомен,
че няма да се издава нов електронен фиш на посоченото от него лице.
Неизпълнението на последното задължение,
съдът намерил за съществено нарушение на процесуалните правила, поради
ограничаване на правото на защита, в хода на административнонаказателното
производство. По горните съображения е формиран извод за незаконосъобразност
на издадения електронен фиш и същия е отменен.
След
извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция намира,
че решението на районния съд е валидно, допустимо и съответно на приложимия материален
закон. Районният
съд е събрал и оценил всички относими доказателства и
въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят
от настоящия касационен състав.
Правилни
са изводите на районния съд за допустимост на подадената жалба срещу
електронния фиш, поради липса на доказателства за надлежното му връчване, както
и за незаконосъобразността на този ЕФ,
като издаден в несъответствие с чл.189, ал.5 от ЗДвП.
С
Електронния фиш, предмет на производството пред районния съд, е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на ответника
по касация, за това, че на 15.04.2023 г., в 11.33 часа, извън населено място,
на третокласен път-**, км ***м, в посока на движение от *** за ***, при
ограничение на скоростта от 40 км/ч„ въведено с пътен знак /В-26/, с МПС с
рег.№ *** е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № ***. По преписката липсват доказателства
издаденият електронен фиш да е бил връчен по някой от начините, посочени в
чл.186а от ЗДвП. В административнонаказателната
преписка е налице справка от регистрите на информационната система на МВР, в
която е отбелязана дата на връчване, но липсват доказателства, удостоверяващи
надлежно връчване. Така, по делото няма данни връчването да е извършено лично
на нарушителя; по електронен път или чрез препоръчано писмо с обратна разписка.
При тези данни правилно районният съд е приел, че жалбата е подадена в срок,
поради липса на доказателства за датата на връчване на процесния
ЕФ.
Установено е също по делото, че МПС с рег.№ ***, е регистрирано като
собствено на П.П., както и че с декларация с рег.№372020-2284/03.07.2023
г., подадена във връзка с разпоредбите на чл.189, ал.5 и чл.188 от ЗДвП, П. е
декларирал, че на 15.04.2023 г., в 09.00 часа е предоставил горното МПС за
ползване на друго лице, като към декларацията си приложил и копие от СУМПС на
това лице. По делото е приложено и писмо рег.№318000-2301/26.07.2023 г.,
подписано от началника на РУ-Кирково, в което е посочено, че подадената
декларация няма да бъде уважена, тъй като към датата на подаването й, лицето, посочено в нея като водач на
въпросното МПС, било починало. Няма данни последното писмо да е било съобщено
на адресата П.П..
Съгласно чл.189,
ал.5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл.
188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл.
186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
В разглежданата хипотеза е
безспорно, че собственикът на МПС е представил писмена декларация по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, с данни за лицето, извършило нарушението, ведно с копие
на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Установено е
също, че посоченото в декларацията лице е било живо към датата на констатиране
на нарушението. При тези данни е следвало да се приложи разпоредбата на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, като се анулира оспорения електронен фиш и се издаде
друг, на лицето, посочено в декларацията. Последното обосновава извод, че неправилно е била ангажирана
отговорността на ответника по касация, до какъвто извод е достигнал и районният
съд, поради което настоящия касационен състав намира,
че оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По
частната касационна
жалба срещу Определение № 103/07.11.2023 г., постановено по анд №158/2023 г. по описа на Районен съд - Момчилград, с което е отхвърлена
молбата на пълномощника на ОД на МВР-Кърджали за изменение на решението в
частта му за присъдените на П.П. деловодни разноски в
размер на 500 лв.
Определението
е правилно.
Неоснователно
е възражението на частния жалбоподател за прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение в производството по анд №
158/2023 г. описа на РС-Момчилград. Настоящата инстанция приема, че уговорения
и изплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лв., според представения ДПЗС №***/***
г., е справедлив, съобразен е с фактическата и правна сложност на делото и не
надвишава значително минималния размер на адвокатските възнаграждения определен
в Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка следва
да се отбележи, че според критериите на чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение
следва да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие, без да накърнява или да облагодетелства
интересите на някоя от страните в производството. В конкретния случай, видно от
материалите по делото, оказаната от адв. Д. правна помощ по анд
№158 /2023 г. на МРС се изразява в изготвяне и депозиране на жалба против
електронен фиш, както и осъществено процесуално представителство, с представени
от адвоката доказателства, взети предвид при постановяване на решението. С
оглед фактическата и правна сложност на спора, който се характеризира с
отклонение от типичните дела по оспорване на ЕФ по ЗДвП, както и предвид
активното процесуално поведение на защитата на наказаното лице, съдът намира,
че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е справедлив и съответен
на оказаната правна помощ.
По изложените съображения, настоящия касационен състав намира, че
оспорените в това производство съдебни актове са законосъобразни и следва да
бъдат оставени в сила.
При този изход на делото, предвид своевременно заявено искане и на основание
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОД на МВР-Кърджали следва да заплати на ответната
страна, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за тази инстанция, договорени
и изплатени съгласно ДПЗС №НП-24-03/06.02.2024 г., като посочения размер е в рамките
на минимума, предвиден в чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №76/03.10.2023
г., постановено по анд №158/2023 г. по описа на Районен
съд - Момчилград.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 103/07.11.2023 г., постановено
по анд №158/2023 г. по описа на Районен съд - Момчилград
ОСЪЖДА ОД на МВР – Кърджали, с административен адрес:
***, да заплати на П.И.П.
от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 400
лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.