М
О Т И В И към присъда № 153 от 12.04.2022 г. по НЧХД № 1070 по описа за
2020 г. на Районен съд – гр.В.
Делото е
образувано по тъжбата от Н.С.Т. *** с ЕГН **********, лично и подпомаган от
своята майка и законен представител Н.Л.Г. *** с ЕГН **********, с която е
внесено в съда обвинение срещу подсъдимата М.М.И. ***, за извършено от нея престъпление
по чл.130, ал.1 от НК.
Частният
тъжител, чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание подържа
тъжбата и моли подсъдимата да бъде призната за виновна и да й бъде наложено
наказание.
Подсъдимата
И. в съдебно заседание, лично и чрез своя процесуален представител, отрича
извършителството на деянието, оспорват се обстоятелствата по тъжбата, не се
признава вината и се моли за оправдателна присъда.
Частният
тъжител е конституиран и като граждански ищец и е приет за съвместно
разглеждане в процеса предявения от него срещу подсъдимата граждански иск за
сумата от 5000лв., ведно със законната лихва от деня на увреждане до
окончателното изплащане, както и за направените по делото разноски.
Гражданският ищец поддържа
гражданския си иск и моли той да бъде уважен изцяло, като основателен и
обоснован.
Подсъдимата оспорва гражданския
иск и моли той да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 01.08.2020г. около 20,30ч. в с.П. тъжителят
С. се возел с колело заедно със свои приятели също с велосипеди по ул.“Й. Г.“.
Подс.И. по това време и на това място е водела кравите си по улицата. Когато
минали момчетата с колелетата си покрай нея, тя ударила с тоягата си тъжителя в
областта на гърдите. Пострадалия се задържал на велосипеда си и малко след това
спрял, тъй като го заболяло много и трудно дишал. Той се прибрал у дома си и
разказал на родителите си. Бъща му отишъл при И., но тя отрекла да го е удряла.
Потърпевшия бил заведен по-късно в болница, където му е оказана медицинска
помощ. Прегледан е от ортопед, който издал медицинско свидетелство. Две седмици
след случилото се С. изпитвал силна болка, дискомфорт и затруднения в дишането.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на лицето е причинена
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош с подкожен
хематом на предната му повърхност, напречно разположен с дължина 25см. и
широчина 2см., болка при движение на двете ръце и дишане. Травматично увреждане
отговаря да се дължи на удар с твърд, тъп предмет с продълговата форма,
съответствуваща на размерите на хематома и отговаря да е причинено при удар с
дървена пръчка или тояга.
Тази фактическа обстановка се
доказва от гласните доказателства: показанията на свидетелите Димитров, И., В.
и Б., писмените доказателства: пр.пр.№ 2111/2020г. на РП-В., преписка № 291р-5389/2020г.
на РУ-Кула, фиш за спешна медицинска помощ от 01.08.2020г., докладни записки
два броя, жалба, писмени сведения пет броя, протокол за полицейско
предупреждение, съдебно-медицинска експертиза и справка за съдимост. Между тези
доказателства няма противоречие, те си кореспондират, същите се допълват и
взаимно не се изключват. Поради това съдът им дава вяра и ги кредитира. Всички
тези доказателства общо в тяхната съвкупност и по отделно всяко едно от тях
установяват възприетите от съда факти и обстоятелства.
Водим от
горното съдът приема, че подсъдимата И. е осъществила състава на престъпното
деянието по чл.130, ал.1 от НК, както от обективна, така от субективна страна. От
обективна страна тя на 01.08.2020г. в с.П., обл.В. е причинила на Н.С. ***, чрез
нанасяне на удар с тояга в областта на гърдите, контузия на гръдния кош с
подкожен хематом на предната му повърхност, напречно разположен с дължина 25см.
и широчина 2см., болка при движение на двете ръце и дишане, довели до причиняването
на болка и страдание, което представлява лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето. Подсъдимият Р.М. е бил непълнолетен, но е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си. От субективна страна те са извършили това при форма на вината пряк умисъл,
съзнавали са обществено-опасния характер на деянието и неговите
обществено-опасни последици и са искали тяхното настъпване. Субективната страна
се обективира от конкретните действия и собственото поведение на извършителите,
разкривайки личното отношение на лицата към извършеното.
За описаното престъпление е
предвидена наказателна отговорност лишаване от свобода до две години или
пробация. На лице са условията на чл.78-А от НК по отношение на И., тъй като не
е осъждана и спрямо нея преди не е прилагана тази разпоредба. Подсъдимата
следва да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено
административно наказание. При определяне на наказанието по чл.54 от НК и за
постигане на целите по чл.36 от НК Съдът приема, че на подсъдимата може да бъде
наложено наказание в минималния размер, а именно глоба от 1000лв. При
индивидуализацията на наказанието съдът има предвид смекчаващи отговорността
обстоятелства. Извършеното не разкрива висока степен на обществена опасност на
деянието. Подсъдимата не разкрива висока степен на обществена опасност на
дееца, тя е с чисто съдебно минало, не е осъждана. Не се отклонява от органите
на съдебната власт и от наказателния процес. Разкрива добро процесуално
поведение.
Съдът не възприема
становището на защитата на подс.И., което е в смисъл, че тя не е автор на
извършеното престъпно деяние. Тази теза се третира като защитна позиция, на
каквато подсъдимата има право в процеса и може да се придържа към такова
процесуално поведение. Такава версия обаче противоречи на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и не съответства на същите. Тя не намира
основание в писмения и гласен доказателствен материал, събран в процеса и по
този начин остава голословна и неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава
съмнения в обвинението, което напротив – се подкрепя именно от наличните
доказателства. Изяснените обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка,
каквато би довела до извод, че И. е невиновна. Ето защо Съдът не възприема оправдателната
версия, предложена от защитата на подсъдимата. Свидетелите заявяват, че са
видяли подсъдимата да нанася удар с тояга върху пострадалия в областта на
гърдите. В останалата си част относно времето, мястото, вида на телесната
повреда, писмените доказателства потвърждават случилото се.
Подсъдимата следва да бъде осъдена
да заплати на тъжителя сумата в размер на 250,00лв., обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането, както и разноските по делото в размер на 400,00лв. за адвокатско
възнаграждение, 100лв. за експертиза и в.л., и 14,50лв. за платена д.т. В този
размер гражданският иск се явява основателен и обоснован. В останалата си част
да пълния му размер гражданския иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
До такива изводи се стига съобразно събраните по делото писмени и гласни
доказателствени материали, изложени и коментирани по-горе, и изяснената
фактическа страна.
Подсъдимата следва да бъде осъдена
да заплати на държавата сумата от 50,00лв. д.т. върху уважения размер на
гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: